Ще се събуди ли българската енергетика или един закон за чист въздух ще я задуши в съня й?

Боян Рашев

Боян Рашев

Преди година зададох въпроса „Може ли закон за чист въздух да донесе повече замърсяване?“.  Очевидно може – описах механизма тогава в статия за forbesbulgaria.bg  и за съжаление процесът е в ход.

В края на 2016 г. Съветът на Европа прие нова Директива за чист въздух. В нея се определят по-строги национални тавани за емисиите, като се очаква броят на случаите на преждевременна смърт поради замърсяването на въздуха в ЕС (436 хил. годишно от фин прах) да бъде намален с около 50% през 2030 г. (спрямо 2005 г.). Веднага Европейската комисия публикува и нови изисквания за ТЕЦ на лигнитни въглища, които не само вдигат летвата от 96 на 97% степен на очистване на емисиите на серни оксиди, но им слагат и абсолютен лимит. Изглежда логично – за да е чист въздухът, трябва да имаме намаление на емисиите на замърсители.


ЕК' 2016: За чист въздух ще намалим емисиите на замърсители. Да, ама не.


Ако погледнем числата, веднага прави впечатление, че Европа адресира най-сериозно серните оксиди – цели се намаление с 59% за всяка година от 2020 до 2030 г. в сравнение със само 22% за фин прах. Това е странно решение поради няколко причини. Първо, серните оксиди са отдавна решен казус – днес значимо въздействие върху здравето ни оказват финият прах и в много по-малка степен – азотните оксиди. Второ, страните от ЕС вече са намалили емисиите си на серни оксиди с над 95% спрямо пика им в началото на 80-те.

Трето, останали са само две места, където епизодично се случва да има превишения на нормите за серни оксиди – Гълъбово и Исландия. В първия случай проблемът се нарича „Брикел“, случва се няколко дни годишно и изобщо не става въпрос за високотехнологично очистване, а за прилагане на основни закони. А във тория случай проблемът се нарича вулканизъм и не подлежи на управление. През 2014 г. по време на изригването на Бардарбунга цяла Исландия живее с концентрации много над нормата месеци наред, като в Западна Европа също масово регистрират превишения. В това време вулканът ежедневно емитира поне три пъти повече серни оксиди в сравнение с всички антропогенни източници на континента. А когато се включи Етна, го усещаме и ние. И ако наистина серните оксиди са големият проблем на ЕС, кога ще пуснат обществена поръчка за сероочистки на вулканите?

Дори и да намалим с още 50% емисиите на всички ТЕЦ в Маришкия басейн – с най-голям дял в националните емисии на прах, серни и азотни оксиди в България, – няма да подобрим измеримо качеството на въздуха в никой голям град. Ако обаче се наложи да инвестираме още стотици милиони в нови сероочистки или просто ги затворим – защото идеите на ЕК означават точно това, гарантирано ще влошим положението навсякъде. Елементарната икономика показва, че когато цената на един продукт се покачва, потребителите търсят алтернативи. Точно това ще се случи, ако цената на електричеството и топлофикацията се увеличи – просто още повече хора ще преминат на дърва за отопление.

Година по-късно:  все повече разчитаме на лигнитните централи, а ги оставят без бъдеще

Днес гледам данните за електроенергийната система на България за 2017-та година. Имаме едновременно:

• Пореден спад в електропроизводството
• Пореден ръст в потреблението – ежегоден и непрекъснат от 2013 г.
• Съответно, срив на нетния износ
• Скок на дела на лигнитните централи с 3% и съответно, скок на емисиите на CO2 с 4,4%. А Европа има съвсем други цели!

Да, тежките метеорологични условия от началото на миналата година имат значим принос за тези резултати. Но далеч по-голяма тежест има комбинацията от добър икономически ръст и поредицата от грешки или невземане на решения в енергетиката.

Без да описвам история и събития, днес България остана само с два енергийни центъра, които дават изобилна, надеждна и евтина електроенергия – Козлодуй и Марица-Изток. Всичко останало е прах в очите, колкото и зелен да изглежда. Това стана кристално ясно през януари 2017 г., когато достигнахме рекордно потребление от 7.7 ГВ, язовирите се изпразниха, а слънчевите и вятърни централи спяха сладък зимен сън. Идеята за международна енергийна солидарност се блъсна в стената на реалността, когато Гърция и Румъния безусловно отказаха да помагат. Мариците - особено американските - счупиха производствените си рекорди и режимът все пак се размина. Не знам какво още е нужно, за да схванем колко стратегически важни са станали...

За награда само месец след това дойде „новината“, че Европа ги е осъдила на смърт – с дата на изпълнение през август, 2021 г. Както очаквах, новите изисквания за емисии от серни оксиди от ТЕЦ на лигнитни въглища (320 mg/m3) са краят на историята за родния лигнит. И докато ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" може би все пак ще прескочат трапа с не толкова големи инвестиции, то ТЕЦ "Марица-Изток 2" е практически обречена. Само че точно тя държи ниската цена на електричеството в Маришкия микс...

С две думи: Данните ясно показват, че ние все повече разчитаме на лигнитните централи, а в същото време те нямат бъдеще - освен ако не се измисли нещо много креативно и спешно!

Днес по-скоро се чудя: Ще се събуди ли българската енергетика или един закон за чист въздух ще я задуши в съня й?







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
2 коментари
  • 0 0
    2
    Николай
    А дали някой в Европа, а и в България ще премине от отопление с ток на въглища и дърва, съмнявам се, процента ще е малък. Съществува и възможности за отопление с газ или парно. Изобщо насоката е газификация на енергетиката.
    Напиши отговор
  • 0 0
    1
    Н
    Идеята на тези еко изисквания наистина не е да модернизираме въглищните централи и така да замърсяваме по-малко, идеята е да ги направи икономически неефективни и да бъдат заменени с газови.
    Напиши отговор