Разнородни политически послания и COVID-19 като препъникамък за АЕЦ „Белене“

Ще строим АЕЦ „Белене“. Няма да строим АЕЦ „Белене“, а 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Ще строим малък модулен реактор. Да се построи хибриден реактор на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Ще развиваме два ядрени проекта. Ще има мощен консорциум за АЕЦ „Белене“. Така най-кратко прозвучаха в общественото пространство политическите послания през 2020 г. по отношение на бъдещото развитие на ядрената енергетика в България. Както се вижда те са доста разнопосочни.

Въпреки изявленията, че проекта АЕЦ „Белене“ ще се осъществи, в официалния План за енергетика и климат той липсва като конкретно намерение. Няма ангажимент и във внесения, макар и впоследствие върнат проект за Енергийна стратегия на България до 2030 с хоризонт до 2050 г. Записано е само изграждане на 2000 МВт нови ядрени мощности.

В частност липсата нова Енергийна стратегия е в основата и на разнопосочните политически изказвания, и на външния политически натиск. Иначе трябва да е ясно: отдавна е заложена възможността и за двата проекта: АЕЦ „Белене“ и 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Липсва обаче визия как тези два проекта да се развиват паралелно и така, че да генерират ползи, а не щети.

Какво се случи с проекта за АЕЦ „Белене“ за една година

Добрите новини около проекта за АЕЦ „Белене“ валяха до края на 2019 г. Бяха подадени 13 заявления за участие. Изготвена бе кратката листа за избор на стратегически инвеститор. В нея са включени „Росатом“ чрез компанията си „Атоменергопром“, Корейската хидроатомна корпорация /KNNP/, Китайската  CNNC, френската „Фраматом“ и американската компания „Дженерал електрик“. Компаниите „Фраматом“ и „Дженерал електрик“ присъстват в този списък, поради заявено желание за участие с финансиране на оборудването и поемане на съответни гаранции.

Първоначалните планове бяха до края на януари 2020 г. с компаниите, които ще бъдат поканени на преговори да бъде подписано споразумение за конфиденциалност, а до края на април да бъдат подадени офертите. С появата на COVID-19 преговорите с компаниите от „кратката листо“ по проекта за АЕЦ „Белене“ бяха отложени. В момента проектът е на етап „осигуряване на достъп до информационната стая“ на кандидатите за стратегически инвеститори.

Кризата с коронавируса, започнала в началото на тази година и продължаваща и до днес наложи в края на месец март т.г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова да съобщи, че няма как да бъде осъществен достъп до информационната стая на компаниите, желаещи да участват в инвестирането. „В момента не можем да осигурим достъп до помещението с данни за проекта. Така че ще трябва да удължим срока за подаване на оферти, докато можем да предоставим такъв достъп “, каза енергийният министър Теменужка Петкова. Тя предположи „закъснение от месец, месец и половина.“. Оказа се, че този срок е твърде оптимистичен.

Добрата новина е, че на този етап все още всички участници в така наречената кратка листа остават заинтересовани. Нещо повече, напук на COVID-19 и въпреки невъзможността за осигуряване на достъп до т.нар. информационна стая”, по проекта бе направена крачка напред. Руската държавна корпорация „Росатом“ официално съобщи през юни, че е постигнала споразумение за сътрудничество с Framatome SAS (Франция) и GE Steam Power в рамките на процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“ в България. В тази посока бяха подписани и съответните меморандуми между компаниите.

В съответствие със споразуменията, те заявиха готовността си да обединят усилията си за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“. Според документа, при условие че руската държавна корпорация „Росатом“ бъде избрана за стратегически инвеститор в проекта въз основа на резултатите от конкурса, General Electric ще се счита за партньор с  турбогенераторната инсталация, базирана на технологията Arabelle и оборудването на машинна зала, а Framatome SAS - за партньор с оборудването за Автоматизираните системи за управление на технологичните процеси (АСУ ТП)  за българската атомна електроцентрала.

Като продължение на тази стъпка само преди месец, на 20 ноември - Руската държавна корпорация „Росатом“ заяви, че е готова да разшири състава на участниците в консорциума, който участва в конкурса за изграждане на атомната централа (АЕЦ) "Белене" в България.

Консорциумът далеч не изчерпва списъка с международни компании, които могат да вземат участие в този проект, заяви заместник-председателя на „Росатом“ Кирил Комаров. Подобно изявление означава, че то е съгласувано с всички участници в настоящия консорциум.

Край на спорните моменти около развитието на ситуацията по проекта за АЕЦ „Белене“ би могъл да се сложи с документираното изказване на министъра на енергетиката пред депутатите от Народното събрание през септември тази година: „Проектът за изграждане на АЕЦ ”Белене” ще продължи оттам, откъдето е спрял по отношение на издадените лицензии“.

Предвид официалните ангажименти може да се каже ясно – обвързващите оферти ще бъдат подавани след преминаването на кризата с коронавируса.

Спекулациите като политически натиск

Забавянето по проекта в резултат на COVID се превърна във възможност политиците да развържат езиците си и да започнат да кроят различни варианти. В резултат на политическото непремерено говорене се възродиха и спекулациите.

Спекулация №1. Тя се завъртя около процеса за лицензията на проекта и в частност около това дали е необходима или не нова нотификация на проекта пред ЕК. В тази връзка от ЕК изпратиха специално становище: Не българската държава, а инвеститорът трябва да изпрати до Европейската комисия нова нотификация за завършването на АЕЦ „Белене“.

С уточнение: това се изисква в случаи, когато има промени на оригиналния проект. Тази нотификация трябва да бъде дадена не по-късно от три месеца преди сключването на първите договори или три месеца преди започването на работата. След нотификацията службите на Комисията ще направят всеобхватна оценка на новия проект и дали той изцяло спазва Договора за Евратом и неговото вторично законодателство, а след това ще съобщят мнението си за проекта.

Спекулация № 2. Стара почти колкото самият проект, тя предполага: оборудването за АЕЦ „Белене“ да бъде преместено на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и да се използва за изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Авторите на това твърдение на практика могат да се определят като противници не само на проекта за АЕЦ „Козлодуй“, но и като нежелаещи да се развива АЕЦ „Козлодуй“. Причината е проста: повторение на цялата процедура около проекта за АЕЦ „Белене“, докато се стигне до строителство. Ако изобщо се стигне. Както изчислява експертът и председател на „Булатом“ Богомил Манчев, това ще отнеме 15 години. „Те вече (реакторите) лежат две години на площадката ( Белене) и трябва да се каже: „лежейки“ толкова година на площадката годни ли са“. Изводът е прост: от подобна процедура страната ни може да загуби вече доставеното и съхранявано на площадката на АЕЦ „Белене“ оборудване. Това означава на практика и отписване на активи от НЕК в обем от над 4 до 5 милиарда лева.

Спекулация № 3 – технологията за АЕЦ „Белене“ и ядреното гориво. Темата бе подхваната от помощник държавния секретар на САЩ Франк Фънън по време на посещението му в България през октомври. За всички е ясно, че Европейският съюз изисква диверсификация на горивото за АЕЦ. Целта е намаляване на зависимостта от един доставчик. За тази цел обаче европейското законодателство предвижда съответната процедура на търгове. В противен случай би се нарушила и конкуренцията. Подобни изказвания от дипломатически представители, които не са експерти звучат като политически натиск.

Обединението на изречените по-горе „виждания“ бе поднесено през ноември от посланикът на САЩ у нас Н. Пр. Херо Мустафа. От високия пост, който заема тя озвучи предложението оборудването от АЕЦ „Белене“ да бъде използвано на площадка „Козлодуй“, съчетано с „най-добрите в класа технологии от редица западни доставчици“. Съобщението се появи в социалните мрежи от американското посолство у нас след посещението на дипломата в АЕЦ „Козлодуй“.

В допълнение бе съобщено още и предложението за „хибридно решение“.

„Двете страни обсъдиха хибридно решение, което максимално да използва оборудването, което България е закупила преди за проекта "Белене", допълнено от най-добрите в класа технологии от редица западни доставчици. Такъв проект би бил по-устойчив от финансова гледна точка спрямо други опции и би се възползвал от вече съществуващите големи технически, екологични и сеизмични предимства на Козлодуй, висококвалифициран персонал, център за обучение, мерки за безопасност и сигурност и инфраструктура за пренос на електроенергия“, според разпространеното от посолството комюнике.

Бившият енергиен министър Румен Овчаров определи в тв ефира от своя страна и положителните и отрицателните страни на това предложение. „Идеята на американската посланичка е в АЕЦ "Козлодуй" да се построи реактор, същия реактор - с руско оборудване, но с американска турбина. Трябва да отбележа, че за пръв път чувам от американски представител подкрепа за изграждането на атомна централа с основно руско оборудване“, каза той, но постави и въпроса какво ще се случи оттук нататък с проекта за АЕЦ „Белене“.

В процеса на разсъждение той посъветва страната ни да престане да си играе по тези въпроси и да се вслуша в експертите в тази област. "Защото накрая ще стане така, че няма да се построи нито АЕЦ "Белене" - нито 7-и и 8-и реактор в АЕЦ "Козлодуй" и ще останем без електроенергия".

Правителството досега не е коментирало, а и предвид напредналата процедура за Белене е глупаво и объркващо да обсъжда подобна идея за хибриден проект.

7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, но и АЕЦ „Белене“

Думите на премиера Борисов през есента на тази година, че ще строим 7-ми блок н АЕЦ „Козлодуй“ предизвикаха бум в социалните мрежи. Всъщност идеята е стара, а и присъства в официалните документи на Министерски съвет от 2012 година. Малко си спомнят, че тогава Министерският съвет (МС) възложи на тогавашния министър на икономиката, енергетиката и туризма да внесе предложение за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ (РМС № 250 от 29.03.2012 г.). Месец по-късно, на 11 април 2012 г. правителството взе решение по принцип за предприемане на действия за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“. Учредена бе компанията „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности. Подадено бе заявление в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) за издаване на разрешение за определяне на площадка. .Следват съответните законови процедури до 2017 г.. В същото време започна обжалване пред Върховния административен съд на решението по ОВОС. Съдебната процедура се проточи до 2018 г. , а ВАС се произнесе в полза на „Нови мощности“. В резултат през април 2019 г. „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД внесе искане за възобновяване на производството и издаване на заповед за одобряване на избраната площадка. АЯР възобнови процедурата и на 21 февруари 2020 г. е издаде заповед за одобряване на избраната площадка за разполагане на ядрено съоръжение – ядрена централа. С едно уточнение – това не е лицензия на площадка, а одобряване за нова мощност от 1000 МВт, а от това следва, че там няма как да има „малък ядрен реактор“. Това ще изисква нова процедура.

В резултат на всички тези действия е и заявката и решението на настоящите управляващи от октомври тази година България да стартира проучване за възможностите за строеж на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“. Не на самото строителство. До края на януари Българският енергиен холдинг (БЕХ) трябва да е готов с предложение за 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". Ако съдим по изказването на министър Петкова там се предвижда „нова технология“. „Що се отнася до 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" имаме площадка, на която може да бъде изградена нова мощност. Има и три технологии, предвидени за този блок - две руски и една американска. Целта е 7 ми блок на Козлодуй да бъде с различна технология", подчерта министърът. Пак в тази връзка Петкова посочи и целта - диверсифициране енергийните ресурси, т.е. на горивото. „Така че насочваме се към САЩ, за да видим кои са последните технологии, по които те работят“. Тук няма да разискваме технологията, ще я оставим на експертите.

Накратко: високата амбиция е и изграждането на АЕЦ „Белене“ и стартиране на подготвителните процедури за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това се подкрепя и от думите на председателя на енергийната комисия към парламента Валентин Николов. „България в момента има уникален шанс за първи път да развие паралелно два ядрени проекта – този за Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ и проекта „Белене“.

Проблем е, че двата проекта не се разграничават достатъчно ясно. Това е изключително важно, тъй като насочва към погрешно политическо говорене и обществени нагласи. А необходимостта от нови ядрени мощности ще расте. По данни на ЕСО само в нашия регион в следващите години ще излязат от експлоатация 15 хил. МВт инсталирани мощности от въглищни централи. Само у нас спрените мощности се очаква да са 4 хил.МВт, които няма как да се заместят само от ВЕИ. „Именно заради това проектите за АЕЦ Белене и Седми блок на АЕЦ  Козлодуй не бива да се конкурират. Те са на различен етап на осъществяване и влизането им в експлоатация ще е в различно време. Трябва да се стремим да развиваме и двата проекта. Не бива да забравяме, че и сега действащите блокове 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“,  дори след всички удължавания, ще работят до 2047 и 2049 г. Това значи, че след 30 г. приключваме и с тях“, коментира председателят на ЕСО Ангелин Цачев.

Какво предстои

Опитът за структуриране на многобройните изказвания на експертите сочи, че има още доста работа, която трябва да се свърши по отношение на проекта за АЕЦ „Белене“.

Според председателя на „Булатом“ и енергиен експерт Богомил Манчев, на първо място е въпросът с лицензирането на площадката. Въпреки че тя има лиценз и сеизмичното действие не се е променило е редно да се направят опреснителни анализи, нов преглед.

На второ място по значение се нарежда лицензирането на техническия проект от АЯР. По искане на НЕК, която е собственик на проекта е необходимо ядреният регулатор да направи анализ на изменените нормативи, които са валидни към днешна дата в европейската общност. За всеки от тях трябва да се посочи кой е валиден и кой не и да бъде прието от нашия ядрен регулатор. В случай, че няма проблем регулаторът може да издаде лиценз с препоръки какво да се направи по време работен проект и по график

На следващо място идва прегледът по ОВОС. По думите на експерта, „ОВОС-а може да се преработва само когато се смени ядрената инсталация, защото третира как влияе върху околната среда изхвърляното съдържание от съответната инсталация.

Съответно идва място и за необходимостта от пренотификация на проекта пред Европейската комисия. Този процес трябва да се случи, след като се ситуира новият собственик. По време на структуриране на проектната компания новият собственик трябва да подаде заявление към Европейската общност, че няма да нарушава антимонополните права и да поиска пренотификация.

Българската държава в лицето на Министерство на регионалното развитие и благоустройство от своя страна трябва също да се задвижи. Става въпрос за строителното разрешение. „То има давност и тя е изтекла. Преди това, за да почне да се строи ядрената централа АЯР трябва да е одобрила техническия проект.

Политическите послания, идващи, както от управляващите, така и от различни опозиционни формирования и експерти на практика обобщават в себе си скептицизма по отношение на проекта за АЕЦ „Белене“. Те обаче със същата сила ще се прехвърлят и върху бъдещите планове за изграждането на нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Причината е липса на Енергийна стратегия, тоест на национална ангажираност и в този смисъл на ясно изказани пред обществеността задължения. Ако това не бъде направено, политическият натиск, както от вътре така и отвън ще продължи, а развитието на ядрената енергетика и новите проекти изискват силна национална и отговорна геополитическа позиция.