18,4 млрд. евро са приходите от търговия с квоти в ЕС за почти пет години

Общият обем на реализираните инвестиции въз основа на дерогацията в периода 2009-2016 е около 11 млрд. евро

Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/

Общите приходи от проведените търгове между 2012 и 30 юни 2017 надхвърлят 18,4 млрд. евро. През 2016 тези приходи са в размер на 3,79 млрд. евро като  по информация подадена до ЕК страните членки  са използвали или планират да използват около 80% от приходите за 2016  за енергийни и климатични цели. Това показва публикуваният в края на ноември годишен доклад на Европейската комисия /ЕК/ за функционирането на европейския пазар на въглеродни емисии.

Докладът за пазара на въглеродни емисии обхваща 2016 г., но също така представя някои инициативи, предложени или договорени през 2017 г. Документът обхваща следните теми:

-       Инфраструктура на ЕС за СТЕ
-       Функциониране на пазара на въглеродни емисии (квоти, въведени и извадени от обращение, балансиране на търсенето и предлагането)   
-       Въздухоплаване    
-       Пазарен надзор    
-       Мониторинг, докладване и проверка на емисиите   
-      Преглед на административните договорености в държавите-членки
-     Съответствие и изпълнение.

Като нов елемент тазгодишният доклад съдържа и глава относно схемите за непряка компенсация на разходите за въглеродни емисии.

Общите приходи от проведените търгове между 2012 и 30 юни 2017 надхвърлят 18,4 млрд. евро. През 2016 тези приходи са в размер на 3,79 млрд. евро като  по информация подадена до ЕК страните членки  са използвали или планират да използват около 80% от приходите за 2016  за енергийни и климатични цели. Съгласно Директивата за търговия с емисии на парникови газове най-малко 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани от страните членки за климатични и енергийни цели, сочи докладът.

Дерогация от общото правило за търговия на емисиите е предоставена в чл.10 в на Директивата за търговия с емисии на парникови газове с оглед подкрепа на инвестициите за модернизация на електроенергийния сектор в определени страни. Осем от десет държави (България, Кипър, Чешката република, Естония, Литва, Полша, Унгария, Румъния, Малта и Латвия като последните две не са се възползвали от дерогация), които имат това право, са се възползвали от дерогацията и са разпределили безплатни квоти срещу инвестиции.

Общият обем на реализираните инвестиции въз основа на дерогацията в периода 2009-2016 е около 11 млрд. евро. Около 80% от тях са предназначени за обновяване и модернизация на инфраструктурата, а останала част от инвестициите са били в чисти технологии или за диверсификация на снабдяването. Например, някои от инвестициите включват намаление на разходите за собствени нужди на електроприузводствените централи в Литва, подновяване на топлопроводи в Чехия и изграждане на когенерационни модули основно на природен газ в България.

Съгласно доклада през 2016 г. емисиите на парникови газове от инсталации, участващи в СТЕ на ЕС, са намалели с 2,9%  спрямо предходната година. От началото на фаза 3 се отчита намаление на емисиите, с изключение на 2013, когато има годишен ръст 2,2%, най-голям спад от 4,9% има през 2014 г.

Още  началото на фаза 3 на СТЕ на ЕС се характеризира с огромно неравновесие между търсене и предлагане на квоти, в резултат на което се генерира излишък от около 2,1 млрд. квоти през 2013. Излишъкът беше спаднал леко през 2014 и след това повече до 1,78 млрд квоти през 2015 и 1,69 млрд. квоти през 2016. Това отразява влиянието на изтеглянето на емисии.

С оглед на структурното неравновесие между търсене и предлгане на квоти беше създаден Резервът за пазарна стабилност през 2015. Квотите емисии, които бяха изтеглени от пазара, ще бъдат прехвърлени в резерва за пазарна стабилност през януари 2019 г. През май 2017 е направена първата стъпка към фукционирането на резерва за пазарна стабилност, като се публикува индикатор за квотите в обръщение (TNAC-total number of allowances in circulation)-1 693 904 897 квоти. Този индикатор се очаква да бъде ежегодно публикуван през месец май.

Националното третиране на квотите е разнообразно - вариращо от финансови инструменти и нематериални активи до права на собственост и стоки. Причина за това е,че в Директивата за  търговия с емисии на ЕС не са посочени правното и фискално третиране на квотите. Но пък за това, съгласно чл.21 от Директивата всяка държава членка следва да докладва ежегодно за приетите правила за фискално и правно третиране на квотите.  Съгласно тези доклади. най-малко четири участващи държави са въвели или предвиждат промени в националното законодателство, най-вече изменения относно прилагането на MiDIF2.

Що се отнася до данъчното третиране на квотите, само три държави съобщават, че данъкът върху добавената стойност (ДДС) се прилага при издаването на квоти за емисии. За разлика от това, ДДС се дължи за сделки за квоти за емисии на вторичен пазар в повечето страни (с изключение на CY, EE, IS, LI). По-голямата част от страните съобщават, че прилагат механизма за обратно начисляване върху вътрешните сделки, включващи квоти за емисии. Емисионните квоти за корпорации могат допълнително да бъдат облагани (например чрез прилагане на корпоративен данък). Петнадесет държави съобщават, че нямат такова данъчно облагане.

Съгласно новите правила, договорени през ноември 2017 г., които ще се прилагат през фаза 4 (2021-2030 г.), ревизираната и значително укрепена СТЕ на ЕС има амбицията да продължи да бъде икономически ефективен двигател за нисковъглеродни инвестиции за следващите години. Тя също така ще бъде основна част от приноса на ЕС за прилагането на Парижкото споразумение за глобален нисковъглероден преход.

 Комисията ще продължи да наблюдава пазара на въглеродни емисии и ще представи следващия доклад през четвъртото тримесечие на 2018 г.

Повече информация ще намерите в доклада на ЕК







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари