НАЧАЛО » анализи

„Токов удар” срива най-големия европейски подводен електропровод

Рокада на източносредиземноморската шахматна дъска: Атина официално се оттегля от електротрасето EuroAsia Interconnector, Анкара настъпва с електрическа връзка със Северен Кипър, Никозия остава енергиен заложник

fb
3E news
fb
17-10-2019 10:10:26

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3е-News

Най-мащабният електроенергиен инфраструктурен проект в Европа - EuroAsia Interconnector, „увисна” във водите на Средиземно море. Високо напрежение от политически и икономически интереси разтресе първия подводен електропровод, предназначен да свърже Европа и Азия по трасето Израел-Кипър-Гърция, още преди да бъде изграден.

Прекъсване в бъдещото трансконтинентално електрозахранване предизвика Атина, която през миналата седмица обяви окончателното си решение, че се отказва от EuroAsia Interconnector, въпреки досегашната си подкрепа за него. Тя потвърди, че ще реализира планирания трети сегмент от него – електровръзката остров Крит-Атика /континентална Гърция/, като свой „национален проект”, а не като част от общоевропейския проект.

Новата ситуация предизвика силни тревоги и неодобрение в Брюксел, Никозия и Тел Авив. Оттеглянето на Гърция лишава целия електропровод от статута му на „проект от общ интерес” за Европейския съюз, а с това – и от възможността да бъде съфинансиран безвъзмездно с европейски средства. Това значително намалява неговата икономическа ефективност и поставя под въпрос реализацията му.

Отрицателното решение на Атина е удар и върху енергийната програма на Кипър, който идва във възможно най-лошия момент за него. Ескалиращите заплахи и напрежение от незаконните газови проучвания на Анкара в изключителната му икономическа зона в Средиземно море вече възпрепятстват сондажните му планове. Без бъдещата междусистемна връзка с Европа малката островна държава не само остава в енергийна изолация – тя е единственият член на ЕС, чиято електропреносна мрежа не е свързана с нито една страна от Общността, но и попада под енергийна зависимост от Турция.

Докато Гърция се отказва от европейския проект в Източното Средиземноморие, Турция напредва в региона, като ускорява изграждането на подводен кабел за пренос на електричество от нея към окупираните северни територии на острова. Мрежите за електроразпространение на двете етнически разделени зони на острова вече са свързани, така че при нужда Кипър е „обречен” да разчита на доставки от Турция.

Три страни и ЕС в „електрическа магистрала”

На две паралелни срещи през миналата седмица бе направен последен опит проектът EuroAsia Interconnector да бъде спасен от провал - след 7 години разработване, проектиране, технически проучвания, европейско финансиране и политическа подкрепа на най-високо ниво от трите страни по трасето и ЕС.

На най-високо равнище, по време на „срещата на върха” на лидерите на Египет, Кипър и Гърция на 8 октомври в Кайро, кипърският президент Никос Анастасиадис постави „под натиск” гръцкия премиер Кириакос Мицотакис с настояване страната да промени отрицателното си решение.

В същия ден, и в последвалата нощ, в Атина се проведоха почти 24-часови инфарктни преговори между технически екипи от енергийните министерства и регулаторни органи на Кипър и Гърция с участието на представители на Европейската комисия, които завършиха неуспешно.

Проектът за междусистемна връзка EuroAsia Interconnector започна през януари 2012 г. Той се разработва и реализира от базирания в Никозия едноименен консорциум EuroAsia Interconnector Limited.

Идеята е бъдещата най-голяма европейска „електрическа магистрала”, както я нарече Европейската комисия, да свърже чрез подводен кабел през Средиземно море националните електропреносни мрежи на Израел, Кипър и Гърция /през остров Крит и Атика в континенталната част/ и оттам с европейската мрежа. Така ще се създаде надежден енергиен мост между двата континента Азия и Европа, позволяващ двупосочен трансфер на електроенергия. Това ще бъде и първият трансграничен коридор за пренос на електроенергия, произведена от природния газ от находищата на Израел и Кипър в Източното Средиземноморие.

До преди година проектът за междуконтиненталната енергийна ос се ползваше със силна политическа подкрепа на най-високо ниво от правителствата на трите страни по трасето. Той бе обявен за приоритетен от президента на Кипър Никос Анастасиадис и премиерите на Гърция Алексис Ципрас и на Израел Бенямин Нетаняху в заключителната декларация от тяхната „среща на върха”, която се проведе в началото на месец май 2018 г. в Никозия. Тримата лидери потвърдиха ангажимента си за регионално сътрудничество в енергийната област и на срещата си в Йерусалим през март тази година, в която участва и държавният секретар на САЩ Майк Помпео.

Електропроводът е от голямо национално и геополитическо значение за Кипър, тъй като ще сложи край на енергийната му изолация и ще стабилизира енергийната му система, като свърже кипърския пазар с единния европейски пазар на електроенергия. Освен това ще засили ключовата му роля на мост между страните от Източното Средиземноморие и Европейския съюз, а и самият регион ще се утвърди като алтернативен енергиен източник за Европа.

Електрическата връзка Европа-Азия бе оценена и като необходима инфраструктура за изпълнение на енергийната стратегия на ЕС, особено в приоритетния коридор за Централна и Югоизточна Европа.

1518 километра технически и икономически предизвикателства

Бъдещото съоръжение е изключително сложно. Електрическият кабел ще се проточи на дължина от 1518 км, като основната част от него ще минава под вода, достигайки дълбочина до 3000 метра. Отсечката между Израел и Кипър ще бъде 329 километра. Втората част, която е най-дълга – 879 км, и почти изцяло под вода, ще свърже двата острова Кипър и Крит. Третият сегмент, който всъщност предизвика „късото съединение” - от Крит до Атика, е 310 километра.

Първоначалният общ преносен капацитет на електропровода ще е 1000 MW, като финансовите разходи за първия етап от изграждането му са 3.5 млрд. евро. С цялостното му влизане в експлоатация мощността ще се увеличи до 2000 MW. 

Заради огромното му общоевропейско значение още през 2013 г. EuroAsia Interconnector бе обявен от Европейската комисия за „проект от общ интерес”. Въпреки сериозната конкуренция, през 2015 и 2017 г. бе потвърдено включването му в списъка на приоритетните европейски проекти. Още в етапа на предварителната техническа подготовка, през октомври 2014 г., той бе одобрен за финансиране от над 1.3 млн. евро от „Механизма за свързване на Европа”.

Реализацията на проекта обаче вече се забавя с 2 години спрямо първоначално обявените срокове. Според графика, представен на Европейската комисия през юли тази година, консорциумът се ангажира да въведе в експлоатация връзката Крит-Атика през септември 2022 г., а двете части Кипър-Крит и Израел-Кипър да бъдат готови през декември 2023 г.

Междувременно се изпълняват отделни процедури по изграждането на електропровода. Завършени са вече пет проучвания на неговия маршрут, предварителен екологичен анализ и три други изследвания на икономически параметри.

През юни тази година кипърското правителство подписа с компанията-изпълнител EuroAsia Interconnector договор за 33 години /с възможност за продължаването му за още 66 години/ за даване на концесия върху земя за строителство на конверторна станция.

През юли EuroAsia Interconnector Limited обяви тръжни процедури за подводни кабелни и конверторни станции, като известията за тях бяха публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз.

Нишката на Ариадна

Съществена промяна в мащабната междусистемна връзка, до степен да застраши цялостната й реализация, настъпи преди година. Гърция обяви намерението си да изгради електрическия кабел между Крит и Атика – ключовия участък за връзката на Източното Средиземноморие /Кипър и Израел/ с Европа, самостоятелно, като свой „национален проект”, който се разглежда като спешно решение за предотвратяване на недостига на електроенергия на най-големия гръцки остров.

За целта през септември 2018 г. към оператора на преносната система в страната ADMIE S.A. бе създадено дъщерно дружество „Ariadne Interconnection”, специално и предназначено само за реализацията на този проект.

Основният аргумент на Атина е, че остров Крит има нужда от спешна електрическа връзка с континенталната част до 2020 г., тъй като произвежда електричество от стари, замърсяващи системи, които трябва да бъдат затворени или това ще струва на страната тежки санкции от ЕС.

„Гърция трябваше да вземе трудно решение, имайки предвид огромната необходимост от осигуряване на дългосрочно рентабилно енергийно снабдяване на Крит“, заяви след неуспешните преговори през миналата седмица гръцкият енергиен министър Костис Хадзидакис, в отговор на предизвиканото в Кипър напрежение. Гръцкият министър подчерта, че представените предложения за енергийното трасе Израел-Кипър-Гърция „все още не са узрели”, а правителството не може да рискува закъснение в свързването на електроенергийните мрежи на Крит и Атика.

Компанията-разработчик обаче твърди, че проектът вече е достигнал „достатъчна степен на зрялост”. От консорциума посочват и че Ariadnе ще влезе експлоатация поне една година след определения за същия участък срок за EuroAsia, тъй като едва през август бяха отворени първите тръжни оферти за строителството и то не може да бъде завършено до средата на 2020 г.

Европейският комисар по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете, който изрази „силно недоволство” от позицията на Атина, също смята, че най-бързият начин за осъществяване на електрическия кабел между Крит и Атика е чрез EuroAsia Interconnector.

Решението на Гърция има много сериозни финансови последици, които неведнъж бяха подчертавани от консорциума, Кипър и Европейската комисия. Брюксел предупреди Атина, че, ако обяви сегмента Крит-Атика за изграждане като „национален проект”, а не като част от трансграничния интерконектор, той вече няма да бъде квалифициран като „проект от общ интерес” за ЕС и няма да получи безвъзмездно финансиране от ЕС.

Гръцките данъкоплатци ще бъдат натоварени с по-висока цена, тъй като страната ще се лиши от поне 375 млн. евро, колкото според прогнозните разчети е делът на участъка в европейското финансиране на целия електропровод.

В бурни дебати в гръцкия парламент в края на миналата година депутати от тогавашната опозиционна „Нова демокрация”, включително сегашният енергиен министър Костис Хадзидакис, атакуваха правителството на Алексис Ципрас със същите аргументи. Те го обвиняваха, че с взетото решение за отделянето на участъка като национален проект „отказва достъп до финансовите инструменти, приложими за големи европейски инфраструктурни проекти от общ интерес“ и ще натовари данъкоплатците..

Национален проект с китайски инвестиции

Две основни причини за промяната в позициите на Гърция за EuroAsia Interconnector и за окончателното й отрицателно решение видяха енергийни специалисти и политически наблюдатели.

Едната тенденция е силен натиск върху политическата власт от големи финансови интереси, които са инвестирали стотици милиони евро в електроцентрали в страната, за да поддържат статуквото. Свързването на Гърция и Кипър ще окаже много отрицателно влияние върху техните инвестиции поради потенциала за по-евтино производство на природен газ и електроенергия в региона, коментираха експерти.

Атина се е поддала на натиск от китайските акционери в системния оператор ADMIE, които на практика го контролират, бе другото силно разпространено обяснение за нейните действия. Гръцката компания е полуприватизирана, като китайската China State Grid Corp. взе дял от 24% в него. С последваща разпоредба обаче китайските инвеститори на практика притежават мажоритарен дял и контролират националния оператор на електропреносната система, призна през март тогавашният гръцки енергиен министър Георгиос Статакис.

В търсене на оперативна съвместимост

Въпреки, че Гърция е решила да „направи сама“ електропроекта на своя територия, дискусиите с нея за междусистемната връзка EuroAsia продължават, заяви кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис в края на миналата седмица. Причината е още едно много важно последствие от отказа на Атина – как да се гарантира оперативната съвместимост на двата кабела.

Използването на различни производствени стандарти в изграждането на двата електровода – трансевропейския Израел-Кипър-Крит и отделния Крит-Атика, притеснява експертите, тъй като липсата на съвместимост между тях може да застраши безопасността на цялата енергийна система.

„Гърция не изоставя и не изолира Кипър. Всеки въпрос относно оперативната съвместимост на двете системи ще бъде решен след консултация между компетентните оператори на електроенергийни системи на двете страни, в съответствие с приложимия регламент на ЕС”, увери гръцкият енергиен министър Костис Хадзидакис.

Според информации кипърският президент Никос Анастасиадис и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис са се договорили да се направят някои промени в техническите спецификации за проекта Крит-Атика. Целта е да се намалят необходимите допълнителни разходи за инфраструктура за взаимно свързване на евроазиатския интерконектор с гръцкият кабел. С представители на Главна дирекция „Енергетика” на Европейската комисия се обсъжда и възможността част от предвидените за третия сегмент 375 млн. евро европейско финансиране да се насочи към покриване на допълнителните разходи за свързване на двете системи.

Въпреки окончателния отказ на Гърция да остави участъка Крит-Атика като част от общоевропейското енергийно трасе, работата по изграждане и експлоатация на двете отсечки от него Израел-Кипър и Кипър-Крит продължава, по решение на разработчика на проекта и със силно насърчение от ЕС и кипърското правителство, обяви министър Лакотрипис. 

Европейският съюз потвърди след отрицателния резултат от преговорите с Гърция, че ще подкрепи интерконектора финансово, технически и политически, съобщи още Лакотрипис. Най-важното обещание според министъра е, че частта Израел-Кипър-Крит ще бъде запазена като проект от общ интерес на ЕС, така че да може да бъде финансирана.

Енергиен заложник на Турция

Разделянето на интерконектора в Крит и възможността заради промяната в статута му целият проект да не бъде осъществен предизвика силна загриженост в Кипър, особено на фона на енергийната експанзия на Турция в неговата изключителна икономическа зона.

Ако проектът за интерконектора не бъде завършен, нараства геостратегическият риск Кипър да влезе в опасна зона, предупредиха политически наблюдатели. Според тях при такъв развой към стратегическия контрол на Турция над Кипър ще бъде добавена още една ос - на енергийната зависимост. 

Прогнозата е свързана с увеличаване на турското влияние върху енергийната система на целия остров, което ще дойде с изграждането на планирания подводен електропровод от атомната централа Аккую на турския бряг до района на град Кирения на северния бряг в окупираните кипърски територии. В момент, в който Атина оттегля интереса и подкрепата си за трансевропейския електропровод EuroAsia Interconnector, Анкара засилва работата по своя електропровод.

Този инфраструктурен проект бе включен в рамковото споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката между Турция и признатата само от нея Севернокипърска турска република, което бе подписано през октомври 2016 г. През януари 2017 г. „парламентът” в самообявилата се на острова държава прие специален закон, даващ „зелена светлина” за подготовката и реализацията му.

Турция продължава ускорено с плановете си и допълнителните проучвания за изграждане на връзка за доставяне на електричество за Северен Кипър, обяви взетото решение турският външен минстър Мевлют Чавушоглу по време на посещението си в окупираните територии през септември тази година.

Турският подводен електропровод се предвижда да бъде с дължина от 94 километра. Турската държавна електроразпределителна компания TEIAS, кипърско-турската енергийна компания KIBTEK и голяма немска фирма вече са завършили технико-икономическите проучвания на подводното трасе, бе съобщено.

Според публикации в кипърско-турски медии, ако EuroAsia Interconnector не бъде изграден, проектът Аккую-Кирения ще бъде много икономически жизнеспособен, тъй като ще доставя електричество на острова на цени с 30% по-ниски от сегашните.

Турският подводен електроенергиен кабел ще може да захранва и територията на Република Кипър, тъй като електрическите мрежи в окупираните и свободните зони на острова вече са напълно свързани. Така рано или късно енергийната сигурност на Република Кипър по отношение на непрекъснатото снабдяване с електроенергия ще зависи от Турция, посочват политически коментатори.

Свързването на двете мрежи на разделения остров бе част от мерките за изграждане на доверие между общностите на кипърските гърци и кипърските турци, които бяха договорени от двамата лидери Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ още през 2015 г.

Едва през март тази година бе постигнато окончателно споразумение по всички технически аспекти по трансфера, замерването, компенсирането на електричеството, прехвърляно от едната страна към другата. От края на март електрическите мрежи на двете части на острова са постоянно, денонощно свързани, и при възникнал проблем автоматично ще се изпраща електроенергия от юг на север или обратно, в зависимост от това къде е необходима тя.

Електропроводът Турция-Кипър ще засили геополитическото значение на Турция в Източното Средиземноморие и ще й осигури стратегическо предимство в региона, се казва в доклад за турската енергийна политика, публикуван през април. В него ясно се посочва, че става дума за енергийна връзка на Турция с „остров Кипър”, а не само със „Севернокипърската турска република”. Почти всички предимства - технически, икономически и геостратегически, изтъквани в полза на Кипър с изграждането и влизането в експлоатация на междусистемната връзка EuroAsia Interconnector, в турския доклад са отчетени в полза на Анкара при пускането в действие на нейния електропровод до острова.

EuroAsia Interconnector
електроенергия
инфраструктура
Средиземно море
Израел
Кипър
Гърция
Европа
предизвикателства
По статията работи:

3E news