Financial Times: Флиртът на България с Русия съживява скъп електроенергиен проект

Шест години, след като беше спрян, проектът за ядрена електроцентрала на стойност милиарди евро получи отново одобрение

Източник: atominfo.ru

Автор: Нийл Бъкли, Financial Times


Това може направо да се нарече обратен завой. Преди шест години България спря проекта за милиарди евро за изграждане на атомна електроцентрала с ядрения монополист на Русия "Росатом", тъй като като разходите растяха спираловидно. Бойко Борисов, заядливият премиер на България, го нарече "корупционната схема на века", пише Нийл Бъкли в статията си за FT Bulgaria revives costly power project.

Този месец българският парламент одобри предложеното от същия Борисов рестартиране на проекта. Интерес към него проявиха „Росатом“, който вече достави два 1000-мегаватови реактора за обекта, заедно с Китайската национална ядрена корпорация (КНЯК) и Framatome, дъщерно дружество на френската Electicite de France.

Обратът предизвика ужас в Брюксел. Проектът в Белене, в северната част на страната, ще получава ядреното си гориво от Русия - в противоречие с политиките на ЕС за намаляване на енергийната зависимост от Русия и създаване на либерализиран европейски енергиен пазар.

Какво се промени? Отговорът е, че през 2016 г. арбитражен съд излезе с решение България да плати над 600 млн. евро компенсация на "Атомстройекспорт", дъщерното дружество "Росатом", което е доставило реакторното оборудване. Като цяло България вече е инвестирала 1,5 млрд. евро в този проект – сума, която не е никак малка за страна с годишен БВП от около 47 млрд. евро.

Пред София имаше няколко възможности - просто да отпише инвестицията, да се опита да продаде реакторите на трета страна (трудно) или да направи още едно усилие за завършване на проекта - макар че с очакваните разходи за завършване от над 10 милиарда евро, този вариант не изглежда много смислен. Първоначално Белене е проектиран да замени старата ядрена централа от съветската епоха в Козлодуй. Но тази централа, която доставя 30% от електричеството в България, през 2016 г. подписа договор за удължаване на живота си до 2049 г.

Това означава, че капацитетът на Белене не е необходим. Критиците твърдят, че новият завод ще изтласка от страната инвестициите във възобновяеми енергийни източници и ще затвори комплекса „Марица Изток“ от три електроцентрали на лигнитни въглища в югоизточната част на България, което ще доведе до закриването на хиляди работни места в мините.

Академичните проучвания предполагат, че цената на електроенергията в Белене след изплащането на всички разходи по централата ще бъде около два пъти по-висока от сегашните цени на едро на електроенергията в България и съседните страни.

Правителството твърди, че няма да гарантира заемите, които ще финансират проекта, нито ще се съгласи да купува електроенергия на фиксирани цени, за да гарантира пазар чрез "споразумение за покупка на електроенергия". Обаче за КНЯК, която няма проблеми да си осигури китайско финансиране, Белене може да се окаже важен подстъп към европейския пазар. Москва също изглежда въодушевена.

Критиците смятат, че Белене ще се впише в книгата на Кремъл за използването на големи инфраструктурни проекти, както за осигуряване на доходоносни договори за собствения и облагодетелствания чужд бизнес, така и за използването им като политически инструмент. Служител на Framatome посочи, че компанията е заинтересована единствено от възможността да е изпълнител на проекта.

Освен всичко друго флиртуването на България с Пекин и Москва във връзка с такъв скъп проект изглежда особено странно, след като страната се опитва също така да отмени споразуменията за изкупуване на електроенергията с двама западни инвеститори с аргумента, че тяхната електроенергия е твърде скъпа - макар тя да е много по-евтина отколкото би било електричеството от Белене.

Американската компания AES и базираната в САЩ, но листвана в Лондон ContourGlobal оперират модерни електроцентрали,  които използват местно гориво в комплекса „Марица Изток“ и генерират една пета от електричеството в България.

София се бори със споразуменията на изкупуване на електроенергия - подписани през 2011 г. за срок от 15 години - от 2014 г., когато, странно, България се самосезира пред Европейската комисия и попита дали тези споразумения всъщност не са по същество незаконна държавна помощ. Компаниите смятат, че анулирането им и преминаването им на пазарни цени биха направили инвестициите им икономически неизгодни. Това ще изпрати още един лош сигнал, след като други чуждестранни енергийни инвеститори, сред които италианската Enel, германската Eon и чешката CEZ решиха през последните години да се изтеглят от България.

Илиян Василев, енергиен консултант, предполага, че Борисов ще използва Белене в сложна шахматна игра с Русия. Според него премиерът иска да убеди Москва да разшири планирания от "Газпром"  газопровод „Турски поток“ отвъд Турция и към България. Тогава газопроводът ще бъде свързан с планирания Балкански хъб близо до Варна на българското Черноморие, който ще бъде портал за Югоизточна Европа. Това всъщност ще съживи проекта за руския газопровод "Южен поток", който беше изоставен през 2014 г.

Такива мегапроекти може би са атрактивни за политическите лидери. Но ако България бъде оставена на държавните интереси на Русия или Китай, като в същото време частните европейски или американски инвеститори бъдат прогонени, това може само да е лоша услуга за страната, която все още е най-бедната в ЕС.









Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари