Сагата с ТЕЦ "Варна" е към своя край: КЕВР разреши да извадят от експлоатация първите три блока на централата

Държавата е против - централата била важна, но не подкрепи собственика ЧЕЗ България да изпълни проекта си за преминаване на по-екологичното гориво природен газ

ТЕЦ Варна

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е разрешила на ЧЕЗ България да изведе от експлоатация енергийни блокове № 1, 2 и 3 в ТЕЦ „Варна“. Решението е взето преди дни на закрито заседание, става ясно от протокола, публикуван на интернет страницатана енергийния регулатор.

Според документа КЕВР също така изменя издадената на „ТЕЦ Варна“ ЕАД лицензия  за дейността „производство на електрическа енергия“, като намалява инсталираната електрическа мощност от 1 260 MW на 630 MW.

В протокола е обяснено, че в регулаторната комисия е постъпило заявление  от  „ТЕЦ  Варна“  ЕАД  за изменение  на  лицензия  за  дейността  „производство  на електрическа енергия“. Заявлението е подадено във връзка с извеждане от експлоатация на енергийни блокове No 1, 2 и 3 в ТЕЦ „Варна“. Във връзка с това са поискани становища от Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ и от Министерство на енергетиката.

ТЕЦ „Варна“ е топлоелектрическа централа с шест енергийни блока с обща инсталирана мощност 1 260 MW. Блокове 1, 2 и 3 на централата са въведени в експлоатация в периода 1968 – 1969 г. В последствие в периода 1977 – 1979 г. са въведени в експлоатация още три блока – блокове 4, 5 и 6. ТЕЦ Варна беше придобита от ЧЕЗ България през 2006 година, но затвори врати през 2015 година, защото не изпълнява европейските норми за екология.  След извеждането от експлоатация на блокове № 1, 2 и 3 общо инсталираната електрическа мощност в ТЕЦ „Варна” се променя от 1 260 MW на 630 MW.

След изменението на лицензията на „ТЕЦ Варна“ ЕАД експлоатацията на останалите три блока ще бъде възможна само след привеждането им в съответствие с изискванията на европейското и национално законодателство по отношение на нормите за допустими емисии. Това може да бъде постигнато чрез изграждане на сероочистващи инсталации, монтиране на допълнително поле на електрофилтрите и монтиране на нискоазотни горелки на блокове № 4, 5 и 6. Към момента не са изградени необходимите съоръжения съгласно изискванията на комплексното разрешително, които биха позволили по-нататъшна експлоатация на блокове № 4, 5 и 6.

От ЧЕЗ България неведнъж са подчертавали, че подобен проект е икономически нецелесъобразен за компанията, тъй като не гарантира възвращаемост на огромните инвестиции, които ще бъдат вложени. В тази връзка беше потърсена подкрепа от държавата за екологизиране на ТЕЦ-а и/или промяна на горивната му база.  Припомняме, че след придобиването на ТЕЦ "Варна" от ЧЕЗ България предложиха проект за преобразуване на централата на природен газ. Оказа се обаче, че не може да получи достъп до газопроводната мрежа, нито гаранции за редовни доставки на газ. Така този порект не можа да бъде осъществен, въпреки че с подкрепа на държавата за осигуряване на газопровод за захранване на централата, както се прави с и редица инвеститори, на които държавата осигурява транспортна и друга инфраструктура, би могъл да се реализира.

ЕСО: ТЕЦ "Варна" е важна за системата

ЕСО ЕАД е представило становище, в което сочи, че историческото развитие на електропреносната мрежа 110, 220 и 400 kV в  България е обосновано от местоположението на основните за страната топлоелектрически  централи:  ТЕЦ  „Брикел“,  ТЕЦ  „Марица  изток  2“,  ТЕЦ  „Бобов  дол“,  ТЕЦ  „Марица  изток 3“, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Русе“ и ТЕЦ „Варна“, захранването на потребителите в  страната и възможността за обмен на електроенергия със съседните държави.

"ЕСО ЕАД  посочва, че ТЕЦ „Варна“ е бил основният източник за захранване на потребителите в североизточна България, като синхронните генератори са поддържали напреженията в целия район и са намалявали технологичните загуби в електропреносната мрежа. ЕСО ЕАД излага, че ОРУ 110 kV на ТЕЦ „Варна“ и ОРУ 110 kV на п/ст „Добруджа“ са гръбнакът на мрежа 110 kV в североизточна България, включително и по направлението Варна – Бургас, както и че ролята на ТЕЦ „Варна“ е била важна и след присъединяването на 500 MW вятърни електроцентрали в Добричкия район, тъй като тези централи не регулират напрежението в мрежа 110 kV. ЕСО ЕАД информира, че преди приватизацията на ТЕЦ „Варна“ е извършена рехабилитация на голяма част от оборудването в централата. Монтирани са нови цифрови регулатори на възбуждане и нови цифрови релейни защити.  Възбудителните системи на блокове 1, 2, 3 са чисто-статични, т.е. по-съвременни от смесените възбудителни системи на блокове 4, 5 и 6. На блокове 4, 5 и 6 са монтирани нови цифрови турбинни регулатори", пише в документа.

"Тези съвременни регулиращи системи и по-широкият диапазон на регулиране по активна мощност, в сравнение с централите от „Маришкия басейн“, са определяли ТЕЦ „Варна“ като важна и предпочитана от диспечерска гледна точка  централа,  чиито  блокове  успешно  са  предоставяли  допълнителни  услуги  на системния оператор. В тази връзка ЕСО ЕАД счита, че окончателното извеждане от експлоатация на блокове 1, 2 и 3 в ТЕЦ „Варна“ има следните негативни ефекти:
- локален ефект, свързан с намаляване сигурността на електрозахранването на потребителите  в  района  на  Варна - Добрич,  който  ЕСО  ЕАД  решава  постепенно  с технически средства и значителни инвестиции в електропреносната мрежа;
- нарастване на чуждите транзитни и кръгови потоци на мощност през българската електропреносна мрежа. Съществена част от преноса на мощност от големите централи в западната част на Румъния към големите товари около гр. Букурещ се извършва през българската мрежа, което води до увеличаване на загубите в нея", подчертават от ЕСО.

МЕ: Не са изчерпани възможностите за експлоатация на централата

В свое писмо министърът на енергетиката сочи, че съгласно Постановление № 181 на Министерския съвет от 20.07.2009 г. ТЕЦ „Варна“ е стратегически обект, който се явява критична инфраструктура, както и че Министерството на отбраната не е снело от отчет военновременния план на централата. Посочва, че единствено блок № 6 разполага с горивна система, която позволява при извънредна ситуация да бъде пуснат в експлоатация и включен в електрическата система на страната.

Министърът на енергетиката изразява становище, че изключването на ТЕЦ „Варна“ от електроенергийната система ще създаде затруднения в работата на ЕСО ЕАД, свързани с поддържането на честотата в Североизточна България, както и ще доведе до нарушаване на енергийния баланс в диагонала ТЕЦ „Бобов дол“ - ТЕЦ „Варна“, свързано с увеличаване на технологичните загуби от пренос на електрическа енергия от централна към североизточна България. Посочва, че следва да се настоява пред ръководството на „ТЕЦ Варна“ ЕАД и респективно пред собственика – „ЧЕЗ България“ АД, да бъдат извършени необходимите инвестиции за екологизация на централата. В тази връзка министърът на енергетиката счита, че не са изчерпани възможностите за експлоатация на централата, предвид стартиралата енергийна борса и свободния пазар на електрическа енергия.

Аргументите за изваждане на блоковете от експлоатация

Във връзка с посочените възражения КЕВР е поискала становища и информация и от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Минитерство на отбраната и МОСВ.

От Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/ сочат, че със сключването на приватизационния договор дружеството не е поемало задължение за непрекратяване на производствената дейност. В тази връзка АПСК заявява, че спирането на производствената дейност не представлява нарушение на договора за приватизация. В писмото от АПСК се посочва, че "към настоящия момент не е констатирано неизпълнение на задълженията от страна на дружеството, в резултат на осъществения следприватизационен контрол по изпълнение на поетите задължения по договора".

Получено е становище и от министъра на отбраната относно задачите, отговорностите и действията на „ТЕЦ Варна“ ЕАД съгласно военновременния план на дружеството при възникване на извънредни ситуации, както и становище за последствията от евентуално извеждане от експлоатация на енергийни блокове 1, 2 и 3 на ТЕЦ „Варна“. В тази връзка, с писмо с вх. № Е-ЗЛР-И-24 от 20.12.2016 г. е получена изисканата информация, като последната не е отразена в решението на регулатора поради това, че същата е с гриф „поверително“.

 Регулаторната енергийна комисия е поискала също така позицията и на министъра на околната среда и водите относно предприети/непредприети действия от страна на „ТЕЦ Варна“ ЕАД за привеждане на централата в съответствие с нормативните изисквания за опазване на околната среда, както и за заявени инвестиционни намерения на дружеството в тази връзка.

В писмо заместник-министърът на околната среда и водите информира, че „ТЕЦ Варна“ ЕАД има издадено Комплексно разрешително (КР) № 51/2005 г., актуализирано с Решение № 51-Н0-И0-А1/2011 г., за експлоатация на горивни инсталации за производство на електрическа енергия – горивна инсталация № 1, състояща се от блокове № 1,2 и 3 и горивна инсталация № 2, състояща се от блокове № 4, 5 и 6. Посочва се, че в актуализираното КР са включени и промените в условията на разрешената на основание чл. 4, ал. 4 от Директива 2001/81/ЕС ограничена експлоатация на горивна инсталация № 1. Операторът на централата е получил право да я експлоатира не повече от 10 500 часа в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., след което същата следва да бъде изведена от експлоатация. За да експлоатира горивна инсталация № 2, операторът е трябвало да я приведе в съответствие с изискванията на Директива 2001/80/ЕС чрез монтиране на нискоазотни горелки на котлите, изграждане на сероочистващи инсталации и монтиране на допълнителни полета на електрофилтрите в следните срокове:
- за блок № 4 – до 31.12.2012 г.;
- за блок № 5 – до 31.12.2013 г.;
- за блок № 6 – до 31.12.2014 г.;
Поради неспазване на сроковете за привеждане в съответствие, блокове № 4,5 и 6 са спрени от експлоатация със Заповеди на директора на РИОСВ-Варна за прилагане на принудителна административна мярка, както следва:
- за блок № 4 – Заповед № 315/28.12.2012 г.;
- за блок № 5 – Заповед № 287/17.12.2013 г.;
- за блок № 6 – Заповед № 247/17.12.2014 г., като същите са пломбирани.
В писмото се посочва, че към настоящия момент от страна на „ТЕЦ Варна“ ЕАД не са предприети действия за привеждане на блокове № 4, 5 и 6 в съответствие с условията на КР. След извършена справка в електронната система на МОСВ и РИОСВ-Варна се посочва, че не е налична информация за одобрени или в процес на одобряване инвестиционни предложения на „ТЕЦ Варна“ ЕАД за привеждане на централата в съответствие с нормативните изисквания по опазване на околната среда. Отбелязва се, че „ТЕЦ Варна“ ЕАД е оператор и на КР № 279-Н0/2008 г., издадено му за експлоатация на сгуроотвал „Беглик Чаир“. Сгуроотвалът се състои от две секции за обезвреждане на пепелината при работа на блоковете на централата, като същият е с преустановена експлоатация и е извършена реконструкция (техническа) и на двете му секции

Предвид горното и поради факта, че не са изградени сероочистващи инсталации на котли № 4, 5 и 6, за същите са издадени заповеди на МОСВ за спиране от експлоатация. ТЕЦ „Варна“ от 01.01.2015 г. и до настоящия момент е спряла производството на електрическа енергия. Централата е изключена и от схемата за получаване на безплатни емисии въглероден диоксид.

ТЕЦ "Варна" в цифри и факти

От „ТЕЦ Варна“ ЕАД са представили в КЕВР одитиран годишен финансов отчет за 2016 г., съгласно който дружеството отчита загуба в размер на 5 247 хил. лв., която е намалена спрямо предходната година, когато е била 13 500 хил. лв. и общо всеобхватен доход за годината, нетно от данъци загуба от 5 291 хил. лв. за 2016 г. при загуба от 13 516 хил. лв. за 2015 г.

