100-те дни на кабинета Борисов 3: От "осанна" до "разпни го"

Източник: БГНЕС

100-те дни на кабинета "Борисов 3" се изтърколиха някак неусетно. За тези малко над 3 месеца обикновеният човек най-вероятно не е усетил някаква голяма разлика в жизнения си стандарт, възможностите за личностна изява, средата за бизнес, в здравеопазването и в училищата, в справедливостта на съда, в отношението на държавните и общинските чиновници.

Има обаче начало на тенденция за подобряване във всичко това, твърдят едни политолози и социолози. И привеждат примери - има ръст на БВП, повишени са приходи в държавния бюджет, увеличени са социални разходи и облекченията за бизнеса. Вярно, ддега това е на макро ниво, но постепенно ще стигне и до хората и малкия бизнес.

От друга страна опозицията отрича какъвто и да било напредък, напротив - от БСП обявиха 100-те дни на правителството като период на нищоправене.

Да погледнев макроикономическите показатели. Икономиката е сравнително добре - за полугодието бюджетният излишък е около 2 млрд. лв. или 1.9% от БВП. Ръстът на БВП е около 3%, за което спомагат износът и вътрешното потребление. Инвестициите продължават да бъдат под очакваното, но министри разказват за нараснал интерес и един след друг обещават привличане на инвеститори още до края на годината.

Безработицата падна под 6%, а работодателите се оплакват, че им липсват кадри, дори получиха разрешение за внос на работна ръка, предимно хора от българската диаспора в Украйна, Молдова и други страни.

Външният дълг намаля, а от финансовото министерство обещават, че за тази година няма да взимат нов дълг. Все пак такъв от 200 млн. евро бе взет от ЕИБ, което предизвика възмущението на опозицията. Управляващите се оправдаха, че договорът е сключен отдавна и парите са за съфинансиране на европейски проекти.

Кабинетът обеща значително намаляване на административните тежести. До септември 12 от регистрите ще станат електронни, а гражданите няма да се редят на опашки за хартиени документи. Ще ги последват и други регистри. Административни тежести ще намалява и всяко министерство.

Енергетиката също се променя - без много шум, но в правилната посока - либерализация на пазара на еленергия и подготовка за тази на газовия пазар, енергийната борса прави рекордни обороти и сделки, предстои излизането на свободния пазар и на битовите потребители. "Булгартрансгаз" и "ЕСО" представиха амбициозни планове за развитие на газопреносната и електропреносната инфраструктура през следващите 10 години, има движение по големите трансгранични инфраструктурни проекти - продължава работата по интерконектора с Гърция, подписани бяха двустранни меморандуми за газови връзки с Македония и Сърбия, получихме разрешение от ЕК да внасяме руски газ за газовия хъб "Балкан", което дава зелена светлина за реализацията на проекта. Получихме и оборудването за АЕЦ "Белене" - активи, които имат стойност и какъвто и вариант да бъде избран - строеж на нова АЕЦ или допълване на мощностите в АЕЦ "Козлодуй", има ясна визия, че това ще става с частен инвеститор и на пазарен принцип.

Има нова визия за промени в образователната система, след трусовете в здравеопазването при предишното правителство на ГЕРБ сега там са на стендбай, няма кой знае какви промени, но няма и драми.

Дотук с доброто - България си остава най-бедната страна в ЕС и няма изгледи това да се промени в обозримо бъдеще. Няма и идеи как поне да се тръгне в посока повишаване на жизнения стандарт на българите. Как тогава ще задържим тук младите хора, така ли ще върнем тези, които избраха чужбина?

Голям спор предизвика в обществото повишението на минималната пенсия. Това бе една от отстъпките на ГЕРБ пред коалиционния партньор от ПФ. От 1 юли минималната пенсия се увеличи от 161,38 лв. на 180 лв. с 11,5 на сто. От 1 октомври минималната пенсия ще бъде увеличена до 200 лв. (ръст от 11,1 на сто). Със същите проценти ще се повишат минималните размери и на останалите пенсии за трудова дейност, които се определят в процент от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това са пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и наследствените пенсии.

От опозицията реагираха остро, че се увеличава само минималната пенския - това ощетява останалите пенсионери, демотивира хората да внасят осигуровки за пенсия. Според левицата подобна стъпка ще срине пенсионния модел, тъй като хората няма да виждат смисъл да се осигуряват. Правителството успя да се пребори минималната заплата да се повиши на 460 лв. Тази сума бе гласувана в парламента още в края на миналата година, но бе отменена от ВАС след сигнал на работодателските организации, че не е дискутирана в НСТС. След съответните процедури минималната заплата бе актуализирана. Кабинетът одобри плановете си за увеличение на минималната работна заплата в следващите три години. От 2018 г. тя ще стане 510 лева. От 2019 г. ще се повиши с още 50 лева - до 560. Плановете за 2020 г. са минималното заплащане вече да е 610 лева. Пое и ангажимент да посредничи между бизнес и синдикати за ясен принцип за определяне на МРЗ. Остават обаче проблемите с минималните осигурителни прагове в поне 40 професии, където правителството ги определя служебно. Повишени бяха учителските заплати. От 1 септември минималната учителска заплата се увеличава от 660 лв. на 760 лв. Най-ниското възнаграждение за старши учител скача от 668 лв. на 792 лв., а на директор - от 825 лв. на 950 лв. Зам.-директор ще получава 887 лв. вместо 770 лв. Минималните заплати на старши учителите и старши възпитателите се увеличават от 668 лв. на 792 лв., на главните учители и главните възпитатели - от 726 лв. на 836 лв.

Как оценяват 100-те дни на кабинета анализаторите на  политическия и икономическия живот в страната? Публикуваме анкета на агенция Фокус водещи политолози и социолози, на които са зададени седни и същи въпроси:

Изминаха първите 100 дни управление на кабинета „Борисов“ 3, какъв е Вашият анализ на този период, какво успя да свърши правителството?

Първан Симеонов, политолог: На първо време беше постигнато успокояване на политическата ситуация на фона на месеци, в които имаше по-скоро неяснота за развитието на страната. Правителството много бързо влезе в рутинен период на работа, защото това е кабинет, който доста безконфликтно наследи стария. Нямаше период на навлизане на нови политики, на нови дейци. Въобще нямаше особена новост. Това, което постигнаха поредица управления на ГЕРБ досега може би във връзка с конюнктурата, с европейското финансиране, е, че имаме известен ръст на редица икономически показатели. Това бавно се възприема от обществото. Данните, които „Галъп интернешънъл“ наскоро изнесе, показват ясно, че от месеци и години насам плавно се повишават някои показатели за оптимизъм по отношение на масовите възприятия за икономиката и личните финанси. Това е фактор с дълготрайно значение. Той не може да се отнесе само към работата в сегашния мандат, но тя продължава тази посока.

Александър Маринов, политолог: Искам да отбележа първо, че програмата на правителството излезе, когато трябваше да се оценяват стоте дни. Така че със задна дата виждаме някои неща, записани в програмата, за да се отчетат като свършени. Нищо особено не е направило правителството. То се занимаваше с разпределение на постове и сектори на влияние. От гледна точка на вътрешната политика не мога да посоча нищо конкретно с изключение на две-три неща, шумно обявени и обещани, като например повишаването на минималните пенсии. От друга страна виждате, че въобще се замлъкна и нищо не се говори за индексирането на всички останали пенсии. Това го давам като пример не защото е трябвало непременно да бъде свършено през първите сто дни, а защото имаше няколко първоначални хода, действия, които да създадат впечатления, че правителството работи и след това всичко си минава в едно темпо, изцяло под сянката на личните изяви на министър-председателя. Още не можем да видим идеята, философията, основните приоритети на ключови министерства. Още не могат да си влязат в ролята министрите, които и без това не са особено авторитетни и доказали се личности. Така че тези 100 дни минаха доста бързо в общо взето нищоправене.

Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Това е широко правителство със сравнително по-голям брой министерства. В това отношение и самата управленска формула от ГЕРБ плюс три политически формации, обединени в една предизборна коалиция, изискваше като че ли повече време за стиковане. Първият елемент без всякакво съмнение е постигането на някакъв общ ритъм между политическите партньори. Това отне известно време и се усети в по-малък обем на законодателна инициатива от страна на Министерски съвет. Втората важна характеристика е четима през програмата на правителството, която беше публикувана в края на тези 100 дни. Това е по-скоро мрежа от серии. Точно затова тя не може да бъде четена без специфичен алгоритъм. Много важно е да се разбере в каква последователност и в какъв ритъм управляващата коалиция си поставя за цел да постигне тези приоритети и да придвижи напред развитието на страната в тези области. В това отношение тези 100 дни имаха по-скоро ролята на общ преглед на състоянието на страната с много ясно изведени напред приоритети в сферата на външната политика и подготовката на председателството на ЕС, оглед на състоянието на администрацията и подготовката за един очаквано доста труден есенно-зимен период от политическа гледна точка.

Това е третото правителство, начело с премиера Бойко Борисов, какви разлики откривате в сравнение с предходните два кабинета?

Първан Симеонов: Първият кабинет на Борисов демонстрираше доста сериозен замах и желание за обществен реванш спрямо властта. В голяма степен те останаха по-скоро пропагандни. Вторият мандат беше доста по-спокоен откъм риторика, по-балансьорски и по-помирителски. Третият мандат продължава тази традиция. Струва ми се, че Борисов вече има опита на един от най-дълго управлявалите български лидери и в същото време опита на един от старите като стаж в Европа. Това го кара да поглежда с по-голяма увереност към външнополитически задължения. Нещо, което като че ли не бе неговата стихия до този момент. В същото време предстоящото европейско председателство го задължава да се занимава с външнополитически теми. Бих казал, че вторият и третият мандат си приличат доста повече. Между тях има повече прилики, отколкото са тези между втория и първия и съответно третия и първия. Мандатът на „Борисов“ 1 беше доста по-ярък. Вторият и третият са доста по-балансирани. Ако погледнем данните за общественото мнение, ще видим, че в първия си мандат Борисов се ползваше с много по-високо доверие. Тогава той акумулираше надеждата на новия играч в политиката, което винаги в българския случай събира доста надежди. Що се отнася до сега - Борисов се възприема като традиционна част от политическия пейзаж, като нещо едва ли не гарантирано в политическата реалност на България. Това събужда известно обществено успокоение, макар и без онова въодушевление, което имаше преди 8 години, когато Борисов дойде на власт.

Александър Маринов:Първо програмата на този кабинет е най-лошата от трите - тя е най-обща, неконкретна и хаотична. Второ, съставът на този кабинет е също най-слаб от трите. Има хора, за които с основание може да се пита какво правят, какво са направили до момента или точно обратното, заради нещата, които са направили до момента, не би трябвало да са там. Вижда се, че този кабинет изцяло вече трябва да обслужва блясъка на премиера в неговите нараснали мащаби. Тук говорим за неговите амбиции да надхвърли границите на страната, да заеме роля, функции с балкански или дори европейски мащаб. Поради което всяко действие, което би могло да хвърли сянка на премиера, моментално се коригира и то по един начин, който според мен е на ръба на конституционността. Министрите не са секретарки на министър-председателя. Той не може да им поставя задачи, да им дава заповеди и да ги праща нагоре-надолу из страната, както се случва непрекъснато. Той не може директно да отменя решения и разпореждания на министрите, защото те имат своя законова отговорност и правомощия. Само през изминалата седмица така беше с историите около „Натура“ 2000 в крайморска Добруджа, така беше с „Дунарит“, така се случи с инцидентите по Черноморието с различни практики на ощетяване на туристите и т.н. Министрите летят като пощальони нагоре-надолу да изпълняват разпореждания на министър-председателя. Това е един стил, който не води до вършене на работа, а трябва да лъска имиджа на премиера.

Доц. Антоний Гълъбов: Има много съществени структурни разлики в трите кабинета. Първият беше с двама вицепремиери, които адресираха двата основни приоритета на тогавашното правителство – вътрешни работи и финанси. Вторият кабинет вече в коалиционна формула с Реформаторския блок с допълнително споразумение с АБВ и парламентарната подкрепа на „Патриотичния фронт“ вече имаше 4 вицепремиери, при които всъщност същественият въпрос беше свързан с разграничението на функциите между отделните вицепремиери. Сега отново имаме подобна схема, само че тя е разделена в две по две. Имаме двама вицепремиери – г-жа Захариева и г-н Каракачанов, които имат и свои министерства и други, двама вицепремиери, които по-скоро имат хоризонтална и координираща функция. Така че и от структурна гледна точка трите кабинета се различават съществено. Според мен и задачите, които трябва да решават, също са различни, защото през 2009 г. дневният ред на обществото беше много по-ясен, отколкото е в момента.

Как работата на правителството през първите месеци на управление се отрази на имиджа и ролята на България на международната сцена?

Първан Симеонов: България е длъжна да играе известна роля в международните процеси по няколко причини. Първо, и най-важно е, че предстои председателство на Съвета на ЕС, което ни задължава да бъдем активни. Второ, активната политика на Германия, функция на която сме и ние донякъде. Трето, Борисов „плува“ по-спокойно в тези „води“. Четвърто, местоположението на страната изисква баланси и дипломатически финес, както и премереност. Нещо, което си пасва с политическата натура на самия Борисов. Той е балансьорски настроен и държи всички врати отворени, включително към Москва, към Анкара и за европейските лидери, които могат да си говорят с тези околни държави. В тази ситуация Борисов се справи логично. Даже бих казал добре. Знакови посещения в Германия и Франция с ясно позициониране на България с желанието да бъде част от първата скорост от ЕС. Посещението в Турция, където Борисов може да използва и личния си контакт с Ердоган и разбира се, договорът с Македония, което е пробив. Много знаков факт от историческа гледна точка, който подлежи на ратификация. Всякакви аплодисменти са много прибързани, но това са логичните знаци, които българската външна политика би трябвало да дава особено в навечерието на председателството.

Александър Маринов: Не виждам какво да е направило правителството, което да е било забелязано в чужбина. Ще видим това, което прави кабинетът, как ще се отрази да кажем на периода на нашето европредседателство. Ще видим как ще бъдат решени други въпроси. Да кажем хубаво беше подписан договорът с Македония. Това несъмнено е една крачка напред, не може да се отрече, но как ще се развият нещата по-нататък? Дали подходът при подготовката и подписването на този договор не предопределя по-нататъшни проблеми, предстои да го видим. До момента смятам, че правителството не се е захванало сериозно да решава нито един въпрос както от вътрешната, така и от външната политика. Според мен това е недопустимо, особено като имаме предвид третия мандат на Борисов като министър-председател. Вътре в управлението има хора с достатъчно опит и при тази ситуация да не правят нищо, е необяснимо.

Доц. Антоний Гълъбов: Смятам, че тук има значение и определено натрупване – постигането на някаква различимост, разпознаваемост на международно равнище изисква усилия във времето. Така че в известен смисъл постигнатите сега резултати в международно отношение имат своята предистория. Онова, което изглежда важно е, че външнополитическите партньори на България разпознават в министър-председателя и във водената от него политика определена последователност. Това е много важно в международните отношения и може би това правителство в момента успя да постигне съществен напредък не само по отношение на диалога с Македония, а и изобщо на диалога с всички страни от региона именно в резултат на подобни натрупвания. Струва ми се, че това е основният залог. Много важно е в момента това темпо да не бъде намалено, а да продължи да се увеличава, тъй като имаме 4 месеца до началото на председателството и в тези месеци ще бъде много важно постигнатите до момента резултати да бъдат утвърдени и разширени като влияние.

Миналата седмица правителството представи управленската си програма, има ли потенциал да се справи с поставените задачи докрая на мандата си?

Първан Симеонов: Има, въпросът е как се поставят задачите. За мен най-важната задача винаги е била оптимизиране на онези обществени сектори, където обществото не получава задоволителна услуга, а разходите растат. Тук визирам сектори като здравеопазване, необходимостта от оптимизация на администрацията и във всички онези места, където се харчат обществени, а и лични пари без обществото да остава с впечатлението, че получава по-добър продукт. Може би е намалена амбицията на това правителство точно по отношение на реформирането на такива сектори. Не виждаме голям замах и голямо желание. По-скоро виждаме желание за стабилизация, за крепене. Не виждаме особено желание и за затягане на коланите в името на поколенията. Напротив, виждаме безкритично отношение към задлъжняването. Трябва да сме откровени и да признаем, че икономическата конюнктура не е толкова лоша, като гледаме нивата на безработица и прочее. Това дава комфорт на това управление. Може би мнозина ще очакват по-голям замах на тема справедливост, съдебна реформа. Вероятно наесен това ще бъдат част от препъни камъните на това управление, защото се засилва критиката по тези теми. Във всеки случай тази управленска програма едва ли ще предизвика голям обществен интерес. Първо, защото е в летен сезон, второ, защото програми рядко се четат. По-скоро тук правителството изигра елегантно тази ситуация, като представи още през април управленските приоритети, по които коалиционните партньори се споразумяха. След като тези приоритети бяха факт, то пространната програма, остана в сянка.

Александър Маринов: Това е изключително трудно да се каже, защото задачите са така формулирани, че не може да се докаже решени ли са или не. Това е един списък от пожелания и общи приказки, които всеки може да извърти, както желае. Никой не може да каже например, че не е направено нищо в една област. В случая това, което липсва, са ясно дефинирани условни очаквани резултати, включително с конкретика, със срокове, със стойности и т.н., каквито ние не виждаме в програмата. Отсега предполагам, че когато дойде време да се отчита една или друга част от нея, ще има големи политически спорове, които ще бъдат субективни именно защото не са заложени в самата програма тези показатели и критерии, по които да се оцени еднозначно изпълнено ли е или не.

Доц. Антоний Гълъбов: Смятам, че целите са много, приоритетите също, предвидените мерки са голям брой като количество. Точно затова смятам, че най-важно е какъв алгоритъм ще бъде избран. Най-важно е как ще бъдат съчетани тези ресурси и по какъв начин постигането на съответните цели ще бъде поставено във връзка с приоритетите, които са формулирани. Това е засега само пътна карта, по която не е нанесен ясен маршрут. От тази гледна точка ще бъдем свидетели тепърва в есенната сесия на Народното събрание в каква посока ще тръгне управляващото мнозинство, с други думи как ще започне да свързва тези точки, които засега изглеждат само като списък от цели.

Как оценявате отношенията между „Дондуков“ 1 и Дондуков“ 2 през първите 100 дни на кабинета „Борисов“ 3 и какви са перспективите пред тях?

Първан Симеонов: Бойко Борисов е наясно, че Румен Радев е потенциален политически конкурент в близко или по-далечно политическо бъдеще. Бойко Борисов осъзнава, че Румен Радев все пак представлява институция и особено в контекста на предстоящото председателство никой няма полза от „студена“ или „гореща“ политическа война. Затова и отношението между двете сгради беше премерено и балансирано. Ако имаше искри, те припламваха между партията ГЕРБ, олицетворявана от Цветан Цветанов и Румен Радев и между партиите БСП и ГЕРБ по повод Румен Радев, но искри между Борисов и Радев поне открито нямаше. Отношението на Борисов тук е както обикновено – отношение на човек, който иска да разкаже за себе си като този, който решава скандалите, оправя нещата, намира баланса, консенсуса и помирява. Така се изяви той по отношение на Румен Радев. В същото време Борисов знае, че около Румен Радев се събира политически капитал, който може да представлява конкуренция в следващи години и следващи избори дори. Затова отношенията там винаги ще представляват интерес. Те ще бъдат отношения на конкуренция за публичното внимание, ако щете конкуренция на две личности със силна политическа амбиция, его, но поне засега това няма да прераства в открита словесна политическа престрелка просто защото много фактори налагат едно по-балансирано отношение между институциите в този момент.

Александър Маринов: ладни са, не са още изострени. Общо взето стремят се атаките срещу президента да не идват от правителството, а главно от парламента и от парламентарната група на ГЕРБ, въпреки че министрите не пропускат да захапят президента. Днес включително четох изявление на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че ветото на президента ще забави магистрала „Струма“ и т.н. Управляващите се опитват да се обясняват и извиняват с президента. Не са добри отношенията между двете институции, въпреки че Бойко Борисов очевидно не желае да влиза в пряк сблъсък с Радев по простата причина, че стои много по-зле от него. Президентът има два пъти по-голямо одобрение от Борисов, така че той няма интерес от челен сблъсък. Там, където дори се твърди, че има разбирателство между правителството и президента, се вижда, че това е само на думи. Припомням ви заседанието на КСНС, когато беше заявено, че е постигнато разбирателство и ще бъдат изготвени определени анализи и програми от страна на правителството, но сроковете за тези разработки отдавна минаха, а не се е чуло нещо да е направено. Очаквам, че по-нататъшните ходове на управлението ще доведат до засилване на критичността срещу него и предполагам, че президентът ще бъде също един от критиците на правителството. Според мен отношенията между двете страни на „Дондуков“ ще се изострят.

Доц. Антоний Гълъбов: Министерският съвет засега се държи много толерантно и внимателно със структуриращата се администрация на президента на страната. Тя се движи в доста широк фронт и очевидно е водена от едно общо разбиране на държавния глава за това, че трябва да представлява самостоятелен център на власт. Това е различно разбиране на президентската институция спрямо това, което имахме при Росен Плевнелиев. Президентът Плевнелиев възприемаше президентската роля като пространство за диалог, за консултации и постигане на съгласие. Президентът Радев възприема администрацията на президента като самостоятелен център на власт, който може да води собствена политика. Това са два различни профила на президентската институция и в това отношение засега Министерския съвет не търси и не бележи някакви ясни разграничителни линии спрямо политиката на държавния глава. Бяхме свидетели през тези месеци, откакто президентът Радев е избран на няколко много отчетливи знаци за това, че иска да налага някакъв дневен ред и да води самостоятелна политика. Нещо, което тепърва трябва да намери своя отговор в останалите власти. Със сигурност ветото е инструментът, през който засега президентството действа най-активно. За съжаление, аз не виждам последователност в политиката на отлагателното вето на президента Радев. Не виждам и някаква цялостна перспектива от гледна точка на развитието на неговия мандат, преди всичко по отношение на взаимодействието с Народното събрание. Имам предвид това, че Законът за концесиите беше спрян с президентско вето при отсъствие на действащ парламент, с което по същество законът беше напълно елиминиран. Имаме подобни примери в отминалите месеци, така че диалогът се структурира трудно. Надявам се, че президентската администрация ще бъде значително по-склонна на диалог и координиране на усилията по отношение на външната политика и преди всичко в контекста на предстоящото председателство на ЕС.

Даде ли опозицията 100 дни толеранс на кабинета и очаквате ли тя да бъде по-активна отсега нататък?

Първан Симеонов: Не, опозицията не даде 100 дни толеранс на кабинета. Очаквано, ако ще се дава толеранс, той да е по-скоро в хода на европейското председателство, когато може би вътрешнополитическият дебат трябва да е по-сдържан, да не го изнасяме навън. Що се отнася до опозицията струва ми се, че БСП върши своите задължения на опозиция логично даже добре, защото намира скандали, каквато е работата на една опозиция. Критикува управляващите доста ярко. Оттук следва стягане и в двата лагера и в този на опозицията и в този на управляващите. Винаги е така, когато има ярко противоборство и двете страни са мобилизирани от техните привърженици. По-скоро е любопитно наесен дали сините хора ще успеят да направят нещо, защото и там като че ли покълват опозиционни, ярко критични към настоящата власт настроения. С по-голям интерес очаквам да видя какво ще направят в лагера на така наречената градска десница, който не е никак голям, но обикновено е доста шумен и доста креативен в действията си.

Александър Маринов: Особен толеранс не е дала, въпреки че не е била и особено енергична по някои въпроси, по които можеше да бъде агресивна. Въобще градусът на политическия живот е висок в резултат на неща, които са се натрупали през последните години. Така че първите сто дни на правителството и парламента са общо взето с една позната степен на конфронтация. Според мен е важно опозицията не просто по-агресивно или по-цветисто да напада управлението, а по-аргументирано да посочва неговите съществени пропуски и да показва каква е нейната алтернатива, какво по-различно предлага, за да може обществото да прецени дали има друг по-достоен кандидат да управлява страната. Опозицията е доста по-силна, отколкото при предишните два мандата на Бойко Борисов, говоря най-вече за БСП, които са ясно изразената опозиция. Тя създава доста по-големи грижи на ГЕРБ и парламентарната група на ГЕРБ като че ли не е във форма и няма това ниво, за да бъде равностойна. Ще видим какво по-сериозно ще предложи опозицията като алтернатива на претенциите и намеренията на правителството.

Доц. Антоний Гълъбов: Да – очаквам да бъде много по-активна и не – никакъв толеранс не беше даден. В това отношение БСП има една много ясно структурирана теза, много ясно изградена перспектива. Тя се развива по посока на опозиция на това, което предлагат управляващите. С други думи – дневният ред продължава да се води от управляващите, като най-голямата опозиционна партия предпочита да се позиционира в ролята на отрицание на тази управленска политика. Засега БСП не структурира управленска алтернатива и продължава в стила на края на 43-тото НС и двете предизборни кампании. Имаме една доста активна, доста категорична, радикална опозиция, която в същото време не постига нито една от своите цели. Имаме ясно изразено противопоставяне спрямо управлението и в същото време много нисък капацитет за постигане на политически цели. БСП в известен смисъл се постави в ролята на субект, който няма перспектива за развитие освен поддържането на радикалното противопоставяне.

Стабилно ли е управлението и управляващата коалиция? Ще изкара ли пълен мандат кабинетът „Борисов“ 3?

Първан Симеонов: Възможно е да изкара и пълен мандат. Първо, защото възприятията за икономиката са по-добри от преди, не бих казал, че са цветущи. „Галъп интернешънъл“ наскоро показа може би най-ниски очаквания за безработица от поне десетилетия насам, ниски очаквания за повишение на цените. Малко по-високи очаквания за цялостното икономическо положение на страната. Разбира се, песимизмът решително продължава да преобладава в България дори по инерция, но и оптимизмът си проправя път от няколко години насам. В същото време политическата предвидимост е налице. Политическият пейзаж се кротна, даже лекичко зацикли. Имаме ясна структура - БСП атакува и влиза в разпра в ГЕРБ, което е нормално противоборство между управляващи и опозиция. Толкова е нормално, че не предизвиква кой знае какви бурни процеси в обществото и разбира се, летният сезон. Всички тези три фактора вкупом направиха така, че възприятията на обществото засега са спокойни, без въодушевления. Струва ми се, че естественият обществен инстинкт на българите е да запазят това спокойствие, вместо да вървят към резки промени. Към такива промени българите вървим, когато забележим някой кандидат - месия, политически предприемач на терена, който да представи себе си като алтернатива на цялостната система. Както виждате, това което се случва със Слави Трифонов напоследък, показва, че и неговата енергия намалява. След европейското председателство може би ще има доста по-сериозни атаки към този управленски мандат. Вероятно е да се мисли за преформатирания. Възможно е, но както и да го гледаме едва ли Борисов ще иска за трети път в своята политическа кариера да се самосвали. Това ме кара да мисля, че е възможно и вероятно, макар въобще да не е сигурно, този кабинет да изкара пълен мандат. Не това е важният въпрос пред България. По-важният въпрос сега е дали страната ни успешно може да се ориентира за времената след няколко години, когато европейското финансиране ще бъде доста преосмислено. Това е голямата задача през следващите няколко години. Това е по-важно от въпроса дали един или друг кабинет ще оцелее.

Александър Маринов: Според мен няма да изкара пълния си мандат. Тази стабилност е привидна. Все още сме в началото на неговото управление. Тепърва предстои председателството и то ще бъде използвано всячески като аргумент да се поддържа една стабилност на управлението на държавата. Имайте предвид, че стабилността на едно управление се решава най-вече от това дали то е способно да разрешава проблемите, които стоят пред обществото. Предишните два кабинета на Борисов си отидоха предсрочно, тъй като се видя, че не могат да решават проблемите и самите те се измъкнаха от задължението да ги решават, така според мен ще се случи и в този трети мандат. Още повече, че аз очаквам с течение на времето да се изострят противоречията вътре в управляващата коалиция.

Доц. Антоний Гълъбов: Трудно е да се каже дали мандатът ще бъде завършен успешно, тъй като след 2009 г. нямаме завършен успешно мандат. В това отношение най-общо казано продължаваме да се намираме в състояние на политическа криза. Съвсем друг въпрос е, че под натиска на един много натоварен дневен ред очаквам по-висока степен на сцепление и на взаимодействие между отделните части на управляващата коалиция. Говоренето за предстоящи скоро предсрочни избори ми се струва недостоверно в момента. Онова, което ще бъде важно, е доколко партиите в управляващата коалиция ще успяват да синхронизират собствените си цели с онова, което предстои да се постигне като резултат.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари