EMI: Цените на IBEX - устойчиво най-ниски в региона през 2017 г.

Цените на IBEX остават стабилни и под средните цени на съседни пазари през цялата 2017 г., без особена чувствителност към климатичните, технологичните и икономическите фактори, които оказват влияние върху съседните пазари на едро, пише Институтът за енергиен мениджмънт /EMI/, като се позовава на оценката на европейската енергийна пазарна обсерватория.  

Сделките за базов товар в Сърбия и Румъния се движат плътно под цените в Гърция, а най-евтин е базовият товар в България - около 40 €/MWh през почти цялото тримесечие на 2017, като цените достигат до под 30 €/MWh в края на годината, показват данните.

EMI публикува в края на изминалата седмица цитати от Quarterly report on European electricity markets Market Observatory for Energy, DG Energy с активни линкове към съответните тримесечни издания. 3е-News предоставя на вниманието на читателите целия материал без съкращения и рекация:

РЕГИОН ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

Volume 10 (issue 4; четвърто тримесечие на 2017)

Електроенергийните цени на едро в Гърция са нарастнали значително в последното тримесечие на 2017: В сравнение със септември 2017 когато средната цена за базов товар е 53 €/MWh, а средната за пиков товар - 54 €/MWh, през ноември те са съответно 70 €/MWh и 79 €/MWh. След това през декември цената на базовия товар пада отново до 56 €/MWh, а на пиковия - до 60 €/MWh. Същевременно средномесечните цени на базов товар в България се движат в тесните граници от 38-42 €/MWh през четвъртото тримесечие на 2017 г.

 С изключение на първите две седмици на октомври и някои дни на ноември и декември, температурите в Гърция и България са като цяло по-високи в сравнение с дългосрочните среднодневни температури, поради което потреблението на електроенергия и природен газ за отоплителни нужди като фактор за натиск върху цените на едро на електроенергията, има ограничено влияние.

 По отношение на средните седмични цени на сделките на пазар-ден-напред, цените в Гърция се движат в диапазона 53 €/MWh - 73 €/MWh през последното тримесечие на 2017 г., с пик на 29 ноември 2017 (100 €/MWh). Сделките за базов товар в Сърбия и Румъния се движат плътно под цените в Гърция, а най-евтин е базовият товар в България - около 40 €/MWh през почти цялото тримесечие на 2017, като цените достигат до под 30 €/MWh в края на годината. Цените в Румъния и Сърбия са повлияни най-вече от като цяло ниската разполагаемост на водните централи на Балканите, докато в България нивата от ВЕЦ са по-високи от обичайното през четвъртото тримесечие на 2017 г.

Делът на вятърната енергия през последното тримесечие на 2017 г. в гръцкия електропроизводствен микс леко се повишава, в сравнение със същия период на 2016 г. (12% спрямо 9%), докато производството от ВЕЦ намалява (от 7% до 4%). Делът на изкопаемите горива (газ и лигнитни въглища) не се променя значително спрямо предходната година. Позицията на Гърция на нетен вносител леко се влошава за периода, в сравнение с 2016 (964 GWh за последното тримесечие на 2016 спрямо 1,028 GWh за същия период на 2017). Тъй като на годишна база промените в националния проезводствен микс са незначителни, по-високите цени на вносната електроенергия (по-високи пазарни цени в страните-вносителки) може да са оказали по-голямо влияние върху гръцкия електроенергиен пазар на едро.

Volume 10 (issue 3; трето тримесечие на 2017)

Електроенергийните цени на едро в Гърция са относително стабилни през третото тримесечие на 2017, както може да се види от фигура 35. Средномесечните цени за базов товар се движат в тесните граници от 51 €/MWh и 53 €/MWh между юли и септември 2017, докато по същото време цените за пиков товар варират между 51 €/MWh и 55 €/MWh. В България средномесечните цени за базов товар са стибилни в границите от 38-42 €/MWh за периода.
 
Подобно на другите южноевропейски държави, температурите са като цяло по-високи през юли и август 2017, в сравнение с дългосрочните среднодневни температури. Въпреки това, в Гърция и България допълнителното потребление на енергия за битово охлаждане и климатизация не води до скок на електроенергийните цени на едро, докато в Сърбия да се наблюдават дни на търговия с цени над 80 €/MWh.

По отношение на среднодневните цени (Фигура 36), цените в Гърция се движат между 42 €/MWh и 60 €/MWh в периода, и са по-малко волатилни, в сравнение с румънските и сръбските цени, които са по-подвластни на разполагаемостта на ВЕЦ на Балканите. Цените в България са също относително стабилни, в диапазон 25 €/MWh и 60 €/MWh, въпреки че разпологаемостта на ВЕЦ е като цяло по-ниска спрямо същия период на предходните две години.


От гледна точка на снабдяването, делът на ВЕЦ в гръцкия електропроизводствен микс се понижава, в сравнение със същия период на 2016 г. Същевременно делът на слънчевата и вятърната енергия се запазва практически непроменен. В контраст делът на по-скъпите изкопаеми горива - газ и лигнитни въглища - се повишава спрямо предходната година, но по-високият внос от съседни държави предлага конкурентна алтернатива на по-скъпите разходи за производство от местни източници. В България по-ниската разполагаемост от ВЕЦ се компенсира от повишеното електропроизводство от евтини местни лигнитни въглища, което позволява да се държат под контрол производствените разходи и цените на едро на електроенергията.

Volume 10 (issue 2; второ тримесечие на 2017)

По подобие на повечето европейски пазари, електроенергийните цени на едро в Гърция демонстрират лек ръст през второто тримесечие на 2017 г., както може да се види от Фигура 32. Средномесечните цени за базов товар нарастват между април и юни 2017 от 45 €/MWh до 51 €/MWh, а пиковият товар се повишава от 46 €/MWh до 53 €/MWh. В България средномесечните цени за базов товар остават стабилни в тесните граници от 35-36 €/MWh през второто тримесечие на 2017.

В сравнение с другите пазари от региона, цените на едро в Гърция остават най-високите през второто тримесечие на 2017 г., докато цените в Румъния са по-ниски през повечето време, а най-ниските цени се наблюдават в България - фигура 33. В последната седмица от юни 2017 поради високите температури в региона, цените в Гърция и България достигат до най-високите си нива от средата на февруари 2017 г.

 От гледна точка на снабдяването на гръцкия пазар на едро, повишеният дял на електропроизводството от газ и лигнитни въглища в сравнение със същия период на 2016 г., комбиниран със стагнацията в слънчевото и вятърното производство и намаленият внос на електроенергия на Балканите между април и юни 2017 допринасят за по-високи производствени разходи, които оказват натиск за повишаване на електроенергийните цени на едро.

Volume 10 (issue 1; трето тримесечие на 2017)

В региона на Югоизточна Европа времето също е много студено през януари 2017 г., което значително повлиява цените на електроенергията на едро в Гърция, както показва фигура 30: средномесечните цени за базов товар нарастват между декември 2016 и януари 2017 от 51  €/MWh до 75  €/MWh, а средномесечните цени за пиков товар от 54 €/MWh до 93  €/MWh. В България цените за базов товар нарастват от 43  €/MWh до 54 €/MWh.

През първото тримесечие на 2017 дневните цени на едро на електроенергия в България достигат до 126 €/MWh на 10 януари, а пикът за тримесечието в Гърция може да се види на 24 януари със среднодневна цена от 114  €/MWh, както показва фигура 32.

От гледна точка на снабдяването ниските температури резултират в повишено търсене на електроенергия за отопление, тъй като в България отоплението на битовия сектор е високо зависимо от електроенергия. От гледна точка на снабдяването на енергийния пазар, ниските температури намаляват разполагаемостта на ВЕЦ и водят до невъзможност за използване на резервите от лигнитни въглища - както поради транспортни проблеми, така и поради замръзване на въглищните запаси.
    
В България е наложена забрана за износ, за да се защитят потребителите на вътрешния пазар. В резултат на забраната цените на ПДН падат далеч под цените на съседните пазари - Румъния и Гърция (вж. Фигура 32). Взети са допълнителни мерки за прехвърляне на мощности от свободния към регулирания пазар на електроенергия (за осигуряване на доставките за сектора на домакинствата).
   
 Забраната за износ не е най-доброто решение от гледна точка на общия европейския вътрешен пазар, тъй като в този случай сътрудничеството между държавите в региона не беше ефективно и трансграничните споразумения за спешна помощ бяха преустановени или пренебрегнати. Едностранната забрана за износ подкопа доверието и прехвърли негативни ефекти върху съседните пазари, като на всичкото отгоре електроенергийните производители в България загубиха около € 27 милиона от непроизведено електричество поради забраната за експорт.
    
На 11-12 януари бяха наложени ограничения на експорта и в Гърция, а газовите централи получиха разпореждане да преминат на дизелово гориво, но тези мерки не предизвикаха съществено влияние върху ценовите нива на електроенергийния пазар на едро. В рамките на регионалното сътрудничество Гърция поиска спешна помощ от съседните оператори на електропреносни мрежи, но не получи такава. Освен това и интерконекторът с Италия не функционираше през най-студените зимни дни.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари