1 506 МW нови мощности, 1 119 MW от които ВЕИ, залага ЕСО в 10-годишния си план за развитие на мрежата

Заложените инвестиции са в размер от 1 272,3 млн. лв. „Горна Арда“ не влиза в плановете, а нови мощности от АЕЦ може да има след 2035 г.

Два основни сценария за развитие на потреблението на електрическа енергия - максимален и минимален, залага в новия си Десетгодишен план за развитие на електропреносната мрежа Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Документът ще бъде подложен на обществено обсъждане от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в четвъртък. В подновения документ са отчетени и допълнителните мерки, изискани от регулатора за съгласуване с електроразпределителните предприятия и други дружества.

Основни сценарии

Потреблението да достигне 40 410 Gwh, или 40 410 000 Mwh към 2026 г. Това се предвижда при максималния сценарий за развитие на електропреносната мрежа на България  за периода от 10 г. В него е заложена тенденция за увеличение на електропотреблението от миналата година, но с умерени темпове.

При минималния сценарий е предвидено задържане на нивото на потреблението за целия период спрямо 2017 г., поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност, като през 2026 г. брутното потребление на електрическа енергия се очаква да достигне 38 130 Gwh или 38 130 000 Mwh.

В анализа си експертите от ЕСО отчитат промяната на структурата в електропотреблението и съответно намалението му с 30% в годините на кризата от 2008 г.

Десетгодишният план определя развитието на преносната електрическа мрежа 400kV, 220kV и 110kV на ЕЕС на България до 2026г., предвид необходимостта от сигурност и гъвгавост при доставките.
„От 2008 г., количеството и структурата на потребената в страната електроенергия се промени под влиянието на финансово-икономическата криза. Почти всички сектори от индустрията реализираха спад в дейността си, а някои отделни производства или дейности бяха напълно прекратени. Анализът на електропотреблението на отделните предприятия показа, че общото намаление на електропотреблението в индустрията достигна до 30% за някои месеци. Най-голямо бе намалението в секторите: черна и цветна металургия, химическа промишленост, добивна промишленост и др. Относително по-малко бе намалението на електропотреблението в домакинствата, селското стопанство и транспорта.

Възстановяването от кризата през следващите години бе обусловено от икономическия потенциал на страната (кадрови, ресурсен и логистичен) в контекста на общия конкурентен европейски пазар.

В същото време провежданите политики за енергийна ефективност (саниране,енергоспестяващи електроуреди и цели производства и т.н.) и навлизането на нови технологии създадоха микс от фактори влияещ по различен начин върху електропотреблението в страната, което затруднява в значителна степен определянето на корелационните зависимости.

Следва да се отбележи, че не се открива еластичност между цената на електроенергията и нейното електропотребление. На практика през последните години не се наблюдават ясно определени тенденции в брутното електропотребление, дори то да бъде приведено към нормални средномесечни температури“, отбелязват експертите, изготвили доклада.

Единствен сценарий

Във връзка с гореизложеното е изготвен единствен сценарий, за който са взети следните основни предпоставки:
- Предвидено е удължаване експлоатацията на блокове 5 и 6 в АЕЦ
„Козлодуй”;
-Изграждане на договорените за присъединяване мощности по §18
от Закона за изменение и допълнение на Законa за енергията от възобновяеми източници, както и изграждане на заявените когенериращи мощности с приоритетно изкупуване на електрическа
енергия;
- Изграждане на икономически ефективни малки ВИ по чл.24 от ЗЕВИ;
- Изграждане на икономически ефективни ВИ по чл.25 от ЗЕВИ, но извън обхвата на чл.24 от същия закон, които са способни да се конкурират за доставки на електрическа енергия на свободния пазар
.
В плановете на ЕСО не е включено строителство на АЕЦ на площадката на Белене, както и 7-ми блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Очакването за нова ядрена мощност е изтеглено за времето след 2035 г.
Проектът за „Горна Арда“ също не е включен, но с възможност това да стане при положително развитие.

„Необходимо е значително развитие на електроенергийния пазар в страната, чрез въвеждане на пазар в рамките на деня, както и чрез интегрирането на регионално ниво“, отбелязват авторите на доклада.
 
Към края на 2016 г. въведените в експлоатация Възобновяеми източници (ВИ) са, както следва:

ВЕЦ (без помпи) – 2 337 MW,
ВяЕЦ –701 MW,
ФЕЦ –1 041 MW,
биомаса и биогаз –66 MW.

След допитване до инвеститорите във ВИ със сключени договори за присъединяване към електропреносната мрежа, ЕСО ЕАД предвижда увеличение общо за периода 2017 - 2026 г.

За ВяЕЦ увеличението е с 545 MW,
за ФЕЦ - с 495 MW,
за ВЕЦ - с 29 MW, за БиоЕЦ – с 50 MW, или общо предвидени ВИ за присъединяване – 1 119 MW, с изрядни договори.

В плана е предвидено през 2017-2018 г. да се извърши реконструкция на генератори 9 и 10 в АЕЦ „Козлодуй“, вследствие на която, максималната работна активна мощност на всеки блок ще достигне 1100 MW.
За развитието на електропреносната мрежа на страната в перспектива до 2026 г., определящи се явяват мощностните и електроенергийните баланси при максималния вариант на прогнозата за развитие на потреблението на електрическа енергия.

За периода 2017- 2026 г. са планирани за изграждане общо 1 506 МW нови мощности, от които 1 119 MW ВИ (с изрядни договори, по чл.24 от ЗЕВИ).


Експертите отчитат средногодишната използваемост на отделните типове централи, необходимостта от активиране на третичен резерв през зимата, като коментират, че в такъв случай е изключен износ. През лятото пък износът е в зависимост от производството на ВИ. Отчитат се и резултатите от работата на съседните мрежови оператори.
Планът на ЕСО съдържа подробности по реконструкцията и новото строителство на обекти, електропроводи, подстанции и др.  до 2026 г.

Инвестиции

Разходите за инвестиции през следващите три години са както следва:
2017 г. - 114 780 хил. лв.
2018 г. - 120 813 хил. лв.
2019 г. - 128 474 хил. лв.

Припомняме, че в отчетът си пред финансовото министерство за полугодието на 2017 г., ЕСО отбелязва, че извършените разходи за отчетния период са в размер на 38 712,4 хил. лв., което представлява 33,2% от разчета за инвестиции. Тук обаче инвестициите, посочени от ЕСО за 2017 г. са в размер на 116 500 хил. лв.

Необходимите инвестиции за развитие на електропреносната мрежа за периода 2017-2026 г. се оценяват на 1 272,3 млн. лв., от които 148,1 млн.лв. са привлечени европейски средства.

Паралелно с десетгодишния план, ЕСО ЕАД е разработило и подробна „Инвестиционна програма за периода 2017 -2026 г.“, съдържаща прогнозните стойности на всички разходи по съоръжения и дейности“, отбелязва от своя страна в доклада си работната група от КЕВР. Експертите от регулатора коментират и повишението на печалбата на ЕСО през 2016 г. с 14,64% - 78 931 хил. лв. спрямо 2015 г. - 68 850 хил. лв.

В междинния отчет за 6-те месеца на 2017 г., публикуван неотдавна на страницата на финансовото ведомство се отчита увеличението на капитала на дружеството от 18 юли т.г. С 37 963 724 лв., представляващи неразпределена печалба от 2016 г. Така капиталът на дружеството е 128 320 547 лв.
От междинния отчет на дружеството става ясно, че приходите от продажби през 2017 г. нарастват до 357,648  хил. лв. при 339,951 хил. лв. Печалбата преди данъци е 26,902 хил. лв.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари