Турция залага на TANAP, не толкова на "Турски поток"

„Газпром“ започна строителството на газопровода „Турски поток“. Преди дни от руската компания обявиха, че вече са положени първите 50 км от морската част на газопровода. Експерти и държавници се оглеждат в „Турски поток“,  все още го окачествяват  като политически проект, но не забравят и бъдещия път на азербайджанския газ по Южен газов коридор. 

България от своя страна разчита както на азербайджанския газ по TAP, така и на допълнителни 3 млрд. куб м и вече води преговори за това. Разбира се, страната ни се стреми да запази националните си интереси и да осигури газ от различни източници за газо хъб "Балкан", проект, който ЕК одобри. В този план повече газ по "Турски поток" за България, Сърбия и Унгария също са сред амбициите.

Турция залага на TANAP

На този етап  може би е редно да се направи известно разделяне.  Особено, като се има предвид, че администрацията на президента на Турция смята, че за страната приоритет остава проектът TANAP. От страна на Анкара се надяват, че TANAP като част от проекта за Южен газов коридор ще се използва от много повече страни, а не само от Азербайджан.
Турция и Израел имат намерение да подпишат споразумение за строителство на газопровод, който да даде възможност за експортиране на израелски газ за Европа. Като доставчик по газопровода TANAP се обсъжда участието и на иракски Кюрдистан.

Турската страна, още със старта на TANAP заяви, че газопровода ще осигури възможност за доставка в Турция и Европа не само азербайджански газ, но и газ от страните от Близкия Изток. Разбира се, все още има само намерения, ясни количества не са заявени.

Проектният капацитет на TANAP е за 16 млрд. куб м природен газ, от които 6 млрд. куб м са предназначени за вътрешния пазар, а 10 млрд. куб м за потребителите от страните от Южна Европа. Засега се разчита газопроводът да бъде захранван основно от  азербайджанския  газ, добиван на шелфа на Каспийско море в рамките на проекта „Шах Дениз 2“. От доста време обаче експертите са скептични, че газа само от това находище ще е достатъчен за функционирането на газопровода за период по-дълъг от 10 години.

Газопроводът TANAP е част от Южен газов коридор, който включва в себе си вторият етап от разработката на газовото находище Шах Дениз, както и разширението на Южнокавказкия газопровод Баку-Тбилиси-Ерзерум и строителството на Трансадриатическия газопровод (TAP).
Стойността на Южен газов коридор е между 40-45 млрд. евро. При запазвана не настоящите цени на газа в Европа на стойност от 200-210 долара за 1000 куб м, откупуването на Южен газов коридор се изчислява на период от 20 години. Според публикации преди време именно това е и причината за излизане от проекта на норвежката компания Statoil  и френската Total.

На тази база експертите коментират, че газопроводът е твърде скъп, особено предвид количествата, които ще бъдат транспортирани за Европа. Проектът обаче се приема като възможност за алтернатива, за диверсификация на газовите доставки за Европа.

Предвид изложените факти някои експерти вече го окачествяват като толкова политически проект, колкото и „Турски поток“. Ситуацията около двата проекта дава възможност те да бъдат разглеждани от различен ъгъл по детайли.

Газ само от Азербайджан?

В рамките на Световния петролен конгрес в Истанбул, президентът на Азербайджан Илхам Алиев съобщи, че доказаните запаси от природен газ в страната са от порядъка на 2,6 трбн. Куб м. По думите му, това количество е в състояние да осигури газ както за страната, така и за Европа през следващите десетилетия. Въпросът е дали това не са доста завишени данни, предвид статистиката на BP  (ВР Statistical Review of World Energy) – 1,1 трлн. Ку м през 2016 г.
В рамките на конференцията  Caspian Oil & Gas-2017 в началото на юни Илхам Алиев съобщи също така за планове за увеличение на добива на природен газ в страната до 44,5 млрд. куб м през 2020 г. Газа от „Шах Дениз 2“ трябва да осигури допълнително 16 млрд. куб м. В случая думата допълнително е предвид това, че според прогноза на енергийното министерство на Азербайджан прогнозата за добив през настоящата година е понижена до 28,39 млрд. куб м (преди бе за почти 30 млрд. куб м).
Съответно добиваният газ в рамките на добива на петрол от находището Азери-Чираг-Гюнешли се очаква да е 12 млрд. куб м през 2020 г. (оттук се добива поне 75% от нефта).

Израелският газ в ролята на спасител

Точно тук като спасение се появява надеждата Израел. До края на тази година Турция и Израел смятат да подпишат междуправителствено споразумение за строителството на газопровод за доставка на газ за ЕС. Това съобщи министъра на енергетиката на Израел Ювал Щайнц след преговорите с турския му колега Бинали Йълдъръм по време на Световния петролен конгрес в Истанбул.
Отговарящият за енергетиката израелски министър съобщи, че преговори за строителството на газопровод се водят от доста дълго време, но до решение се е стигнало след четири етапа на преговори.
Плановете са за продължавана не газопровод от израелското находище Левиафан на шелфа на Средиземно море до крайбрежието на Турция и по-нататък до газопровода TANAP. Израел, както вече е известно планира и строителството на втори газопровод през Кипър и Гърция до Италия (т.нар. Средиземноморски газопровод). Щайнц е твърдо уверен, че Израел разполага с всички необходими ресурси за запълване на капацитета и на двата газопровода.

Находището Левиафан бе открито през 2010 г. и е разположено на шелфа на Средиземно море, на 130 км от гр. Хайфа. Проблемът е, че газа е на дълбочина от 5 хил. метра, дълбочината на морето в района достига до 1645 метра, въпреки че съвременните технологии са достатъчно развити за ефективен добив. Според данните, запасите в находището са от порядъка на 500 млрд. куб м. Началото на промишления добив е планирано за 2019 г., след завършване на първия етап от разработката и се очаква добивът да е от порядъка ва 9 млрд. куб м газ годишно. През втория етап обемът на добива според данните ще се увеличи до 21 млрд. куб м. Разходите за осъществяване на първия етап са на стойност 3,75 млрд. евро, а на втория – между 5 и 6 млрд. евро.

Газа, добиван в рамките на първия етап от разработката на Левиафан ще се доставя до потребители в Израел и Йордания, с които има вече сключени договори. Йордания ще купува газа на цена от 5,5-6,5 долара за млн. BTU (британски термални единици). В случай, че Израел започне доставка на газ за ЕС по TANAP, предвид транспортните разходи, стойността на газа в Италия ще достигне до над 8 долара за млн. BTU (иил около 300 долара за 1000 куб м), което прави израелския газ неконкурентоспособен и по-скъп дори от LNG.
След завършване на втория етап от разработката на Левиафан, експортният потенциал на Израел ще е за около 12 млрд. куб м годишно, но трябва да се има предвид растящото търсене на синьо гориво на вътрешния пазар. Според предварителните прогнози, през 2020 г. потреблението ще надхвърли 10,5 млрд. куб м, а през 2040 г. - до 20 млрд. куб м.

Независимо от постигнатите договорености, експортът на газ продължава да остава под съмнение, още повече, че израелските експерти настояват за използването на газа за вътрешния пазар, а не за износ.

В търсене на други доставчици

На практика Европа вече е наясно, че Азербайджан няма да може да се справи в дългосрочен план с диверсификацията на източниците, ако не бъдат осигурени газови доставки и от други страни.

Турция също разчита на друг доставчици и ги вижда, според наблюдателите в лицето на Иракски Кюрдистан. Ако се вярва на данните от 2015 г. на  DOR Organization for Kurdistan Oil and Gas Information нефтогазовите запаси в региона са от порядъка на 50 млрд. барела петрол и 8-10 трлн. Куб м газ, което я поставя на осмо място в света по запаси на въглеводороди.

В същото време оценката на запасите в най-голямото находище Тaq Taq  бяха понижени два пъти – до 356 млн. барела, а пазарната оценка на компанията, която разработва находището Genel Energy бе намалена с над една трета.

Засега, както излиза бъдещите газопроводи са поставени под влиянието на два фактора - политическата съставляваща и реалната оценка на запасите от въглеводороди. Обещанията може и да доведат до изграждане на газопровод, но без ресурси инвестицията може да се окаже толкова губеща, че да предизвика разрушаващи сътресения.

Трябва да се има предвид също така, че Турция може да разчита и на газ от Иран. В Средиземно море вече текат процеси по разработката и на находището Zohr, Египет. Съществува възможност и за пренос на руски газ по ТАР.

Разбира се, става въпрос за развитие след поне десет години, ако дотогава енергийните технологии не са променили политическата карта и нуждите на пазара. За по-близката 2020 г., когато се очаква и старта на Южен газов коридор, вкл. TANAP, а по-рано и на "Турски поток" компаниите обещават - газ ще има.  

 

Използвани са и материали от чуждия печат

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари