БАН: Ръстът на икономиката не е достатъчен, за да се доближим до европейските стандарти

Източник: БАН

Очакванията за растеж на българската икономика в средносрочен план са за малко над 3% годишно. За 2018 г. растежът на БВП може да достигне 3,3%, а по икономически сектори можем да очакваме запазване на високи темпове на растеж в експортно ориентирани отрасли. Това показва анализът на от Института за икономически изследвания към БАН в Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България, който бе представен днес. Докладаът прави преглед на икономическото развитие у нас през изминалата година, но фокусът е поставен върху препоръките за подходящи политики за периода до 2020 г.

„България трябва да има едно по-добро икономическо развитие. Догонващо развитие, защото дори един растеж от 3-4%, който за една развита икономика е добър, за нас е той е недостатъчен, за да се доближим до европейските стандарти“, посочи ръководителят на института проф. д-р Александър Тасев, цитиран от БГНЕС. Той призова за провеждането на засилена обществена дискусия за управлението на икономиката, за да се достигне до консенсус, който да мобилизира целия икономически потенциал на страната. „Да можем да излезем от това незавидно последно място, което имаме в своето социално-икономическо развитие в ЕС“, аргументира се проф. Тасев.

Докладът отчита и резултатите от анализа на бюджетните приходи и разходи. Констатациите в него са, че от 2010 година насам се наблюдава нарастване на дела на данъчните приходи, което се дължи на подобрението на събираемостта, а изключение правят само постъпленията от социални и здравно-осигурителни вноски.

Анализът обхваща и развитието на банковия сектор, където се наблюдава сравнително слаба кредитна активност, въпреки понижението на лихвите и усилване на икономическата активност. На анализ е подложен и пазарът на труда, където се наблюдава намаляване на безработицата за всички възрастови групи, но делът на продължително безработните остава висок. Отчита се и подобряване на услугите на пазара на труда.

Изводи и препоръки за икономическата политика

Глобалната финансово-икономическа криза вече отшумя, но последиците от нея ще се чувстват още дълго време. Засегнати бяха всички сектори на икономиката. Доколкото финансовият сектор е все още слабо развит и само частично интегриран с глобалните пазари, кризата навлезе през реалния сектор и впоследствие се отрази върху финансовия – обратно на това, което се случи в преобладаващата част от нашите търговски партньори. Затова „слабото външно търсене“ и досега се изтъква като причина за икономическата стагнация.

Икономическият растеж, отчетен през последните три години, може и да изглежда висок на фона на средния за страните от ЕС, но все още е далеч от желаните нива, необходими за осигуряване на догонващо развитие. Икономиката ни е в силна зависимост от чужди инвестиции и не може сама да генерира висок и устойчив растеж. Най-важното сега е да се постигне дългосрочен и траен икономически растеж от порядък на минимум 5% годишно. Само това би осигурило по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието, което да доведе до намаляване на социалното напрежение, което се е трупало с години.

Моделът, основаващ се на търсенето на икономически предимства чрез данъчна конкуренция и на акцентиране върху косвените данъци, е изхабен. Пропорционалното данъчно облагане изчерпва и малкото предимства, които има пред прогресивното облагане, възприето във всички високо развити страни. Очевидно е, че в този вид данъчната система не изпълнява пълноценно основните си функции. Изводът е ясен – трябва да се инициира академичен дебат за ролята на данъчната система с участието на експерти от всички области на обществения живот, тъй като по-нататъшното му забавяне може да има сериозни икономически последици.

Социално-икономическите реалности у нас демонстрират, че икономиката не върви с необходимите и желани темпове. В средносрочен план фискалната политика е изправена пред сериозни предизвикателства. Приоритет на всяко правителство трябва да бъде избягване на прекомерното дефицитно харчене и недопускане на навлизане на икономиката в дългова спирала, излизането от която е трудно и с висока социална цена. Най-важните предизвикателствата могат да се обобщят както следва:

По отношение на приходната част:

 - ниска степен на преразпределение на БВП от държавата;

 - запазване на неблагоприятно съотношение между преките и косвените данъци;

 - запазване на единните и ниски данъчни размери за водещите данъчни приходи;

 - трудна събираемост на приходите.

По отношение на разходната част:

 - публичните разходи имат устойчива тенденция към нарастване без ясна връзка с икономическата и/или социалната ефективност;

 - несъответствие между годишните промени в разходите и приходите на държавата;

 - разходната част на бюджета (особено що се отнася до бюджета на общините) продължава да бъде заложник на конюнктурни политически интереси.

Препоръчителната политика в средносрочен и дългосрочен план е към запазване на фискалната стабилност, но в същото време трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции и радикални промени в четири основни направления като:

 - образование с акцент върху училищното образование);

 - здравеопазване - развитие на първичната извънболнична медицинска помощ и оптимизиране на болничната мрежа; разбиване на монопола на НЗОК;

 - пенсионна реформа, отговаряща на демографската структура с оглед засилване на ролята на втория и третия стълб и намаляване на трансферите от държавния бюджет;

 - икономическа инфраструктура – основно, води (водоснабдяване, канализация, пречистване и хидромелиорации), електропреносна система и транспорт (републиканска пътна мрежа, железопътна инфраструктура, пристанища и летища).

Друга важна насока на реформи за осигуряване на устойчивото развитие на националната икономика ще изисква по-справедлива и рационална данъчна система. Необходими са реформи в нормативната уредба на данъчното облагане, които в средносрочен план да доведат до:

 - постепенно увеличаване на тежестта на подоходното данъчно облагане чрез преосмисляне на ползите от пропорционалния данък върху личните доходи;

 - в средносрочен план трябва да се върви към семейно подоходно облагане;

 - възстановяване на необлагаемия минимум и обвързването му с минималната работна заплата или прага на бедността;

 - намаляване на тежестта на косвените данъци върху потреблението (възможни са варианти и чрез въвеждане на диференцирана ставка на ДДС и балансирана акцизна политика);

 - повишаване на значението на имущественото данъчно облагане (чрез разширяване на данъчната основа, прогресивност на данъчното облагане и намаляване на данъчните облекчения).

Тези важни и структуроопределящи реформи трябва да се извършат след внимателна оценка на въздействието.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари