НАЧАЛО » анализи

Bloomberg: Петролните гиганти търсят спасение във „водородната революция“

fb
3E news
fb
20-12-2020 09:12:54
fb
източник: IRENA

Отказът от изкопаеми горива и преминаването към „зелен водород“ е тема, по която вече се говори в целия свят. Този отказ обаче не е повод за тревога сред големите петролни и газови компании, тъй като те са с достатъчно голям опит, а и собственици на нефтогазова инфраструктура, от който новата индустрия ще има нужда. Това коментира в разработката си за Bloomberg , David Fickling.

Какво правят компаниите, добиващи въглеродни горива, когато светът планира да се откаже от тях ? Разбира се, участват в тези радикални изменения.

Сега може да се разбере ентусиазма на петролните компании Equinor ASA, Royal Dutch Shell Plc и PetroChina Co. по повод прехода към водородна енергетика. Сто години петролните компании изразходваха колосални суми за доставка на летливи течни горива за нуждите на енергетиката и промишлеността. Но ако наистина водородът замести петрола, то тогава ще се наложи да се обърнем за помощ към уникалния опит на петролните гиганти.

От една страна тук се открива възможности. От друга страна обаче не трябва да се забравят и рисковете. Както написа моя колега Clara Ferreira Marques, плановете на Европейския съюз са да изразходва 470 милиарда евро (558 милиарда долара) за прехода на водородно гориво през 2050 година изглеждат твърде смели. Сравнете: нефтогазовия сектор по правило годишно изразходва около 500 млрд. долара за разработката на нови находища. Следователно, за да се увеличи рязко ефективността на водородната енергетика и конкурентоспособността на водородните технологии, във водородната енергетика трябва да бъдат инвестирани общо само малък дял от средствата, които обичайно се разходват в нефтодобивния сектор.

В действителност петролните гиганти не са много загрижени по темата за изменението на климата и в това се крие опасността. Синият водород може да бъде междинна стъпка към производството на екологосъобразен водород (синият водород е водород, произведен от въглеводородни горива, което означава, че въглеродният диоксид като страничен продукт ще се улавя под земята или ще се използва в хода на други технологични процеси).  

От друга страна, може да се повтори историята с въглищната енергетика, когато се е смяташе, че с помощта на специална технология е възможно да се намали нивото на въглероден диоксид и дори да се съхранява. Само преди десет години експертите вярваха, че тази технология е обещаващ начин за намаляване на емисиите. Сега обаче се смята за скъпо струваща и ограничена: както се оказа, тя само осигури покритие за притока на инвестиции в екологично „замърсен“ добив на въглища в Азия.

Поддавайки се на вълнението около „зеления водород“, можем напълно да забравим за положителните резултати, които вече ни донесе друга производствена технология - така наречения „сив водород“ (въпреки че тази технология има най-високи емисии в атмосферата), при която водородът се получава чрез газификация на въглищата. В Китай тя вече представлява около 5% от консумираните въглища. А Индия, както каза министърът на въглищата на страната Pralhad Joshi, тази година, ще инвестира 4 трилиона рупии (54 милиарда долара) в тази технология за добив до 2030 година. Целта на тази инвестиция е да превърне 100 милиона метрични тона въглища в природен газ и химикали.

На първи етап инвеститорите трябва да сравняват всеки тип проект с неговата ефективност. Тези, които ги е разтревожил прехода към екологично чиста икономика, трябва да се отнесат критично към всички твърдения за намаляване на потреблението на въглеводородни горива от крайните потребители (например мрежите от бензиностанции). В повечето случаи няма никаква гаранция, че няма да използват сив водород  (тази технология предлага по-високи емисии на въглерод в сравнение с конвенционалните изкопаеми горива). Това важи особено за страни като Китай и Индия, където правителствата могат да разглеждат неекологичния сив газ, произведен от въглища, като най-добрия инструмент за запазване на работните места в западаща минна индустрия, като същевременно намаляват зависимостта от вноса на петрол.

Но много по-важно е големите петролни компании да разберат къде наистина могат да донесат полза и къде не.  Например настоящата икономика, работеща на въглеводородни горива, а също така икономика на бъдещето, която ще работи на водородни горива ще се нуждае  от съоръжения за транспортиране и съхранение: тръбопроводи, кораби и съоръжения за съхранение.

В настоящия момент за съхранението на петрол (включително стратегическите запаси от нефт на САЩ) и газ се използват широко изкуствени солни пещери. Именно солните пещери, преди всичко ще се окажат ключов елемент в системата за съхранение на водород. Някои от тях вече се използват за необходимото съхранение на промишлен водород, но ще са необходими повече.

Според едно проучване, проведено по-рано през тази година, солните пещери край бреговете на Европа могат да съхраняват около 7,3 петаватчаса водород. Това се равнява на близо две години от нуждите на европейския континент от електроенергия. В райони, където липсват солни образувания, вместо солни пещери могат да се използват находища с изчерпани петролни залежи. В това ще могат да помогнат специалистите по петрол, които са най-добре запознати със структурните особености на тези геоложки формации.

От ключово значение ще е създаването на специална инфраструктура. В Холандия консорциум с участието на Shell планира да насочи чист водород, произвеждан от офшорна вятърна електроцентрала (която е с производствена мощност от 10 гигавата) по тръбопроводите, които обслужват изчерпващото се газово находище в Гронинген . В противен случай тези тръбопроводи биха били демонтирани. Друга група компании се надява да инвестира около 2 милиарда евро в пристанището на Ротердам, за да помогне на местния индустриален клъстер да премине от конвенционално гориво към син водород.

И все пак традиционните въглеводородни горива не трябва да се отписват от сметките. Благодарение на своя технически опит и професионални компетенциии, големите петролни компании продължават да доминират в днешния енергиен сектор, а това е много важен фактор. Около 84% от електроенергията в света все още се произвежда от нефт, газ и въглища. В резултат на това компаниите, използващи въглеводороди, ще станат получатели на огромни парични потоци и доларови инвестиции, а както току-що казахме, за да се увеличи конкурентоспособността на „зеления водород“ в сравнение с „по-мръсните“ алтернативи, е необходимо да се увеличат разходите.

Изправени сме пред големи предизвикателства. Според Съвета за водородни технологии до 2050 г. глобалното търсене на водород ще бъде 80 екзаджаула годишно. За да се получат необходимите обеми на водород с помощта на електролизни инсталации (това е единственият ефективен начин с нулеви въглеродни емисии), ще се изискват обеми на електроенергия, толкова големи, че те да надхвърлят целия обем на електроенергия, произведена през 2019 г.

За постигането на тази цел е необходимо да се построят около девет пъти повече вятърни и слънчеви мощности в сравнение с броя, който съществува днес по целия свят. За тази цел ще е необходимо такова огромно финансиране, че на неговия фон средствата, отпуснати през последното десетилетие за възобновяеми енергийни източници, ще изглеждат много скромни.

Кой ще инвестира? Само индустрия, която от времето на Джон Д. Рокфелер е символизирала смелост и иновации в инвестиционните проекти, може да си позволи да се разпростре в тази област. За да доминират в енергийната индустрия през 21 век, петролните гиганти трябва да помнят принципа, който им е помогнал през 19 век да проправи пътя за господство: „Или инвестирайте с размах, или напуснете сцената“.


https://www.bloomberg.com/graphics/2020-opinion-hydrogen-green-energy-revolution-challenges-risks-advantages/oil.html?srnd=opinion

водород
зелен водород
ВЕИ
нефтогазови компании
водородна енергетика
По статията работи:

3E news