Учени влязоха в спор за влиянието на вятърната енергетика върху климата

Учени от Харвардския университет Лий Милър и Дейвид Кит преди дни публикуваха два доклада, които привлякоха вниманието на медиите. Единият от тях е за влиянието на вятърната енергетика върху климата, публикуван в сп. Joule, вторият – за плътността на енергията от слънчеви и вятърни мощности – в Environmental Research Letters.

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S254243511830446X?via%3Dihub#!

http://iopscience.iop.org/article/10.1088/1748-9326/aae102/meta

 

Някои журналисти побързаха да интерпретират първият доклад в духа на това, че вятърните турбини по някакъв начин предизвикват изменение на климата (в посока затопляне).

Разбира се, вятърните електроцентрали не нагряват въздуха и работата им не е съпроводена с изхвърляне на парникови газови, които са причина за климатични изменения. Моделът на авторите показва, че работата на вятърните електроцентрали води до изменения (смесвайки) на въздушните потоци, което може да доведе до неголямо  и временно (обратимо) локално повишение на температурите. Самите изследователи отбелязват: принципно различни механизми предизвикват по-топли температури от измененията на климата в сравнение с вятърната енергетика“.
Конкретно авторите са изчислили, че ако вятърните електроцентрали произвеждат цялата електроенергия в САЩ, то това може да доведе до повишение на температурата в континенталната част на Щатите с 0,24 градуса по Целзий.

Важно е да се отбележи, че изчисленията и изводите на авторите се базират на абсолютно нереалистичните предположения, че цялата електроенергия се произвежда от вятърни електроцентрали и всички те са разположен в един регион – Средният Запад. Освен това за целите на моделирането авторите разглеждат вятърната енергетика като един вятърен парк, където всяка турбина има еднаква височина и мощност, а турбината са разположени на едно и също разстояние една от друга. Тава не отразява реалността, това не може да стане в бъдеще, коментира в своя статия Владимир Сидорович. Различната височина и турбините с различна мощност биха променили кардинално резултатите от моделирането, казва той.

Фактически пред нас е абстрактно математическо упражнение, което не отразява реалният свят. Опростен модел.


Изводите от такова моделиране са справедливи в рамките на самият модел, но ако в него се добавят други фактори „от реалния живот“, се получава друг резултат. Ето защо ако се вземе за изчисляване на балансирана безвъглеродна структура  състояща се от вятърни и слънчеви електроцентрали, водноелектрически централи и т.н. моделът ще бъде много по-сложен, но резултатите от него ще са различни и по-реалистични.
Сидорович подлага под съмнение и методологията. Освен нереалистичните предположения, самата избрана методология предизвиква въпроси. Професорът от Станфорд и експерт по вятърни турбини Джон Дабири разкритикува изследването, заявявайки: добре е известно, че даденият тип моделиране подхожда зле за прогнозиране на потока от реалните вятърни електроцентрали“.

Професорът от същия Станфордски университет Марк Джейкъбс се изразява още по-рязко: резултатите от работата на Милър и Кийт  са 100 % грешни и не трябва да се отчитат в никакъв случай в политиката“. Самото название на тяхната статия «Climatic Impacts of Wind Power»,води до заблуда, тъй като става въпрос за регионален модел, а не за влияние на климата изобщо. Този (регионален характер на заключенията) между другото се потвърждава и от самите автори в полемиката с Джейкъбс.

Кристина Арчър експерт по вятърна енергетика в университета в Делауер нарича изследването за влиянието на вятърната енергетика върху климата „нереалистично, неосъществимо, научно фантастичен сценарий“.

Втората статия е посветена на плътността на енергията (energy density) на вятърните паркове и слънчевите централи (мощност на един квадратен метър).

Учудващо е, но в тази област в научната литература съществува много широк спектър от оценки, въпреки че на пръв поглед изчисленията не би трябвало да са сложни.

Авторите стигат до извода, че вятърната енергетика притежава твърде ниски показатели по отношение на плътността на енергията – 0,5 вата на квадратен метър. За слънчевите централи този показател е почти 11 пъти по-висок – 5,4 вата на квадратен метър (всички изчисления са на данни от САЩ).

С една дума – и в двете статии авторите се отнасят критично към вятърната и по-положително към слънчевата енергетика. Любопитно е, пише още авторът, че според актуални от 2018 г. данни на Световната банка и Техническия университет в Дания, които също се цитират от авторите, изчислената плътност на енергията на 10 % от територията на САЩ с най-висок потенциал за вятър е 808 вата на квадратен метър. Вижте разликата – 0,5 вата на квадратен метър и 808 вата на квадратен метър...







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари