НАЧАЛО » анализи

Данъкоплатците и потребителите в България и Югоизточна Европа плащат повече за постигане на ВЕИ целите си

За да бъдат задействани инвестиции в даден бранш, трябва да бъдат задействани стабилни политически схеми на национално и европейско равнище, вземайки предвид среднопретеглената стойностна капитала, става ясно от анализа на Ecofys и eclareon

fb
3E news
fb
11-01-2017 02:53:00
fb

Страните от Югоизточна Европа могат да се възползват от ниската среднопретеглена стойност на капитала (ССК) на наземна вятърна и фотоволтаична енергия, само ако адекватни политически стъпки бъдат предприети. С други думи, за да бъдат задействани инвестиции в даден бранш, трябва да бъдат задействани стабилни политически схеми на национално и европейско равнище, вземайки предвид среднопретеглената стойностна капитала. Това са основните констатации на проекта „Pricetag“, финансиран от Европейската фондация за климата, който бе проведен от Ecofys (координатор) и  eclareon, подкрепени от Starfish Еnergy и EPU-NTU (външен сътрудник).


„Pricetag“ представя капиталовата цена на инвестиции в наземна вятърна и фотоволтаична енергия в България, Хърватия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия и има за цел да актуализира прогнозите на проекта „DiaCore“, финансиран от ЕС, за да осигури начало на политическия дебат относно механизми за намаляване на рисковете при инвестиции във възобновяема енергия.


http://www.ecofys.com/files/files/wacc-pv-south-east-europec2016-ecf-ecofys-eclareon.png

През периода 2014-2016г. среднопретеглена стойност на капитала (ССК) на всички видове инвестиции е намаляла, поради политиката на Европейската централна банка и тези на националните централни банки. Освен това,  цената на заемите за корпорации е намаляла с около 30%. Въпреки това, ССК на инвестиции в наземна вятърна и фотоволтаична енергия не е претърпяла значително понижение през този период.


„Ние бяхме доста изненадани поради факта, че липсва развитие на пазара на вятърна енергия въпреки спадналата цена на капитала на този вид инвестиции“, констатира Робърт Брюкман от eclareon. „Единственият обещаващ пазар е този в Гърция, въпреки че капиталовите разходи са изненадващо високи. Повече или по-малко, Гърция има функционираща схема за подпомагане на ВЕИ производителите. Нашият анализ показва колко силно пазарите в Югоизточна Европа зависят от стабилни политически рамки, които дават възможност за развитието на устойчив бизнес и вярваме, че същото важи и за останалите пазари в ЕС. “


Капиталовата цена на инвестиции във вятърни генератори и фотоволтаични системи в България, Хърватия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия е значителни по-висока от тази в страните-членки, с най-добри показатели за ценова стабилност. Това означава, че данъкоплатците и потребителите в Югоизточна Европа плащат повече, отколкото е необходимо за постигане на целите си свързани с ВЕИ.


Дейвид де Ягер от Ecofys посочва, че: „В повечето страни в рамките на проекта „Pricetag“,  инвестициите в офшорната вятърна енергия и фотоволтаични проекти се възприемат като по-рискови от тези в инфраструктура.  Изключение прави Гърция, която привлича инвестиции чрез стабилната си схема за подпомагане на ВЕИ, въпреки икономическия спад в страната. Въпреки това, нивото на подпомагане може значително да намалее, ако цената на капитала продължи да спада.“


Както Крис Барет от Европейската фондация за климата посочва, „този доклад ни казва нещо много важно за това как Европа може да постигне целите си свързани с ВЕИ. По-ниските лихвени проценти за последните години не са достатъчен гарант, че възобновяемите енергийни източници са в темпото и капацитета, нужни за преход към ниски въглеродни емисии – инвеститорите се нуждаят от ясни и поддържащи политики както на държавно, така и на европейско равнище.“

Графики:
Среднопретеглената стойност на капитала (ССК) на вятърна енергия на сушата на територията на Югоизточна Европа © ECF, Ecofys, eclareon

Среднопретеглената стойност на капитала (ССК) на фотоволтаична енергия на територията на Югоизточна Европа © ECF, Ecofys, eclareon


Докладът може да бъде изтеглен от: www.ecofys.com

ВЕИ
Ecofys
Европейската фондация за климата
eclareon
По статията работи:

Галина Александрова