НАЧАЛО » анализи

Euroactiv: 2020 г. ще бъде тест за възхваляваната "Зелена сделка" на ЕК

fb
3E news
fb
07-01-2020 03:01:29
fb

Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изненада дори природозащитниците, когато обяви, че нейната политика за борбата с климатичните промени ще бъде отличителен белег през петгодишния ѝ мандат. И сега идва трудната част – изпълнението. Фон дер Лайен не спести суперлативите си при анонсирането на водещата си програма за екологична политика миналия месец. „Това е момента на Европа, както бяха и първите стъпки на човек на Луната“, заяви германския християн-демократ когато разкри своята дългоочаквана европейска „зелена сделка“ на 11 декември, припомня Euroactiv.

Климатичните промени са екзистенциален въпрос за Европа и за останалия свят, обясни тогава фон дер Лайен. „Ние сме в климатична ситуация“, добави Франс Тимерманс бивш министър на външните работи на Холандия, който в момента е вторият в управлениетро на фон дер Лайен и отговарящ за направляването на Зелената сделка.

В отговор на критиците, които казаха, че Комисията върви твърде бързо с планове за намаляване на емисиите на парникови газове, той каза, че Европа няма избор. Климатичните промени са "като комета", заплашваща да удари Земята след 30 години, каза Тимерманс през декември. „Не е просто хубаво да се прави, ами ние трябва да го правим“, подчерта той.

Дотогава подобна изчерпана реторика относно изменението на климата не беше чута в Брюксел - поне на най-високото ниво на Европейската комисия. Но добрите думи не са достатъчни и Европа като цяло сега трябва да даде детайли как ще направи това.

Добрата новина е, че Комисията не е сама, когато се разглежда глобалното затопляне като екзистенциална заплаха. Европейският парламент също засили риториката, като гласува резолюция през ноември, обявяваща „климатична извънредна ситуация“ в Европа. Извън Брюксел, страните-членки на ЕС също се оказва, че широко подкрепят намеренията на ЕК.

На срещата на върха през декември държавните глави на ЕС одобриха Европейската Зелена сделка на фон дер Лайен, въпреки резервираното отношение на Полша относно целта на ЕС да постигне климатичен неутралитет до 2050 г.

Къса времева линия

Хубавите моменти за зеления меден месец няма да просъществуват дълго. През 2020 г. предстоят много препятствия, първо сред които е времето, със следващата среща на върха на ООН по въпросите на климата, COP26, който ще се проведе на 9 ноември.

Това е годината, която ЕС трябва да играе в съответствие с международната времева линия, заяви Куентин Женар от климатичния мозъчен тръст E3G. „Очакваме да видим нова вълна от по-амбициозни планове за 2030 г. от целия свят, и ЕС може да води тази битка и да стане геополитическият актьор, към който се стреми“, заяви той пред Euroactiv.

До времето на срещата на COP26 през ноември се очаква ЕС да излезе с „поне единно съобщение“ относно засилената си климатична цел за 2030 г., заяви експертът от E3G. Това означава, че EKа трябва да започне процеса в началото на годината, за да могат всички страни от ЕС да подкрепят обща позиция.

Но критиците твърдят, че времевата линия на Комисията не е особено устремена. Определянето на нова, значително увеличена климатична цел до 2030 г. до лятото на 2020 г. ще остави много малко време за държавите-членки на ЕС да преговарят и да я одобрят навреме, смятат от зелената неправителствена организация CAN Europe. Сега страните членки на ЕС имат голяма отговорност да постигнат съгласие за много по-висока цел за климата до 2030 г. на Европейския съвет през юни 2020 г., заяви директорът на CAN Europe Уендъл Трио.

Според Женар действителният „краен срок“ за конкретните стъпки ще настъпи през септември с срещата на върха ЕС-Китай. Ако Европа не може да се споразумее за актуализирана цел за климата до тогава, то има голяма вероятност COP26 да завърши с неуспех.

При липса на американско ръководство по въпросите на международната климатична дипломация, „всички погледи са обърнати към Европа и дали тя може да включи най-големия емитент на емисии - Китай, в преговорите“, обясняват от E3G.

Ако завърши с успех срещата на върха ЕС-Китай, то тя може да се превърне в точка на пречупване в климатичния календар за следващата година; тя ще проправи пътя за COP26 в Глазгоу, глобалната проверка на температурата по отношение климатичните действия“, припомнят от EG3.

Ако това бъде постигнато навреме няма да бъде малък подвиг, главно заради резерви, които изразяват от източноевропейските страни. Много от държавите все още силно разчитат на въглища и са изправени пред по-голямо предизвикателство при декарбонизирането на икономиките си.

Полша отказа да се присъедини към целта на ЕС за 2050 г. на среща на върха през декември, заявявайки, че има нужда от повече гаранции за финансиране, преди да се съгласи с новата цел на Европа за климатичен неутралитет. Постигането на споразумение за нова климатична цел за 2030 г. за по-малко от шест месеца може да се окаже още по-трудно.

Въпросът ще влезе отново в дневния ред на лидерите през юни, след като на 8 януари Комисията представи механизма си за справедлив преход в размер на 100 милиарда евро. Той има за цел да привлече всички региони в общата цел, включително и въглищните региони на Полша.

Дали това ще се окаже достатъчно, за да се убеди Полша и други неохотни източноевропейски държави, предстои да видим. Но новият президент на Комисията изрази увереност, че това може да се направи.

„Допустимо е за страна, която е извървяла дълъг път и има много региони, зависими от въглища, че се нуждае от повече време, за да премине през детайлите на прехода. Но това няма да промени срока на ЕК", заяви фон дер Лийен след срещата на върха през декември.

зелена сделка
ЕК
преговори
решения
климатична неутралност
По статията работи:

3E news