Ядрената енергетика отново е на кръстопът

Ядрената енергетика е сред най-бързо развиващият се сектор. Преди ден се появи съобщението, че учените от „Росатом“ с помощта на „ядрено Lego” ще моделират прототип на „реактор“ на бъдещето. Разбира се, става въпрос за технологията на реактора на бързи неутрони БН-800, който работи успешно в Русия. Значителен напредък през последните години се регистрира и при т.нар. малки модулни реактори. Преди дни с такъв успех се похвали Великобритания.

Развитието на ядрените технологии е от значение за усвояване на космическото пространство, за развитието на медицината, коментира в рамките на кръгла маса за ядрената енергетика в София, представителят на руската компания Вадим Титов. В Китай вече започна работа пилотен проект за малък ядрен реактор, като се планира от 2020 г. там да започне замяна на въглищните централи с малки модулни реактори, обясни експертът Йордан Янков, като припомни, че не само е съществувал, но все още съществува интерес от страна на чужди инвеститори към България.

Работещите в сектора на ядрената енергетика и експерти от България от своя страна са категорични, че няма как страната ни да върви напред, ако не продължи с развитието и не започне активно подготовката на кадри в тази област. Кадровата криза в промишлеността вече е сериозен сигнал и за бъдещето на ядрения сектор в България.

В условията на растяща икономика, по-високо потребление на електроенергия и в конкуренция с новите технологии предстои до края на годината парламентът и правителството да вземат  решение за бъдещето на ядрената енергетика и в частност за проекта АЕЦ „Белене“. Оборудването за втората атомна централа вече е тук (очаква се окончателно до дни транспортирането на последната партида). Страната ни плати досега изключително висока морална и финансова цена за проект, чиято идея датира отпреди петдесетина години, а и който вече бе спиран неколкократно по политически причини. Грешните решения в областта на ядрената енергетика от една страна заради Европа (затварянето на малките блокове) и от друга не толкова заради политическа неграмотност, а заради натиск доведоха страната ни отново на този кръстопът, на който се намира и сега.

Темата за необходимостта е тази, която трябва да преодолеем, независимо от това към какъв проект (става въпрос за различните варианти за проекта – с или без чужд инвеститор) ще се  насочим, коментира в рамките на дискусията експертът Антон Иванов, като подчерта, че с оглед на днешните реалности трябва да се търси вариант за осъществяване, но през пазарни принципи. Държавата разглежда опцията за осъществяване на проекта за АЕЦ „Белене“ с частен инвеститор, припомни той, като обясни, че това доказва необходимостта от проекта по едни начин. Ако се гледа към модела за АЕЦ „Пакш 2“, тогава необходимостта трябва да се доказва по друг начин, смята той. От тази гледна точка, според него трябва да се дефинира необходимостта на държавата и обосновката й от този проект.

Трябва да си дадем отговор какво е технологичното развитие, как се развива потреблението, как в европейския контекст на технологиите и промяната на потреблението, коментира от своя страна Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Според него е важно да се знае по какъв начин нашата политика отговаря на промените, на развитието в самия сектор. За пример Стайков посочи, че ако сега например очакването е малките модулни да станат рентабилно поне след 20 години, то може след две години например да се окаже, че тази прогноза е погрешна. Както стана ясно от думите му, това са възможности, които трябва да се отчитат при вземането на решение.

Безспорно ролята на държавата е от значение. В регулаторен план например отговорността е нейна. При ядрена щета тя поема пълна отговорност, но има такава и при други ангажименти. Важно е търсенето на гъвкави бизнес решения, посочи от своя страна експертът по енергийна политика Славчо Нейков. Той припомни значението на неправителствените организации. Точно тук обаче трябва да припомним, че неправителствените организации в България (а и не само) повече  са пристрастни, отколкото обективни  по отношение на ядрената енергетика, в частност и за АЕЦ „Белене“.
Както отбеляза проф. Атанас Тасев, в България има две очертаващи се противоположни тенденции – не на ядрената енергетика и не на ВЕИ. Ключовата дума е баланс, категоричен е той, като припомни колко много (700 млн. лв.) струваше на страната ни залитането към ВЕИ.  

Електроенергийната система трябва да интегрира източниците. Ядрената електроенергия не е нещо специално, което трябва да води война за своето съществуване, но се създаде такова впечатление, заради някои неудачни ходове от самата ядрена енергетика, контрира от своя страна енергийният експерт Люлин Радулов, като припомни действията на бившия енергиен министър по отношение на реактор АР-1000 на американската компания „Уесингхаус“.

Световния енергиен съвет има един лозунг – всички опции са отворени и казва , че не съществуват опции за производство на електроенергия, които трябва да бъдат отхвърлени и противопоставяни. Това не трябва да съществува, а да има съгласувано изграждане, припомни Радулов, като обясни, че най-напред е важно да се знае визията на България в енергийния сектор до 2020 г. и после до 2050 г.

Съществуването на опцията за изграждане на 2000 МВт все още е актуално, тъй като никой не е отменил приетата от Народното събрание досега съществуващата Енергийна стратегия, припомни от своя страна Славчо Нейков.

Както се оказва България има да решава доста сериозни въпроси и те са свързани от една страна с рисковете, а от друга с регулаторната база. Както отбеляза преподавателят от Софийски университет Атанас Георгиев, „сегашният модел на регулация на пазар не стимулира ядрената енергетика“.

Решението, което трябва да вземат парламентът и правителството предстои. То ще е въз основа на анализа на БАН, който всички очакват и който ще бъде подложен на критика. Експертите ще гледат под лупа входните и изходните данни, въз основа на които е подготвен анализа. Колкото до технологиите, енергийната система като цяло, да те ще продължат да се развиват, но както коментира проф. Атила Асоди от Унгария, решението трябва да бъде взето днес. Безспорно то ще рисково сега, но е от ключово значение за бъдещето.

 

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари