DW: “Газпром“ се съгласи да играе по правилата на Евросъюза

Правейки отстъпки в Източна Европа, концернът решава критичен проблем в отношенията с ЕС, дава силен импулс на развитието на бизнес си в Европа и доказва, че Москва и Брюксел могат да се договарят

Източник: БГНЕС

Автор: Андрей Гурков, Дойче Веле

Руският концерн без много шум се отказа от монопола си в Източна Европа и претенциите към България заради „Южен поток“. Това е стъпка в бъдещето. „Газпром“ е най-големият доставчик на природен газ за пазара на Европейския съюз. И има добрите шансове да остане такъв за много години.

Нещо повече, руският държавен концерн съществено подобри тези си шансове. Той представи на Европейската комисия предложение, което ще му осигури стабилни дългосрочни позиции на перспективен пазар, макар че някои руски наблюдатели оцениха действията на дългогодишния монополист като капитулация.

На пръв поглед може би така изглежда. И самият „Газпром“ само задълбочава това впечатление, защото срамежливо мълчи за споразумението с европейските власти. Във всеки случай на официалния сайт на концерна не може да се намери дори думичка за направените предложения.

Краят на 5-годишното антимонополно разследване

А те поставят точка в антимонополното разследване на ЕС срещу руския концерн, което започна още през септември 2011 г. с обиски в централите на неговите източноевропейски партньори. Тези предложения означават кардинална смяна на курса на „Газпром“ и отварят нова глава в историята на неговата работа на европейския пазар. Но обществото научи за тях едва след разпространеното комюнике на 13 март от Брюксел.

Преди 5 години Еврокомисията заподозря „Газпром“, че той целенасочено злоупотребява със своето монополно положение, което датира още от съветската епоха, на пазарите на 8 държави-членки на ЕС – трите съветски републики в Прибалтика и България, Унгария, Полша, Словакия и Чехия - и систематично вдига цените на газа, предназначен за тях.

Анализирайки иззетите в хода на обиските документи, ЕК стигна до извода, че пазарната стратегия на „Газпром“ в Източна и Централна Европа е била насочена към фрагментация и изолация на страните една от друга. За целта концернът е вписвал в договорите си за доставка на своя газ преки и косвени ограничения за неговата по-нататъшна препродажба в други държави, а също така е пречел на изграждането или използването на интерконектори.

Фактическо признаване на претенциите на европейския регулатор

През април 2015 г. ЕК предяви на „Газпром“ списък със своите претенции. И започна дълга и усърдна съвместна работа по намирането на взаимно приемливи компромиси /за да се избегнат многомилиардни глоби/. Резултатът от този двугодишен труден диалог стана съгласуван с Брюксел списък с ответни предложения.

Без да влизаме в подробности ще кажем, че руският доставчик фактически призна претенциите на европейския регулатор, поемайки ангажимент да премахне от всички действащи договори всякакви ограничения за трансграничната търговия с газ. Нещо повече той обеща активно да съдейства за интегрирането на отделните източноевропейски газови пазари, по-конкретно на българския, в общия газов пазар на ЕС.

Освен това, „Газпром“ се съгласи да предостави на своите източноевропейски клиенти правото по-често да се преразглеждат цените на газа, ориентирайки се при това по котировките на западноевропейските търговски площадки. А също така той се съгласи да не предявява към България каквито и да било материални претенции във връзка с прекратяването на проекта за газопровод „Южен поток“.

Краят на постсъветския модел за правене на бизнес

При четенето на този дълъг списък от газпромовски предложения, а в действителност отстъпки, наистина може да възникне впечатлението, че руският гигант е претърпял пълно поражение, предал се е, приел е всички условия на другата страна. Но в действителност се е случило нещо съвсем друго. Ако „Газпром“ е капитулирал, това е пред реалностите на ХХI век. В ЕС се формира Енергиен съюз с общ газов пазар, постсъветският модел на фрагментирани източноевропейски пазари стремително отива в миналото, едновременно с това расте значението на втечнения природен газ и броят на неговите доставчици от цял свят. В тази ситуация би било глупаво да се държиш за остарелите схеми и принципи.

Постигайки компромис с ЕК, хората, взимащи решения в Москва, проявиха професионализъм, далновидност и политическо мъжество. Ако предложенията на „Газпром“ бъдат приети /в течение на седем седмици те трябва да бъдат одобрени от всички заинтересовани страни в ЕС/, доходността на бизнеса му в неговата бивша монополна сфера ще намалее, работата ще стане по-трудна, ще се появи или ще се изостри конкуренцията, а и възможностите да се оказва политически натиск ще намалеят.

Но от друга страна, руският гигант, отказвайки се от своята предишна практика, ще внесе голям принос в ускоряването на процеса на създаване на единен европейски газов пазар и по този начин ще увеличи привлекателността на този енергоносител за европейците. А това е залог за стабилно високо търсене на екологичното синьо гориво за десетилетия напред. Търсене, която с удоволствие ще бъде удовлетворено от газовата индустрия на Западен Сибир.

Освен това на преговорите между „Газпром“ и ЕК е ставало дума не само за Източна Европа, а за по-голямо пакетно споразумение. Неотдавнашното решение на ЕК да разшири достъпа на руския концерн в продължението на „Северен поток“ - газопровода ОПАЛ трябва да се разглежда именно в контекста на тези преговори. Отношението на Брюксел и някои източноевропейски страни към проекта „Северен поток 2“ сега може да стане далеч по-положително.

Като цяло, не е изключено, че „Газпром“, правейки отстъпки в Източна Европа, е разрязал своеобразния Гордиев възел – и е дал силен импулс на развитието на своя бизнес в Европа. А заедно с това отново е доказал, че Москва и Брюксел могат да се договарят.

---------------------------------------------------
Андрей Гурков е икономически наблюдател на Дойче Веле. Анализът е публикуван и в БГНЕС







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари