НАЧАЛО » анализи

FCS горската сертификация ограничава незаконните дейности в горите

Почти всички от сертифицираните гори са държавни, много малко са общинските и частни гори

fb
3E news
fb
22-02-2021 01:02:12
fb

Почти 55% от горите в страната са сертицирани по FSC- стандартът за устойчиво и природосъобразно управление на горите. Това са 2,4 млн. ха от всички гори у нас, които са 4,1 млн. ха. Това е международна сертификационна система (Forest Stewardship Council) или Съвет за стопанисване на горите, който се прилага повече от 25 години в цял свят. Чрез прилагане на FSC горската сертификация се осъществява баланс между екологични, социални и икономически функции на горите. От сертифицираните гори 99% са държавните гори.  В момента има само 2 сертифицирани общински гори – в Копривщица и Приморско. Много малко са сертифицираните частни гори, в района на Родопите.

Една от целите да се постигне добро и интелигентно управление на горите е да се насърчат собствениците на гори в България да предприемат мерки по сертифициране на горите си по системата FSC, коментира Нели Дончева, главен експерт на практика „Гори“ във WWF. Смятаме, че е добре и общинските гори в България да предприемат повече действия към сертификация на горите си. Но ако тръгнат всички да се сертифицират процесът ще се компрометира, могат да се сертифицират само тези гори, които отговарят на изискванията, допълни Дончева.

FCS горската сертификация ограничава незаконните и вредни за околната среда дейности в горите. Когато една гора се сертифицира трябва да отговори на 10 принципа, 85 критерия и над 200 индикатора.

Отделя се внимание на гори във фаза на старост

Какво е по-особеното в сертифицираните гори? Отделя се внимание на гори във фаза на старост. Освен че са стари, тези гори притежават неравномерна структура, те са много ценни за опазване на биологичното разнообразие. Има много растения и животни, които са привързани към старите гори. Оставането на такива гори във фаза на старост без стопанска намеса т.е изключването имза дърводобив е едно от изискванията на сертификацията. Друго изискване на сертификацията е свързано с управлението и стопанисването на гори по водните течения. Около такива водни течения изискването на сертификацията е да няма сечи в определена буферна ивица от 15-30 метра или сечите да са с много ниска интензивност. Има изискване и за запазване на хралупатите дървета, които служат за дом или предоставят храна на други растения и животни в горите.

Ролята на международните сертифициращи органи

Проверките по сертификацията се извършват от независеща сертифицираща организация. Тези организации се наричат сертифициращи органи. Това са най-често международни сертифициращи организации, акредитирани специално да извършват тези проверки. В изпълнението на условията на международния стандарт помага и факта, че България има национален стандарт за горска сертификация. България е една от първите в Европа, които имат национален стандарт за сертификация на горите, одобрен от FCS. Когато една гора се сертифицира напр. горско стопанство, то трябва да покрие изискванията на стандарта, обяснява Дончева.  Това се проверява от международните сертифициращи органи, които правят проверка освен на документацията, но и на терен. Провеждат разговори и интервюта с различни заинтересовани страни, неправителствени организации, ловни сдружения, местни хора и бизнеси. На база на цялата тази информация, те оценяват дали горското стопанство изпълнява изискванията на националния стандарт за горска сертификация и принципите на FSC сертификацията. Ако да, се издава сертификат за 5 години. Но всяка година има проверка на терен. Ако има сигнал за незаконен дърводобив от местни хора, сертифициращи органи искат да разберат наистина какъв е случая и как горското стопанство е разгледало този сигнал и какви мерки е предприело.

Примерите за баланса между социални и икономически роли на гората

Например по време на дърводобив може да са засегнати туристически пътеки и маркировка на туристическото дружество. Там, където има дърводобив гледката е грозна, независимо дали е законен или незаконен-  разкаляни пътища, паднали дървета. По горската сертификация, стопанството е длъжно да разгледа този сигнал сериозно и да предприеме мерки това да не се допуска повече и да се минимизират тези конфликти със заинтересованите страни.

Сертификацията елиминира донякъде и незаконни дейности в горите. Одиторите винаги правят проверки и на място и при съмнения за незаконни дейности искат обяснения от собственика на гората какви действия е предприел, разговарят с местните хора и бизнеси, за да се реши казуса и да се намери баланса.Ако една гора не отговаря на изискванията, нейният сертификат няма да бъде подновен. Понякога не става въпрос за незаконни действия, а да се потърси компромис с интересите на местната общност. Например местните хора на 15 август си празнуват събора на поляна, на която се извършва дърводобив. Хората искат да организират събора, но не искат да се сече в дните на събитието. Пред одиторите горското стопанство трябва да докаже, че е взело предвид обществения интерес и се е съобразило с желанието на хората. Решението е например директорът на горското стопанство да издаде заповед дърводобивът да се извършва по навътре в гората и да не се извършва през август.

Сертификацията е важна и за защита на правата на работниците. Масово в несертифицираните стопанства идва някаква дърводобивна фирма да извършва дърводобив, но не си гледа качествено работата, работниците са без подходящо облекло, без добро оборудване.

Одиторите идват винаги в момент на дърводобив. Сертификацията изисква работниците да носят предпазни маски, работникът с резачката да има ботуши с метални нишки. Сега това е изискване и на националното законодателство, незнайно защо не се спазва. Но в сертифицираните гори много се държи на това. Често пъти също в сертифираните територии се обръща внимание на начина, по който се повалят дърветата от работниците. Когато дървото пада не трябва да обели кората на съседно дърво. Сертификацията всъщност обръща внимание на много елементи, които да покажат, че тя се стопанисва добре и отговорно. Държи се сметка за здравето на работниците, качеството на околната среда, за опазване на редки и защитени видове. В сертифицирана гора например, ако има дърво с гнездо на малък креслив орел, в радиус от 300 да не се извършва дърводобив. В другите гори такова изискване няма. 

Как сертификацията защитава точно българските видове?

Във всички територии, които искат да се сертифицират се картират горите с висока консервационна стойност, разказва Нели Дончева. Те са шест категории. Първата категория включва гори, в които се срещат редки видове, защитени видове, резервати. Втората категория са важни от ландшафтна гледна точка. Третата са специфични горски екосистеми и гори във фаза на старост. Четвъртата категория са гори, които предпазват от ерозия, от наводнения, предпазват почвата. Петатата категория са гори, които са значими и важни за местното население, тъй като осигуряват важни ресурси. Шестата са важни за туристически и социални дейности. За целта има национално ръководство за горите с висока консервационна стойност. Всяка една гора, която желае да се сертифицира, трябва да определи горите с висока консервационна стойност.

В горско стопанство –София тези шест категории са определени. Те могат да се видят на ГИС платформата на WWF, която съдържа карта със старите гори, карта с редките и застрашени видове, посочени са горите, важни за местните общности, горите с противоерозионно значение. Югозападно държавно предприятие са единствените от всички шест държавни предприятия, които поддържат подобна интерактивна карта. Това е много полезна и детайлна карта за хората, които искат да научат повече за горите, тя се ползва от професионалисти и любители. На въпроса ни такъв всеобхватен инструмент не е функция на държавата, Дончева отговори.  „Хубаво е държавата да поддържа такива инструменти, защото струват пари и са скъпи. WWF генерираме средства чрез проекти към донорски организации, така че много трудно издържаме финансово, за да поддържаме ГИС платформата за горите, която съдържа много информация. Такива два иновативни инструмента заедно с мобилната апликация за незаконни сечи „Спаси гората“, няма разработени никъде другаде с такова качество и детайлност, допълни експертът.

„Понякога имаме много трудности, за да се сдобием с необходимата информация с позволителните за сечи, още повече да се качат на платформата и да се виждат от хората“, подчерта още Дончева.

За вредните практики  в горите

Въпреки усилията в горите се извършват все още много вредни и незаконни дейности. Години наред природозащитните организации се борят да спрат вредната лесовъдска практика по почистване на мъртвата и паднала маса. В сертифицираните в България гори, тази вредна практика по премахване на мъртвата дървесина се ограничи, разказва Дончева. За съжаление е много неправилно под претекст, че се извършва почистване на речните корита да се изземват само годните дървета, а сухите клони и дървета да се оставят в реката и да я затлачват, което създава опасност от струпване на отпадъци и наводнения след проливни дъждове.

Горите върху стръмни склонове имат т.н. retention функция, функция по намаляване на водния оток и разрушителната сила на поройните води, затова трябва там да се запазва гората в едно добро състояние без да има интензивни сечи, за да не се създаде възможност за възникване на ерозия. Залесяването е изключително важна дейност за неправителствения сектор. Възстановяването на по-редки горски хабитати, каквито са крайречните гори е трудна задача. Те са по-уязвими, много малко са останали от тях в България, по-малко от 1% от естествените крайречни гори са се запазили.

Други примери са свързани с масовото изграждане на мини ВЕЦ, които променят водния режим, а крайречните гори са много свързани с режима на водата, с хидрологията на една река.

Във WWF от 2005 г. правим анализ на нивото на незаконните сечи в България. Използваме една и съща методика, за да има съпоставимост между отделните доклади. Оказа се, че 25-30% е нивото на незаконната сеч от добитата дървесина. По-големият проблем е, че по документи всичко е законно, но това, което е изсечено напрактика е незаконно добито. Много полезна за хората е мобилната апликация за подаване на сигнали за незаконен дърводобив от всички граждани “Спаси гората”.

През 2002-2003 г., когато във WWF беше създадена горска програма, тогава целта за 15 годишен период беше 30% от горите в България да се сертифицират. През 2021 г.  сертифицираните гори са вече 55%. Ние сме едни от първите, които промотират тази горска сертификация, обясни още Дончева.

Не всичко е идеално, но FSC сертификацията дава по-голяма сигурност на обществото

„FSC сертификацията дава сигурност на обществото, че този ресурс се ползва по един балансиран начин. Процесът е бавен. Не всичко е идеално и в държавните гори, които са сертифицирани, там има проблеми, но е факт, че се търсят механизми и начини за намаляване на незаконните сечи, за ограничаване на негативните въздействие при дърводобивните дейности например,“ коментира Нели Дончева.

Още по темата за незаконните дейности в горите и възможностите гражданите да подават сигнали може да видите на:

Когато гората заговори след поредния случай на сеч (3e-news.net)

гори
сертификация FSC
незаконни дейности в горите
сечи
горска сертификация
Нели Дончева
WWF
мини ВЕЦ
По статията работи:

Рая Лечева