Основните фактори, които оказват влияние върху финансовия резултат, е временното преустановяване експлоатацията на енергийните блокове и спиране на производствената дейност от 01 януари 2015 г., съгласно условията на комплексното разрешително. Същевременно са предприети необходимите действия за запазване и поддържане на цялото оборудване на централата в състояние годно за бъдеща експлоатация. В тази връзка през 2016 г. дружеството няма реализирани приходи от продажба на електрическа енергия и разполагаема мощност, само приходи от услуги в размер на 90 хил. лв. и други приходи в размер на 2 382 хил. лв., от които с най-голям относителен дял в състава им са възстановени провизии за рекултивация на сгуроотвала.

Нетните финансови приходи през 2016 г. са в размер на 171 хил. лв. и са от лихви по предоставени банкови депозити и по предоставени заеми на свързани лица. Общо разходите от дейността на дружеството през 2016 г. са намалени с 52,03% и са в размер на 7 890 хил. лв. при 16 795 хил. лв. за 2015 г., в резултат на преустановеното производство, което води и до преструктуриране на разходите на дружеството. С най- голямо намаление са разходите за обезценки вследствие на факта, че през 2015 г. е извършена обезценка на разходите за придобиване на активи и на материалните запаси. Общо активите на дружеството намаляват през 2016 г. в размер на 57 078 хил. лв. при 70 938 хил. лв. за 2015 г., от които за 2016 г.: дълготрайни активи в размер на 9 954 хил. лв. и краткотрайни активи в размер на 47 124 хил. лв., като от тях с най-голям относителен дял от 91,46% са парични средства и краткосрочни депозити в размер на 43 101 хил.

Собственият капитал на дружеството намалява през 2016 г. в размер на 40 782 хил. лв. при 46 073 хил. лв. за 2015 г., в резултат на увеличената непокрита загуба. Общо пасивите на дружеството намаляват с 34% през 2016 г. и са в размер на 16 296 хил. лв. при 24 865 хил. лв. за 2015 г., като в състава им с най-голям относителен дял са дългосрочните и краткосрочни провизии за рекултивация на сгуроотвала и замърсени земи и заеми, дължими към свързани лица.

Финансовите показатели на „ТЕЦ Варна“ ЕАД, изчислени на база обща балансова структура към 31.12.2016 г., показват, че размерът на собствения капитал на дружеството е достатъчен за придобиване на нови нетекущи активи, отчита добра обща ликвидност, което е индикатор, че дружеството разполага с достатъчно свободни оборотни средства да обслужва текущите си задължения, както и да обезпечи обслужването на задълженията си със собствен финансов ресурс.

Финансовата структура на дружеството в края на 2016 г. е 71% собствен капитал и 29% привлечени средства, а в края на 2015 г. е 65% собствен капитал и 35% привлечени средства Във връзка с искането за извеждане от експлоатация на блокове 1, 2 и 3, дружеството е представило информация за очакваните приходи и разходи, свързани с демонтирането от строителната площадка и продаването им на търгове като оборудване втора употреба. Представеният от дружеството счетоводен амортизационен план за блок 1, 2 и 3 към 31.12.2015 г. показва, че същите са с нулева балансова стойност. Съгласно финансовата обосновка разходите за демонтиране на блокове 1, 2 и 3 са на стойност 8 655 хил. евро, а приходите са в размер на 7 100 хил. евро или нетните разходи са 1 555 хил. евро, представени както следва: общо разходи в размер на 8 655 хил. евро, в т.ч.: за демонтаж на оборудването и депониране на получените строителни и изолационни отпадъци: 8 405 хил. евро; за почистване и рекултивация на замърсени почви: 250 хил. евро; приходи от отпадъчно желязо и други метали в размер на 7 100 хил. евро. В тази връзка дружеството заявява, че търси алтернативи с цел постигане на по-добри резултати, като например обявяване за продажба на част от оборудването на блок 1, 2 и 3, вследствие на която приходите да компенсират направените разходи за извеждането от експлоатация.

Според ЧЕЗ извеждането на трите блока от експлоатация ще струва около 8,4 млн. евро, а приходите от реализацията на тези планове (основно предаването на съоръженията за скрап, тъй като са морално остарели) ще донесе приходи от 7,1 млн. евро. За рекултивацията на площадката компанията ще отдели 250 хил. евро.

ТЕЦ Варна  е част от активите на ЧЕЗ Груп у нас, за които в момента се водят преговори за продажба.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари