ikonomika.org: Кога Източна Европа ще настигне Западна по доходи?

Източник: ikonomika.org

Наблюдава се устойчива дългосрочна тенденция на намаление на подоходните различия в страните членки на ЕС. Това става ясно от изследването "Кога Източна Европа ще настигне Западна по доходи?"  на Георги Ангелов, старши икономист в Институт Отворено общество - София, публикувано в http://ikonomika.org.

В Европейския съюз почти постоянно се обсъжда номиналната конвергенция между страните членки – измервана чрез т.нар. Маастрихтски критерии, вкл. бюджетен дефицит, държавен дълг, дългосрочни лихви, инфлация и валутен курс. Новите страни членки от Централна и Източна Европа успешно изпълняват тези критерии – в резултат на което 5 нови страни членки на ЕС вече станаха членове и на еврозоната. Нещо повече, по някои показатели нови страни членки са сред лидерите в Европа – например Естония и България по най-нисък държавен дълг. Като цяло, по отношение на номиналната конвергенция новите страни членки не само са настигнали Западна Европа, но дори са я надминали, е посочено в доклада.

Според автора обаче повечето хора не се интересуват толкова много от номиналната конвергенция – за тях най-важна е реалната конвергенция, или с други думи настигането по отношение на доходите. За много нови страни членки и страни кандидатки за членство в ЕС постигането на западни нива на доходите е една от основните цели след края на комунистическия режим и прехода. Точно реалната конвергенция е обект на настоящия анализ – и по-точно, кога новите страни членки ще настигнат Запада по доходи, сочи икономистът.
Кога страните от Източна Европа ще забогатеят?

Към 2016 г. шест страни от Източна Европа са по-богати от Гърция, а през 2017 още една или дори две страни са изпреварили Гърция. Само Хърватия, Румъния и България все още са по-бедни от Гърция, но я настигат бързо. Нещо повече – към 2016 г. три страни са по-богати от Португалия, а две почти са я настигнали и може да я изпреварят през настоящата година, докато други три са на близка дистанция, сочи авторът.

В нормални времена бихме приели, че една страна вече не е бедна ако изпревари по доходи няколко от старите страни членки на ЕС. Но в настоящата ситуация това не е верен измерител, тъй като Гърция и Португалия значително обедняха заради дългата и тежка криза, която преживяха, е посочено в доклада. Поради това за целите на анализа е поставена разделителната линия на 90% от средния доход в Европейския съюз – или приблизително колкото е Испания в момента.

Прогнозата: През коя година страната ще достигне 90% от средните доходи в ЕС, ако запази темповете на растеж от последните години?


Чехия             - 2018
Словения        - 2021
Литва              - 2025
Словакия        - 2026
Румъния          - 2028
Латвия            - 2030
Полша             - 2030
Естония           - 2034
Унгария           - 2035
Хърватия         - 2041
България         - 2042
Босна               - 2071
Черна гора       - 2074
Македония       - 2091
Албания         - >2100
Сърбия          - >2100

Основните акценти

- Разликите в доходите между старите и новите страни членки на ЕС намаляват устойчиво през последните две десетилетия, като дори тежки кризи само забавят тенденцията, но не я обръщат.

- Коефициентът на вариация на БВП на човек (по ППС) се е свил почни наполовина от около 45% в края на 90-те години до почти 25% през 2016 г. Разликата в БВП на човек между най-богатата и най-бедната страна в ЕС е спаднала също наполовина от 5.4 пъти през 2000 г. до 2.6 пъти през 2016 г.

- Причината за подобрението е поддържането на висок икономически растеж в новите страни членки. В 19 от последните 22 години новите страни в ЕС изпреварват старите страни по икономически растеж на човек от населението като средногодишно икономическият им растеж е около три пъти по-висок. Новите страни членки вече произвеждат БВП на стойност 1.3 трилиона евро годишно.

- Най-бедните страни в региона (България и Румъния) отчитат най-висок икономически растеж през последните години, което помага да се намалят различията в доходите между самите нови страни членки и потвърждава наличието на конвергенция в доходите.

- При запазване на настоящите темпове на растеж, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки ще надминат 90% от средния БВП (по ППС) на човек в ЕС. В този период те все още ще имат нужда от европейска подкрепа, вкл. финансова.

- За Западните Балкани, обаче, положението е доста по-негативно – при настоящите темпове на икономически растеж тези страни ще догонят по доходи средните нива в ЕС едва към края на века или дори в следващия век. Без европейска перспектива Западните Балкани едва ли ще могат скоро да настигнат страните от ЕС.

Цялото изследване е достъпно на: http://osi.bg/downloads/File/2018/convergence-final_May2018.pdf

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари