НАЧАЛО » анализи

Енергетиката затъва в дълговото блато, едномесечното отлагане на цените няма да я спаси

fb
3E news
fb
28-06-2015 02:46:00
fb

Идващият вторник ще е денят "Х" за българската енергетика. Тогава Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ трябва да се произнесе дали ще отложи ценовото си решение с 1 месец, или ще потвърди проекторешението си за цената на тока. Възможност за отлагането даде парламентът, след като прие през изминалата седмица поправки в Закона за енергетиката.

В зависимост от това още в същия ден, или след месец, трябва да стане ясно каква ще е добавката "задължение към обществото" за бизнеса. Възможностите са две. Първата е тя да остане такава, каквато я определи КЕВР в последното си решение и токът за бизнеса да поскъпне с до 20%. Втората - да бъде преразпределена, като част от зелената компонента се прехвърли отново към регулирания пазар, при което цената за битовите потребители ще нарасне с близо 17%, както заяви наскоро председателят на КЕВР Иван Иванов.

Вторник е и денят, с който Министерство на енергетиката се ангажира да представи в окончателен вид Наредбата за облекчаване на зелената добавка за индустрията.

Пак около вторник бизнесът ще реши дали ще продължи протестите за цената на тока.

Десетина дни по-късно трябва да излязат и резултатите от проверката на Агенцията за държавна и финансова инспекция за ВЕИ-сектора. Счетоводителите в БЕХ ще работят на пълни обороти, за да могат да постигнат намаление на разходите за външни услуги с 10% и да спестят около 26 млн. лв.

Въпросът е дали всичката тази показна активност наистина ще доведе до решаване на тежките проблеми в сектор енергетика.

В очакване на проверката на АДФИ

В процеса на разговорите между правителство, синдикати и работодателските организации стана ясно, че предварителната проверка на 350 договора за изграждане на ВЕИ по програмата за селските райони е установила, че над 90% от фирмите са се възползвали едновременно и от европейското финансиране и от ползване на преференциални цени. Сега предстои КЕВР да провери всеки един от тези договори и да подготви юридическите претенции спрямо тях. Тук обаче трябва да припомним и думите на юриста на КЕВР Ремзи Осман за законността на действията на ДНСК. Със сигурност резултатът от проверката на АДФИ ще бъде стотици съдебни дела. Може дори да се прогнозира и сблъсък между АДФИ и ДНСК. Тук няма да коментираме нито това, нито бързината на съдебния процес в страната, но бъркотията при всички случаи ще отнеме време и средства. Ако търсеният резултат е за нарушения в размер на 200 млн. лв.от ВЕИ сектора, със сигурност той ще бъде постигнат. Поне това коментираха източници, близки до управляващите, още преди да бъдат обявени данните на финасовата инспекция. Накратко това означава спиране на плащания на преференциални цени по ВЕИ-договори за 200 млн. лв.

За прагът в Наредбата за облекчаване на индустрията от производството от ВЕИ

Наредбата за облекчаване на индустрията от производството от ВЕИ касае отстъпка от 85% от зелената добавка в таксата "задължение към обществото" за индустриални производители с консумация от 30 ГВТч годишно.

Преди няколко дни в публичното пространство се появи идеята отстъпката за тежката индустрия да остане 85%, а за другите отрасли тя да е стъпаловидна. Например при консумация от 2 до 10 ГВтч/г отстъпката от цената от ВЕИ да е 30%, за 10-20 ГВтч/г - 40%, от 20-30 ГВтч/г - 50%, а над 30ГВтч- 85%.

Самата Наредба обаче е съобразено изключително с европейските изисквания, а те касаят единствено тежката индустрия. Затова, ако има някакво намаление за бизнеса, то трябва да е според други нормативи, но така че ЕК да не го снакционира като нерегламентирана държавна подкрепа. Как точно ще се случи това намаление засега не е ясно. Още повече, че по информация на председателя на комисията по енергетика към НС Делян Добрев, над 55% от бизнеса, който настоява за отстъпки, е от сферата на услугите, като за намаление претендират и затворени жилищни комплекси. Тази информация потвърди и председателят на КЕВР Иван Иванов при изслушването му в икономическата комисия.

Бизнесът обаче не иска да слуша европейските наредби и е категоричен – стоките и услугите ще поскъпнат. Получи се и някакво странно противопоставяне между бизнесите. Едни срещу други се изправиха секторите, които консумират електроенергия и тези, които произвеждат, пренасят, разпределят и доставят тока. Излиза, че ако се угоди на едните, това означава другите бизнеси да затънат в блатото на финансовата криза.

Производителите на електроенергия от ВЕИ, независимо дали са читави или не, отново са най-лошите в страната ни, за разлика от Европа, където се ползват с уважение. Ако пък се преразпредели тежестта на таксата "задължение към обществото" и нарасне цената за битовите потребители, в ролята на "лошия" за пореден път ще се окажат ЕРП-тата.

По предварителна преценка все пак очакването е преработката на Наредбата за облекчаване на индустрията от ВЕИ сектора да спести не повече от 7 млн. лв.

Съкращаване на 10% от административни разходи

При разговара на правителството със синдикатите и бизнеса, министърът на енергетиката Теменужка Петкова обеща намаляване на административните разходи с 10 % през следващите три години. Без съкращение на персонал и разходи за него. Това обещание обаче се оказва също трудно за изпълнение. Още повече, че както мимоходом призна и председателят на АИКБ Васил Велев за последните години БЕХ е направил двуцифрено съкращение на този тип разходи. Все пак до 10% от 257 млн. лв. от разходите за външни услуги могат да бъдат спестени, като това прави 26 млн. лв.

Припомняме, че в новия ценови модел е заложена добавка "задължение към обществото" за бизнеса от 40 лв. за Мвтч. Председателят на КЕВР обясни преразпределянето й като по-справедлив и балансиран начин, а ако не се поеме, остава „дупка“ от 285 млн. лв.

Предварителните изчисления показват, че осъществяването на всички мерки, така както са заложени, ще доведат до осигуряване на средства от малко над 230 млн. лв. В такъв слуай бизнесът все пак ще трябва да понесе тежест за „дупка“ от малко над 50 млн. лв. Както излиза, депутати и изпълнителна власт са прави – увеличението за бизнеса от зелената добавка няма да е повече от 2%. Въпросът е дали в бъдеще този модел, заложен още в самото начало на предварителни очаквания, не е също толкова опасен, колкото и предходния, който залагаше само на прехвърляне на средства от едната част на системата към друга. Противоречията не само през последните седмици, но и години поставят въпроса за изчерпване на този модел в енергетиката. Самият факт, че през последните години той поражда дефицити в огромни размери поражда съмнения в ефективността му, защото той не касае производството на енергия, енергийната ефективност при производството й например, а различните видове добавки.

Срокове, дефицити, проблеми

Един месец не е достатъчен за решаването на всички повдигнати въпроси, са категорични от КЕВР. Това е становището и на повечето парламентаристи. Така например от Патриотичния фронт настояха за 3 месеца отлагане, а от Реформаторския блок приеха становището на бизнеса – отлагане с 6 месеца.

Всеки един ден забавяне на новото ценово решение е трупане на дефицит в системата, предупредиха експертите от КЕВР.

Проблемът е, че повечето от парламентаритсите искат отлагане на ценовото решение, без да имат ясна визия за системата. Или визията им опира до намаляване на заплати. Решаването на спора с бизнеса по този начин също не е окончателно решение.

Явно е, че в ГЕРБ леко замаяни от успехът си при промените в Закона за енергетиката през 2014 г. сега залагат на решаването на повечето от проблемите при започването на работа на енергийната борса, в частност и за намаляването на ефекта от такса задължение към обществото при повече играчи.

Ако се съди по спешните стъпки за промяна на преходните и заключителни разпоредби в Закона за енергетиката отсега може да се прогнозира, че със сигурност ценовото решение за сектор електроенергетика ще бъде отложено за 1 август. Това обаче няма да сложи край на проблемите. Администрацията например има да подготвя още 2 наредби, които се мотаят във виртуалното пространство. Излиза, че част от проблемите на КЕВР всъщност са резултат на залагането на модел построен на предварителни очаквания. Това също повдига въпроси.

Така например към 26 юни енергийният регулатор е одобрил само договорът с „ТЕЦ Ей И Ес Гълъбово“. Договорът с „ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3“ още не е постъпил в комисията. Ръководствата на централите също не са приключили разговорите с банките кредиторки. Изпълнителният директор на БЕХ Жаклен Коен отказа да отговори на въпрос на журналисти на 26 юни дали вече е уреден кредита за изплащане на дълговете на НК към американските централи.

Седмица по-рано пред журналисти изпълнителният директор на „ТЕЦ Ей И Ес Гълъбово“ Оливие Маркет съобщи пред журналисти, че в предварителния договор има заложна клауза за удължаване с 1 месец при съгласие и на двете страни. Ако нямаше проблем със зелената добавка за бизнеса и отлагане с месец, ценовият модел трябваше да работи без окончателни договори за американските централи.

Отлагането на ценовото решение в енергетиката с 1 месец наистина няма да реши трайно проблемите. Нещо повече в България няма дългосрочна визия нито за индустрия, нито за икономика, нито за селско стопанство. Без такава визия е трудно да се говори и за енергетика, а така цената на тока ще продължи да е социална категория, дори за бизнеса.

такса задължение към обществото
ВЕИ
АДФИ
американски централи
енергетика
КЕВР
По статията работи:

Маринела Арабаджиева