НАЧАЛО » анализи

“Турски поток“ и дилемата за енергийната сигурност

fb
3E news
fb
03-08-2015 05:57:00
fb

Решението на руския президент Владимир Путин през декември 2014 г. за спиране газопровода „Южен поток“, който трябваше да свърже Русия с Югоизточна Европа, и да го замени с новият проект „Турски поток“ избухна като бомба и накара Брюксел повдигне вежди с учудване.

Опасенията, че „Турски поток“ ще блокира подкрепяния от ЕС Южен газов коридор, който заобиколя Русия и ще доставя газ директно от Централна Азия и Близкия изток до Европа, и ще подкопае сигурността на енергийните доставки в ЕС може би са пресилени и концептуално неистински. Но истинският проблем с предложения нов газопровод е, че той е част от дилемата за сигурността на енергийните доставки, които вкараха ЕС и Русия в капан.

Строителството на „Турски поток“ не е окончателно подписан и няма да бъде изненада, ако проектът в крайна сметка не не бъде осъществен. Това не би бил първият енергиен коридор за пренос, широко рекламиран от Москва, но останал неосъществен. Освен това, икономическата жизнеспособност на газопровода е под въпрос, тъй като остава неясно кой ще финансира проекта, как газа ще се транспортира в Европа, както и какви договори за покупка ще бъдат подписани.

Но дори и да се построи „Турски поток“, твърденията, че той е пряка заплаха за енергийната сигурност на ЕС могат да бъдат оспорвани. „Турски поток“ трябва да се разглежда като алтернативен маршрут за транспортиране на руски газ, който ще остане основна част от европейския енергиен микс в обозримо бъдеще. Въпреки стремежа за по-голяма диверсификация на енергийните си доставки, ЕС е много далече от постигането на целта си за 100 процента енергийна независимост от руския газ.

Robin Dunnigan, заместник-помощник секретар на САЩ по енергийната дипломация, предполага, че ако трябва да се следва енергийната диверсификация, Русия може да остане първостепенен доставчик на природен газ за Европа. Наскоро, Mario Mehren, главен изпълнителен директор на германския производител на петрол и газ на Wintershall, която е в тесни контакти с „Газпром“, заяви, че европейската енергийна сигурност е възможна само с Русия , тъй като тя е неразделна част от Западна Европа.

Нещо повече, да вземем енергиен пейзаж на ЕС и капацитета на съществуващата газопроводна мрежа – тук има достатъчно място и за два „Турски потока“, и за Южния газов коридор. През 2013 г. руският енергиен гигант „Газпром“ е доставял в ЕС 82 милиарда кубически метра природен газ през Украйна. Истина, или не, но според шефа на „Газпром“, Алексей Милер, компанията ще спре доставките на газ за Европа през този маршрут от 2019 г. В резултат на това, ЕС трябва да осигури алтернативен и по-безопасен маршрут за транспортиране на това количество газ.

Предложеният газопровод „Турски поток“, ако бъде осъществен ще доставя 47 милиарда куб.м. газ годишно, а в обозримо бъдеще капацитетът на Южния газов коридор, няма да надвишава 20 милиарда куб.м. годишно. Дори ако общият капацитет на Южния газов коридор достигне 60 милиарда кубически метра годишно в бъдеще, както се предполага, излишният капацитет ще покрива прогнозните нужди, като зависимостта на Европа от вноса на газ се очаква да нарасне през следващите десетилетия от 64 процента от общото търсене на газ в момента, до 80 процента.

По начало „Турски поток“ не може да навреди, независимо от ревността на Брюксел към разнообразяване на енергийните доставки. Количествата за транспортиране по Trans Adriatic Pipeline (газопровода ТАР), част от Южен газов коридор, вече са продадени за следващите двадесет и пет години.

ЕС не се противопостави на газопровода „Северен поток“ и Германия. Първо на политиката на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, който свърза руските газови находища с германския пазар на енергия. Съвсем скоро, редица европейски енергийни фирми, включително Shell, подписаха сделка с „Газпром“, за нови два участъка от „Северен поток“. Въпреки това, новината дори не стана за заглавия във вестниците.

Така че, защо е толкова враждебен ЕС към „Турски поток“? Проблемът се крие в характера на отношенията между ЕС и Русия по отношение на енергийната сигурност. Дилемата е сигурността. Нито една от двете страни не може да подобри своята енергийна сигурност, без да подкопае сигурността на другата.

Противно на това, което привържениците на либерализма очакват, по-тесните връзки в търговията с енергия не са облекчение за икономическите и политическите търкания между двама играчи. Вместо това, енергийната зависимост между ЕС и Русия се увеличава. Сега отношенията, заради енергийната сигурност са се превърнали в проблем на националната сигурност и за двете страни.

Европа е все по-притеснена от прекомерната зависимост от руския газ. Страховете, че Москва може да използва енергията като политическо оръжие, за да изнудва Европа са по-високи, заради газовите спорове между Украйна и Русия през 2006 и 2009 години. В отговор на това ЕС насърчи изграждането на Южния газов коридор, който Русия смята, че е част от Западната стратегия за подкопаване на руската икономика и за увеличаване на сферата на влияние върху Русия.

По този начин, за Москва, „Турски поток“ е вариант от политика, която трябва да осигури европейски пазарен дял на Русия, което е от съществено значение за руската икономика. В края на краищата, Русия изнася 70 процента от природния газ за Европа и изтикването на руската страна от енергийния пазар на ЕС е основна заплаха за икономическото оцеляване на Москва. Брюксел гледа на „Турски поток“ като на опит за осуетяване на Южен газов коридор, чрез опитите на руската страна да влияе на Гърция, за да подкрепи нейния проект (“Турски поток“).

Това, което прави „Турски поток“ различен от „Северен поток“ е стратегията на гръцкото правителство по отношение на проекта. Противно на Германия, която се фокусира само върху енергията и икономически достойнства на газопровода „Северен поток“, Гърция използва „Турски поток“ като разменна монета в продължаващите преговори с международните кредитори на страната.

Постепенното сближаване между Атина и Москва бе последвано от поредица от доклади и изказвания на гръцки служители, че „Турски поток“ ще доведе до икономически и геополитически компромиси. През април 2015 г., служители в Атина заявиха, че приходите от транзитни такси ще достигнат до 3 млрд.евро, което не отговаря на икономическите аспекти на проекта.

Паралелно с консултациите по „Турски поток“, Атина многократно отговаряше и по отношение на санкции на ЕС, наложени на Русия за действията й в източната част на Украйна. Твърдениятаза смяна на външната политика на Гърция, спрямо Русия се засилиха след като бившия гръцки министър на енергетиката Panagiotis Lafazanis заяви, че Гърция не принадлежи на нито една сфера на влияние, и че правителството ще провежда независима политика за енергийна сигурност.

В резултат на тези погрешни тълкувания, гръцките политици, заедно с руски и европейски такива тласнаха Москва и Брюксел в низходяща спирала по отношение на дилемата със сигурността. Това е в интерес на всички страни, за да се намери начин да се излезе от този капан.

 

Статията на Stratos Pourzitakis е публикувана в Natural Gas Europe

Stratos Pourzitakis is pursuing a PhD program at the Department of Government and International Studies, Hong Kong Baptist University, under the scholarship of the EU Academic Program in Hong Kong.

This piece was originally published by Carnegie Europe, the Brussels center of the Carnegie Endowment for International Peace.

 

 

 

 

Турски поток
Южен газов коридор
енергийна сигурност
Северен поток
Газпром
ЕС
Русия
По статията работи:

Маринела Арабаджиева