С ценова разлика, достигаща до 20-27 евро за MWh стартират новата седмица европейските електроенергийни борси

С ясно очертана разделителна линия започва новата седмица на европейските електроенергийни борси в „сегмента пазар ден напред“. Ако първите дни на ноември можеха да се смятат за „скучни“ заради общо взето почти идентичните ценови нива, то времето от 9 до 16 ноември може да се определи като разделящо. Ценовите нива в посочените дни, включително и тези за уикенда между определените борси успяха да достигнат разлика от 20 до близо 27 - 28 евро за MWh. Важно е също така, че това разделение и разлика  се случиха три пъти в рамките на седем дни. Полша, която обикновено държи високи ценови нива и успя с ден за доставка 10 ноември да достигне цена от  60.14 евро за MWhq този път стартира новата седмица с цена от 46.95 евро за MWh. За сравнение в същия ден на доставка 10 ноември цената, постигната на БНЕБ е 46.14 евро за MWh, а новата седмица започва с цена от 58.24 евро за MWh.

Разделението, което е рано да се определя като условно или не, на европейските електроенергийни борси се очерта в средата на миналата седмица или с ден за доставка 12 ноември. Сигналът, че нещо се случва може да се забележи още в търговията на БНЕБ с ден за доставка 11 ноември, когато на БНЕБ е регистрирана цена от 57.04 евро за MWh. Така с ден за доставка 12 ноември цените на електроенергийните борси в Австрия, Белгия, Германия, Нидерландия намаляват и са в диапазона от 40.7 – 40.9 евро за MWh. В Испания и Португалия са от порядъка на 45.35 евро за MWh (ръст с 4.7 %), сочи статистиката на energylive.cloud. Не така успокояващи са цените през този ден за борсите в Унгария и Румъния, където цената достига 56.65 евро за MWh (ръст с 11.7 %). Постигнатата стойност на борсите в Сърбия (52.13 евро за MWh) и България (52.54 еро за MWh) също са за отбелязване, но тази в Гърция е обезпокояваща – 68.09 евро за MWh.  

Цените в диапазона от 51 до 60 евро за MWh се запазват и с ден за доставка 16 ноември за борсите в Италия (51.82 евро за MWh), Словения и Хърватия (51.36 евро за MWh), Унгария и Румъния (55.04 евро за MWh) и съответно за България (58.24 евро за MWh) и Гърция (60.44 евро за MWh).

На другият полюс остават западноевропейските електроенергийни борси, на които средната цена с ден за доставка 16 ноември е около 30 евро за MWh (Германия – 28.49 евро за MWh, Франция – 31.29 евро за MWh).

На практика европейските електроенергийни борси стартират новата седмица с разделение от 10 до  20 – 27 евро за MWh.

Съобщението от 12 ноември, че етапът на общи регионални тестове за обединението на енергийните пазари се очаква да започне в края на януари 2021 г., както и че тестовете с пазарни участници се планират за втората половина на април 2021 г. изиграха своята роля. Новият период за стартиране на проекта се предвижда за май 2021 г., съобщиха от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E). В допълнение и новината, че в периода до края на годината се очаква и излизането на електроенергийната борса на Великобритания са един от най-важните решаващи фактори. В допълнение към тях трябва да се посочат и не особено радостните данни по-скоро за застой и с недобра тенденция на икономиката в страната ни.

Разделителната линия обаче не е само в резултат на икономическите показатели и разочарование от отложеното обединение заради COVID-19. Колкото повече се задълбочава пандемията толкова повече значението на политическата съставляваща започва да играе по-голяма роля. Това е така, защото политическата съставляваща събира в себе си резултатите от упражняваните досега и визирани в бъдеще социални и здравни политики.

Икономиката в случая е потърпевшата. Всички тези фактори, включително и други, с не по-малки решаващо значение са събрани в ценовото отражение на борсовите цени на електроенергията. Разликата между икономиката на т.нар. западни борси и тези от новоприсъединените страни на ЕС, но дори и тези на Италия в резултат на действията на политическите системи през изминалата седмица са в основата на наблюдаваната разделителна линия. В частност става въпрос за неадекватната политика на държавите в условията на COVID-19, в резултат на което здравната система вече се огъва. Следващият натиск ще трябва да понесе социалната система. Рухването им може е фатално за всички страни в региона. Пазарът дава достатъчно ясни сигнали, че системата буксува. Все още обаче има място за маневри и за връщането на стабилност. Още повече, че основният фактор – предстоящото обединение на пазарите е в процес на осъществяване и ще се състои, въпреки COVID-19. Дотогава остава и надеждата за ваксина срещу коронавируса.