Четирите ползи от ТЕЦ “КонтурГлобал Марица - изток 3” за икономиката

При върховите натоварвания през последните години това е ТЕЦ-ът, най-често използван за стабилност на системата

Красен Станчев

Автор: Красен Станчев, в. "24 часа"

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че “скоро”, още наесен, ще започнат “изгодни за двете страни преговори” за преформулиране на договорите с “Марица - изток 1” (МИ1) и “КонтурГлобал Марица - изток 3” (МИ3). Тя добави още, че тези тецове са основна базова мощност за електроенергетиката, т.е. че “без нея тя трудно би могла да се справи, особено в зимния период”.

Казаното е голям напредък в сравнение с господствалото доскоро мнение, че тези договори са в тежест на икономиката и домакинските бюджети. И че, “следователно”, те трябва да бъдат прекратени, а централите едва ли не национализирани. Такъв законопроект бе внесен в предишния парламент, в този смисъл нееднократно се изказваха КРИБ, АИКБ и някои дежурни коментатори на “тежестта на американските централи”; за нещо такова фактически намекваха и премиерът, и самата госпожа Петкова (в последно време в контекста на преговорите за възобновяване на проекта за АЕЦ “Белене”).

В противовес на този напредък, във фейсбук се появи донос, че МИ3 е част от “енергийна мафия”. На пръв поглед разумни хора, учени и мои приятели, се втурнаха да харесват доноса. Това е знак, че, както обикновено, доносите виреят в благодатната почва на неведенията.

Тук ще се опитам да обясня какво би следвало да се има предвид под “взаимна изгода” в преговорите за МИ3. С акцент върху казуса с МИ1 и подробни обяснения на методиката на оценка на инвестициите и социално-икономическата цена аз вече съм направил това на друго място.

Макар и да са близки по качество на управлението, производителност и роля енергетиката, икономиката и особено икономиката на региона, между двата теца има някои съществени разлики.

Малко предистория на МИ3.

Предисторията започва през 1998 г. Тогава двете централи в “Марица - изток” са замислени като заместители на четирите “малки” реактора в Козлодуй. (Те трябваше в обозримо бъдеще да бъдат затворени, защото в ЕС атомните реактори трябва да бъдат покрити с бетонен “кожух”). Ресурсът е местен, създава се работа за мините за 40-50 години, едната ТЕЦ ще е нова (МИ1), на “зелено”, другата, МИ3 – обновена и “почистена”, рехабилитрана по метода построй-владей-експлоатирай – build-own-operate – BOO, при прилагане на принципа “най-добра налична технология” или best available technology – BAT.

Вече не се помни, но първоначалният замисъл бе инвестицията да бъда на принципа построй-експлоатирай-прехвърли (build-operate-transfer - ВОТ), който бе изоставен. МИ3 като ВОО е смесена собственост. Това е първият частен проект в българската енергетика. Като миноритарен акционер “държавата” има само доход от него.

Зависимостта от внос на енергийни ресурси от Руската федерация и на енергетиката - от нейни държавни компании - частично се очакваше да намалее. Както пресметнахме с колегата Лъчезар Богданов, през 2001 г. зависимостта на България от внос на енергийни ресурси (включително от ядрено гориво и въглища) от Русия и Украйна е 85%.

Към това време от трийсетина години не са строени ТЕЦ, в ЕС те трябва да са чисти, местните инженери и работници ще имат достъп до ВАТ. Това е необходимо, защото тогава българската икономика изразходва 10 пъти повече електроенергия за производството на единица БВП от страните-членки на ЕС, три пъти повече, отколкото например, Полша и 23% повече, отколкото Румъния. Освен извеждането от експлоатация на четирите блока на “Козлодуй” тогава основно предизвикателство за България е и прилагането на политиката на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове.

Принципите ВОО и ВАТ са за първи път приложени от МИ3. Първият от тях означава, че след изтичане на договора страната, предоставила правото на ВОО, става собственик на всички подобрения на рехабилитираната централа. А вторият - че МИ3 е първата влязла в експлоатация българска ТЕЦ, която прилага европейските норми за опазване на околната среда.

Централата е включена в две енергийни стратегии, договорът за нея е подписан преди т.нар. трети енергиен пакет на ЕС, действащото законодателство на страната и ЕС е спазено, проведени са конкурси и са подписани предварителни и действителни споразумения за финансирането им чрез изкупуване на произведената електроенергия. Споразуменията са фактически потвърдени от шест правителства на България.

Изчисленията на взаимните ползи.

В ЕС е възприето, че при решаването на такива казуси приложимата методика “изчислението на блокираните разходи или активи” (stranded costs and assets). Тя е единствено приложимата поради описаните правно-исторически обстоятелства.

Според тази логика минимумът обстоятелства, които трябва да се вземат предвид, е следният: стойността на инвестицията, която се оказва под риск, пропуснатите ползи до края на договорения период и разходите по възможни спорове, ако не е достигнато съгласие.

Освен това обаче, както споменава пътьом и госпожа Петкова, трябва да се предвидят и системните разходи –

Какво би станало с електроенергетиката и колко би струвало това

Иначе казано, следва да се отчетат и пропуснатите ползи за икономиката. По ред на изброяването, според известното от публикации в пресата картината изглежда по следния начин.

Системният проблем.

Средното производство на електроенергия от въглищните тецове за крайно потребление след 2010 г. е между 35 и 45%. За разлика от АЕЦ тези съоръжения са по-бързо подвижни и по-евтини като първоначална инвестиция. “Подвижността”, способността на МИ1 и МИ3 да произвежда при различен коефициент на използване на горивото е приблизително същата като на ТЕЦ на природен газ – от 40 до 100%. При върховите натоварвания от последните години именно МИ3 е ТЕЦ, която най-често е била използвана за осигуряване на стабилността на системата. Времето, необходимо на централата, за да реагира на такива натоварвания, е около 30 секунди. По естествени причини такава скорост не може да бъде постигната от другите неядрени части на електроенергетиката – ВЕЦ, вятърни и слънчеви електроцентрали. Поради конструктивни и технологични особености нито една друга част от електроенергетиката

Не може да осигури резерв за т.нар. първично регулиране на електроенергийната система

МИ3 на “КонтурГлобал” осигурява средно около 9% от годишното електроенергийно производство на България, т.е. около 1/4 от производството на въглищни ТЕЦ. Тази системна необходимост на “Мариците” е добре обоснована в доклада на БАН за “Белене”. В него още се казва, че за поддържане на сигурността на електроенергийната система на България е нужно “създаване на условия за извършване на ремонтни дейности, агрегатите трябва да бъдат не по-големи от 350 MW и да са разсредоточени на минимум две отделни площадки”, каквито са всъщност мощностите на неправилно определяните  като “американски” ТЕЦ. Всъщност делът на държавната собственост в МИ3 е около 1/5.

Инвестицията и нейното обществено значение

Общата стойност на инвестицията на “КонтурГлобал”, която трябва да се вземе предвид е около 1,4 млрд. лв. след началото на проекта.

Около 500 млн. лв. от нея са се “върнали” в икономиката под формата само на ДДС и преки данъци (включително здравни и пенсионни осигуровки). Това е прекият фискален ефект от преразпределението през държавния бюджет.

Същата е картината на непреките въздействия през основния доставчик на МИ3 – Мини “Марица Изток”: централата използва около 25% от производството на гориво от мините. Макар тези изчисления да са “на коляно”, ефектът е приблизително следният:

- МИ3 допринася за поне 25% от заетостта на мините (при сегашното им технологично състояние);

- При настояща цена от 17 лв. на тон гориво в икономиката през данъците се връщат около 6 лв., т.е. 1,5 лв. на тон се “връщат” в икономиката само благодарение на това, че МИ3 функционира при тези обстоятелства.

Друг положителен косвен ефект идва от подобренията спрямо действащите до 2016 г. норми за емисии в ЕС, както и от направените за периода 2012 - 2015 г., с които “КонтурГлобал” отговори на новите стриктни норми на ЕС за емисии, влезли в сила през 2016 г. В зависимост от динамиката на цените на емисионните права, може да се изчисли освободеният ресурс от евентуални разходи за глоби за замърсяване, което е ресурс, спестен на икономиката.

Пряката заетост в МИ3 е малко под 500 души. Факторът на създадената от теца заетост при доставчиците предимно от област Стара Загора е над 2 – около 1100 души на месец. При първа възможност ще се опитам да разбера и анализирам по-подробно положителните фискални и обществени ефекти от това състояние на нещата.

Към взаимните ползи би трябвало да се включат и

Ефектите от инвестициите в различни обществени начинания,

допълнителните осигуровки, обучението на персонала и стандартите за здравословните и безопасни условия на труд, както и ефектите от стопанските дейности, които са възникнали независимо от “КонтурГлобал” за обслужване на основния бизнес на МИ3.

На този фон твърденията, че МИ3 е руска технология, че инвестициите са “само на хартия” и законопроектът експроприация на МИ1 и МИ3 бил “покрит” от правителството, са от глупави до вредни. Няма лошо технологията да е такава, каквато смятат за ВОО страните по договора, стига да е най-добрата. Инвестициите в МИ3 не може да са фалшиви, акционерите и инвеститорите от капиталовите пазари, както и банките – кредитори няма как да позволят това. А идеята за експроприация би трябвало, дори по оня проектозакон, да отчете инвестициите, пропуснатите ползи и предизвиканите загуби. Т.е. всичко посочено като взаимна полза по-горе се превръща в загуба.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 4 2
    1
    Антон Иванов
    За пореден път имам основание да поздравя доц. Станчев за компетентното мнение! Остава да се надяваме да го четат и разбират власт имащите.
    Напиши отговор