Срив на чуждите инвестиции? Логично! - Международните компании не са желани у нас: вижте в енергетиката

Източник: ofgem.gov.uk

През последните години се наблюдава пълен срив на чуждите инвестиции в България, алармира през изминалата седмица изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев. Той оповести изследване на БСК, което фокусира общественото внимание върху тревожна тенденция не само на намален интерес, но и на оттегляне на външните инвеститори от българската икономика. Този процес е особено видим в сектора енергетика.

През 2007 г. общите инвестиции в страната са на стойност 17.962 млрд лв., като 98.6% от тях са от чужбина, показва изследването. Така в страната ни освен вложените пари големите международни компании са източник на технологично обновление и добри практики на управление, комуникация с местните общности и корпоративни социални политики.

През 2017 г. обаче тенденцията вече е обърната - общите инвестиции са били почти на същото ниво -  18.947 млрд. лв., но от тях чуждите инвестиции са 1.858 млрд. лв., тоест една десета от общата сума.

Страната е декапитализирана, с очевидна нужда от инвестиции. "Стандартите показват, че преките чужди инвестиции в една държава трябва да бъдат 10 процента от брутния вътрешен продукт. Това означава, че за България те трябва да са 10 млрд. лева, а сега сме много под тази граница", коментира по време на пресконференцията за представянето на доклада зам.-председателят на БСК Камен Колев.

По неговите думи данните за 2018 г. потвърждават тенденцията на спад - през първото шестмесечие на 2017 г. по данни на БНБ чуждите инвестиции са били 500 млн. лв., а през същия период на тази - 250 млн. лв.

Чуждите инвестиции са най-вече в преработващата промишленост, недвижимите имоти, банковите услуги и застраховането. Румъния, която преди години беше много след нас по привличането на преки чуждестранни инвестиции, вече ни настига. А Сърбия и Хърватия са много преди нас, добави Колев.

Чуждите инвестиции в енергетиката

Имаше период /преди десетина - петнадесет години/, когато България привличаше погледа на инвеститорите зад граница и то на такива от голям мащаб. В страната ни една след друга влязоха, отвориха офиси, оглеждаха се за бизнес, вложиха средства и оперираха /а някои дори все още са тук/ грандове в енергийния сектор като американските Уестингхаус,  Ентърджи, Шеврон, Ей И Ес, КонтурГлообал; италианската ЕНЕЛ, британската Би Ен Еф Ел, германските Ер Ве Е, ЕОН, Сименс, Фраматом, Алстом;  чешката ЧЕЗ, австрийската ЕВН, японските Тошиба, Мицуи и др. Тези имена сами по себе си вдигат реномето на страната ни като добра среда за бизнес и предизвикват  интереса и на други световни компании.

Само че по-голямата част от тях, след като вложиха стотици милиони евро в изграждане на енергийни мощности или в реализация на големи държавни проекти, твърде бързо продадоха бизнеса си в България и се оттеглиха от страната, без повече да поглеждат назад. Според изследването на БСК причината за намаления интерес са тежката администрация и корупцията. Към това може да се добави и политическата нестабилност: не, в страната ни няма войни, няма честа смяна на правителства, но законодателната рамка е толкова "динамична", че компаниите не могат да планират дейността си за три месеца напред, да не говорим за проекти, политики, дейности, приходи, разходи и печалби, които изискват няколко години.

"Виждате, че в енергетиката чуждестранните инвеститори постепенно излизат от страната, а нови не се задават. В същото време има остра нужда от капитали и мениджмънт, които да преведат родната енергетика в условията на либерализирани пазари и остра конкуренция в региона. Сега върви битка между местните лобита и групировки кой да вземе повече, но гледат само да вземат от финансовите потоци, без идея за инвестиции и развитие", коментира за 3e-News анализаторът и експерт по международна енергийна политика Илиян Василев.

Все по-популярно е у нас мнението, че се създава невъзможна среда за бизнес за класните чуждестранни инвеститори и така те се гонят, като целта е на тяхно място да се наместят или близки до властта български компании, или "чуждестранни" инвеститори, през които се връщат изнесени от страната капитали - не само от соца и протежетатата на бившата комунистическа номенклатура, но и такива на политическия елит и свързани с него "бизнесмени" от годините на прехода - от всякакви цветове и правителства.

Специално в енергетиката, където тече мащабна трансформация, разчитането на местни инвеститори, които в най-добрия случай боравят с технологии и бизнес практики отпреди едно десетилетие, сериозно ще затормози положителните промени в бранша, предупреждават експерти.

По тяхно мнение, дори да не става въпрос за умишлено прогонване, резултатът е лош. Досегашният опит в България, при това не само в енергийния сектор, е че заминаването на голям инвеститори с добро име не се компенсира със същото качество чужди или местни инвеститори. Дори когато решението за напускане на страната не е заради натиск, а заради бизнес преценка на инвеститора, на негово място рядко идва играчи с добра репутация. Причината за това е общото влошаване на инвестиционната среда в България.

Работодателите тревожни от срива на инвестициите, но дирижираха атаките срещу американските централи

Днес в българския енергиен сектор оперират три големи международни инвеститори - Ей И Ес, КонтурГлобал, ЧЕЗ Груп и двама по-малки - ЕВН и Енерго-Про. Единият от тях - ЧЕЗ, вече е с единия крак извън България както заради силно рестриктивната регулаторна среда, така и заради натиска на държавата върху нея. ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-Про водят арбитражни дела, които българското правителство едва ли ще спечели и това ще струва на данъкоплатците у нас милиарди.

Американските инвеститори  Ей И Ес и КонтурГлобал  от няколко години са обект на натиск и откровени манипулациите от страна на политици популисти от различни партии и неправителствени организации.

Това, което е най-странно обаче е, в атаките срещу най-големите чуждестранни инвеститори в сектора - става въпрос за вложени над 3 милиарда лева, не само се включиха активно, но и ги дирижират именно организациите на бизнеса, които сега отчитат тревожен срив на инвестициите - КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП, обединени в Асоциацията на работодателските организации в България.

"В момента българското правителство реализира стратегията на популярната в първите години на прехода групировка Г-13: България да бъде оставена за развитие на родния капитализъм и да не се допуска конкуренция на външни инвеститори при разпределянето на публични средства", коментира Илиян Василев. Според него това е обяснението защо няма чуждестранни компании не само като директни инвеститори в мощности, съоръжения и производство, но и в обществените поръчки и конкурси за възлагане на проекти с публично финансиране.

Както се казва, енергийният национализъм винаги е под ръка, а американските централи винаги са дежурно удобна мишена.

Пикът на натиска срещу тях беше в периода 2013-2014 г., когато в писмо на работодатели до премиера беше посочено в прав текст, че държавата трябва да си вземе двата частни ТЕЦ-а в комплекса "Марица Изток", които са и най-модерни, екологични и ефективни,  и да ги продаде на нов инвеститор, който проявявал желание да ги купи. Според някои източници става въпрос за компания, близка или свързана с известен депутат и бизнесмен и предложението обслужва негови и на политико-икономическия му кръг интереси.

За една-две години шумът около американските ТЕЦ затихна, без да спира, но през февруари т.г. натискът беше подновен с пълна сила. Без да има директна принуда от страна на държавата, различни бизнес интереси водят кампания за разрушаване на доброто име на инвеститорите и в крайна сметка за обезценяване на тяхната инвестиция.

Според Илиян Василев това е класическа ситуация преди предстоящо голямо раздаване – първична и вторична приватизация.

"Чуждестранните инвеститори не са желани, битката ще бъде между местните кланове и сега върви консолидация. Трагедията е, че се води битка, а пациентът е в тежко състояние. Ударите са между олигархични кланове, които освен да изваждат от енергетиката, нямат идея как да я развиват, да я модернизират и направят конкуретноспособна. Дори най-новия сегмент – този на ВЕИ-та е тотално изкривен като присъствие, защото е олигархизиран. Соларните панели не са по покривите на домовете и офисите на хората, а в опаковани в държавни памперси соларни паркове, притежание на олигарси", смята Василев.

Поредното отслабване на имунната система на държавата може да доведе до много неблагоприятни резултати, предупреждават ексепртите. Това вече се случваше на два пъти и предизвика тежи кризи, от които енергийният сектор все още не се е отърсил.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
2 коментари
  • 6 0
    2
    критик
    Инвестиционната дейност не е благотворителност. И все пак истината е, че големите инвеститори са и най-добрите партньори на местните общности - финансират редица проекти в градовете и регионите, където извършват дейността си. Справка - Гълъбово и Стара Загора - милиони са вложени от американските ТЕЦ в спортни съоръжения, образователни центрове, екологични и социални инициативи и др. Оказва се, че ниският корпоративен данък не е достатъчен сам по себе си, за да направи страната ни привлекателна за инвестиции. Огромният , направо непреодолим проблем са непрогнозируемата среда и корупцията...
    Напиши отговор
  • 1 8
    1
    истината
    По принцип инвеститорите са алчни и като видят,че народа е обеднял напускат територията!Иначе нищо не се е променило,България е най-доброто място за инвестиране!Правителството работи за предприемачите,но те не го оценяват!
    Напиши отговор