Средиземноморската газова четворка – с „пътна карта” за европейския пазар

С подписването на меморандум за разбирателство Кипър, Гърция, Израел и Италия направиха важна крачка към изграждането на алтернативния енергиен коридор за Европа

Бранислава Бобанац, Кипър

Нов силен и конкурентоспособен доставчик на газ на европейския енергиен пазар ще има след 8 години, през 2025 г., заяви в кипърската столица Никозия Елио Руджери, главен изпълнителен директор на консорциума „IGI Poseidon”, който ръководи проекта за средиземноморския газопровод East Med. Четири средиземноморски държави, от които три страни-членки на Европейския съюз – Кипър, Гърция, Италия и Израел, направиха през седмицата нова важна крачка за реализацията на този амбициозен европейски енергиен план, който ще ги свърже в алтернативен газов коридор към континента. На министерска среща в Никозия във вторник /5 декември/, в присъствието на представители на Европейската комисия, те подписаха Меморандум за разбирателство за сътрудничество за изграждането на „EastMed Gas Pipeline”.

Документът е важен, защото отваря пътя към следващия етап в експертен и политически план - извършването на по-подробни технико-икономически и финансови проучвания за газопровода, както и подготовката и сключването на междуправителствено споразумение за него, като целта е то да бъде подписано до лятото на 2018 г.

Ангажиментите

Новата среща на средиземноморския газов формат Кипър-Израел-Гърция-Италия се проведе 7 месеца след първия форум на министерско ниво в Тел Авив и вече отбелязва значителен напредък в съвместната работа, отчетоха представителите на страните-участнички. Разговорите в кипърската столица направиха прехода от предварителните проучвания по проекта към неговото изпълнение с конкретни ангажименти и графици.

Подписаният меморандум не е търговско споразумение за газопровода, в него няма технически и финансови параметри, но има силно политическо значение. Документът изразява политическата воля на четирите страни, при активната подкрепа на Европейския съюз, което е силен знак към международните компании, желаещи да участват в мащабното газово трасе. Ясната обща политическа позиция и липсата на спорни „сиви” зони между страните създават условия за стабилност и сигурност на потенциалните инвеститори – условия, които са особено важни за бизнеса в региона на Източното Средиземноморие и Близкия Изток, оплетен в сложни и сблъскващи се геополитически интереси и отношения, коментираха политически и икономически анализатори след срещата.

С меморандума от Никозия четирите страни се ангажираха да засилят сътрудничеството си за реализацията на проекта EastMed Gas Pipeline. В издадената след министерската среща съвместна декларация те потвърдиха позицията си, че бъдещият тръбопровод е „жизнеспособна и стратегическа опция” като „директен дългосрочен маршрут за износ от Израел и Кипър до Гърция, Италия и други европейски пазари”. Четирите страни подчертаха и че новата инфраструктура е от „особен интерес за страните производителки на газ и за ЕС”, тъй като ще укрепи енергийната сигурност на ЕС, като същевременно ще насърчи конкуренцията между доставчиците на газ. В съвместната декларация бе записана и готовността на страните от средиземноморската четворка да улеснят необходимите проучвания, лицензиране, изграждане и експлоатация на тръбопровода.

Бъдещият газопровод EastMed, обект на засиления регионален и европейски интерес, ще свърже Израел, Кипър, Гърция /през остров Крит и континенталната й част/ и Италия. По него ще се пренася синьо гориво от находищата на Кипър и Израел в Източното Средиземноморие, наричано „газовото Ел Дорадо”, до пазарите на континента. По този начин се дава възможност за диверсификация на доставките за ЕС и намаляване на енергийната му зависимост от Русия. Именно заради значението му и важната роля, която се очаква да играе в общоевропейската енергийна политика, газопроводът EastMed е определен за „проект от общ интерес” /PCI/ за ЕС.

С дължина от близо 2000 км, от които 1300 км ще са под вода, той ще бъде най-големият и най-дълбокият подводен газопровод в света. Годишният му капацитет е изчислен за 10 млрд. куб. метра, но може да бъде увеличен до 16 млрд. куб. метра. До момента Израел е обявил наличие на близо 900 млрд. куб. метра газ, а единственото открито досега кипърско газово поле „Афродита” държи около 128 млрд. куб. метра. Според досегашните изчисления проектът ще струва около 6 млрд. евро. Окончателното инвестиционно решение за него трябва да се подпише през 2020 г., а самото завършване на тръбопровода е планирано за 2025 г., посочи сроковете шефът на консорциума ”IGI Poseidon” Елио Руджери, който също участва в министерската среща в Никозия.

Оптимизмът

Мащабният инфраструктурен проект, който може да преначертае енергийната карта не само на Средиземноморието, но и на Европа, е важен за осъществяване на енергийната политика на всички страни-участнички в него и част от амбицията им да заемат важно място на международната енергийна карта. Затова далеч преди газовите потоци, към него текат потоци от оптимизъм – главно от политиците.

Като „много важен стълб” в Източно-средиземноморския газов коридор определи бъдещия газопровод кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрис пред журналисти след подписването на меморандума. Колегата му от Гърция Георгиос Статакис го допълни, посочвайки, че EastMed е не само приоритет за Атина, но и „стратегически много важен за Европа” заради ползите, които ще донесе както на производителите, така и на потребителите.

Министърът на енергетиката Ювал Щайниц изрази силното желание на Израел „да започне този голям проект възможно най-скоро”. Нетърпението на близкоизточната държава е и заради факта, че тя все още не може активно да разработва и експлоатира газовите си находища, тъй като не може да осигури път за горивото си до пазарите. Присъствието на Италия в газовия квартет /макар че на срещата в Никозия тя бе представена от посланика си, тъй като нейният министър не можа да пристигне поради технически проблеми със самолета за полета му/ само по себе си е висока оценка за проекта. Страната е един от основните пътища за транзитен газ за ЕС и голям негов потребител, а чрез енергийния си лидер Eni е главен играч в газовите сондажи в Източното Средиземноморие.

Под въпрос

Въпреки силната политическа подкрепа, която газопроводът получи с подписания в Никозия меморандум, около него все още има много технически и финансови проблеми, подчертават енергийни експерти. Главният въпрос е за неговата конкурентоспособност и търговска жизнеспособност. Съмненията са заради факта, че откритите досега газови залежи в кипърската и израелската изключителна икономическа зона не са достатъчни за капацитета на тръбата, самите находища са на голяма дълбочина и добивът от тях ще се оскъпи, а и тръбите трябва да бъдат положени дълбоко във водите на Средиземно море, което ще натовари самото строителство.

„Постигнатите споразумения на срещите на високо политическо ниво не означават сключени сделки, грешна е представата, че тръбопроводите вече са реалност и ще бъдат изградени.  Това са рамкови споразумения, които улесняват газопровода. Предстои сключване на търговски споразумения за продажба на газ, едва тогава енергийните компании ще вземат окончателните инвестиционни решения и ще се ангажират с инвестиции в милиарди долари, необходими за строителството”, коментира ситуацията в Източното Средиземноморие един от водещите международни и кипърски енергийни анализатори Чарлз Елинас.

Според него предизвикателството при реализирането на проекти от мащаба на EastMed е и остават глобалните ниски цени на природния газ. Новите газови проекти, които се стремят да изнасят въглеводороди от Източното Средиземноморие, ще успеят само, ако поддържат ниски разходи и могат да работят в рамките на ценовия диапазон, който преобладава на световните газови пазари, твърди той. В интервю специално за „3e-news” неотдавна той посочи, че EastMed е политически важен проект за региона, но скъп и труден. За да бъде газопроводът икономически ефективен, цената на горивото от него в Европа трябва да се качи до 8 долара от средно 5 долара сега, което няма как да стане. Затова според него в момента всички пътища за пренос на газ чрез тръбопроводи от Израел, Египет, Кипър, Турция, Гърция към Европа са търговски нежизнеспособни.

При съществуващите ниски цени на газа големите тръбопроводи, различни от руските трасета до Европа и Китай, са извън „модата” поради политически и транзитни разходи, каза пред „3e-news” проф. Джонатан Стърн от Института по енергийни изследвания на Оксфордския университет, известен експерт в глобалната енергетика и газовата индустрия, който участва с основна презентация в проведена в Никозия международна енергийна конференция.

Газопроводът EastMed по принцип е възможно да превърне Източното Средиземноморие в алтернативен енергиен коридор за Европа, но ще е много трудно, ще зависи много от цената, на която този газ може да бъде доставен на европейските пазари, коментира специално за „3e-news” Юлиан Попов, специалист по енергийните проблеми и околната среда, председател на борда на Европейския институт за енергийна ефективност на сградите, който в момента е „посланик на добра воля за българската енергийна външна политика”.

Българският експерт бе водещ панелист на международен енергиен форум в Никозия. „Ние се намираме в ера на свръхналичност и свръхдоставка не само на газ, но и на енергийни ресурси по принцип. Това означава, че енергийните цени са непрекъснато натискани надолу, което от своя страна означава, че е много трудно да бъдат отделени инвестиции за развитие на тези находища. EastMed е един от двата проекта от общ интерес за ЕС в Източното Средиземноморие, но това не са проекти, които предстои да бъдат изградени. Това са одобрени по принцип проекти, които са оправдани от гледна точка на енергийната стратегия на Европа и нейната енерргийна сигурност. Но оттук нататък е необходимо да се намери тяхната икономическа и пазарна логика. Много сериозен проблем в случая е да се намери инвеститор за газопровода, тъй като той не може да бъде изграден с инвестиция от ЕС”, смята Юлиан Попов.

Предварителните проучвания, които бяха съфинансирани от ЕС и завършиха в края на 2016 г., показаха, че тръбопровод за транспортиране на природен газ от находищата в Източното Средиземноморие към Европа е технически осъществим, икономически жизнеспособен и конкурентоспособен от търговска гледна точка.  Технически и финансово изграждането на газопровода EastMed обаче все още е „голямо предизвикателство”, коментира в началото на ноември заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на енергийния съюз Марош Шефчович. Според него важно е да се видят крайните разходи, при които източносредиземноморският газ ще стигне в Европа, за да се прецени дали ЕС ще реши да инвестира в проекта. Все още е много рано да се каже колко средства ще бъдат изразходвани от Европейската комисия за изграждането на EastMed, каза той. При сегашната оценка на стойността му между 5 и 7 млрд. евро финансирането не може да бъде поето само от Механизма за свързане на Европа, посочи еврокомисарят Шефчович. Затова трябва да се търси интерес и силна подкрепа с инвестиции от страна на бизнеса, участващите страни и големи международни фондове.

EastMed ще бъде силно конкурентен през 2025 г., когато се планира той да бъде построен, заради очакваното покачване на цените на газа, контрира Елио Руджери, главен изпълнителен директор на консорциума „IGI Poseidon” за газопровода. Проектът трябва да се разглежда и оценява в икономическата среда по време на изпълнението му, т.е. през 2025 г., подчерта той пред журналистите в Никозия. „Сега е налице свръхпредлагане на газ за Европа, което ще поддържа ниски цени и ще предотврати нови инвестиции в инфраструктура. Трябва да погледнем обаче цените на газа на пазара в момента, в който газопроводът започне доставките. Очакването е, че през 2025 г. по отношение търсенето на газ и динамиката на цените той ще бъде сред най-конкурентните възможности за износ на газ от региона в глобалния енергиен пазар”, каза Руджери.

България

Страната ни не участва в разговорите за бъдещия газов коридор от Източното Средиземноморие към Европа, но евентуално може да се включи към него чрез изграждащата се междусистемна връзка с Гърция. Интерес за такова развитие в региона изрази енергийният министър Теменужка Петкова по време на срещата си с кипърския си колега Георгиос Лакотрипис в Никозия през септември миналата година.

При засилените геостратегически инициативи, геополитически и икономически интереси в региона, при нарастващата конкуренция, при сегашното състояние на пазара и цени на природния газ, България има шансове и може да играе много важна роля в новите дипломатически енергийни взаимоотношения, подчерта пред „3e-news” Юлиан Попов. ”Шансовете на България са за трансфер на газ и за инициативи в изграждането на пазари. Евтиният газ зависи от пазара. Това е, което трябва да изграждаме – не тръби, а пазар. Изграждаме ли пазар, тръбите, които са необходими за него, ще се появят. Ако слагаме тръби, без да изградим пазари, ще имаме само замразени активи, които ще тежат на този, който е инвестирал в тях. Страната ни трябва да ускори много силно въвеждането на пазарни механизми не само на национално, но и на регионално равнище и тогава цената на газа ще падне”, коментира специалистът.

Според него инициативата за газова междусистема свързаност в Централна и Югоизточна Европа /CESEC/, която тръгна от България, постави страната ни в много добра позиция да играе роля в регионалната и европейската енергийна политика. Кипър не е част от тази група и България може да направи усилия да го привлече в нея, смята Юлиан Попов.

Самият Кипър продължава ускорено с енергийната си програма. След министерската среща в Никозия вниманието е насочено към новите проучвателни сондажи в кипърската изключителна икономическа зона, които след борени дни започва италианската компания Eni, обяви тя в края на ноември. Те са много важни, тъй като проектът EastMed може да стане по-изгоден, ако Израел и Кипър намерят допълнителни големи газови полета, като по този начин намалят бъдещите си разходи. На 21 декември технократски екипи от Кипър и Египет започват преговори за споразумение за изграждането на друг подводен тръбопровод, между тях - за природния газ от кипърското находище ”Афродита” до терминалите за втечнен газ в Египет и оттам за износ към Европа.

В началото на следващата година Кипър продължава и срещите на върха на страните от региона по въпросите на енергетиката. Още през януари Никозия ще е домакин на две важни тристранни срещи - Кипър-Гърция-Израел и Кипър-Гърция-Йордания. В центъра на тяхното внимание отново ще е газопроводът EastMed.









Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари