Славчо Нейков: Днес потърпевши са ЧЕЗ и "Инерком", утре може да е всеки. А инвестициите намаляват

Славчо Нейков
Източник: Личен архив

Ако държавата продължава да блокира със завоалирани аргументи сделки между частни субекти, инвестициите в страната едва ли ще се увеличават, а съществуващите безспорни предимства за инвеститорите ще останат на заден план. Това прогнозира експертът по енергийна политика Славчо Нейков в анализ за mediapool.bg.

Експертът подчертава, че баталиите около сделката за активите на ЧЕЗ в България оставят в обществото  "усещане за безпринципност на държавно ниво - все още блокираната сделка е илюстрация за това докъде (не) трябва да стигат държавни институции в своето поведение".

Ако преди някой е имал съмнения за сериозността на намеренията на страните по сделката, то тези съмнения вече нямат основания, смята анализаторът. Твърдението си той аргументира със следните факти:

- и ЧЕЗ, и "Инерком" обжалват решението на КЗК от юли т.г. за забрана на продажбата;

- извършването на значителна реорганизация на бизнеса на "Инерком".

Компанията излезе от бизнеса с фотоволтаици. Наличието на фотоволтаици с пазарен дял от около 2% и припокриването му с подобна дейност в ЧЕЗ с 0.5% пазарен дял беше водещото основание Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да откаже одобряването на сделката;

"Да предприемеш същностни реорганизации на собствеността си само за да влезеш в руслото на формалните очаквания на КЗК, изразени и без това чрез много спорни аргументи, е още един знак, че "Инерком" желае да доведе покупката на ЧЕЗ докрай", е заключението на Славчо Нейков.

Нещо повече – в самата ЧЕЗ а.с.  са убедени, че няма да има проблеми нито от финансов характер, нито от друг в посока на финализиране на продажбата и изразиха категорично намерение да доведат сделката с „Инерком” докрай.

ЧЕЗ а.с. е в непрекъснат контакт с "Инерком" и следи в детайли предприеманите действия по повод на сделката, вкл. и тези с оглед финансовото ѝ обезпечаване. Допълнителен акцент е съгласуваното запазване на мениджърския екип на компаниите, обект на договарянето, с оглед гарантиране на приемственост при осъществяване на съответните дейности, подчертава Славчо Нейков, като визира казаното от говорителя на ЧЕЗ Алице Хоракова в интервю за 3еNews.

"Темата за сериозността на намеренията обаче има и друго лице. Досега държавата чрез няколко свои институции направи всичко възможно сделката, която е между два частни субекта, да не се реализира – така тя се оказа не по-малко сериозна в намеренията си да блокира частен бизнес.  В случая обаче е доста трудно да се говори и за синхронизирана политика - отстрани действията на същите тези институции изглеждат изтъкани от лутане и парадокси, независимо от крайната цел за блокаж. А такова поведение в последна сметка се обръща и срещу държавността, и срещу бизнеса, и срещу инвестиционното реноме на страната", коментира Славчо Нейков. И посочва

Парадоксите в поведението на институциите.

- В парламента: От пълна незаинтересованост по време на процеса на избор на купувач в рамките на една година до хиперактивност след сключване на сделката. С основния аргумент, че тя е много важна в национален план и че "Инерком" няма никакъв опит в мениджмънта на бизнес като този на ЧЕЗ беше създадена специална парламентарна комисия. Тази комисия, която на практика разследва взаимоотношенията между частни дружества, привлече за изпълнението на задачата си редица държавни институции като НАП, ДАНС, КЗК, прокуратура и др. Докладът ѝ беше приет от депутатите, но усещането, че комисията е ялова в своята резултатност се затвърди окончателно, вкл. и чрез коментари на депутати.

В конкретния случай тази яловост се изроди и в едно странно, необосновано и необмислено изменение на Закона за енергетиката, което задължи Комисията за енергийно и водно регулиране да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на определени дружества.

"Освен липсата на критерии за подобни действия от страна на КЕВР, визираният текст в настоящия му недомислен вид възлага на енергийния регулатор да преценява ситуацията и от гледна точка на защитата на националната сигурност и на обществения ред – а такава преценка е много далече от неговите компетенции.  Не случайно в парламента вече се обсъжда промяната на този текст, макар че все още не е ясно в каква посока ще поеме финализацията му", коментира експертът и добавя:  При всички случаи обаче е ясно, че евентуалната намеса на КЕВР на база на закона в този му вид може да се окаже поредното основание за арбитражни и съдебни дела.

- В решението на КЗК: Изведнъж в рамките на тази институция обвиненията от страна на парламента спрямо дружеството за липса на какъвто и да е опит се извъртяха на 180 градуса – в постановеното от КЗК решение ясно личи точно обратната теза, а именно че "Инерком" има такава важна роля на пазара, че ако купи и активите на ЧЕЗ, ще се стигне до ситуация на концентрация, застрашаваща конкуренцията.

Решението на КЗК дава основания за няколко извода. Очевадни са несъответствия най-малкото от гледна точка на неспазените от КЗК процедури, установени в Закона за защита на конкуренцията. Допълнително се наслагват и  странните аргументи за тази важна според КЗК роля на "Инерком", които освен всичко останало не отчитат нито установените от самата КЗК критерии, нито позицията на конкурентни дружества, чието мнение е поискано – а то е, че от сделката не могат да произтекат каквито и да са заплахи за конкуренцията.

Факт е, че КЗК е компетентният орган, който съответно се е произнесъл, и че страните имат право да атакуват решението ѝ пред Върховния административен съд (ВАС), което е направено. Това обаче поставя и ЧЕЗ, и "Инерком" в още по-сложна ситуация, тъй като още към март 2018 беше публично известно намерението им да приключат сделката към ноември т.г. ВАС обаче насрочи делото по повод обжалваното решение на КЗК за май 2019.

Така, в целия този контекст на политически и административни хватки ЧЕЗ се оказва в ситуация, в която не може да си тръгне от страната благодарение на държавните институции – поредният парадокс е, че представители именно на тези институции обвиняваха през годините и ЧЕЗ (а и другите ЕРП), че злоупотребяват с положението си, че изнасят капитали зад граница, че обслужването им е лошо и т.н. и т.н., та дори имаше и законопроект за одържавяването им. Когато обаче от ЧЕЗ поискаха сами да си тръгнат от България, изведнъж се оказа, че не може.

Според Нейков поведението на държавните институции в случая засилва усещането за

Съзнателно търсено блокиране на сделката чрез използване на административни маневри.

"Ако това е така, то не изглежда никак – ама никак – добре. Бързината, която би следвало да е в основата на административния процес, в случая явно е абстракция, която може да доведе само до огромни загуби за бизнеса и индиректно за всички ни", сочи експертът и добавя: Да не забравяме - бизнесът е този, който осигурява заетост и плаща данъци.

Днес потърпевши са ЧЕЗ и "Инерком", утре може да е всеки; същевременно данните за спада на инвестициите в страната не са за подценяване и не напразно периодично се напомнят. И случаите, подобни на този, са илюстрация на отношение, което със сигурност отблъсква инвеститорите и вреди на инвестиционното реноме на държавата както в икономически, така и в политически план, подчертава Славчо Нейков.

Експертът сочи също, че това поведение на държавните институции може да се превърне в поредното основание за арбитражни искове срещу държавата в областта на енергетиката. И припомня казаното от говорителя на ЧЕЗ а.с., че компанията е готова при необходимост да защити правата си и по такъв ред, както и да търси съдействие пред Европейската комисия. А успеваемостта на бизнеса при водените арбитражни дела в областта на енергетиката напоследък е забележителна, като цената за това в крайна сметка се плаща от данъкоплатците, подчертава ексепртът по енергийна политика.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари