Сделката по ТЕЦ „Варна“ – христоматия на гранд корупцията в България

Източник: DW

Автор: Илиян Василевhttp://bulgariaanalytica.org



Доган се легитимира като мажоритарен собственик на ТЕЦ „Варна“ и излезе на „светло“ и веднага изникнаха въпросите – защо сега, защо именно чрез тази сделка и какво това означава за българския политически пейзаж?

Следя сделката около ТЕЦ „Варна“ от доста време, защото тя е христоматия на българската грандкорупция и пленяването на държавата. Рано или късно „посредниците“ трябва да отстъпят на истинските собственици. Подобен тип са няколко сделки в момента – една от най-видимите други такива е сделката за ЧЕЗ България, в които участват доста голям кръг от замесени лица, включително известни български братя бизнесмени, не по-малко известни политици, които осигуряват политическия тил и разбира се плеяда от посредници в банки, правоохранителни органи, съдебна система, висши правителствени чиновници, медии и т.н.

Малко подробности от сделката, в която за 3500 лева Доган получава повече от 200 милиона лева. Това което виждаме днес има дълга предистория и подготовка. Започва се с вероятното съучастие на топ-мениджъри на ЧЕЗ от този период, които съзнателно бездействат и не реализират бизнес ъпгрейда на ТЕЦ „Варна“, което води до срив в цената на активите. Нещо повече, мениджърите на ЧЕЗ извеждат от експлоатация блокове, за което информират ЕСО.

Това е ключова изходна предпоставка, за да може компанията да се купи евтино.

Запознат съм проекта за газификация и модернизация на ТЕЦ „Варна“ , който е от почти десет години. Мога да ви уверя, че единствената пречка – високата цена на природния газ, беше преодоляна преди няколко години, когато и нефтът и природният газ се сринаха като цени. Не е трудно да се аргументира тази теза, достатъчно е да се види как рязко спадна износът на електрическа енергия от България в Турция и Гърция, защото в двете страни включиха на макс газовите турбини за генерация на електрическа енергия. В такъв момент да продаваш за стотинки блокове, които бездействат, очевидно не е добро управленско решение. Да напомним – ЧЕЗ е друга държавна компания и подобни „сделки“ не са изключение..

Втората спирка по пътя на разследването на гранд корупцията е самата сделка и мобилизация на кредитите, защото колкото и да са обезценени тези активи и колкото и мениджмънта на ЧЕЗ да съдейства все пак струват немалко пари. Няма нормална банка, която да се нагърби с подобни кредити, но у нас имаме поне три банки, които рискуват, защото знаят че банковия надзор на БНБ е блокиран.

Създава се специално дружество „Сигда“, което да придобие ТЕЦ „Варна“, като размерът на уставния капитал от 5 хиляди лева. Напомням, в ООД това е размера на отговорност на съдружниците – което обозначава размера на риска, който банките трябва да поемат. Тези банки редовно попадат в ликвидни кризи, но за това винаги се намесва държавата с инжекции на средства.

По данни от финансовия отчет на ЧЕЗ в Прага – получената сума по сделката за ТЕЦ Варна е 48 милиона евро, като по сметките ТЕЦ Варна е разполагала с повече от 20 милиона евро в кеш. Теоретично банките не би трябвало да се притесняват, защото това са силни подценени активи, които лесно могат да възстановяват стойността си, но към датата на решението за отпускане на кредита обезпеченията по никакъв начин не са могли да покрият неговата стойност. И как са „управлявали“ кредитния риск – с по-високата от пазарната лихва от 7,5 процента? Това минава само ако сте сигурни че банковият надзор е под контрол. Съгласете се, дори и най-високата лихва не може да покрие риска от дефолт по кредит, когато обезпеченията липсват или куцат. Не случайно в цялата сага се появява един имот, който също толкова случайно принадлежи на един олигарх в съседство. Напомням – това са непроизвеждащи, тоест „мъртви“ активи.

Ето ви корупция на ниво банка и на ниво надзорни органи, както и на ниво ДАНС и финансово разузнаване, тъй като сделката не може да се реализира само с кредити. Трябват и други , „собствени“ средства. Но всички държавни институции вкупом и организирано си затварят очите и гледат встрани. Никой не търси произход, не гледа за пране на пари и т.н.

Цялата система за защита и надзор на държавата е блокирана, а това го могат само трима души в държавата – Доган, Пеевски и Борисов.

След това идва времето за разрешение от регулаторните органи, защото става въпрос за концентрация и за особен сектор – енергетиката.

КЗК реагира изключително пъргаво и повратливо. За сделка с активи, които са придобити за 96 милиона лева, „мъдрото ръководство“ на КЗК решава да не се произнася, защото оборотите на всички участници в концентрацията не надхвърлят 25 милиона лева, а оборотът на обекта на придобиване не надхвърля 3 милиона лева за предходната (2016) финансова година!? Ако не сте разбрали – Комисията смята, че това е дребна сделка, без ефект върху конкуренцията. Мнението на КЗК е, че сделката може да се сключи без отлагане. Пародия на „независим“ орган.

КЕВР също ще реши бързо и целесъобразно да издаде лиценз за търговия на ТЕЦ „Варна“, като утвърди и бизнесплана на централата до 2022 година. Без забележки с пълно единодушие.

След сключването на сделката се извършват две ключови операции – първата е огромния кеш в компанията, над 40 милиона лева, да бъде незабавно раздаден, за да се погасят заемите за закупуването и от новите „акционери“ или погасят дългове към банката и други кредитори. Въпреки цялата „гениалност“ на схемата липсва много важен елемент – сигурни и незабавни приходи. И решението идва със студения резерв.

За целта организираната проектна група първо сменя ръководството на ЕСО, защото системния оператор няма никаква причина да си затваря очите и прави подаръци на когото и да било. Преди това близките до Доган и Пеевски шефове от борда на ТЕЦ „Марица – Изток -2“, сред които се откроява Илко Желязков, реализират доброволен отказ от студен резерв, с което грубо накърняват интересите на дружеството и на акционера – държавата.  Да се лишиш от сигурни приходи, когато си в особено тежка финансова ситуация, е чиста проба самоубийство. Загубите на централата вече надминават 200 милиона лева, но всички отклоняват вината за срива на компанията върху проблема с цената на емисиите, които централата трябва да закупува. Ето ви комбинация от два фактора – първият е отказ от модернизация, който рязко повишава разходите по емисии, отказ от приходи от студения резерв и …. ТЕЦ „Марица Изток-2“, която има централно значение за балансиране на енергийната ни система, е „ на въжетата“. За да закърпят някак положението, спретнаха една работна група, за да спасява медийно бездействието на властимащите. След дъжд качулка.

Традиционната класика на олигархията през прехода:  за да се роди нов олигарх – Доган, трябва да загине държавно предприятие – ТЕЦ „Марица Изток-2“.

Следва рутинна история със светкавично уреден търг на ЕСО за нов студен резерв – срок от три дни !? и ТЕЦ Варна има гарантирани милиони приходи , без дори да се налага да работи и да инвестира. Не съм сигурен, дали ЕСО са търсили доказателства за достатъчен запас от качествени въглища, защото винаги могат да минат с договор за бъдеща доставка на природен газ като резервно гориво. Важното е приходите да текат, а вероятността от включване на студения резерв е минимална – има значително превишение на мощности над потреблението.

Това е кратката предистория, спестявам цифри и данни, за да дам общата картина.

Новото и важното е да си отговорим на въпроса защо Доган реши сега да излезе от сянка.

Както тази, така и подобни сделки, които се готвят в момента, говорят че настъпва важен етап в преструктуриране на собствеността у нас. Настъпва етап на легитимация на политическата олигархия и подготовката й да излезе на повърхността. Мина етапът на държането на пари в офшорни сметки, пък след Лондон и Залива, вече никак не е сигурно, че парите няма да бъдат разкрити и конфискувани. Нали „нелегалните“ ни олигарси следят каква е съдбата на побратимите им – руските олигарси.

На пръв поглед ходът на Доган е безмислен, тъй като позициите му и властта изглежда стабилна. Затова и арогантността в подобна постъпка бие всякакви рекорди на прехода. Доган вярва, че народът е толкова анестизиран, че реакция няма да последва. Но това е само текущо състояние на фона на набъбващо недоволство. И Доган решава да действа максимално бързо.

Истината е, че той нито е вечен, нито е всесилен. Пеевски успя вече да трансформира властта си в лично богатство, а патронът му Доган се налагаше да се крие. Отношенията между двамата не са повече между шеф и подчинен. За това вероятно егото на пенсионната възраст на владетелят на сараите са комбинирали действие, за да произведат това изплуване на повърхността.

Друга причина, която със сигурност фигурира в списъка с мотивите е, че задкулисната власт изпитва безпокойство за бъдещите си позиции. Разследванията, които предстоят срещу топ български политици в САЩ и в ЕС, ще свият пространството за маневри на местните политически олигарси. Нещо повече, Цацаров не може повече да ги покрива, защото трябва да рапортува в борбата с корупцията. Ветко и Миньо са само началото. Битката за преразпределението на властта е неизбежна и преди прокуратурата да удари „чуждите“, олигарси трябва да осигури заслон на „своите“. Не случайно първата работа на КПКОНПИ бе да даде индулгенция на Делян Пеевски.

Със сигурност един от мотивите на Доган да излезе на светло е необходимостта от легитимация на богатство, което може да се наследи. Все пак не е първа младост.

Всуе се морят – рано или късно тези сделки ще бъдат атакувани, включително от НАП – защото игрите със стойността на активите, покупка на активи за стотици милиони, срещу хиляди лева е гротескна операция. Може да се търси съзнателно усилие за неплащане на данъци.

Вярвайте – никога не е късно да се разнищи сделка и подреди схемата на потенциалните финансови и данъчни престъпления.

Излизането на Доган и Пеевски на светло означава само едно – двамата вярват, че повече Борисов не им е нужен и му предлагат да направи същото – да излезе на светло като легитимира богатството си. Но докато те са в сянка, Борисов е под прожекторите и това упражнение за него е самоубийствено.

Другият извод е, че Доган и Пеевски се позиционират открито в енергетиката като партньори на Газпром. Известно е, че вече водят преговори за директни доставки и инвестиции в ТЕЦ „Варна“. А това означа, че Булгаргаз ще потъне. В скоро време.

Преходът завършва – който грабил, грабил.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
2 коментари
  • 0 10
    2
    Х
    Отговор на коментар #1 от Един ТЕЦ / Един студен резерв и един Газов Хъб:
    Не не съм съгласен с логиката по-горе... Студения резерв е събитие от извънреден характер и поради това не се прогнозира лесно... Държавата заплаща всеки разход направен по осигуряването и включването му до стотинка на база фактури. Следователно дори и за 1 млн лева да направи 1 мвч ток, това ще се плати от крайния клиент.. това е истината т.е дори и няма 1 кубик природен газ и да няма резервирани капацитетни продукти.. всичко необходимо се осигурява на най-високата цена,а се префактурира на база предоставени разходи документи
    Напиши отговор
  • 15 0
    1
    Един ТЕЦ / Един студен резерв и един Газов Хъб
    1. ТЕЦ Варна функционира на природен газ с изключително ниско КПД на турбините (около 20%). ТЕЦ Варна не участва на регулиран пазар - единственото място, което гарантира твърд ангажимент за определено количество произовдство на електрическа енергия. Което позволява добро финансово прогнозиране - с оглед сключване на дългосрочен договор за доставка на природен газ и резервиране на капацитетни продукти. 2. ТЕЦ Варна не участва на свободен пазар - доколкото е известно. Или участва с малко. 3. ТЕЦ Варна функционира с природен газ и участва в студен резерв. За да спечели търга за студен резерв се предполага, че трябва да докаже поне : договор за доставка на природен газ / капацитет за пренос и други финансови параметри. Поради т. 1 и т. 2 ТЕЦ Варна няма как (и логика), преди т. 3 да настъпи - да "поръчва" от Булгаргаз огромни количества природен газ и капацитет, няма икономическа логика - ще бъдат на загуба. Дори да приемем, че заради т. 3 ще го прави - активирането на студен резерв е непредвидимо събитие (ако изобщо)... и ще са на огромна загуба ако купуват газ и капацитет в последния момент, вероятно няма и такава възможност поради изтекъл срок за договаряне с обществения доставчик и годишни търгове за капацитет на регионалната платформа. Какво ще прави ТЕЦ Варна в тази ситуация ? Ами, ще купи огромно количество газ и капацитет... защо ? Защото законът не изисква лицензия за търговия с природен газ, което ще доведе до препродажби на големи количества (по-евтин към момента на купуването от ТЕЦ-а) газ. А и някои "по-умни" от нас хора говорят за Газов Хъб край Варна и "газохранилище" в Галата... Ето къде отиде И газовият хъб (smiley)
    Напиши отговор