Три етапа на преход към възобновяема енергетика

Постепенно енергопотреблението се декарбонизира, а на следващият етап започва децентрализация на производството на енергия. В статия за Harvard Business Review за тези три етапа разказват авторите на книгата „Децентрализираната енергийна революция“,  Christoph Burger и Jens Weinmann.

Светът преминава през трансформация на начина, по който получава енергия. В Германия за този начин на трансформация се използва израза Energiewende. Това означава повратна точка в енергетиката. (Думата Wende се използва и за описването на падането на Берлинската стена и драматичните промени от този процес ). Според концепцията на Burger и Weinmann у всяка страна минава през три такива момента, постепенно увеличавайки мощностите и популярността на възобновяемата енергетика. Правилата за регулиране и внедряване в отделните държави може и да се различават, но цялостният модел практически винаги е еднакъв.

На етап  Energiewende 1.0 страните провеждат кампании за налагане на възобновяемите източници на енергия – слънчева, вятърна, геотермална и енергия от биомаса.

Правителствата искат енергийните компании да внедряват чиста енергетика в малки обеми. Страните с развита промишленост, такива като Германия и Китай си поставят допълнителни цели за налагане на локално оборудване за производство на чиста енергия.

Обичайно на първия етапа процентът на електроенергия от възобновяеми източници е минимален. Инфраструктурата на този етап издържа на допълнителното натоварване на разпределителната мрежа, а търсенето и предложенията остават без изменения.

Някои държави, като например Германия и Дания вече са влезли във втория етап – Energiewende 2.0. На този етап дела на възобновяемата енергия расте, но тя все още е непостоянна и зависи от метеорологичните условия. Страните вече започват да разработват стратегии за периодите, когато производството на слънчева и вятърна енергия ще е на нула.

Операторите на енергийни мрежи засилват контрола си върху разпределението на енергия и се стараят да установят баланс. Така например в Германия, през 2003 г. компанията TenneT се намесваше в работата на енергийната мрежа 10 пъти на година, а през 2015 г. - те вече достигат 1400 пъти.
Третият етап засега остава непостижим за нито една страна. На този етап секторът на електроснабдяване преминава напълно в ръцете на частници, а услугите са съобразени с адаптиране за отделните клиенти. Децентрализацията се засилва, достигайки своя предел.
В епохата на Energiewende 3.0, пред участниците в пазара ще стоят два ключови въпроса.

Първият ще се отнася за това кой ще поеме върху себе си разходите за поддържането на мрежата за пренос (високо напрежение). Вторият се отнася за това как правителствата ще извършат прехода от държавна инфраструктура към частна и ще дадат възможност за съществуване на централизираните мрежи с частните.

Burger и Weinmann смятат, че компаниите ще започнат да предлагат пакети от услуги, а не да продават киловатчаса. Затова в близко бъдеще цените на електроенергията може да станат „постоянни“. На пазара ще се появят и така наречените агрегатори, които ще събират излишъка от енергия от клиентите и ще я продават на други ползватели.

При тези условия предимство ще имат развиващите се страни с ниска степен на електрификация. Те ще могат да влязат в този така наречен „трети етапа“ изведнъж, като прескочат останалите два. За пример се посочва стартапът от Бангладеш SOLshare , който изгражда микромрежи, които осигуряват със слънчева енергия отделни домове и предприятия. Ползвателите получават възможност да продават излишъка и да печелят. Подобна схема съществува и в Маняма.


В тази трансформация сме свидетели на постепенна декарбонизация на енергопотреблението, благодарение на внедряването на възобновяемите източници на енергия, като вятъра и слънцето.
По-рано през тази година Европейският съюз обяви целите се за климата и енергетиката, според които се предвижда 20% намаляване на емисиите от парникови газове, 20% енергия от възобновяеми източници и 20% подобряване на енергийната ефективност до 2020 г.

„На следващият етап започва децентрализация на източниците на енергия. В същото време виждаме и децентрализацията на производството на електроенергия. Например в Германия повече от 1,5 милиона домакинства доставят собствена електроенергия за собствено потребление или са директно свързани към централната мрежа. През 2015 г. около 40% от новите фотоволтаични инсталации бяха придружени със съхранение. В селските райони на страната повече от 180 инсталации на биоенергия са поели отговорност за собствено производство на електроенергия. Подобно на градовете, енергийните и жилищните асоциации инсталират фотоволтаични панели на многофамилни сгради, а немското министерство на икономиката и енергетиката изчислява, че около 3,8 милиона апартамента могат да бъдат снабдени с PV панели, поставени на покривите им. Индустриалните играчи реализираха маркетинговия и потенциал за спестяване на разходи: производителят на автомобили BMW управлява централата, където произвежда електрическите автомобили i3 и i8 с вятърен парк с мощност 10 мегавата, а търговец на дребно Aldi Süd е инсталирал фотоволтаични панели на 1000 супермаркета. През 2016 г. възобновяемите енергийни източници са допринесли с повече от 30% за брутното производство на електроенергия“.

Повече може да научите на:  https://hbr.org/2017/04/the-3-stages-of-a-country-embracing-renewable-energy







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари