НАЧАЛО » анализи

EMI: Част от поправките в енергийния закон ще влошат ситуацията в сектора, други ще оскъпят електроенергията

fb
3E news
fb
19-02-2015 04:41:00
fb

 

Голяма част от предложените изменения на Закона за енергетиката не съответстват на целите за пазарно развитие на енергийния сектор, не отчитат интересите на обществото в неговата комплексност и не отговарят на рамкови и конкретни изисквания на законодателството на Европейския съюз. Паралелно с това, част от текстовете са в противоречие с нормативно установени изисквания в Закона за нормативните актове, Търговския закон, Закона за държавна финансова инспекция, Закона за адвокатурата, Закона за защита срещу дискриминацията и др. Допълнително, те не съответстват на императивни изисквания на европейското законодателство, както и на официално изразени позиции на европейско и международно ниво. Това е записано в становище на Института за енергиен мениджмънт (EMI) по предложените промени в Закона за енергетиката, които в оммента се обсъждат на второ четене в парламентарната комисия по енергетика. Становището е депозирано и в деловодството на НС, съобщиха от института.

Според неправителствената организация, проектът представлява механичен сбор от направени предложения за изменение на Закона за енергетиката. В становището си EMI изразява несъгласие с редица постановки в текстовете и предлага промени в законопроекта.


1. По обществения контрол:

Съществуващите и предлагани форми на обществен контрол вече са доказали своята неефективност и по-скоро биха затруднили процедурата за вземане на решения, отколкото да допринасят за ефективна работа на институциите. Това се отнася както до Обществения съвет към министъра на енергетиката, така и до Обществения съвет към енергийния регулатор, смятат от института.

Експретите припомнят, че законодателството предвижда достатъчно оперативни форми за изразяване на официални позиции на гражданите, неправителствените и съсловни организации и др., както при изпълнителната, така и при законодателната власт. Това се отнася до възможността да се коментират устно и писмено проекти на нормативни актове, да се подават сигнали, да се присъства на заседания на държавни структури и др.

"От друга страна, някои от направените предложения стигат до административни абсурди – напр. за участие на Обществения съвет към министъра на енергетиката в процеса на вземане на решения за приватизация; за правото на Обществения съвет към енергийния регулатор да иска осъществяване на одити и отнемане на лицензии, както и на еднократен отлагателен вот спрямо взето решение и др. някои предложения дори предвиждат отчет на ДКЕВР и пред тези обществени съвети или съгласуване на официалния отчет на тази държавна институция преди представянето му в Народното събрание. ", е записано в становиището. 

Според EMI е особено опасна тенденцията да се изисква предоставяне на търговска информация на обществените съвети поради пълната липса на възможност за контрол по повод нейната употреба. Друга много опасна тенденция, която изцяло противоречи на установения в страната правов ред, е свързана с предложенията за създаване на квази-административни процедури (напр. след отлагателно вето от страна на обществения съвет спрямо решения и административни актове на енергийния регулатор, които представляват особен обществен интерес, регулаторът да е задължен да преразгледа решението си), нещо повече – предвидена е и възможността Общественият съвет да обжалва решенията на енергийния регулатор пред ВАС на база на свой анализ и т.н.

Освен размиването на отговорността, която при обществените органи не може да се персонализира, подобен тип интервенции на оперативно ниво само ще забавят процеса на вземане на решения, а това може да има същностни икономически, юридически и организационни последици, предупреждават експертите.

По мнението на организацията, ако целта е да се засили общественото участие, по-скоро следва да се търси усъвършенстване на оперативните механизми, които позволяват представяне на позиции от граждани, неправителствени и съсловни организации и др., отколкото да се създават нови структури или да се видоизменят съществуващи такива с чисто популистка насоченост. Този подход е особено важен на ниво „законодателна власт“.

Ако целта е да има форма на обществено изразяване на мнения, то това може да става в парламентарните комисии, подчертават експертите

2.  За енергийния регулатор:

Продължава тенденцията да се определят сравнително ниски изисквания за професионален опит за комисарите, както и да се пренебрегва изричното изискване за избора на юристи и икономисти, се сочи в становището. Паралелно с това е явно необходимо да се прецизира определението за „професионален опит в енергетиката“.

Институтът изразява становище за ясна поддръжка на завишени изисквания за общ стаж и професионален опит, за да се избегне ситуацията, в която член на енергийния регулатор да се става по-лесно отколкото експерт в министерство.

Същевременно, предвид заложените компетенции на енергийния регулатор, липсата на юрист и икономист като негови членове е абсолютно необоснована, подчертават от института.

Организацията не одобрява и предложения подход за избор на членовете на регулатора.

"Всички депутати, направили предложения относно избора на членове на енергийния регулатор, се обединяват около идеята само депутати и парламентарни групи да могат да правят предложения за кандидатури. Предлаганият подход означава, че само предварително одобрени лица от страна на  народните представители или парламентарните групи ще имат въобще възможност да се състезават за поста. Такъв подход не само е явна предпоставка за търговия с постове на политическо ниво, вкл. и между парламентарните групи, но и предполага изначална зависимост на кандидатите, която зависимост впоследствие лесно може да бъде осребрявана като политически натиск за вземане на „правилните“ икономически, юридически и/или организационни решения", смятат от EMI.

Подходът също така е много далече от понятието „публична процедура“, каквато е процедурата за болшинството постове в администрацията, включително и на ниво „Европейски съюз“. Ето защо Институтът предлага да се предвиди обща възможност за кандидатстване на база на предварително обявените от закона критерии с последваща обява на всички кандидати. На тази база Народното събрание може да установи и предварително обяви процедура по начина на селектиране на кандидатите, които да бъдат обсъдени в пленарно заседание за осъществяване на конкретен избор. Този подход е и официално препоръчан от международни институции на база на анализ на европейското законодателство.

 Институтът обръща внимание, че някои от предложенията акцентират върху независимостта на енергийния регулатор само от изпълнителната власт. В тази връзка следва да се отчете фактът, че третият либерализационен пакет на ЕК подчертава пълната независимост на регулатора, сочат експертите.

Институтът намира за особено опасни предложенията за вменяване на регулатора на задължения да спазва държавните политики в областта на енергетиката и общите политически насоки. Всъщност, регулаторът следва да се ръководи от закона.

Институтът намира за необходимо по-ясно регламентиране на темата за финансовата независимост на енергийния регулатор на ниво „закон“.

Една от гаранциите за независимостта на регулатора е компетентната и стабилна администрация. В последните години количествените показатели за „обновяване“ на администрацията на регулатора са шокиращи до степен да намерят място в специални доклади на международни финансови институции. В тази връзка Институтът намира за целесъобразно изричното възстановяване на ниво „закон“ на съществуващите преди финансови стимули за администрацията.

Една от предпоставките за ефективна независимост на членовете на енергийния регулатор и на служителите в неговата администрация е свързана с ясни условия за избягването на конфликт на интереси. В тази връзка Институтът намира за абсолютно необходимо законът за енергетиката да съдържа или ясни правила, или ясна препратка към прилагането на други правила, установени с други закони.

3. Общи условия или закон:

Институтът изразява принципно несъгласие със смесването на текстове, които имат различен характер, в предложените законови изменения. Такъв е случаят с предложенията в Закона за енергетиката да бъдат уредени в детайли обществени отношения, които се уреждат – отново по силата на действащия Закон за енергетиката – в т.нар. Общи условия.

Извън принципните съображения, изложени по-горе, за систематическото място на тези текстове, предложенията относно взаимоотношенията снабдители – потребители  съдържат идеи, които не съответстват нито на икономическата, нито на юридическата логика, и които открито въвеждат популистки подход, който ще доведе до допълнителни дисбаланси в енергийната система.

 Посочените допълнителни дисбаланси ще бъдат резултат на по-нататъшно блокиране на финансовите потоци. Това напр. се отнася за случаи на оспорвания на фактури, а също и в случаите на закъсняло плащане – за тези случаи се предлага авангардната идея преустановяване на електроснабдяването на крайни потребители за битови нужди да има при просрочие на плащането повече от месец или когато сумата надвишава с 25% минималната работна заплата. Това на практика удължава съществуващите срокове на кредитиране от страна на снабдителните предприятия, което в крайна сметка не е в интерес на добросъвестните потребители, тъй като снабдителните дружества се лишават от средства за оптималното си функциониране, е записано в документа.

Нещо повече - ясно е, че както самостоятелно, така и комбинацията от тези и други подходи, които се предлагат, ще доведат до допълнително финансово натоварване на крайния снабдител, но това ще се предаде по икономическата верига. От своя страна, същият няма да е в състояние нито да се разплати със своите контрагенти, нито да инвестира в снабдителните мрежи – от своя страна, това ще доведе до спираловидно неизпълнение на задължения с всички произтичащи от това последици, вкл. и от гледна точка на несигурността на снабдяването поради икономически причини, смятат от EMI.

От института предупреждават, че предложенията въвеждат и допълнителни стимули за недобросъвестните –  предлагасе например възстановяването на захранването с енергия да става безплатно за потребители, на които това захранване е преустановено поради неплащане. Такъв подход е неприемлив както от гледна точка на икономическата логика, така и от гледна точка на пазарната ориентация на енергийната политика.  Освен всичко останало, той заобикаля и утвърден правен принцип, а именно, че неизправната страна плаща.

Допълнително, следва да има яснота по въпроса възможно ли е от техническа и фактическа гледна точка да бъдат извършени всички предлагани измервания и как това ще се отрази на крайната цена. В тази връзка следва да се има предвид и официалната позиция на ДКЕВР относно нецелесъобразността на въвеждане на по-съвременни измервателни уреди (Решение № ИС-01/31.07.2013г. на ДКЕВР).

Ето защо Институтът изразява мнение, че тези предложения не трябва да бъдат приемани. Това със сигурност се отнася за изменения в Закона за енергетиката поради противоречие със Закона за нормативните актове. При евентуално тяхно обсъждане в контекста на Общите условия те трябва да бъдат преценени в тяхната цялост от гледна точка на развитието на енергийния пазар, където не са само потребителите.

3.  Криминализиране на кражбите на енергийна инфраструктура
 

Институтът предлага да се използва възможността за приемане на изменения в Наказателния кодекс, свързани с престъпните посегателства върху енергийната инфраструктура, както по отношение промяна на квалификацията, така и по отношение на вида и и увеличаване размера на наказанията.

 
4.   Да не се приема и въвежда ново основание за отнемане на лицензия:

Институтът счита, че не следва да се приема и въвеждането на ново основание за отнемане на лицензия (чл. 59 (1), нова т.5), а именно „при системно нарушаване на условията за непрекъснатост на електроснабдяването и доставката на природен газ, както и на качеството на доставяната електрическа енергия и природен газ“ – от една страна, текстът е неясен и подлежащ на субективно тълкуване, а от друга, на практика се съдържа (обхванат е) по подходящ начин в настоящата точка 2 - отнемане на лицензия, когато лицензиантът не изпълнява или нарушава задълженията си по издадената лицензия.

Пълния текст на становището на EMI можете да прочетете ТУК

 

Закон за енергетиката
поправки
По статията работи:

Галина Александрова