НАЧАЛО » анализи

Свързана България- една реформа и много инвестиции за 2,6 млрд. лева

Целта е да се създаде баланс между необходимостта от бързи реформи за възстановяване и ефективните мерки за по-зелена и по-свързана България

fb
3E news
fb
21-11-2020 09:11:14
fb

Над 2,6 млрд. лева се предвиждат за стълб Свързана България от Плана за възстановяване и устойчивост след COVID -19, който има за цел да направи плавен прехода към основните дългосрочни цели на ЕС към кръгова и зелена икономика, към ускоряване на дигитализацията. В стълб Свързана България основната реформа е постигане на нов регионален подход с пряко въвличане на местните общности в управлението на средствата от европейските фондове и инструменти. Тук влизат три основни приоритетни дейности - цифрова свързаност, транспортна свързаност и местно развитие.

България е на последно място по цифрова свързаност, 60% от семействата имат достъп до интернет при средно 80 на сто в Европа. Ще завършим административната реформа и всички 17 000 регистри да бъдат вкарани в машинен четивен вариант, електронно здравеопазване и образование, ще създадем цифрова свързаност на всеки гражданин с публичния сектор чрез въвеждане на електронната идентификация, обяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на дискусия през седмицата на стълба Свързана България със заинтересованите страни.

Скоростта на интернета е много важна и тук сме на челни позиции, но още по-важно е да преодолеем регионалните различия и да постигнем еднаква свързаност дори и в най-отдалечените села, подчерта вицепремиерът Томислав Дончев по време на дискусията. “Ще кажете не са нужни инвестиции в инфраструктура, а в хора. Инфраструктурата създава предпоставките, ние трябва да направим така, че дори най-изостаналите райони да имат транспортна свързаност, цифрова свързаност, за да привлекат инвестиции. А всяка от инвестициите ще има нужда от хора и инвестиции в хора. Но докато човешкият ресурс не се мотивира чрез по-атрактивно възнаграждения, това няма как да се случи”, подчерта Томислав Дончев.

Въвеждане на електронна идентичност за всеки гражданин

След 2026 г. когато ще отчитаме плана, надявам се да бъдем по-напред в класацията, но и хората да бъдат по-удовлетворени, прогнозира вицепремиерът.

Все пак остават критиките, че пред този план има кратки срокове, необходимо е да се въведат мерки, които още другата година ще дадат ефект върху икономиката, подчерта икономистът Георги Ангелов. Хоризонт 2025-2026 години не ни върши работа за възстановяване от кризата, допълни той. Фондът за възстановяване има много гъвкави процедури, които позволяват още днес да започнем изпълнение. Може да получим пари още преди да сме изпълнили проектите. Според икономиста, има и още един важен въпрос - необходими са повече реформи – не само една. Томислав Дончев контрира, че може да направим списък от десетки реформи само, за да усмихнем Европейската комисия.

Ако направим проект след 5 години ще има ефект, ако го направим догодина ще има 10 пъти по-голям ефект, подчерта икономистът. Според Дончев водещото е държавата да създаде дългосрочни предпоставки за растеж. По думите на Ангелов план с една единствен реформа за 2,6 млрд. лева няма да бъде одобрен от ЕК. Томислав Дончев смята, че не е необходимо да посочваме десетки реформи, за да се харесаме на ЕК. Цифровата и транспортна свързаност сами по себе си са реформа, заяви вицепремиерът. 

805 млн. лева за цифрова свързаност

За да постигнем цифрова свързаност и устойчива оптична мрежа, комбинирана с универсално достъпна мобилна мрежа, е планиран ресурс от 805 млн. лева в периода 2021-2025 година. Предвидените дейности включват осигуряване на високоскоростна мобилна свързаност по ключови транспортни коридори, подобряване на покритието в населените места, с фокус към периферни, слабо населени и селски райони, развитие на държавната опорна мрежа чрез изграждане на оптична свързаност до общини и с увеличаване на преносния ѝ капацитет, „зелена“ свързаност и стимулиране на потреблението. Според Галя Маринова, председател на Българска Асоциация на Кабелните и Комуникационните Оператори /БАККО/, не трябва да се дублира частна инфраструктура с държавна. Нужно е да се даде по-голяма свобода на частните играчи вместо да има държавен монопол. Държавата може да няма инициативността на бизнеса или уменията да влага капитал, но държавата трябва да се намеси там, където липсва частен интерес, а това са слабо населените места, коментира Росен Желязков, министър на транспорта и информационните технологии. Затова ще създадем възможност в такива райони всички частни оператори да работят заедно с държавата. Ще бъдем регулатор, за да няма монопол в сектора. Основна цел ни е да направим така, че още при проектиране, строителство, ремонт едновременно да се полагат електронните съобщителни мрежи

Дигитална и зелена железопътна свързаност

Железопътният транспорт е най-екологичният транспорт. Основната цел по стълба е намаляване на въглеродния отпечатък на транспортния сектор чрез инвестиции в модернизацията и цифровизацията на железопътния сегмент. Очакваните ефекти от интервенциите предвиждат принос към зеления и цифров преход, Ще се внедри ефективна система за мониторинг, ще се изградят соларни и фотоволтаични централи за добив на електроенергия на гарите, ще се изгради LED осветление, оптична кабелна мрежа и цифрова телекомуникационна апаратура в участъка

София – Карлово – Филипово. Ще се осигури система от решения в областта на киберсигурността, допринасящи за достигането на кибер безопасна и сигурна инфраструктура. Ще бъде проектиран и изграден автоматизиран единен хъб за управление на информацията в Национална компания Железопътна инфраструктура. Общият планиран ресурс е 267.7 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2026 г.

Ще се модернизират ключови гарови комплекси (Мездра, Червен Бряг, Илиянци, Враца, Левски, Горна Оряховица, Варна и Филипово) и ще се изгради интермодален ерминал в Горна Оряховица. За целта са предвидени 188 млн. лв. за 2021-2025 г.

Ще се модернизират тягови подстанции и секционни постове по широко обхватната TEN-T мрежа, с изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA за 273.2 млн. лв. с период на изпълнение 2021-2026 г.

320 млн. лева, от които 256 млн. лева от инструмента за възстановяване до 2024 г. ще се осигурят за устойчива транспортна свързаност и услуга чрез закупуване на енергийно ефективен и комфортен подвижен жп състав. Предвидено е 20% национално съфинансиране, което ще бъде осигурено със заемни средства.

Ключът за бързите реформи - рационални и бързи обществени поръчки

Петър Статев, председател на Надзорния съвет на “София Тех Парк”  АД смята, че наистина трябва да се преодолеят различията и контрастната картина между ядрата на икономическа и социална активност и останалата част на страната. Защото ако от самолета  Инстанбул-София виждам блестящите ленти на магистралите, то кацайки и по пътя София-Бургас виждам реалната картина на тази „уж“ обещаваща инфраструктура, даде пример Статев. Според него, дяволът е в детайлите. Ключови проблеми, които трябва да решим са да не инвестираме в стари технологии. А за това е необходимо бързо организиране на търговете, не може да се точат с 6-7 години, което означава, че инвестираме пари в миналото. За тази цел е необходимо да бъде завършена реално административната реформа. Успехът на цялата програма ще бъде тясно свързан с умението ни като общество да организираме реално рационални обществени поръчки, подчерта Статев.

Красимир Папукчийски, изпълнителен директор на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ призна забавянето при много от проектите по оперативната програма “Транспрот и транспротна свързаност”. Но подчерта, че по плана става дума за узрели проекти, които могат да се изпълнят в рамките на 2021-2025 година

Според проф. Даниела Тодорова, ректор на Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“, е изключително важно да осигурим хората, които да изпълняват тези проекти. Почти 80% от студентите се обучават в училището, а тези хора трябва да бъдат подготвени да влязат директно в реализацията на проектите, коментира тя. Но все още остава разбирането й, че влаковете ще станат конкурентоспособни, когато се качат на бързи релси, а това все още е в ход.

Целите на нов регионален подход  за развитие

 Основната цел е осигуряване на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на регионите на страната, както и насърчаването на местното развитие. В рамките на т.нар. „нов регионален подход“ местните общности в районите на страната се въвличат пряко в управлението на средствата от европейските фондове, ще се стимулира тяхната инициативност и отговорност при изпълнението на проектите.  Според икономиста Георги Ангелов децетрализацията трябва да е на всички нива и не единсвтено при изпозлването на европейски средства, но и при изпозлването на националния ресурс, на всички нива. Необходимо е да допълним плана с местни реформи и визия за развитие на регионите.

Новият Закон за индустриалните паркове освен инструмент за катализиране на реиндустриализацията на страната има пряка връзка и с регионалното развитие за стимулиране на инвестициите на регионално  ниво.

Предвиждат се 575 млн. лева, които ще са насочени конкретно за инвестиции за изграждане на ВиК инфраструктура и пречиствателни станции в населени места от 2000 до 10 000 жители.

158 млн. лева за дигитално управление на водите- ще измерим реалните загуби

С 158.6 млн. лева до 2024 година ще се изгради дигитално управление на водните ресурси. Мярката цели установяване на контрол на използваните количества на водите на национално ниво, подобряване на управлението на водите и ефективното им използване.

От 20 години говорим за реформа във водния сектор, тя ще продължи, едва ли ще свърши със средствата от плана. По него приоритетно ще се инвестира в проекти за пречиствателни станции за населени места от 2000 до 1000 жители. Плюс е, че повечето проекти вече са започнали и очакванията са да бъдат изпълнени в кратки срокове, посочи Иван Иванов, председател на „Български ВиК Холдинг“ ЕАД. Проблемите и решенията тррябва да се поставят реално. Затова е важно най-после да се приеме Закона за ВиК, в който трябва да се дадат конструктивни решения за реални реформи.

Много е важно, че плана се концентрира в цифровизацията на сектора, която ще даде възможност за по-прецизно измерване на загубите. Загубите са резултат от една формула-какво влиза и какво се отчита като потребление по нея. С проекта по плана ще постигнем по-голяма прецизност и изясняване на проблема, така че със следващите мерки за водоснабдяване ще постигнем добър резултат. Средно в България наблюдаваме 60% загуби, но с дигитализацията на процеса съм убеден, че по-бързо ще ги намалим в по-приемливи нива за европейските стандарти, подчерта Иванов.

150 млн. лева за оптимизиране на цифровата система за защита на населението ТЕТРА

До 2024 г. с 150.6 млн. лева ще се изгради, развитие и оптимизира цифровата ТЕТРА система и радиoрелейна мрежа, управлявани от МВР. Това е единната спасителна система, на всички нива при опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, оповестяване и защита на населението при бедствия и аварии.

Средствата по Плана за възстановяване и устойчивост след COVID-19 няма да стигнат за всички необходими инвестиции и реформи в секторите, но според правителството те ще са най-необходими за осъществяване на прехода към по -зелена и по-дигитална икономика. Това са целите на всички стълбове –Иновативна България, Зелена България, Свързана България, Справедлива България. Планът планира инвестиции от над 11 млрд. лева, от които 37% се заделят за Зелена България, 22% за Свързана България, 21% за Справедлива България и 20% за Иновативна България. България ще бъде една от първите страни, които ще подаде своя план.  Срокът за Общественото обсъждане по Плана е края на ноември. Комисията може да го одобри през декември или д аго върне за преработка като крайния срок за подаване е месец април 2021 година. Но самото изпълнение може да започне веднага и в процес на преработка на Плана.

Свързана България
План за възстановяване и устойчивост след COVID-19
Томислав Дончев
Росен Желязков
Галя Маринова
Петър Статев
Красимир Папукчийски
Проф. Даниела Тодорова
По статията работи:

Рая Лечева