Богомил Манчев: Най-сериозното решение е държавата да каже: „Аз ще правя проекта АЕЦ "Белене" със стратегически партньор“

Най-големият проблем в момента е, че никой отвън не вижда какво отношение има държавата към проекта. Това е смущаващият елемент като цяло.

Богомил Манчев, председател на УС на Булатом

Господин Манчев, вече има два доклада за АЕЦ „Белене“ (на БАН и Виенския център за Ядрени компетенции). Как виждате мястото на проекта във времето с оглед на настъпващата промяна на енергийния пазар ?

 

Мястото на проекта за нова ядрена мощност е свързано със спазване на всички ангажименти, които е поела България като държава. Особено задълженията ни във връзка с Парижкото споразумение. То още не е ратифицирано от Народното събрание, но е подписано от президента Росен Плевнелиев. Рано или късно ще бъде ратифицирано и от парламента. То ще наложи изискванията за безвъглеродна енергетика. В допълнение са факт и новите изисквания, наложени от Европейската комисия за големите горивни инсталации. България ще се опита да получи дерогация, но вече има заведен иск за замърсяване на въздуха от централите.

 

Дори и да получи дерогация това не означава, че няма да плаща глоби. Дерогацията позволява някакъв процент, примерно 20 % от изхвърлянията да не се плащат. Тя не означава, че няма да се плаща нищо.

 

Дерогацията означава да не се плаща определен процент от изхвърлянията от емисии, като този процент се разпределя между всички големи горивни инсталации. Така например България има право и сега на 37 млн. тона емисии, които са описани (основно за въглероден диоксид, но има иазотни, и живачни) които се изхвърлят от различни производства и се разпределят междуразличните заводи – за производство на стъкло, химическата и металургична индустрии и пр.

 

Всеки получава някакъв дял от тази дерогация, но това не решава въпроса. Това че някой щеразреши да не се плащат 20 % от емисиите не до 2022 г., а до 2030 г. не е решение. Освен това оставаоткрит въпроса как и с какви пари ще се плащат останалите 80 % от емисиите, когато се увеличитяхната цена. Защото това е неминуемо. Цените, особено на въглеродните емисии, ще нараснат. Българияе сериозно застрашена от подобно развитие на ситуацията.

 

 

Какви трябва да бъдат стъпките за стартиране на проекта за АЕЦ „Белене“?

 

Необходимо е министърът на енергетиката да внесе искане в правителството, а Министерски съветда декларира пред Народното събрание отмяна на решението, с което бе спряно изграждането напроекта за АЕЦ „Белене“. Трябва да се разреши правителството да започне процедура поприватизация на проекта за АЕЦ „Белене“ чрез Агенцията за приватизация.

 

Впоследствие АЕЦ„Белене“ да бъде отделено в отделно дружество.

 

Приватизацията не означава проектът да е 100% частен. Може да е 100% държавен.

 

Държаватаможе да каже: аз, чрез китайците, руснаците, французите, като стратегически инвеститори,разделяме си го по 25 % и го правим. Има различни варианти, но процедурата трябва да мине презАгенцията за приватизация. Проектът е голям, със значително производство на електроенергия, нотя ще се предлага изцяло на свободен пазар.

В най-добрия случай, при положение, че тази годинабъде взето политическо решение, този проект би могъл да се осъществи през 2027 г. Следполитическото решение ще е необходима поне още половин година за отделяне на активите,преминаване през различни процедури. След това ще е необходим срок за преговори от понегодина и половина с евентуални кандидати, преди да се пристъпи към строителство.

 

 

Има ли вече податки за подготовка на такова политическо решение ?

 

Не знам. Всички, имам предвид и вицепремиера Томислав Дончев, и министър Петкова, както идруги министри са се изказвали, че ето, „получили сме оборудването, трябва да правим нещо“.Това говорят.

 

 

Колко ни струва бавенето?

Много е относително да се каже, но е много скъпо. Спекулативно е да се каже колко ще струваелектроенергията, която няма да се произведе, тъй като цената й ще върви нагоре.Твърди се, че през следващите 10 г. няма да имаме нужда от енергия. Да, така е, но ако до 10 г.няма да се построи централата, след 10 г. като ще ни трябва енергия няма да има кой да япроизведе.

Междувременно трябва да се реши какво да се прави с въглищните централи, колко от тях сме готови да оставим да работят, каква цена ще може да се плаща заемисиите? В допълнение, много е важно това да се обясни на хората.

Сега продължава да не сеобяснява на хората, че токатрябва да стане по-скъп, заради централите,емисиите, заради всички тези работи. Не го обясняват. Всеки излиза и казва, че катонаправят АЕЦ „Белене“ тока ще е скъп, а тя цената на електроенергията трябва да стане скъпасега. Това е огромна манипулация.

Ние имаме сериозен проблем с въглищната ни енергетика,защото не знаем какво да правим. Никой не е дал посоката. Ще слагаме филтри за азотни окиси, заулавяне на живак, но въглищни централи не само в България, но в цял свят ще продължат дазамърсяват.

Атомната енергетика за сравнение се намира на едно от най-ниските беземисионни нива, като товавключва и периода на изграждане и периода на извеждане от експлоатация. Природният газ също е източник на CO2 емисии.

 

 

Колко време ще отнеме прегледа от АЯР за издаване на лиценз за строителство?

 

Половин година, защото трябва да се направи допълнителен анализ на нормите, които са сепроменили от момента на предходния досега. Това означава допълнителна работа.

 

 

Трябва ли да се иска нова нотификация от ЕК ?

 

Трябва да се подаде искане за нова нотификация.

 

 

Тоест, най-важната стъпка остава вземането на политическо решение?

 

Ако се вземе утре политическото решение, след две години може да има договор и някой вече даработи по проекта. Приемаме, че между 8 месеца и 1 година ще се избира победител, а това е многотежък процес. След като се подпише договор за изпълнител тогава ще може да се започва работа.

 

Всеки път обяснявам, че ще са необходими две години и половина за различните етапи достроителството и седем години за самия процес на изграждане – тоест между 9,5 – 10 години ивсеки път ме гледат учудено. Ако се реши да се строи в Козлодуй, там ще са необходими поне 15години.

 

Целта на доклада, който представи неправителствената организация „Булатом“ бе да подредим рисковете, от които зависи проекта,как работи една държава, за да се стигне до започване конкретния проект. Там е посочена именноскалата на рисковете – регионален, пазарен, финансов. Ние не казваме колко струва проекта. Всъщото време, когато се каже, че се започва работа по проекта, трябва да е ясно, че държавата еготова да похарчи определена сума, например от Агенцията за приватизация.

 

Всъщност най-сериозното решение е, държавата да каже: аз ще правя проекта със стратегическипартньор. Тогава партньори ще дойдат, защото ще видят ясно отношение на държавата. Най-големият проблем в момента е, че никой отвън не вижда какво отношение има държавата къмпроекта. Това е смущаващият елемент като цяло.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари