Учени: Климатичните промени стават по-бързо и по-драстично от очакваното

След Парижкото споразумение – Световен пакт за околната среда, ЕС предлага „rescEU”

Дъното на най-големия язовир в Кипър Курион по време на катастрофалната водна криза през 2008 г.
3 Виж всички снимки

Автор: Бранислава Бобанац, от Кипър специално за 3e-News

Светът се надбягва с времето, за да противодейства на климатичните промени, които настъпват по-драматично, отколкото бяха прогнозите. Още 2 градуса се очаква да се добавят в глобалното затопляне до 2050 г. - половин век по-рано от предвижданията на експертите. Екстремните климатични явления – рекордни горещини и суши, както и рекордни валежи и наводнения, ще са все по-чести в Европа и света. Всичко това се отразява сериозно върху бизнеса, туризма, енергетиката, селското стопанство, здравеопазването, миграционните процеси. Отказ от използването на изкопаеми горива до 2050 г. е един от начините да се спаси природата.

За тези нарастващи заплахи от климатичните промени предупредиха над 100 водещи световни учени, изследователи, политици, известни личности и лидери на общественото мнение от 35 страни. Те

натиснаха „червения бутон”

и настояха за спешен глобален отговор по време на Международната научна конференция „Климатичните промени в Средиземноморието и Близкия изток: предизвикателства и решения”. Организирана от Кипърския институт /The Cyprus Institute/ с подкрепата на Европейската комисия, тя се проведе в кипърската столица Никозия през изминалата седмица /18 и 19 май/.

В десетки презентации, научни съобщения, дискусионни панели и работни семинари бяха обсъждани измененията на климата в региона и отрицателното им въздействие, както и какви стратегии за неговото намаляване и противодействие на кризите трябва да бъдат разработени и приложени.

Значението на тези процеси бе много ясно подчертано дори само от впечатляващия списък на участниците в конференцията. Сред тях бе „архитектът” на Парижкото споразумение за климата Лоран Фабюс - бивш премиер на Франция, който председателства Конференцията за климата на ООН през 2015 г., завършила успешно с приемането на това споразумение. С огромен интерес бе посрещнато изказването в заключителната сесия на проф. Джефри Сакс - директор на Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие /UN Sustainable Development Solutions Network/, специален съветник на генералния секретар на ООН по достигане на Целите за развитие на хилядолетието и който според списанието „The Economist” влиза в тройката на най-влиятелните икономисти на последното десетилетие. Еврокомисарят по въпросите на  хуманитарната  помощ и управлението при  кризи  Христос Стилианидис, бивши еврокомисари, бивши и настоящи министри на страни от региона бяха част от политическите предизвикателства и решения. В силната научна група бяха проф. Петери Таалас, генерален секретар на Световната метеорологична организация, професори от университети в Европа, САЩ и страните от региона, водещи експерти в международни организации.

2017 г. е най-горещата година

досега и една от трите най-топли години. В световен мащаб деветте години с най-високи температури в историята са отчетени след 2005 г., а всяко десетилетие през последните 40 години е по-горещо от предишното, сочат цитираните на конференцията данни на Световната метеорологична организация. Средната глобална температура вече се е увеличила с 1 градус през 2015 г. в сравнение с нивото от преди индустриализацията, покачване от 1.5 градуса може да се постигне през 2030 г. или дори по-рано, а повишение с 2 градуса вече е възможно до 2050 г., което е половин век по-рано от целите, поставени от международната общност с Парижкото споразумение.

Климатът се влошава по-бързо от това, което можем да си представим, заяви още при откриването на международната конференция бившият министър-председател на Франция и един от авторите на успеха на Парижкото споразумение Лоран Фабюс. Данните са тревожни, екстремните метеорологични условия стават все по-интензивни, което води до повече разходи, щети и загуби на човешки живот, посочи той. Затова според него „следващият период 2018 - 2020 г. несъмнено е решаващ.  В тези три години околната среда като цяло и климатът по-специално ще се сблъскат с момента на истината”.
 
„Ефектите от изменението на климата са видими – вече сме свидетели на по-високи температури, по-чести и по-интензивни топлинни вълни, суши и горски пожари и тази тенденция ще продължи”, коментира и проф. Петери Таалас, генерален секретар на Световната метеорологична организация.

Източното Средиземноморие и Близкият изток е един от най-застрашените райони

от глобалното затопляне, изправен е пред тревожни последици от климатичните промени, подчертаха учените. Районът, където живеят близо 500 млн. души, е идентифициран като „гореща точка”, където неблагоприятното въздействие е в „комплект” от топлинни рекорди, суша, несравнимо замърсяване на въздуха заради високите нива на прах. Тази ситуация се очаква да се задълбочи още повече през следващите десетилетия. Според разработените от изследователите прогнози модели температурата в Средиземноморието може да се повиши с до 6 градуса в резултат на глобалното затопляне, като в бъдеще лятото в региона ще бъде още по-сухо и по-горещо.

Средиземноморският ефект от изменението на климата буди тревога, не скри проф. Йос Леливелд, директор на Института по математика „Макс Планк” в Германия и професор по атмосферна химия в Кипърския институт. Горещината и сушата заедно с недостига на вода изправят района пред специфични затруднения и предизвикателства.

Тези аспекти поставят „в опасност” продоволствената сигурност, развитието на селското стопанство и туризма в региона, като доведат до понижено производство на храни, намаляване на естествената устойчивост на земята и способността й да съхранява въглерод. Промените могат да предизвикат не само утежнени здравословни проблеми за хората в региона, но и да разширят ефекта си, като доведат и до „износа” на север на болести, характерни и ограничени сега в топлия район.

Домакинът на конференцията Кипър вече изпитва „на гърба” си тези неблагоприятни процеси. Дори самият форум бе проведен като „по поръчка” в условията на ярко доказателство за климатичните промени. В дните на конференцията живакът в Никозия стигна рекордните 42 градуса - необичайно горещо за месец май, като температурите през последните му седмици са с 6-8 градуса над нормалното за сезона. А прашният похлупак, който посрещна изследователите, вече е почти ежедневие на острова – дните с повишена концентрация на опасни частици във въздуха, долетели с пясъчните ветрове от Африка и Сирия, са много по-често отколкото в предишните години.

Кипър се намира и в третата си поредна година на засушаване, обяви официално земеделският министър Костас Кадис. Освен рекордните горещини, страната страда и от безводие. В момента са запълнени само 22.7% от капацитета на язовирите - при 29% по същото време през миналата година. Тези запаси са най-ниското ниво от 2008 г. насам – най-кризисната година, когато правителството бе принудено да докарва вода с танкери от Гърция. Заради критичната ситуация Консултативният съвет по водните ресурси даде съгласието си правителството да намали количествата вода, подавани за напояване за фермерите, с 30% в сравнение с миналата година, когато водата също не бе достатъчна за нуждите им.

57% от територията на Кипър е под засилен риск да се превърне в пустиня, алармират и оповестените данни от изследване на Европейската сметна палата, пълният доклад от което ще бъде публикуван до края на тази година. Изследването е обхванало 12 страни от ЕС, за да се установи доколко ефективно властите се противопоставят на климатичните заплахи. „Ситуацията е най-сериозна в голяма част от Испания, южна Португалия, южна Италия, югоизточна Гърция, Кипър и райони на България и Румъния, граничещи с Черно море”, разширява средиземноморския регион и с българска територия европейското проучване.

Бързата енергийна трансформация

е един от начините за реакция срещу негативните последици от климатичните промени, бе коментирано в редица изказвания на международната конференция.

Настоящото състояние на глобалните енергийни нужди е много лошо, тъй като, въпреки че възобновяемата енергия се разраства бързо, около 80% от енергийните нужди в света все още се основават на използването на изкопаеми горива, посочи Лоран Фабюс. Той защити енергийния преход, като изтъкна, че по отношение на технологиите и финансирането възобновяемите енергийни източници са много по-лесни за достъп и стават все по-евтини.

„Световните начини за производство и използване на енергия трябва да се променят много по-бързо, много по-драматично, отколкото политическите лидери искат да разберат. Ако искаме да преминем към нулеви емисии, по-добре да се опитаме да се отдръпнем от изкопаемите горива по-бързо, отколкото петролната компания на Shell смята, че това е възможно”, заяви проф. Джефри Сакс в изказването си на конференцията в кипърската столица. Според него отказът от изкопаемите горива трябва да стане до средата на века. Това, заедно с преминаването към мащабни възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия, предлага най-добрия шанс за постигане на целите за изменение на климата, определени от Парижкото споразумение, смята американският икономист.

Най-добрият подход според проф. Сакс е да се създадат взаимосвързани електропреносни мрежи, чрез които електричество от възобновяеми енергийни източници в един регион да се предава другаде. Една взаимосвързана мрежа би позволила на страните от Северна Африка и Близкия изток да се възползват от техния голям потенциал за слънчева енергия, за да предават генерирана електрическа енергия на по-студената и по-малко слънчева северна Европа, посочи като пример той. Американският професор приветства Китай като настоящ световен лидер в проекта за енергийна взаимосвързаност и призова Европа да изготви подобни планове.

Технически напълно възможно е включването на „чиста” енергия, произведена от слънчевите и вятърни паркове в Кипър, в бъдещата междусистемна електрическа връзка „EuroAsia Interconnector”, която ще свърже двата континента през Израел, Кипър и Гърция, и тази идея се обсъжда в бранша в страната, коментира председателят на Кипърската газова и нефтена асоциация /COGA/ Анди Варошиотис.

Технологиите за възобновяема енергия прокарват пътя към системен, стабилен и достъпен енергиен преход, който е необходим, но въпреки това индустрията на изкопаемите горива става все по-конкурентна, подчерта в своята презентация на форума д-р Чарлз Елинас, един от водещите международни енергийни консултанти, старши научен сътрудник в Световния енергиен център на Атлантическия съвет.  Изкопаемите горива осигуряват 85% от основната енергия в света при само 3% от възобновяеми източници. Според д-р Елинас светът е необходимо да се движи дори към още по-бърз енергиен преход, добавяйки, че до 2040 г. възобновяемите енергийни източници ще съставляват една трета от енергията в света, но при дял от 50% от изкопаемите горива. Решенията, които ще се търсят в тази насока, трябва да са прагматични и постижими, конкурентоспособни от търговска гледна точка, да спомогнат за намаляване на разходите за енергия и да допринесат за повишаване качеството на живот, отбеляза експертът.

За проф. Йос Леливелд, директор на Института по математика „Макс Планк” в Германия, адаптирането към климатичните промени може да се постигне чрез използването на слънчева енергия, съчетано с обезсоляване на морска вода и развитието на усъвършенствани селскостопански практики.

Глобален отговор, европейски и национални политики

са спешно необходими за противодействие на климатичните промени и решаване на възникналите проблеми в Средиземноморието, се обединиха участниците в международната конференция в Никозия. Борбата срещу отрицателните последици от тях, за устойчивото развитие на региона и извън него, изисква безпрецедентно сътрудничество между всички страни и на всички нива - правителства, местни власти, частен сектор, научна общност, гражданско общество, призоваха учените. При това време за губене няма - светът в момента е в надпревара с времето, за да противодейства на климатичните промени, заяви Лоран Фабюс.

Международната конференция в Никозия бе първият мащабен научен форум по проблемите на климатичните проблеми след решението на САЩ да се оттегли от влязлото в сила през 2016 г. Парижко споразумение. В изказването си на нея Лоран Фабюс, един от авторите на този световен договор, нарече решението на американския президент Доналд Тръмп да излезе от него „опасна глупост”, което е много сериозен удар върху световното движение в областта на климата.

Затова едно от основните предизвикателства, дискутирани в Никозия, бе спешната необходимост от активни действия за изпълнение на Парижкото споразумение.  В момента се работи по „пътна карта” за прилагането му, която се очаква да бъде официално приета през декември на фона на трудни преговори. Досега дискусиите по тази работа програма са много трудни, тъй като трябва да се вземат важни решения по ключови въпроси, като например прозрачност, наблюдение на изпълнението на споразумението, финансиране.   Предвижда се по-богатите страни да подпомогнат най-уязвимите държави, като до 2020 г. инвестират най-малко 100 млн. долара в публичния и частния сектор в тях за изпъленние на целите на Парижкото споразумение.

Франция вече инициира и следващата стъпка като всеобхватен световен отговор  на климатичените заплахи. До 2-3 години се очаква да бъде завършен предложеният от президента Еманюел Макрон „Световен пакт за околната среда”. Той ще е първият международен юридически обвързващ документ за действия в тази област. Идеята е той да консолидира и хармонизира чрез договор с правна сила основните принципи за околната среда – като „замърсяваш – плащаш”, достъпа до правосъдие, обезщетенията и предохранителните мерки, които ще са задължителни за страните. Тези принципи сега са разпокъсани в повече от 500 международни декларации, конвенции, многостранни споразумения и не са правно обвързващи.

Ситуацията е много сериозна и има спешна необходимост от такъв международен документ, каза Лоран Фабюс и призова страните да подкрепят новата международна инициатива.

Европейският съюз също върви към нов отговор на климатичните предизвикателства - с

новата европейска система „RescEU”

за управление на бедствия, която ще надгради съществуващия механизъм на ЕС за гражданска защита. „RescEU” бе представена на конференцията в Никозия от нейния инициатор - еврокомисаря за хуманитарна помощ и управление на кризи Христос Стилианидис, кипърския представител в Еврокомисията.
Изменението на климата е най-голямото предизвикателство за човечеството и предлаганият амбициозен план ще допринесе за укрепване на способността на Европа да се справя с природни бедствия, изтъкна Стилианидис в изказването си по време на международния форум.

ЕС е определил много ясна цел за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 40% във всички сектори на икономиката до 2030 г., като в същото време е приела иновативна законодателна рамка за постигането на тази цел, подчерта еврокомисарят. Екстремните събития, свързани с климата, струват почти 400 млрд. евро икономически загуби на страните от Европейското икономическо пространство /ЕИП/ за периода 1980-2013 г., което е 82% от всички загуби, дължащи се на екстремни събития, съобщи Стилианидис. Позовавайки са на експертни оценки той предупреди, че годишните икономически загуби биха могли да се утроят до 2020 г. изцяло поради климатичните промени. 

Затова „RescEU” е „незабавната реакция на Европейския съюз по отношение на последиците от климатичните промени”. Програмата бе приета от Европейската комисия и сега преминава етапите на законодателния процес. С влизането си в сила тя ще подобри съществуващата европейска система за гражданска защита, за да се справи по-ефективно с нарасналите природни бедствия. „RescEU” ще действа като резерв на европейско равнище, допълвайки националните активи, и ще бъде управлявана от Европейската комисия в подкрепа на страните, засегнати от бедствия като наводнения, горски пожари, земетресения и епидемии. За нейното изпълнение в рамките на Европейския механизъм за гражданска защита се предвижда увеличение от 146%, което означава, че в продължение на 7-те години в следващия програмен период новата спасителна програма ще бъде финансирана с около 1.5 - 2 млрд. евро, обяви еврокомисар Христос Стилианидис. 

Регионалните и национални планове са друга необходима стъпка за противодействие, бе коментирано на срещата в Никозия. Средиземноморските страни например могат да работят заедно, за да изготвят предложения за смекчаване на климатичните предизвикателства, пред които са изправени, и да ги представят на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата, насрочена за септември 2019 г., ги посъветва проф. Джефри Сакс.

Кипър прие своя Национална стратегия за адаптация още през май 2017 г., насочвайки действията си към предотвратяване и отстраняване на отрицателните последици от изменението на климата. За постигане на заложената национална цел - намаляване на емисиите на парникови газове с 24% спрямо нивата от 2005 г.,  стратегията поставя фокус върху разработването на по-чисти горива, като природен газ, както и прилагането на политики и мерки за допълнителна икономия на енергия чрез използване на възобновяеми енергийни източници. Важно предизвикателство за Кипър е и спадът на вредните емисии в транспортния сектор, което представлява около 25% от всички емисии в страната. Специално внимание е насочено и към енергийни разработки в селското и горското стопанство, управлението на отпадъците.  Новите политики едновременно ще намалят зависимостта на страната от внос на изкопаеми горива, ще повишат конкурентоспособността й и ще създадат нови работни места при преход към нисковъглеродна икономика, подчерта президентът на Кипър Никос Анастасиадис.

Кипър се готви да поеме и по-мащабна роля в Средиземноморския басейн и борбата му с природните ексцесии. На острова ще бъде разположена станция за мониторинг на последиците от климатичните промени, плановете за чието изграждане вече са в ход, бе обявено на проведената международна конференция. Заедно с това в страната ще бъде създаден и център за върхови постижения и иновации в областта на околната среда. Проектът за „Център за изследване на климата и атмосферата в Източното Средиземноморие и Близкия изток (EMME - CARE)” /Eastern Mediterranean and Middle East – Climate and Atmosphere Research Centre (EMME – CARE)/ стартира през септември миналата година в Кипърския институт, който бе домакин на международната конференция. Той се осъществява със средства от европейски фондове, основно европейската програма „Хоризонт 2020”, с национално финансиране и собствени ресурси на института. Предвижда се „EMME-CARE” да комбинира изследователски, образователни и иновационни дейности, сред които лабораторни изследвания, непрекъснати всеобхватни наблюдения на атмосферата, теренни опити и компютърно моделиране на регионалния климат.  По този начин той ще предоставя научни, технологични и политически решения за екологичните предизвикателства в района на Източното Средиземноморие и Близкия изток.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари