3-ти доклад на ЕК за Енергийния съюз: Целта е междусистемна електроенергийна свързаност от 15% през 2030 г.

Брюксел одобри и обновен списък на проектите от общностно значение, свързани с изграждането на Енергийния съюз и целите за по-добра свързаност между държавите, сред тях са и няколко с българско участие

Преходът на Европа към нисковъглеродно общество се превръща в реалност на територията на ЕС. Това показва Третият доклад на Европейската комисия за състоянието на енергийния съюз показва публикуваният в петък трети доклад на Европейската комисия за състоянието на енергийния съюз, съобщи пресслужбата на ЕК.

Благодарение на напредъка през 2017 г., ЕС е на път да изпълни проекта за енергиен съюз, като създава работни места, растеж и инвестиции. Изпълняват се подходящи действия с цел да се подкрепи социално справедлив преход към чиста енергия, се отбелязва в доклада.

Настъпи моментът обществото — гражданите, градовете, селските райони, предприятията, академичните среди, социалните партньори — да се мобилизира и да поеме пълна отговорност за енергийния съюз, да го изведе още по-напред и активно да участва в разработването на решения за бъдещето.

В документа се проследява напредъкът, постигнат през изминалата година след публикуването през февруари 2017 г. на втория доклад за състоянието на енергийния съюз, и се правят прогнози за предстоящата година.

В третия доклад за състоянието на енергийния съюз се потвърждава освен това, че

енергийният преход не е възможен без адаптиране на инфраструктурата

към нуждите на бъдещата енергийна система. Енергийната, транспортната и телекомуникационната инфраструктура стават все по-взаимосвързани. Местните мрежи ще стават все по-важни в ежедневието на европейските граждани, които във все по-голяма степен ще преминават към електромобилност, децентрализирано производство на енергия и оптимизация на потреблението. Налице са значителни постижения, но остават пречки, особено в областта на електроенергетиката. За справяне с тях Комисията прие днес Съобщение за цел за междусистемна електроенергийна свързаност от 15 % през 2030 г. Тя също така прие третия списък с проекти от общ интерес (ПОИ).

Другите цели до 2030 г. са намаляване на емисиите с 40%, повишаване на енергийната ефективност с минимум 40 на сто, поне 27% дял на възобновяемата енергия и повишаване на обвързаността с 15%.

Според ЕК анализът показва, че ЕС като цяло се доближава до тези цели. 77% от всички нови мощности в енергетиката са на базата на възобновяема енергия. Тенденцията е на спад при цените на енергията от ВЕИ, особено при фотоволтаичните панели и вятърните паркове. ЕС е спестил 16 млрд. евро от внос на изкопаеми енергийни източници благодарение на ВЕИ инсталациите. Данните са към 2015 г.

На фона на тези позитивни резултати от ЕК изразяват тревога, че зелената енергетика все още страда от нелоялната конкуренция на субсидиранат енергетикат, базирана на изкопаеми горива - практика, която продължава в някои държави от ЕС.

В документа е отбелязано, че реализацията на идеята за Енергиен съюз зависи от сътрудничеството между ЕК, държавите от общността и всички сегменти на обществото, както и от интегрираните национални енергийни и климатични планове за развитие след 2020 година, които страните трябва да подготвят. Повечето членове вече подготвят такива планове, но всички имат нужда да увеличат усилията си, за да ги представят в началото на 2018 година.

Енергийната бедност е един от проблемите, върху които ЕК поставя акцент в доклада си. По данни на Еврокомисията в групата на енергийно бедните влизат над 50 млн. души в общността. В предложените мерки за преодоляване на този проблем основно място заема енергийната ефективност.

Основни констатации

По-малко от три години след публикуването на своята Рамкова стратегия за енергиен съюз Комисията представи в своя пакет от мерки „Чиста енергия за всички европейци“ почти всички предложения, необходими за изпълнение на принципа „енергийната ефективност на първо място“, за подкрепа на ЕС като световен лидер в действията в областта на климата и възобновяемите източници на енергия и за осигуряване на справедливи условия на потребителите на енергия.

Представеният през март тази година пакет инициативи за сектора на транспорта „Европа в движение“, с който се цели да се запази конкурентоспособността в процеса на социално справедлив преход към чиста енергия и цифровизация, а също и представеният през ноември пакет „Чиста мобилност“, който е решителна крачка напред към изпълнението на ангажиментите на ЕС съгласно Парижкото споразумение за правно задължително намаляване на вътрешните емисии на СО2 с най-малко 40 % до 2030 г., са конкретни резултати, получени в процеса на завършване на проекта за енергиен съюз.

Завършването на изграждането на енергийния съюз изисква участието и тясното сътрудничество между Комисията, държавите членки и обществото като цяло. Именно поради това до началото на 2018 г. държавите членки ще трябва да завършат проектите си за интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за периода след 2020 г. Наличието, към началото на 2018 г., на проектите за планове е от съществено значение също и за да се демонстрира силната водеща роля на Съюза на световната сцена.

Геополитическите събития поставиха енергетиката и климата на челно място в дневния ред през 2017 г. Намерението на администрацията на САЩ за оттегляне от Парижкото споразумение доведе до реакцията на ЕС да покаже лидерство чрез засилване на полезното взаимодействие между неговите дипломатически действия в областта на климата и тези в областта на енергетиката. ЕС ще продължи да потвърждава своя ангажимент към водената в световен мащаб борба срещу изменението на климата и към укрепването на съществуващите глобални партньорства.

В изявлението относно състоянието на Съюза също така се подчертава, че независимо от това, че глобалните промени в производството на енергия изправят Европа пред сериозни предизвикателства, те създават и уникални възможности за нея да засили ролята си на световен лидер в прехода към чиста енергия, като същевременно осигурява енергийна сигурност за всички свои граждани. Предпоставка за привличане на инвестиции в модернизирането на цялата икономика на ЕС в полза на гражданите е Европа да показва амбицията си в области като възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, действията в областта на климата и иновациите в областта на чистата енергия и да осигурява правилни ценови сигнали на пазара.

Енергийният съюз вече дава резултати, но ключът към постигането на останалите задачи е трайният ангажимент. Необходимо е всички законодателни предложения за енергийния съюз, представени от Комисията, да бъдат разглеждани от Европейския парламент и Съвета като приоритетни предложения.

Какво беше прието - българските проекти

Европейската комисия одобри също обновен списък с проектите от общностно значение, свързани с изграждането на Енергийния съюз и целите за по-добра свързаност между държавите. Сред тях са и няколко проекта с българско участие:
-  изграждането на електропровода между Маришкия басейн и Неа Санти (в Гърция),  
-  газовият интерконектор IGB с Гърция,
-  газовата връзка  със Сърбия,
-  проектът за газов коридор Eastring,

Трите газови проекта всъщност са важна част от развитието на проекта на българското правителство за газовия хъб "Балкан".

Тези проекти са включени в комплекта от документи към 3-тия доклад за състоянието на енергийния съюз :

- Приложение 1: Актуализирана пътна карта за енергийния съюз;
- Приложение 2: Констатации по отношение на политиките;
- Приложение 3: Актуално състояние на подготовката на национални планове в областта на енергетиката и климата;
- Приложение 4: Напредък в ускоряването на иновациите в областта на чистата енергия;
- Информационни фишове за енергийния съюз на 28-те държави членки
 - 3-ти списък на проекти от общ интерес
 - Съобщение за инфраструктурата (относно изпълнението на целта за 15 % междусистемна електроенергийна свързаност)
 - Доклад за напредъка по отношение на енергийната ефективност
 - Доклад относно функционирането на европейския пазар на въглеродни емисии
 - Доклад относно Споразумението на кметовете
 -  Доклад на Европейската агенция за околната среда за тенденциите и прогнозите
 -  Проучване относно произвеждащите потребители на енергия в жилищния сектор

„Енергийният съюз ще се реализира успешно само ако всички ние насочим усилията си в една и съща посока. Целта е да изпълним ангажимента си за приключване на изграждането на енергийния съюз до края на текущия мандат на Комисията. До 2019 г. енергийният съюз трябва да престане да бъде само политика, а да се превърне в ежедневие, от което има полза всеки гражданин на ЕС. Това ще изисква по-голяма ангажираност от всички обществени групи. Поради това смятам, че следващата година ще бъде година на поемане на задължения“, заяви в коментара си по доклада Марош Шефчович, заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за енергийния съюз.

„Енергийният преход в Европа напредва с добри темпове, налице са рекордни нива на енергия от възобновяеми източници, като разходите бързо намаляват. Енергийните инфраструктури в Европа обаче трябва да се развиват в една и съща посока и с една и съща скорост, така че да подкрепят напълно енергийния преход. Ето защо ние предлагаме новият списък с проекти да се съсредоточи върху ключовите електроенергийни междусистемни връзки и интелигентните мрежи. Днешните мерки с цел насърчаване на инфраструктурата на чистата енергия са нова важна крачка по пътя към по-устойчива, по-конкурентна и по-сигурна енергийна система, която генерира истинска европейска добавена стойност“, коментира Мигел Ариас Канете, комисар на ЕС по въпросите на климата и енергетиката.

Повече подробности можете да намерите :

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари