НАЧАЛО » анализи

„Турски поток“ вместо „Южен поток“

fb
3E news
fb
14-04-2015 01:48:00
fb

Още в края на 2015 г. се планираше да започнат доставки на газ по новия газопровод „Южен поток“, който трябваше да минава по дъното на Черно море. Това обаче няма да се случи. В края на миналата година „Газпром“ се отказа от осъществяването на този проект. Беше взето решение да се строи газопровод не през България, а през Турция и по-нататък до границата с Гърция.

 

В последно време в средствата за масова информация активно се обсъждат варианти на отговора на въпроса: защо Русия се отказа от осъществяването на проекта „Южен поток“? Преди да отговорим на него трябва да разберем защо въобще „Газпром“ реши да строи този гзопровод. Не е тайна, че към момента на разпада на СССР около 90% от експорта на газ от Русия минаваше през територията на Украйна. Страната се ползваше активно от статута си на монополист, изискваща за себе си различни отстъпки и преференции. Освен това Украйна нееднократно си позволяваше да си тегли от транзитната тръба газ, който бе предназначен за европейските потребители.

 

За да може да коригира ситуацията „Газпром“ построи три нови газопровода: Ямал-Европа, „Син поток“ и „Северен поток“. А за да бъдат отървани от украинската зависимост жителите на Южна и Централна Европа се планираше да се построи газопроводът „Южен поток“ с капацитет от 63 млрд. куб м газ годишно. Страните, през които трябваше да мине новият газопровод (България, Сърбия, Унгария и Словения) бяха готови да станат участници в мащабния проект. Това автоматично означаваше получаване на милиарди инвестици, а след това регулярно плащане на транзитни такси.

 

В работата обаче се намеси Европейската комисия (ЕК). Ръководителите на ЕК започнаха да настояват за това „Южен поток“ да бъде осъществен в строго съответствие с нормите на Третия енергиен пакет. Това означаваше, че „Газпром“ би получил право само на 50% от мощностите на „Южен поток“. „Газпром“ би трябвало да се задължи да предостави на други компании правото на запълване на второта половина от „Южен поток“. Получава се, че руската корпорация би трябвало да построи газопровод за своите конкуренти. Това от гледна точка на „Газпром“ е някак странно. Още повече, че конкуриращите проекти за строителството на газопроводи за ЕС без проблем бяха освободени от прилагането на нормите на Третия енергиен пакет.

 

За пример може да се даде проектът за строителството на Трансадриатическия газопровод (TransAdriaticPipeline – TAP). Тръбопроводът се планира да бъде задействан за доставки в Европа изключително за азербайджански газ, добиван в рамките на вторият стадий от разработката на находището „Шах Дениз“ на шелфа на Каспийско море.

 

Планира се ТАР, който е с дължина от 478 км да минава през територията на Гърция до град Комотини в североизточната част на страната, пресичайки Албания (209 км) и по дъното на Адриатическо море (105 км) да достига до Италия. Газопроводът се предполага да бъде пуснат през 2019 г. (проектна мощност от 10 млрд. куб м годишно). Преди това освобождаването от прилагането на нормите на Тртетия енергиен пакет получи газопровода Nabucco. Наистина той не можа да се осъществи, заради липсата на газ за запълване на тръбата.

 

В резултат на дейността на Европейската комисия и властите в България реализацията на проекта „Южен поток“ се оказа под въпрос. Ръководителите на България започнаха да говорят, че те представляват малка страна, която не може да реализира такъв голям проект без разрешение на Европейската комисия. В тази връзка възниква въпрос: а защо вие подписахте споразумение с Русия и поехте ангажименти? Ако вие сте представители на малка страна и от вас не зависи нищо, то защо не изпратихте представителите на Русия да се договарят с Европейската комисия.

 

По своята същност ръководителите на България въведоха в заблуда гражданите на своята страна. Според законите на ЕС, Европейската комисия не може да се намесва в строителството на газопроводи, тъй като това право принадлежи на националните правителства. Брюксел има право само да определи правилата на експлоатация на газопроводите, когато те вече са построени. При това Европейската комисия не е предложила на България никакви алтернативни източници за доставка на газ.

 

В последно време много се говореше за внос в Европа на втечнен природен газ, като за неговия прием бяха построени специални терминали. Истината е, че те се оказаха натоварени с по-малко от 20%, тъй като производителите на втечнен природен газ предпочитат да доставят продукцията си за страните от Азия (Япония, Корея, Китай), където цената на газа е по-висока отколкото в Европа. Така че да се замести руският газ с втечнен природен газ европейските потребители ще могат само ако се съгласят да платят за него по-висока цена (което впрочем сега правят литовците, наричайки го плащане на енергийна независимост).

 

В Русия има поговорка „С такива приятели не трябва да сте и врагове“. Българите се оказаха именно такива приятели. Те подписаха договори с Русия, поеха ангажименти, но не ги изпълниха. Така че ръководителите на България наказаха жителите на своята страна. В близко време те ще бъдат принудени да получават газ, транзитиран през Украйна. В Украйна тече гражанска война и когато тя завърши, неизвестно кога, тъй като САЩ са заинтересовани от създаване на конфликтна зона между Русия и Европа. А за настоящите ръководители на Украйна, желанието на Вашингтон е закон. Финансовото положение както в Украйна, така и на компанията „Нафтогаз Украйна е плачевно. Да се очаква някакво кардинално подобряване на ситуацията в скоро време не се очаква. Освен това България ще се лиши от плащанията за транзитни такси за количествата газ, които сега преминават през територията й за Турция и Гърция.

 

В резултат „Газпром“ реши да осъществи този проект заедно с Турция и го нарече „Турски поток. В миналото Русия е водила няколко войни с Турция. Именно в хода на тези войни България получи нзависимост. След завършване на строителството на новият газопровод по дъното на Черно море, Турция ще може да получава руски газ пряко, заобикаляйки територията на Украйна, а на България и другите страни от Южна Европа ще се наложи да купуват газ на хъба, който ще бъде разположен на границата на Турция и Гърция. За това на тях ще им се наложи да построят газотранспортна инфраструктура.

 

Енергийната политика на Европейския съюз в последно време предизвиква редица въпроси. ЕС традиционно е за намаляване на вредните газове в атмосферата. Именно затова в Европа активно строят генериращи мощности за получаване на електроенергия от възобновяеми източници. Тази енергия обаче се оказа много скъпа, затова в Европа започнаха все повече да използват въглища. Газа в европейската енергетика се оказа притиснат между възобновяемите източници на енергия, за използването на които настояват властите от ЕС и екологично вредните, но евтини въглища. Ако Европейският съюз заложи на газа, то той ще може да постигне и намаляване на вредните газове и приемливи цени не електроенергията. Характерно е, че през 2000-2013 г. години в Европа са построени 103 Гвт нови мощности от газови генерации (вятърни – 105 Гвт, а слънчеви – 80 Гвт). Газовите мощности обаче се използват само на остатъчен принцип и са натоварени съвсем не до 100%. Най-интересното е това, че основното оборудване за възобновяемата енергетика се внася в ЕС от Китай. Получава се, че европейските власти заради стимулирането на възобновяемата енергетика са създали нов отрасъл в промишлеността на Китай, но за това обаче се налага да плащат гражданите на страните от ЕС. Партньорството с Русия в газовият сектор би помогнало на Европа съществено да повиши ефективността ва своята икономика, пише Сергей Правосудов за Независимая Газета.

 

Турски поток
Южен поток
Европа
Русия
България
ВЕИ
Енергийна ефективност
транзит на газ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева