Газовата надпревара не е завършила. Сега започва
От известно време във фокуса на медиите е „зелената сделка“. Не се обяснява обаче, че тя ще се състои на базата на свършеното по проектите, съгласувани и задействани в рамките на предишните стратегически виждания и решения на съответните национални държави и Европейската комисия. Това се отнася и за газовата свързаност, особено важна за Балканския регион. В противен случай би означавало Европа да зачеркне с лека ръка вложения от милиарди. Затова плановете, свързани с газовата инфраструктура, която продължава да се изгражда, и която ще стане част и от бъдещата водородна инфраструктура са важни. Нещо повече, природният газ ще продължи да играе важна роля на европейския пазар през следващите двадесет – двадесет и пет години. През това време ще се промени икономиката и пазарното поведение на участниците в настоящата газова надпревара.
С настъпването на датата 1 януари 2021 година България се нарежда сред страните, които ще разчитат на по-голяма сигурност в газовите доставки, с възможност за разширяване на търговията на газов хъб Балкан. Това са само част от ползите, независимо от изоставането на проекта за интеконектора Гърция-България заради пандемията от коронавируса. Въпреки че като цяло по проектът се отчита закъснение, значението в стратегически и икономически план се запазва.
Промяна на играта
Редно е да припомним, че проектът „Южен газов коридор“ включва в себе си създаване на газова тръбопроводна инфраструктура за транспортиране на газ за Европа през Турция на азербайджански газ, добиван в рамките на втория етап от разработката на газокондензатното находище „Шах Дениз“. Основни компоненти на проекта е разширението на проекта за находището, разширението на Южно-Кавказкия газопровод (Баку-Грузия-границата с Турция), строителството на Трансанадолския (TANAP) газопровод от източната до западната граница на Турция и Трансадриатическия газопровод (TAP), който съединява Гърция, Албания и южната част на Италия през Адриатическо море. Общата стойност на проекта е 40 млрд. долара.
Завършването на Трансадриатическия газопровод (ТАР), което бе обявено официално на 15 ноември на практика е последният етап от проекта „Южен газов коридор. Това ще доведе до промяна на играта за Европейския съюз (ЕС), тъй като през следващата 2021 г. по него за пръв път ще бъде доставен газ от Каспийско море до Европа. На първи етап се предвижда доставките по Трансадриатическия газопровод да бъдат в обем от 10 млрд. куб м, а впоследствие да бъдат увеличени до 20 млрд. куб м.
България ще бъде свързана с газопровода ТАР чрез интерконектора IGB, който свързва гръцката национална газопреносна система в района на гр. Комотини (Гърция) с българската национална газопреносна система в района на гр. Стара Загора. В бъдеще се планира капацитетът да се увеличи до 5 млрд. куби м годишно в зависимост от развитието на пазара.
Това обаче съвсем не означава, че проектът е завършен. Напротив предстои поредната интересна част от развитието на цялостния план в бъдеще. Става въпрос за интерконекторът между България и Сърбия, който също е проект от общ интерес за Европейския съюз и е признат и за един от приоритетните проекти на инициативата за газова свързаност в региона на Централна и Югоизточна Европа (Central and South Eastern Europe Gas Connectivity - CESEC). Заедно с газопровода IGB, новата междусистемна връзка със Сърбия ще бъде стъпка не само към съседните пазари, но и успешната реализация на концепцията Газов хъб „Балкан“ за ликвиден, прозрачен и конкурентен пазар на природен газ в България и региона.
С „Южен газов коридор“ Азербайджан се включва в газовата надпревара за европейския газов пазар. На първи време с достатъчни количества. На следващ етап в европейската мрежа от газопроводи ще се включи и газопровода RO-HU-AT, който трябва да завърши през 2022 година. Първия етап от проекта по данни на Transgaz, на стойност 560 млн. долара и трасе от 215 км бе завършен още през миналата година. На този етап са завършени е двете фази за резервиране на капацитет.
Газопроводът RO-HU-AT свързва България, Румъния, Унгария и Австрия за транспортиране на газ от региона на Черно море за Централна Европа. Участъкът от газопровода на територията на Румъния също така ще даде възможност за транспортиране на газ от основните находища на газ в Черно море, открити през последните години. RO-HU-AT ще осигури и връзка с други големи проекти от газотранспортната инфраструктура, като „Южен газов коридор“. Максималният годишен капацитет на RO-HU-AT ще е 1,5 млрд. куб м за България и 4,4 млрд. куб м за Унгария.
С изграждането на тази част от инфраструктурата газовият пазар на Европа ще изглежда различен. Това означава преминавана не пазара на природен газ на нов етап и съответно постигане на по-добри цени.
Газовата надпревара не е завършила
В стратегически план ще се промени значението на руския природен газ за Балканите. Той вече няма да има водеща роля, но ще запази съществен дял. Русия чрез „Газпром“ ще запази и част от влиянието си чрез газопровода „Турски поток“. Тазгодишните спадове на руските газови потоци на турския пазар вероятно вече се преосмислят от руската „Газпром“ и предстои да се види последващата й стратегия, съобразена и с шока, който предизвика пандемията от коронавируса.
Остава обаче въпросът за това дали не се заменя зависимостта от руския газ с този, идващ през газовата инфраструктура на Турция. Не е тайна, че газовите потоци зависят в значителна степен от инфраструктурата. Решението с LNG-терминала в Аександруполис дава в известна степен независимост, а като част от RO-HU-AT независимост се гарантира чрез газохранилищата в Унгария. Предстои и преосмислянето на Трансбалканския газопровод.
Портфолиото на големите играчи на газовия пазар в Европа e в етап на пренареждане. Така че газовата надпревара не е свършила. Очаква се да бъде направена и ценовата равносметка между тръбопроводния и втечнения природен газ и разбира се спотовите цени. Да не забравяме и Средиземноморския газопровод.