Цената на тока - митове и реалности

Темата за цената на тока вдигна градуса на политическия дебат през тази седмица, след като  Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ публикува ценовите заявления на енергийните дружества във вторник, когато се проведе и поредното заседание на Временната комисия за ЧЕЗ. Това даде нова енергия на споровете дали и с колко ще скочат цените на тока, кой по веригата надува разходите и дали ефектът на евентуалното поскъпване се дължи на сделката за ЧЕЗ. По въпроса кръстосаха шпаги в ефира на Нова тв днес депутатът от БСП Жельо Бойчев, който е председател на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България и председателят на постоянната Комисия по енергетика в парламента Делян Добрев от ГЕРБ.

„Странното е, че останалите електроразпределителни дружества са поискали увеличение на цената на тока, което е в пъти по-ниско от това, което са поискали от ЧЕЗ. Но това, което по същество касае българските граждани е на каква база, как и по какъв начин се определят цените на ел ектроенергията. И тук според мен имаме голям проблем”, заяви в студиото на „Здравей, България” Жельо Бойчев.И поясни, че от комисията са изпратили до КЕВР определени въпроси, един от които какви са били заявените и признати инвестиции от ЧЕЗ, как и по какъв начин се удостоверява изпълнението на тези инвестиции. Поискахме и всички регулаторни проверки, които са извършвани до момента.  

 „Инерком” твърдят, че нямат отношение към подаденото заявление от ЧЕЗ за повишаване на цената на тока. То наистина е по-високо, отколкото в останалите две ЕРП-та, само че всяка година ЕРП-тата искат много по-голямо увеличение, отколкото регулаторът преценява да им даде. В случая вероятно ще се случи същото. Затова регулаторът е независим”, опонира Делян Добрев.

Обществената реакция, показана през медиите, на тези събития показва, че има проблем. И този проблем не са нито високите цени на тока, защото в България те са най-ниски в ЕС, нито сделката за бизнеса на ЧЕЗ, нито т.нар. "американски" централи ...  Проблемът е, че около ценовата политика в енергетиката през годините на прехода беше създадена митология, базирана на наколко опорни точки:

- Токът трябва да струва толкова, колкото гражданите и бизнесът могат /искат/ да платят;

- Трите ЕРП-та вдигат цената на електрическата енергия;

- Електроенергията ще поскъпне заради сделката с ЧЕЗ;

- Електричеството от "американските" ТЕЦ е много скъпо;

 

Колко струва електроенергията

Елементарна истина е, че не може на входа на проидводството и търговията с ток цените да са европейски, а на изхода - социално български. Електроенергията струва толкова, колкото са присъщите разходи за нейното производство, пренос, балансиране, разпределение и доставка до крайните потребители. Плюс разходите за поддръжка, модернизация и разширяване на мрежите /преносна и разпределителна/, определена възвращаемост на вложените инвестиции в мощности за производство и в инфраструктурата. КЕВР има определена методика, която детайлно казва как да се изчисли цената на всеки от участниците на пазара и тя няма нищо ообщо с това каква е покупателната способност на населението в страната и с желанието на бизнеса да плаща колкото се може по-малко. Като независим регулатор КЕВР е отговорна да осигури покреване на реалните присъщи разходи и да осигури определен процент възвращаемост, така че енергийните дружества не само да оцеляват, но и да инвестират в развитието на бизнеса си. Това е полезно и за потребителите, които ще получават сигурно електроснабдяване с все по-добро качество на услугата. 

Проблемът с енергийната бедност не е в полето на ценообразуването на КЕВР. Този проблем се решава със социалната политика на държавата - с помощи за енергийно бедните, повишаване на доходите на населението и др. А бизнесът, който е на свободния пазар на електроенеригя, трябва да търси доставчици, които предлагат приемливи цени и условия за доставки, както и да инвестира в енергийна ефективност. Просто е.

Ето какво показва проучване на Юроилектрик, при което сметката за ток е разбита на отделните и компоненти: производство + мрежа + данъци и разходи за политики. През 2015 г. една средно европейското домакинство в своята сметка е плащало, условно, за 100 евро по следния начин:

36% ( 36 евро) или 7.5 евроцента/ киловатчас  - за производство на електроенергия, в сравнение със 7.6% през 2008. Тук няма голямо изменение, но прави впечатление, че цената намалява. В България тази компонента е 46% или почти половината от сметката на домакинствата отива за покриване на разходите за производство на електроенергия.

26% (26 евро) за доставката – т.е. за мрежата. Това са 5.4 евроцента/ киловатчас  през 2015 в сравнение с 4.3 евроцента/ киловатчас през 2008 година. Тук се наблюдава сериозно повишение. В България този процент е 23% и включва мрежите високо, средно и ниско напрежение.  Т.е. тук влизат както ЕРП, така и ЕСО. Например делът, който ЧЕЗ Разпределение обявява е под 9%.

38% (36 евро) за данъци, политики и др. – това са 7.9 евроцента/ киловатчас  през 2015 в сравнение с 4.6 евроцента през 2008 година. Тук увеличението е почти 70%. Тази тенденция се запазва и през следващите периоди. В България този процент е 31%.

Съгласно тримесечния доклад за европейските енергийни пазари в ЕС за последното тримесечия на 2017 година:

При стопанските потребители, сегментирани по обем на потребление на енергия – колкто по-високо е потреблението, толкова по-ниска е цената. При съпоставка на цените на електроенергия в ЕС спрямо тези на страни извън ЕС се наблюдава значителна разлика – цените на електроенергия в страните извън ЕС са по-ниски – с 45% в САЩ, например, с 10 – 15% в Китай.

Средно за ЕС цените на електроенергията за домакинствата са нарасналис 5% в сраавние с декември 2016 г. 

През месец декември 2017 г. домакинствата с най-ниско потребление на електроенергия (между 1000  кВтч    и 2500 кВтч годишно) са платили най- ниска цена   от 9,9 евроцент/кВтч в България, а тези в Германия  - най-висока цена от 34 евроцент/кВтч.  

През този месец съотношението между най-висока и най-ниска цена за потребители с годишна консумация между 2  500 кВтч и 5000 кВтч е било 3,1 или:

България -9,8 евроцент/кВтч  в сравнение с Германия 30,8 евроцент/ кВтч

Цените в големите столици на Европа

През декември 2017 г. най-високите цени на електроенергията на дребно, заплащани от домакинствата, са в Копенхаген (31,5 евроцент / кВтч)  и Берлин (30,9 евроцент/ кВтч), докато най-евтините столици в ЕС са София (9.8 евроцент /кВтч)  и Букурещ (11,0 евроцент /кВтч съответно).   

"Аргументът, че доходите в България са най-ниски от ЕС е валиден дотолкова, доколкото касае възможността на домакинствата да плащат сметките си за ток. Но тук се сблъскваме с две национални особености:  (1) близо 40% от домакинствата се отопляват с ток – т.е. с възможно най-скъпата енергия и (2) все още липсва механизъм, по който да бъдат защитени уязвимите потребители, като това не става за сметка на енергийните компании, а чрез държавни политики", коментират експерти от сектора.

В същото време цената за поддръжка и развитие на мрежата в България и в ЕС като цяло не е много по-различна, защото се извършва с едни и същи материали, които навсякъде струват почти еднакво. И ако материалите не са местно производство, може да се окаже, че да дойдат в България може да струва и повече, защото има транспортни и други разходи. Това донякъде може да се компенсира със сравнително по-ниската цена на труда. Но и това вече не е точно така, тъй като недостигът на достатъчно квалифицирана работна ръка води до повишаване на цената на труд.

"Инвеститорите, обаче, очакват същото качество на електроенергийната инфраструктура като това в Европа, а без достатъчно средства тя да се развива и поддържа, няма как да се постигне. Това е вероятно и една от причините за отлив на чуждестранни инвестиции", подчертават експертите.

 

ЕРП-тата ли вдигат цената на тока

През последните десетина години, след като електроразпределителните предприятия станаха частна собственост, определени политически и бизнес кръгове със завидно постоянство насаждат в обществото убеждението, че "лошите" ЕРП-та вдигат цената на тока. Хората са податливи на подобни внушения, защото като потребители на електроенергия те имат контакт именно с крайния доставчик - енергото, от него получават сметката и то "прибира" парите за тока.

Ето какво показват обаче последните ценови заявления:

ЕРП-тата искат поскъпване средно от 5,5 до 16%.

НЕК иска по-високи цени с 21%.

ЕСО е поискало увеличение за достъп до мрежата и за пренос съответно с 36% и 49%.

Производителите също искат повишение на цените: ВЕИ-тата искат цена от 293,12 лв. мвтч при средно 278,28 лв. мвтч сега. ВЕЦ-овете в структурата на НЕК са поискали 18% повишение. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" иска поскъпване с 32%. АЕЦ "Козлодуй" също иска повишение на цената, макар и доста скромно - само с 3%.

В крайна сметка последната дума е на КЕВР. А председателят на регулаторната комисия доц. Иван Иванов беше категоричен: " Някои от поисканите увеличения са стряскащи, но бизнесът и потребителите нямат основания за притеснение", заяви той в парламента и даде да се разбере, че КЕВР няма да допусне значително повишение на цената на електроенергията от юли. Очакванията са да има поскъпване, но то да бъде в рамките на символичните 1,5%.

Именно затова представянето на ценовите предложения от енергийните компании не бива да е причина за вълнения и създаване на настроения и страхове, тъй като това са само предложения, с които не бива да се спекулира, коментират експерти от бранша.

 

Сделката за бизнеса на ЧЕЗ и цената на тока

Тук трябва да се припомнят няколко важни правила в ценовата политика:

КЕВР е независим регулаторен органи и определя цените по конкретна методика, като балансира исканията и интересите на различните участници на пазара. Регулаторът трябва да осигури баланса между интересите на клиентите и компаниите като осигури възможност на компаниите да акумулират достатъчно средства за изпълнение на техните законови задължения и постигнат печалба при поносими за клиентите и обосновани цени.

Никое ЕРП, в т.ч. ЧЕЗ или която и да е друга енергийна компания, не може да включи в своите тарифни предложения  разходи, които не са разрешени, включително разходи за кредити и лихви по тях. Енергийните компании са задължени да представят действителни и професионално подготвени калкулации относно това, което те са предвидили като съответстващо на дългосрочната енергийна стратегия и при съблюдаване на европейското  законодателство.

"Продажбата на активи от енергийния сектор по никакъв начин не представлява заплаха за националната сигурност, тъй като законодателят е предвидил достатъчно механизми, чрез които държавата да може да контролира ситуацията. Преди няколко години, когато ЕОН продаде своите активи в България на Енерго Про нищо фатално не се случи, въпреки, че по онова време Енерго Про беше само една компания, която се е занимавала с генерация  и известен опит в експлоатационния сектор в една от бившите съветски републики.  Дори не беше и голяма компания. Защо сега да е различно?", коментират анализатори. И задават резонен въпрос: "Защо бихме предпочели индийци или други чуждестранни компании пред една българска компания? До неотдавна имаше политически лозунги, че чуждите компании ни изнасят националния доход. Спомняме си протестите и политическите кампании, които заложиха на борбата с чуждестранния монопол. Телекомите са частни много отдавна – нима те не са важни за националната сигурност. Това е още едно доказателство, че при добре работещи регулатори нещата се случват както трябва".

 

Скъпо ли е наистина електричеството от "американските" ТЕЦ?

Срещу цените на двете т.нар. американски централи - 179,28 лв. за мвтч за AES Гълъбово и 147,32 лв. за мвтч за КонтурГлобал Марица Изток 3, стоят вложени инвестиции от над 3 млрд. лв. през последните пет години.

Почти два пъти по-скъп е токът от ВЕИ - при сегашна цена о 278,95 лв. за мвтч те искат повишение до 293,12 лв. за мвтч. Ценови заявки са подали и три нови производители, които досега не са участвали в микса за регулирания пазар. Посканите от тях цени са близки и дори по-високи от тези на американските ТЕЦ.

ТЕЦ "Бобов дол" иска цена от 120,98 лв. за мвтч, ТЕЦ "Марица 3" е заявила 157,09 лв. за мвтч, а ТЕЦ "Варна" - 195,12 лв. за мвтч. В същото време инвестиции са направени само във варненската ТЕЦ за смяна на горивната база в един от блоковете - от въглища на газ, другите два теца-а, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, не само не могат да се похвалят с инвестиции, но в кризата на тежката зима през 2017 г. не можаха да включат резерерва, за който им плащаме, защото "въглищата им замръзнаха".

 

Какво препоръчват експертите

Вместо да разпространяват в социалните мрежи писма с чувствителна информация, което без съмнение ще увреди, даже вече е увредило българските интереси в арбитража на ЧЕЗ срещу България, политиците трябва да се фокусират върху осигуряване на съвременно законодателство, което ще направи либерализацията на сектора реална и цялостна, единодушни са политически наблюдатели и енергийни експерти.

От доста време тарифите за домакинствата се подтискат и никакви или съвсем малко свежи средства постъпват във веригата от битовите клиенти, което трябва да се промени, ако искаме да имаме електроенергия и добро обслужване. От години се практикува преразпределяне вътре във веригата, като се взима от едни и се дава на други. Това не е решение.

"Икономически парадокс е да се продава нещо под себестойност. Това правят в момента крайните снабдители – те продават на нощна тарифа на бита по цени, които са около два пъти по-ниски от тези, на които купуват. И това става от една страна за сметка на приходите на снабдителите, а от друга – за сметка на бизнес клиентите. От всяка гледна точка подобен парадокс няма място в нито един бизнес и следва да се реши максимално бързо", коментират експертите.

Ето още няколко препоръки от хора с експертиза в енергийния сектор:

Професионалният подход към тарифите на електроенергия трябва да включва задължително елиминиране на кръстосаното субсидиране по веригата и сле дване на европейските трендове в енергийния сектор.Един факт, който тревожи хората, разбиращи енергийния сектор, е много малкият дял от цената, който е отреден за развитие, модернизация и поддръжка на мрежата /виж графиката/.

Резерви могат да се намерят като се премахнат някои нормативни изисквания, които имат незначителен или никакъв положителен ефект върху услугата за клиентите, като например хартиените фактури или отчитането на електромерите всеки месец, или подмяната на електромерите на толкова кратък срок, най-краткия в ЕС. Всички те трябва да бъдат сериозно преразгледани от гледна точка на ефективност на разходите, които компаниите са задължени да правят и влизат в цените 100%. Това може да се използва и като инструмент за стимул за компаниите.

Трябва да се преразгледа и процентът на технологичния разход, който е нереално и необосновано нисък. Има обосновано становище на експерти от техническия университет и няма причина то да не бъде взето под внимание. Сегашните 8% са императивно постановени, но те не се базират върху някакви изчисления, предвиждания или перспективи за развитие. И не са обвързани с цените, т.е. с инвестициите, които трябва да се направят, за да се постигнат. Това е лишено от икономическа логика. В същото време възможностите за санкции при нерегламентирано използване на електроенергия са силно ограничени. По отношение на технологичните разходи и тяхното намаляване следва да се прилага подход на тяхното постепенно и аргументирано намаляване, което да бъде обезпечено от съответните инвестиции, а инвестициите – от адекватни тарифи, препоръчват експертите.

Максимално бързо да се създадат условия за пълно либерализиране на пазара, а регулираните тарифи трябва да се проектират по такъв начин, с плавно повишение, така че да се осигури възможност нещата да се случват и секторът да се развива.

Тарифите да дадат възможност за преодоляване на дефицита в системата, както и необходимостта от пълното премахване на кръстосаното субсидиране за постигане на пълна либерализация.

Вместо да обещават ниски цени, политиците да обещаят да създадат подходящите условия за икономическо развитие с устойчиви темпове, което да създаде по-добри условия за живот на българските граждани, включително по-високи доходи.

Екпертите подчертават, че регулираният бизнес трябва да има възвръщаемост за своите инвестиции и да бъде ефективен от гледна точка на разходите, независимо дали компаниите са частни или държавни. И припомнят, че това е регламентирано в Енергийната Харта на ЕС, подписана и от България.

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 3
    1
    истината
    Самата разбивка е манипулативна !Дайте я за мегаватчас и тогава ще говорим.Дайте цената на мрежовите услуги.Те надвишават 45% от цената за снабдяване с енергия!Дайте истинската цена на задължения от обществото!
    Напиши отговор