НАЧАЛО » анализи

„Социални“ цени на тока срещу енергийната бедност? Това не работи!

fb
3E news
fb
13-02-2015 03:24:00
fb

 

България е сред държавите, където делът на домакинствата, за които е непосилно да си плащат разходите за електроенергия, вода и други комунални услуги е най-голям в ЕС. По данни на Евростат към 2013 г. това се отнася за над 30% от българските домакинства, оттогава този процент най-вероятно е нараснал, обясняват експерти от енергийния сектор.

Затова е много важно да има система за социална защита за хората, които не могат да си плащат. В България домакинствата, които се защитават с целеви енергийни помощи са около 250 хиляди. Според експертите, от енергийна защита се нуждаят поне три пъти повече.

Източник: EMI


В същото време от години се прилага практиката на „социални цени“ на тока, парното, на ВиК услугите, на билетите за БДЖ. При едни от дружествата, като БДЖ, чиито собственик е държавата, така наречените социално поносими цени се поддържат за сметка на огромни субсидии от бюджета, тоест за това плащат всички данъкоплатци. При други, като енергийните фирми, социалната поносимост се осигурява чрез брутално притискане на цените надолу дотам, че самите предприятия вече не са в състояние да изпълняват функциите си. За което все някога ще трябва да платим всички - с неудобствата при зачествяване на авариите и с драстично поскъпване на тока след време.


Може ли да се реформира системата за социална защита така, че тя да бъде насочена именно и само към хората, които не могат да си плащат?

Кой губи и кой печели


Моделът на социално подпомагане през „социални цени“ на комуналните услуги е деформиран и трябва да бъде изправен. Това заяви проф. Йордан Христосков за 3eNews. Бившият социален министър в служебния кабинет „Близнашки“ коментира въпросите на пенсионната реформа и промените в Кодекса за социалното осигуряване в интервю за iNews.


Политиката на притискане на цените на тока надолу, която се прилагаше през последните години, съпроводена с отпускането на енергийни помощи на сравнително ограничен кръг домакинства по никакъв начин не допринесоха нито за намаляването на броя на енергийно бедните в страната, нито за подобряването на енергийния стандарт на хората с по-нисък социален статус.

Източник: EMI

 
Ефект с отрицателен знак обаче имаше за инвестиционните възможности на енергийните компании, най-вече тези в края на веригата на доставки – електроснабдителните и електроразпределителните дружества. Те бяха финансово изцедени дотам, че в тези дружества в момента остава средно около 0.7 – 0.8% от цената за 1 киловатчас доставена електроенергия. Това означава че от 100 лева сметка за ток, в електроснабдителните дружества остават около 70 – 80 стотинки – сума, която е недостатъчна за поддръжка на разпределителната мрежа и за инвестиции в нейното разширяване и модернизация, както и за подобряване на качеството на услугата, алармират от сектора.


„Изразявал съм много пъти виждането, че ниските цени на електроенергията и на част от транспортните услуги са регресивна социална политика. Тоест това е социална политика, която не подпомага хората с ниски доходи, а е в полза на хората с високи доходи“, коментира Йордан Христосков. Той посочи като пример цената на елекроенергията. „Ниските цени на електроенергията в действителност водят до облагодетелстване на високо доходните групи, защото те в бита си имат много повече разход на електроенергия, в това число, ако щете за отопление на басейни, фитнес зали, сауни, с които разполагат в къщите си. Затова това е антисоциална, регресивна социална политика“, каза Христосков.

Реални цени и директно подпомагане на социално уязвимите

Прехвърлянето на социални функции върху предприятията за комунални услуги не е решение на въпроса и дори е вредно както за икономиката, така и за самите социално уязвими хора и домакинства. „Трябва да имаме истински пазарни цени на електроенергията, естествено регулаторът тук ще трябва да наблюдава да няма монопол, да няма умишлено завишаване на цените“, категоричен е Христосков.

 
„В същото време трябва  да установим кръга на енергийно бедните хора, тоест на хората и домакинствата, които са в лишения при ползването на отопление, на енергия, на достъп до транспорт и т.н. и те да бъдат целево подпомагани. Тогава кръгът на подпомаганите няма да бъде 270 хил. души, а може би двойно повече. Но това е една много по-правилна политика, отколкото държавата да се намесва. Защото държавните субсидии по правило се изразходват неправилно“, обясни бившият социален министър и допълва: „Нямаме намаление на средствата, които се изразходват за енергийно подпомагане, но имаме проблем поради това, че цената на електроенергията ще продължи да нараства, няма как да не нараства, поради което ще имаме разширяване на кръга на енеригйно бедните семейства. Което означава, че трябва да завишим разходите почти двойно, за да може тези хора да бъдат адекватно подпомагани“.

 
По мнението на Йордан Христосков, трябва да се върви към по-висока база за отпускане на енергийната помощ - тя да е 500 киловатчаса месечно за едно домакинство, а не, както е сега, 385 киловатчаса. "Тогава вече ще постигнем малко по-добър енергиен стандарт при тези хора, смята експертът.







-
-

енергийна бедност
цен на електроенергията
енергийна защита
По статията работи:

Галина Александрова