EU Policies : България - европейският несъвършен мисионер за чиста енергия?

Докато България приключваше своето Председателство на Съвета на Европейския съюз, страната успя да се позиционира като знаменосец в намерението на Европа за единен чист енергиен пазар. Благодарение на времето на политически промени в Италия и Испания, балканската страна може да претендира, че е увеличила целите за устойчива енергия под нейно наблюдение – Законодателите на ЕС се договориха да увеличат целите за енергийна ефективност до 32% през 2030 г., а не до 27 на сто, както бе предложено по-рано.

По време на българското председателство законотворците на ЕС подписаха четири от осемте енергийни документа от Пакета Зелена Енергия от 2016 г., както и важно споразумение по отношение на управлението на Енергийния съюз. Именно то определя правилата, които дават възможност на страните-членки да изпълняват общите цели за чиста енергия, както и механизмите на единния енергиен пазар, които да позволяват свободно придвижване на петрол, електроенергия и природен газ през страните-членки.

И все пак усилията на София за по-чистото енергийно бъдеще на страната са в разрез с политиките на ЕС. Енергийните политики на България в момента работят в услуга на нискоефективните държавни компании, а енергийния пазар тук е все още силно зависим от въглищата. В същото време депутатите се борят с проблемни енергийни партньорства на Изток. Това отрежда на София място, което е много по-различно от визията на Европа за бъдеще, разчитащо на чистата енергия.

На практика докато България изказва всички правилни позиции по отношение на чистата енергия, тя в същото време нарушава регламентите на ЕС като дава несправедливи предимства на държавните си енергийни дружества и ограничава възможностите на западните компании да се конкурират ефективно на вътрешния пазар.

В същото време официалните управляващи лица търсят по-силни връзки с Русия и Китай в преследване на силно противоречиви енергийни проекти. Всички тези действия са насочени реално срещу основните цели на ЕС и усилията на общността за създаване на общ енергиен пазар, като това ще помогне на страните-членки да намалят своята зависимост от Русия.

Българските лидери и най-вече прозападния премиер Бойко Борисов се обвързва с енергийна дипломация с Москва, за да получи подкрепа за усилието си да стане основен център за износа на руски газ към Европа.

През март българската държавна газова компания „Булгартрансгаз“ започна предварително проучване за създаването на газов хъб край Варна, за да осигури, че и за в бъдеще руски природен газ ще преминава през страната към другите европейски пазари. Българският президент Румен Радев се срещна с руския си колега Владимир Путин през май, а Борисов бе на посещение в Москва малко по-късно същия месец.

А през юни страна реши да търси подкрепата на Русия за рестарта на проекта за изграждане на атомна електроцентрала „Белене“.

Може би еднакво тревожно, както обяви и Financial Times, е, че покрай натискa на българското правителство за по-голямо сътрудничество с Изтока последва и решението за преразглеждане на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от термичните централи, управлявани от американските компании КонтурГлобал и AES.

И докато България твърди, че тази стъпка е предизвикана от усилията й да либерализира своя енергиен пазар – и е поискала за това помощ от ЕК – подходът на правителството обрисува едно ненужно предпочитание за конфронтиращи се партньори от Изток и антагонизъм към западните компании, които използват модерни технологии, за да управляват най-енергийно ефективните централи в страната. Двете термични централи осигуряват около 20% от енергийните нужди на България.

Ироничното е, че дори и България да е насочила усилията си срещу двете централи, то страната продължава да субсидира своите държавни, остарели и замърсяващи въглищни централи, което е нарушение на европейските стандарти и на енергийните цели на ЕС.

Това несъответствие не е убягнало от погледа на еколозите: през миналата година групата за правно застъпничество ClientEarth оспори подкрепата на България за високо замърсяващите си въглищни централи в жалба, подадена в Европейската комисия.

Всъщност несъвършенствата на енергийния пазар в България далеч надхвърлят описаното на хартия. България наистина има потенциала да се превърне в една от най-динамичните и най-бързо развиващите се икономики в Европа, но се нуждае от стабилни, надежди и достъпни доставки на чиста енергия в съчетание с добро управление. Само така може да се реализира обещанието за подобно чисто бъдеще. Сигурно е, че София отбелязва значителен икономически растеж още от финансовата криза през 90-те години на миналия век. А след присъединяването на страната към ЕС се забелязва и ръст на чуждите инвестиции. Предварителните данни на БНБ сочат, че преките чуждестранни инвестиции са се увеличили до 158,8 млн. евро през януари тази година, което е впечатляващ ръст от 65% спрямо същия период, година по-рано.

И все пак, между непоследователното поведение на правителството към енергийните проекти и зависимостта му от лукави партньорства, извън общността, София може да си създаде ненужни пречки пред собствения си напредък, както и за прехода към европейска чиста енергия, който иска да води. За да избегне подкопаването на собствените си усилия, България ще трябва да приеме по-стабилни енергийни политики, да осигури справедливи и етични бизнес практики, както и да изгради партньорства, които са в по-голяма степен съобразени с целите на ЕС за сигурност на енергийните доставки.

-----------------------------------------------------

Източник: EU Policies - The European think-thank
http://eu-policies.com/news/bulgaria-europes-imperfect-evangelist-clean-energy/


 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари