Bulgaria Analytica: Газекспорт уведомява Булгартрансгаз за прекратяване на транзита през Украйна след 2020 г. – последици и опции

Илиян Василев

Илиян Василев

 

 

Неотдавна Булгартрансгаз бе информиран от най-големия си клиент Газекспорт, че след 2020 година се прекратява транзита на руски газ през Украйна, следователно през България и Трансбалканския газопровод, който се осъществяваше за Турция, Гърция и Македония. На този етап, все още не е ясно, дали пристигналия документ от Газекспорт отговаря на юридическите стандарти за прекратяване действието на предоставянето на услуги от българския оператор по транзита, което ще предполага нов договор или е просто предизвестие с промяна на точката на доставка от украино-румънската на турско-българската граница. Що се отнася до количествата природен газ, по договора за доставка на Булгаргаз, едва ли биха възникнали усложнения, особено ако Булгаргаз получи равностоен избор на точки за доставка в Словакия и други страни.

 

Сумарните количества през годините, на годишна база, са варирали около 16-17 милиарда кубически метра, както и приходите от 85 до сегашните 107 милиона долара, или 185 милиона лева, по сегашен курс. Те представляват над 64 процента от приходите на БТГ, което на практика я поставя пред екзистенциална криза, доколкото транзитните услуги силно надвишават услугите, които предоставя по националната преносна система.

 

Не вярвам да има изненадани, този ход на Москва се очакваше от доста време, въпреки уверенията на канцлера Меркел, че е получила гаранции от президента Путин, за съхраняването на транзита през Украйна на сегашните нива. Полският премиер сподели тревогата си, която се споделя от много геополитически експерти в НАТО, че транзита на руски природен газ през Украйна, бе една от ключовите задръжки пред агресивните планове на Русия да нахлуе в Украйна. Без този транзит – Кремъл ще бъде напълно свободен да прави това, което си иска и да предприеме операции в западно направление.

 

Украйна може да постави резонно въпроса колко може да се доверява на партньор като президента Ердоган, когато твърди че „Турски поток е проект с исторически измерения за двустранните отношения /с Русия-б.а./ и за енергийната геополитика.“ Във време, в което Турски поток – 2, както близнака си Северен поток – 2 се превръща в основна цел на американските санкции, които се основават на причини в сферата на сигурността, геополитиката и пазарите.

 

Външният министър Сергей Лавров тези дни даде да се разбере, че се разглеждат и гръцката и българската версия за продължение на Турски поток – 2.

 

Колко зле е ситуацията за Булгартрансгаз и какви политики могат да изолират негативния ефект?

 

Засега, не виждаме нищо или почти нищо, от това, което би трябвало да бъде стандартна процедура по идентификация и управление на риска, която да изведе оптималните реакции за реагиране, включително чрез разнообразяване на географията и диверсификация портфейла от услуги, както в страната /чрез инвестиции в разширяването на мрежата/, така и зад граница – бизнес в региона на Западните Балкани, терминали за Втечнен Природен Газ и свързани услуги. Единствените известни напоследък планове включват Газовия Хъб Балкан с инвестиции, базирани на геополитика, с ограничена бизнес логика, на стойност над един и половина милиарда евро – много над това, което компанията може да реализира самостоятелно.

 

Сега, вече в режим на кризисно реагиране, след толкова проспани години, се правят опити за представяне на крайни и спешни решения, които трудно могат да намеря бързо и най-вече безусловно одобрение.

 

Поредица от български правителства, политици и обществеността като цяло, смятаха договорите с Газекспорт за транзит, които изтичат през 2030 за свещена крава, която гарантира приходи при клаузата „транзитирай или плати“. Наследството на десетилетия, обвити в секретност около газовите договори, както на правителствено, така и на корпоративно равнище, сега се връщат за да преследват Булгартрансгаз, Българският Енергиен Холдинг и правителството. Нови доказателства, които се появиха неотдавна, свидетелстват, че те са се провалили тотално в защитата на националните интереси, като са се отказали доброволно от правна защита чрез арбитраж срещу Газекспорт. Съдържащата се в сегашния договор арбитражна клауза, договорена през 2006 година, когато министър е Румен Овчаров, която се активира в случай не непреодолими различия отправя спора за решение до …. Арбитражния съд към Руската Търговско и Промишлена Камара в Москва, тогава оглавявана от Евгени Примаков.

 

Ако си спомняте, предоговарянето на договорите за доставка и транзит между Булгаргаз и Газекспорт стана по изричното настояване на руската страна, като това беше една от причините да помоля да не ми продължават договора за посланик в Руската Федерация през май 2006 година. Още тогава беше ясно, че отказът от обвързване на цената на доставка с цената на транзита не е в наш интерес и че ще загубим много пари. Тогава не знаех точно колко, но беше ясно че ще бъдат много. Сега знаем, че щетите са за повече от 1 милиард долара само от по-високата цена на природния газ, който сме платили! В допълнение са щетите причинени от субсидираните изкуствено по-ниски тарифи за пренос са Газекспорт, който са между 30 и 70 процента по-ниски от среднопазарните за региона. За тези 12 години това прави нови между 700 и 900 милиона долара. Оказва се, че щетите нямат крайна дата и днес продължаваме до консумираме плодовете на „енергийния шлем“ на Първанов и Овчаров. Нали разбирате, че шансовете за справедлив арбитражен съд в РТПП, са близки до нула и това се е знаело още тогава, когато са подписвали договорите. След 12 години никой от министрите и шефовете на енергийните компании, включително на БТГ не е сметнал за нужно да предоговори тази явна несправедлива клауза, което е явен провал на базисни корпоративен и държавен здрав смисъл, което не се вмества в понятията за основни стандарти на политически и професионални ценности.

 

Но да се върнем към практичното поле в рамките на което БТГ може да намери компенсационна политика.

 

Първо, приходите на БТГ, като оператор на националната газопреносна система, би трябвало да зависят най-вече от потреблението в страната и от развиване на мрежата. Потреблението на природен газ на глава от населението у нас е далеч под средните равнища, което предпоставя огромен неизползван потенциал за свързване на нови населени места към мрежи за дистрибуция на газ и увеличение на потреблението. Дори и там докъде има изградени мрежи, потреблението на природен газ е нищожно, основно поради ниската цена на електрическата енергия. Има икономическа логика, предвид на устойчивата тенденция за ръст на цената на електроенергията, особено в контекста на диктума на климатичните промени, да се предполага, че отоплението и ползването за битови нужди на газ ще бъде не само изгодно, но и необходимо, за да не покрият по-високите нива на енергийна бедност. Не е достатъчно само да правим умозрителни прогнози за ръст на потреблението до 5-6 милиарда до 2030 година, трябват синхронизирани усилия и конкретни бизнес планове – на търговци, потребители, регулатора, дистрибутори и БТГ.

 

Второ, вместо да хвърля всичките си усилия в направление руски природен газ, крайно време е БТГ да идентифицира и разгледа по-широки възможности за обслужване на транзитни потоци през страната извън тези на Газпром. Като имаме пред вид, че силно субсидираните тарифи на Газекспорт генерират 107 милиона долара, т.е. средно 6,7 долара на 1000 кубически метра пренесен газ, а новите входно-изходни тарифи са значително по-високи /между 2 и 3 пъти/, то може да се предположи БТГ може да постигне сравними приходи при много по-ниски равнища на използване на транзитната си мрежа. Напълно е възможно да се идентифицират нови източници, които да генерират сравними приходи, при това в обозримо бъдеще.

 

Тактиката на сплашване, която се съдържа в писмото на Газекспорт, че трансбалканския газопровод ще остане празен е абсурдна, не само защото в ЕС няма празен газопровод, а защото още сега могат да се идентифицират различни значими потребители на транзитни услуги, както в посока север-юг – от Украйна, от Румъния – офшорния добив в Черно море, така и особено посока юг-север – от Южния газов коридор и нов вход на втечнен природен газ през терминали в Турция и Гърция. Прогнозните количества са достатъчни за да осигурят плавен преход, дори при прогнозиран неуспех при арбитражни спорове с Газекспорт в Москва. Да припомним, че Газекспорт е силно зависим от намирането на продължение на Турски поток през България, което трудно може да се реализира през Гърция по трасето на ТАП, защото италианския пазар е пренаситен.

 

В допълнение, като се отказва от договора си за транзит през България от Украйна, Газекспорт по всяка вероятност ще изгуби и привилегированите си тарифи за транзитен пренос и ще трябва да се съобразява с текущия входно-изходен модел.

По-големият проблем на БТГ е, че нагласата на ръководството и на компанията е да обслужва пренос по по-дългосрочни договори за пренос, докато основния пазар ще бъде за търговия с краткосрочни капацитет и спот-търговия на природен газ. А това изисква съвършено друга нагласа.

 

В този смисъл стратегията за развитие на компанията, трябва по-прецизно и плътно да отчита пазарните сигнали и тенденции, а не трескаво да търси начини да обслужва мантрата, че без Газекспорт транзит и доставки няма, което допринася за възкресяването на злополучния проект Южен поток в олекотената му версия, докато се разпространява паника поради загубата на руския транзит. Въпреки опитите да се избегне името – Южен Поток в олекотената версия за продължение на Турски поток през проекта Газов Хъб Балкан, е неоспорим факт, че морският и наземния участък се реализират и финансират от Газпром през компанията Южен Поток Транспорт BV.

 

Добър индикатор за това са и добрите предварителните резултати от необвързващите оферти по пазарния тест по проекта за газов хъб Балкан. Новите играчи, които имат желание да търгуват и пренасят газ през българския пазар , тепърва ще се появяват. Но бизнес логиката изисква да инвестираме само там, където има доказан пазарна логика, гарантирано потребление и икономически смисъл.

 

Геополитика е лош съветник в бизнеса.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари