НАЧАЛО » анализи

Financial Times: Енергийното споразумение на Европейския съюз – удар за Путин

fb
3E news
fb
23-10-2014 07:24:00
fb

Министърът на енергетиката на Великобритания Ед Дейви нарече европейското споразумения по промяна на климата удар за Владимир Путин, доколкото то намалява зависимостта на региона от вноса на руски газ, пише Financial Times.

 

Конфликтът в Украйна превлече вниманието към зависимостта на Европа от Русия, от която тя купува 30% от своя газ. Плитиците в Брюксел се опитват да разработят такава стратегия, която да даде възможност за отказ от доставки. Според Дейви, споразумението, което ще се сключи след многочасови преговори ще даде възможност да се намали вносът на руски газ с 12% още през 2030 г.

 

„Това е сериозен предупредителен знак за него, казва Дейви,имайки предвид руския президент. - Ние стратегически се отделяме. Европа повече няма да зависи от Путин в такава степен, в която тя зависеше по-рано и аз смятам, че това е важно послание в областта на националната и енергийна сигурност“.

 

Русия се отнася скептично към заявленията за това, че Европейският съюз ще може да намали зависимостта от „Газпром“, газовият монополист на Москва. Според мнението на Москва, Русия като доставчик на енеригйни ресурси ще играе още по-значиелна роля, когато вътрешните резерви на газ спаднат. Руските чиновници твърдят също така, че новите екологични стандарти ще доведат до увеличаване на количеството на производство на електроенергия, произвеждана в Европа благодарение на газа, а не чрез въглища или петрол.

 

По думите на Дейви, новото споразумение ще накара САЩ, Китай и другите страни, които изхвърлят в атмосферата огромно количество парникови газове да се замислят над това, което ще кажат на срещата по въпросите на климата, която ще се състои през следващата година в Париж. Дейвиказа също така, че според Великобритания, Европейският съюз трябва да е готов да намали изхвърлянието с 50%, ако другите страни седнат на масата за преговори.

 

В петък, 24 октомври, 28-те страни членки на Европейския съюз стигнаха до споразумение през 2030 г. да намалят количеството на изхвърлянето на парникови газове с 40% спрямо нивото от 1990 г. - тогава водещите икономики в света за пръв път демонстрираха с колко са готови да намалят изхвърлянето на парникови газове в хода на международни преговори, насочени към сключване на споразумения за промяна на климата.

 

Завършващите преговори се оказаха в определен момент под заплаха, тъй като зависимата от въглища Полша и някои други източноевропейски държави заявиха, че намаляването на изхвърлянията с 40% ще има нанесат твърде сериозен удар, ще провокират рязък ръст на цената на електроенергията и ще лишат промишлеността от конкурентноспособност.

 

Преговорите се изместиха към спор за това по какъв начин може да се намалят щетите на страните от Източна Европа. Варшава се усъмни в това, че плановете за изплащане на компенсации на страната от неблагоприятния пазар на емисии в Европейския съюз, където цените продължават да намаляват от 2008 г. ще им донесат достатъчно следства за покриване на растящите разходи за енергийни ресурси.

 

В резултат на преговорите обаче, които продължиха цяла нощ Полша заяви, че е съгласна с мерките за компенсации, предложени от Европейския съюз.

 

„На никой не е предлагана такава компенсация като на нас“, заяви премиерът на Полша Ева Копач след срещата. Министерство на околната среда на Полша също така с радост посрещна това споразумение, заявявайки, че то е „дори по-добро, отколкото се надявахме“.

 

По думите на няколко чиновника, бившият премиер на Полша Доналд Туск и приемник на Херман Ван Ромпой на длъжността председател на Еврпейския съвет е искал да се сключи споразумение, за да може преговорите по изменение на климата да не се проточат твърде дълго.

 

Но независимо от заявлението на Полша за победата й, дипломатите смятат, че да се изчислят размерите на компенсацията на източноевропейските страни, практически е невъзможно и казват, че сумата е в „милиарди или дори десетки милиарди“.

 

Такава неопределеност е резултат от това, че големите плащания към страните от Централна Европа ще изискват връщане на минималната цена на въглеродните квоти, което обаче не може да се гарантира с увереност.

 

По думите на Дейви, Полша не е получила всичко, което е искала, тъй като основната цел на Варшава е „преди всичко“ да осигури продължаване на разрешениеята за безплатни квоти от въглероден диоксид за въглищната си промишленост.

 

„Ние не постигнахме това, което искахме от Полша, но въпреки това Полша трябва да усети, че интересите й са отчетени, а ние почувствахме, че по въпроса за опазване на околната среда беше постигнат определен прогрес“.

 

По думите на един полски дипломат, Варшава е получила уверение, че средствата, които Полша ще получи в съответствие с тези споразумения може да се използват за модернизиране на основната и вече позападаща инфраструктура във въглищните мини, а не само за високотехнологично оборудване, като системи за улавяне на въглеродния диоксид.

 

Освен това системата за търговия с квоти, пазара на емисии на Европейския съюз все още се опитва да се нагоди към ефективна работа. Това е най-голямата в света система за ограничения и търговия с емисии и обхваща повече от 11 хиляди електроцентрали и заводи, на които им се налага да купуват допълнителни разрешения, ако искат да увеличат обема на изхвърляния на въглероден диоксид над нормите. Цените паднаха до 6 евро, от 30 през 2008 г., заради по-ниското промишлено натоварване в един пазар, вече наситен с излишни квоти.

 

За да убеди лидерите на страните от Централна Европа в това, че цената на въглеродните квоти може да се повиши, Британия и Германия се стремят да ускорят въвеждането на пазарни реформи, които да дадат възможност за отказ от излишни квоти. Ако тази реформа започне на пазара през 2017 г. , а не през 2021 г., това ще направи климатичното споразумение за 2030 г. много по-привлекателна за Източна Европа.

 

По оценка на изследователската група Thomson Reuters Point Carbon, това може да повиши цената на въглеродните квоти до 48 евро през 2030 г. По думите на Дейви, ще мине не по-малко от половин година преди членовете на Европейския съюз да се договорят за реформите.

 

Цените на въглеродните квоти достигнаха максимума за последните седем седмици след публикуването на новината за сключването на климатичното споразумение ва Европейския съюз – това стана на фона на очакванията, че това споразумение е целесъобразно само при условие на ръст на цените. Според мнението на Филип Руф, анализатор от Icis Tschach това споразумение доказва, че Брюксел е настроен сериозно да направи пазара на въглеродните квоти „крайъгълен камък на стратегията на Европейския съюз за борба с климатичните промени“, пише изданието.

 

енергийно споразумение
СО2
въглеродни емисии
система за търговия с емисиии
По статията работи:

Маринела Арабаджиева