НАЧАЛО » анализи

Ще станем свидетели на по-чести и по-крайни природни явления

Честотата на аномалиите се увеличава и това е тревожно, коментира съветникът на Европейската климатична фондация Юлиан Попов

fb
3E news
fb
08-01-2014 02:17:00
fb

Каква е връзката между природните катаклизми в света през последните седмици и глобалното затопляне, попитахме Юлиан Попов,  съветник на Европейската климатична фондация и бивш Министър на околната среда и водите в служебното правителство.

Тревожна е честотата на природните аномалии

Трябва да внимаваме да не приписваме веднага подобни аномалии на процеса на климатичните промени, които се отнасят до дългосрочни тенденции, не до отделни екстремни метеорологични явления. Единичните метеорологични явления не са доказателство за нищо, без значение колко крайни са те. Тяхната честота в комбинация на мащаба им обаче е онова, което трябва да ни тревожи. Честотата на метеорологични аномалии обаче се увеличава и това е тревожно. Ето една проста илюстрация, изготвена от НАСА на аномалиите във времето от 1880 до 2012 -http://www.youtube.com/watch?v=TO03ColwxHE.

Между вледеняващия сняг в САЩ, наводненията на Острова и мъглите у нас

Когато говорим за климатични промени, трябва да разглеждаме дълги периоди от време. От тази гледна точка, може да кажем, че в следващите десетилетия е много вероятно да станем свидетели на по-чести и по-крайни горещи вълни, застудявание, наводнения и суши.

Глобалното затопляне не се изразява в равномерно вдигане на температурата навсякъде. Можем да очакваме по-чести наводнения в Англия, но и в много други страни, както и по-чести и крайни засушавания в други страни. Климатичните промени засягат всяка точка на Земята, но някои места са много по-уязвими от други. Англия е уязвима, заради многото селища близо до морето на много ниско надморско равнище. От друга страна Англия е по-подготвена да се адаптира към такива промени от някои гъсто населени ниски крайморски държави като Бангладеш например или някои малки островни държави.

Не съм метеоролог, но смятам, че и най-проницателният метеоролог трудно ще отговори на подобен въпрос. Повечето климатични модели предсказват, че Югоизточна Европа ще страда от крайни засушавания с покачване на глобалните температури. Това не означава обаче, че няма да има и по-големи наводнения и поройни дъждове.

Климатът е много сложна система. Трябва да сме внимателни със заключенията за отделни метеорологични явления. Цялостната промяна на климата е обаче под силното въздействие на човешката дейност и емитираните парникови газове - най-вече въглероден двуокис, но също и други. Това е процес, който е открит преди повече от 200 години и много добре изследван. Онова, което обаче е трудно да направим е конкретни дългосрочни прогнози за конкретни места.

 

До 2020 година е трудно да се дадат прогнози, защото 2020 е много скоро. Колкото и странно да звучи по-лесно е да се направят прогнози до 2050 или 2100. До 2020 година може да се очакват още наводнения, суши, крайно ниски и крайно високи температури, които да потвърдят тенденциите от от последните 150 години.

Въглеродният отпечатък на България

Всяка страна е прекалено малка, за да преприеме самостоятелно мерки за смекчаване на климатичните промени. Всяка страна обаче трябва солидарно да предприема мерки заедно с всички други държави по света. Мерките се свеждат главно до намаляване на въглеродните емисии. Тези мерки обаче могат да бъдат и икономически и социално изгодни за България тъй като те означават по-висока енергийна ефективност, по-чисти автомобили, развитие на местна индустрия, рязко намаляване на вноса на горива, по-чист въздух и много други преки и косвени ползи.

Нашият принос за глобалното затопляне е около 1/4% от общите натрупани въглеродни емисии в атмосферата, поясни ЮлиаН Попов.

Една от най-важните цели е да се смени начинът на отопление в България. Промените трябва да се правят икономически и политически разумно. Истината е, че ние не знаем кое колко ни струва, признава ескпертът. Всички горива са субсидирани по един или друг начин, а много от страничните ефекти остават неплатени. Ако в цената на въглищната енергетика се включи здравната и екологичната вреда, която те нанасят, те ще се окажат най-скъпото гориво. Трябва ни много задълбочен и подробен анализ, който не е силно повлиян от корпоративни или коруптивни интереси, за да можем да изработим добра дългосрочна енергийна стратегия. Във всички случаи на първо място трябва да поставим повишаване на енергийната ефективност, особено на жилищните сгради. 

Не сме подготвени за справяне с природни катаклизми

На въпроса какви природни катаклизми очакват България никой не може да отгвори, подчерта Попов. Страната ни обаче трябва да е добре подготвена за такива катаклизми. А тя не е подговена. Имаме нужда от национална стратегия за адаптация и реакция към екстремни меторологични явления. Такава стратегия няма, но и повечето страни по света нямат. Не бива да се упрекваме, а да се захванем с разработването и постоянното развитие на система за реакция при бедствия както в България, така и в съседни страни. Климатичните промени не са тесен национален проблем, затова те изискват прагматична международна солидарност.

 

 

природни катаклизми
Юлиан Попов
въглища
въглеродни емисии
По статията работи: