НАЧАЛО » анализи

Турция вдигна газовия залог за нови граници в Източното Средиземноморие

С провокации, военна заплаха и „дипломация на принудата” Анкара засилва натиска си в спора за морски територии в региона, за да пренареди геополитическата шахматна дъска

fb
3E news
fb
29-07-2020 08:07:33
fb

Анализ на Бранислава Бобанац, Кипър

Кратка „пауза” - от един месец, получи ескалиращото напрежение между Турция и Гърция край гръцкия остров Кастелоризо близо до турския бряг. През изминалата седмица то заплашваше да предизвика една от най-големите кризи в цялото Източно Средиземноморие, с драматични последици за региона и извън него.

Анкара прекратява временно операциите за проучвания за газ на кораба „Оруч Рейс” в очакване на преговори с Атина, обяви във вторник /28 юли/ говорителят на турският президент Ибрахим Калън.

Само часове по-късно, като „компенсация” за демонстрирания „знак на добра воля към Гърция”, Турция обяви нови сеизмични проучвания - в... изключителната икономическа зона на Кипър. От 28 юли до 18 септември на мисия в нея ще е другият й изследователски кораб „Барбарос Хайредин паша”.

„Затишието” дойде точно седмица, след като

дългогодишният конфликт между двете страни-съседки избухна

заради издаденото от Турция навигационно съобщение /навтекс/. Според него от 21 юли до 2 август изследователският й кораб „Оруч Рейс” ще извършва сеизмични проучвания в подготовка за бъдещи газови сондажи в морската зона между Крит и Кипър, южно от турското крайбрежие.

В резултат две страни-членки на НАТО – Гърция и Турция, в продължение на една седмица, от миналия вторник /21 юли/, насочваха военни кораби в бойна готовност една срещу друга, засилвайки опасенията за „горещ епизод”.

Две страни-членки на Европейския съюз – Гърция и Кипър, бяха изправени пред поредния опит на страна, кандидат за европейско членство – Турция, да наруши суверенните им права.

Играта на нерви се водеше и с ускорена размяна на навтекси. Гърция и Кипър издадоха анти-навтекси на турския, обявявайки го за невалиден. Анкара им отговори с контра-навтекс, характеризирайки техните станции като непозволени за този район.

В същото време задкулисна дипломатическа офанзива с участието на висши представители на Европейския съюз, лидери на страните-членки, САЩ търсеше трескаво по оста Атина-Анкара допирни точки за потушаване на поредната газова война в Източното Средиземноморие.

„Изглежда, че „горещата” фаза в конфликта е отминала, но опасността не е изчезнала изцяло. Във всеки случай това не е краят на напрежението в района. Докато въпросът за морските зони не бъде решен, Турция ще продължи да използва принудителната дипломация и да произвежда кризи, за да проектира своите претенции в следващите месеци и години”.  Така д-р Зенонас Дзиарас, специалист по проблемите на Турция и Източното Средиземноморие, изследовател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo /PRIO/ и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus, коментира специално за 3e-news горещата ситуация.

Новият фронт на напрежение е поредният ход на Турция, предизвикан от експанзионистичната й политика за господство над по-големи морски територии. Анкара отново се опита да прекрои морските граници в региона, избирайки по свои правила

времето и мястото за дестабилизация

на Източното Средиземноморие, смятат политически наблюдатели и енергийни експерти в Гърция и Кипър.

Издаденият навтекс, изпращащ „Оруч Рейс” за изследвания, е много добре обмислен, с много важни съобщения, които Анкара отправя към страните от района, посочват още анализаторите.

Турция няма за цел извършването на реални проучвания с „Оруч Рейс”, а ги използва като претекст за постигане на геополитически цели, твърдят познавачи на процесите в региона. Те са категорични, че в краткия срок на действие на турския навтекс – само 13 дни, е невъзможно да се проведат правилни сеизмични изследвания в очертаната голяма зона. Още повече, че досегашните мисии на „Оруч Рейс” и на „Барбарос Хайредин паша” в кипърскката офшорна зона продължаваха повече от 1-2 месеца. Явно с няколкото само възможни движения на кораба Турция иска да докаже на трети страни, че операцията е в ход, че тя е упражняване на суверенни права и че се извършва в район под турска юрисдикция, бе прогнозата на енергийни специалисти.

В подкрепа на това твърдение е и фактът, че през цялата конфликтна седмица корабът „Оруч Рейс” остана закотвен в пристанището на Анталия и не се отправи към местоназначението си в оспорвания район. Анкара „държеше” кораба като заплаха и възможност за натиск, са коментарите.

Определената в турския навтекс зона за сеизмични проучвания също носи съобщението от Анкара до нейните съседи, че тя има права в района, създавайки нови законови условия.

Сложна плетеница от претенции за морски граници и спорове

в Източното Средиземноморие, включващи Гърция, Кипър, Израел, Палестина, Ливан, Либия и Египет, както и грандиозните териториални амбиции на Турция са в основата и на конфликта от изминалата седмица.

„Районът, въпреки че попада в гръцкия континентален шелф, е далеч от сушата и в него се срещат четири континентални шелфа – на Гърция, Египет, Турция, Кипър, и има различни гледни точки - например между Турция, Гърция и Египет, относно разграничаването на морските зони”, обяснява избора д-р Зенонас Дзиарас.

Обявеният за изследвания участък се намира между островите Крит и Кипър, заема малка част от кипърската изключителна икономическа зона, още по-малко от турския континентален шелф и около 65% от него попадат в гръцкия континентален шелф. Така е според гледната точка на Гърция и Кипър, която обаче се оспорва от Турция. „Аргументите” й са ключови за цялата й политика в Източното Средиземноморие.

Гърция определя континенталния си шелф, като „тегли чертата” от юг от малкия си остров Кастелоризо. В разгара на конфликта турското Външно министерство заяви, че не е „логичен аргумент съгласно международното право” островът с площ от едва 10 кв. километра, намиращ се само на 2 километра от турския бряг и на 580 км от континентална Гърция, да й осигурява континентален шелф от 40 000 кв. километра. Анкара нарече позициите на Атина за такова разпределене „необосновани” и „максималистични“.

За Турция цялата територия, обозначена с посочените в навтекса координати, се намира в границите на нейния континентален шелф, както го е декларирала пред ООН, и сеизмичните изследвания в нея са законни. Аргументът й за това също е добре познат от многобройните й нарушения на изключителната икономическа зона на Кипър. Според Анкара островите не формират континентален шелф и изключителна икономическа зона, въпреки, че Морската конвенция на ООН им дава такива права. Турция не е подписала основния международен морски документ.

Специално Кастелоризо е „трън” пред очите й, тъй като малкият остров затваря цялата турска брегова линия и отрязва достъпа й до открито море. За Турция е жизненоважно да не се признават такива права на многобройните гръцки острови, защото тогава тя ще може

да упражнява суверенни права до средата на Егейско море,

по средната линия между континенталните брегове на двете страни, обхващайки източните егейски острови под своя морска юрисдикция. 

Проблем пред морските и енергийни планове на Турция е и фактът, че линията от Кастелоризо позволява Гърция и Кипър да имат обща морска граница. Ходът й с обявените сеизмични проучвания в района директно атакува тази териториална връзка, през която трябва да премине и газопроводът EastMed, ключова енергийна инфраструктура в Източното Средиземноморие.

В същото време въз основа на Кастелоризо Египет, Гърция и Кипър придобиват възможност за икономическа експлоатация на огромна част от Източното Средиземноморие, което Анкара се стреми да предотврати.

С новия си навтекс Турция изпраща ясно съобщение до Египет, който вече се оформи като регионален енергиен лидер – роля, за която претендира Турция, да не пристъпва към предстоящото разграничаване на изключителната му икономическа зона с Гърция. В средата на юли Атина обявени, че двете страни са много близо до финализиране на споразумението.

Гръцката и египетската зона се срещат в същия участък, в който трябваше да работи „Оруч Рейс”. Част от морската територия на двете страни се припокрива от зоната на Турция, определена със сключеното миналия ноември споразумение между нея и Либия. То не се признава от Гърция, Кипър и Египет, както и от международната общност.

Освен това постоянният стремеж на Турция е отмяната на споразуменията за определяне на границите между изключителните икономически зони на Кипър-Египет, Кипър-Израел и Кипър-Ливан. Тези договорености на практика признават правото на Кипър като остров, което е пречка пред стремежа на Турция да узурпира както Източното Средиземно море, така и континенталния шелф на Егейско море. 

Анкара се опита да „ухажва” Египет и Израел да се откажат от подписите си с Кипър и да сключат споразумения с нея по подобие на това с Либия. За целта тя им „обещава” много по-голяма морска зона, без „пречката” Кипър помежду им, като им предава дори и трите кипърски газови находища „Калипсо”, „Глафкос” и „Афродита”.  Опитите й за прекрояване на междудържавни договорености и морски граници са неуспешни.

Проблем за Турция възниква и защото споразуменията за разграничаване на изключителните икономически зони между съседните й страни още повече я отдалечават от участие в общото регионално енергийно решение и проекти. С изпращането на „Оруч Рейс” в района и разразилия се конфликт с Гърция тя ясно заявява, че няма да приеме да бъде изключена от каквото и да било развитие в Източното Средиземноморие – нещо, което Анкара повтаря многократно през последните години, коментират политически и енергийни анализатори.

Според тях всички тези стъпки не са изненада, а напълно последователно водят Турция към голямата й цел – абсолютно господство в Източното Средиземноморие и реализиране на визионерския й план, разработен в доктрината „Синя родина”, като изтласква Гърция и Кипър от морските им юрисдикции.

„Средиземноморието е нашата „Синя родина” и

нашата „Синя родина” е нашата „червена линия”. 

Турция днес се превърна в регионална сила. Очевидно е, че каквато и игра да се опитат да играят в Средиземноморието, няма да успеят”, предупреди в понеделник /27 юли/ турският вицепрезидент Фуат Октай.

С всички тези ходове Турция се опитва да използва създаденото от нея напрежение, за да упражнява натиск и да диктува условията на потенциални преговори, ако двете страни стигнат до тях, убедени са политическите коментатори. Според тях обаче обявеният във вторник от Анкара едномесечен „прозорец” за евентуални преговори не е в посока на деескалация на напрежението, а за оформяне на вече „свършен факт”.

Издаденият навтекс за района на Кастелоризо е част от стратегията на Турция за „посивяването“ на райони в Егейско море и Източното Средиземноморие, т.е. характеризирането им като спорни, което прави необходимо слагането им на масата за диалог. Така Гърция ще бъде принудена да приеме този факт и да ги обсъжда, обясняват експерти.  

„Последният ход на Турция търси да се възползва от въпроса за предстоящото разграничаване на морските зони, включително континенталния шелф, за да направи тази зона „сива” и по този начин да засили позицията си”, подчертава д-р Зенонас Дзиарас.

„Турция със сигурност е разширила своята геополитическа програма в Източното Средиземноморие през последните години, включително незаконните си сондажи в изключителната икономическа зона на Кипър и дейността си в и около Либия. Въпреки това изглежда, че усилията й за разширяване на дейността й в гръцките области на юрисдикция няма да бъдат толкова лесни. Напълно възможно е Турция и Гърция да бъдат доведени до

нов кръг от преговори по въпроси за морската зона,

след като тази криза приключи, може би чрез подкрепата и посредничеството на Германия. Положителният резултат от тези преговори обаче изобщо не е сигурен и ще зависи от добрата воля на страните, включително въздържането на Турция от стъпки, пораждащи криза”, е прогнозата на д-р Дзиарас.

Основният проблем според анализите на този етап е „програмата“ на този диалог Турция-Гърция.  

Два дни след началото на конфликта говорителят на турския президент Ибрахим Калън заяви, че Турция е готова да обсъди с Гърция всички въпроси – „изключителната икономическа зона, континенталния шелф, островчетата, всички части на дискусиите”. По-късно той добави в този кръг още Кипърският проблем, газовите сондажи на Кипър и участието на кипърските турци в общото споделяне на природните ресурси на острова. Зад всичко това експерти виждат и турските претенции от Беломорието до Кипър, в контекста на стремежа на Турция да преразгледа Договора от Лозана.

Атина обяви много по-кратка програма за преговори, без да влиза в „капана” на Турция. Тя държи на обсъждане само на конкретния въпрос за континенталния шелф, подчертавайкои, че този диалог може да се проведе само без постоянни провокации от Анкара.

Според мнозина политически наблюдатели това, което Турция прави в разиграващата се през изминалата седмица „гореща” ситуация, е

да тества реакцията на международната общност

и готовността й за сериозна възпираща мобилизация. 

Разразилият се конфликт Турция-Гърция предизвика мощна международна съпротива. Всички дипломатически канали за комуикация – между Атина, Анкара, Брюксел, Берлин и Вашингтон, бяха отворени и много активни.

Европейският съюз и САЩ апелираха Турция да спре операциите си, които повишават напрежението в региона, като например плановете за проучвания на природните ресурси в райони, където Гърция и Кипър отстояват юрисдикция в Източното Средиземноморие

Според Европейската комисия новият турски навтекс изпраща „грешно съобщение”. Тя призова Турция да поеме твърд ангажимент за добросъседските отношения и мирното уреждане на споровете в диалог, като при необходимост се обръща към Международния съд в Хага.

Германия, като ротационен председател на ЕС в момента, изигра ключова роля за деескалация на напрежението. Според съобщеният намесата на канцлера Ангела Меркел и разговорите й с турския президент Реджеп Тайип Ердоган са били решаващи за предотвратяване на военен сблъсък.

За разлика от политиката на Германия за компромиси и умиротворяване, френският президент Емануел Макрон зае много по-твърда позиция спрямо Турция. Би било сериозна грешка от страна на ЕС да не реагира на турските провокации в Източното Средиземноморие, заяви той миналия четвъртък на срещата си в Париж с президента на Кипър Никос Анастасиадис. Макрон настоя и за „повече санкции срещу тези, които нарушават гръцкото и кипърското морско пространство”, защото „не е приемливо морското пространство на държава-членка на нашия Съюз да бъде нарушено и застрашено”. 

За разширяване на европейските мерки срещу Турция настояха и лидерите на двете най-засегнати страни – гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и кипърският президент Никос Анастасиадис. Те поставиха заедно този въпрос пред Европейския съвет на 17 юли.

„Ако Европейският съюз вземе допълнителни решения срещу Турция, ние ще трябва да отговорим на това”, предупреди обаче турският външен министър Мевлют Чавушоглу по време на визитата в Анкара в началото на юли на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Жозеп Борел.

Дори и конфликтът „Кастелоризо” да утихне в отворения за контакти един месец, предстои нов взрив и Източното Средиземноморие районът се подготвя за

продължителен период на напрежение.

След „горещия” юли се задава и „горещ” септември. Тогава е очакваният срок за новата офанзива на Турция.

През юни Анкара обяви, че в рамките на 3-4 месеца ще започне да сондира в изключителната икономическа зона, обхваната със сключения от нея Меморандум за разбирателство с Либия. Определени са 24 блока, за които турската държавна петролна корпорация /TPAO/ е подала заявления за получаване на проучвателни лицензи.

В същото време продължават турските незаконни проучвания за газ край Кипър. С един месец, до 18 август, бе удължена работата на платформата „Явуз”, която от 20 април пробива в район югозападно от острова, в части от блокове 6 и 7 от кипърската офшорна зона. Двата блока са лицензирани от правителството на Кипър за френската енергийна компания „Тотал” и италианската „Ени”, но Турция претендира, че част от тях попада в нейния континентален шелф.

От вторник /28 юли/ е в сила и новият турски навтекс за изследователския кораб „Барбарос Харйдеин паша”.

На този фон на турски предизвикателства лидерите на страните-членки на ЕС се договориха за „среща на върха” през септември, специално посветена на отношенията ЕС - Турция, част от които е обсъждането на все по-високия залог на Турция в Източното Средиземноморие.

напрежение
изключителна морска зона
Кипър
Гръция
сондажи за нефт и газ
проучвания
Турция
По статията работи:

3E news