Размисли за новата енергийна стратегия на Румъния

January 22nd, 2017, naturalgasworld

by Radu Dudău, EPG Director, January 22nd, 2017, naturalgasworld

Министерството на енергетиката Румъния публикува на 19 декември „Енергийна стратегия на Румъния 2016-2030, с прогноза до 2050 г.“. Това е дълго чакан документ, на който в продължение на години се възлагат надежди от заинтересованите страни за облагодетелствани енергийни политики, и от който хората, вземащи публични и частни решения, очакват да се ориентират през следващите години.

Въз основа на строга и сложна разработка, която продължи повече от година, Стратегията дава диагноза на силните и слабите места в системата, както и цялостни дългосрочни прогнози за националния енергиен сектор. Над 300 експерти са участвали в написването, давайки своя принос в няколко аспекта: на базата на техните отраслови знания, дават реална и релевантна оценка, включително и на детайлите; те предлагат съответната гледна точка за количествено моделиране, което следва; те спомагат за изготвяне рамка за визията за развитието на страната в областта на енергетиката да 2030 г. и след това.

Дигиталното моделиране е направено с помощта на комплект модели PRIMES/ GEM-E3 - собственост на гръцката компания E3M - наети с препоръка от страна на Европейската комисия за около две десетилетия, на основание техните теоретични и практични предложения по отношение на енергийния и политическия климат.

Повече от няколко заинтересовани страни - фирми, асоциации и учени - са изказали своята висока оценка за професионализма, всеобхватността и точността, показани при създаването на новата румънска енергийна стратегия. Не е изненадващо обаче, малко след оповестяването на проекта за обществено обсъждане на 15 ноември, критиката започна да се изказва и за формата, и за съдържанието на документа.

Някои от критиките са за формата и структурата на стратегията. Например, че документът от 112-страница трябва да бъде по-кратък; но че тя трябва да обхваща също така много повече аспекти, отколкото са засегнати; че тя трябва да представи по-конкретни, измерими мерки за постигане на целите; че трябва да бъде по-конкретна за наличните финансови източници и механизми за инвестиции в енергетиката; и че тя трябва да даде предварителни предложения за нови схеми за подпомагане и насърчаване на специфични технологии за производство на енергия.

Други възражения са фокусирани върху въпроси от съдържанието, за фактическата основа на стратегията, за въведените данни в моделирането, както и за начина, по който са направени заключенията. Например, едно повтарящо се възражение е, че прогнозите за моделирането трябва да направят повече "части" в енергийния микс за специфичните форми на първична енергия (например, въглища или биомаса), или тип на търсене (например, електро-мобилност или централно отопление).

На съмнения са подложени някои от основните идеи на Стратегията: зависимостта й от конкурентните сили на пазара, вместо вменяване на държавата на по-голяма отговорност като регулатор и инвеститор. За разлика от това, други не одобряват, че Стратегията представя възможности за съществени държавни интервенции, като например "договори за разлика" /В финансите договор за разлика е договор между две страни - "купувач" и "продавач", където се посочва, че продавачът ще плати на купувача разликата между текущата стойност на активите и стойността им по време на договора (ако разликата е отрицателна, тогава купувачът плаща вместо продавача). Често се използват, за да се противодейства на спекула на пазарите/ и други схеми за подпомагане, като по този начин се противодейства на динамиката на пазара. Също така е под въпрос дали, както Стратегията дава като постулат, че Румъния трябва действително да води политика на двупосочна мрежа на взаимосвързаност, особено по отнощение на природния газ, а се знае, че страната почти покрива нуждите си /самодостатъчна е от вътрешния добив, за разлика от продължаващата политика на относителна регионална изолация и регулирани цени на енергията.

Има възражения, че документът не е достатъчно смел, и да се ангажира категорично към "преход в енергетиката" /дългосрочна структурна промяна в енергийните системи/ за почистване на енергията, докато от друга страна, други искат тя да бъде по-консервативна и показват липсата на готовност да поемат риск, оттам и съсредоточеност върху използване на местните природни ресурси. Някои също възразяват, че се отдава голямо внимание на енергията в ЕС, вместо да са насочени към вътрешните, национални проблеми, и така нататък.

Цяла гама от пристрастия и интереси прозира в такива оценки, както и в други, макар и частично, предложения за цели, приоритети и действия.

Като координатор на проекта за стратегия /Radu Dudău/, ще обясня повечето от критиките. За тази цел, настоящата статия разглежда възраженията по отношение на формата и структурата на документа.

Нека да започнем с предполагаемата липса на стегнатост на документа. Стратегията има приблизително същия обем и обхват, както и последните енергийни стратегии в други европейски държави - Италия, Унгария и Великобритания, които са подходящи примери. За това има обяснение: Стратегияга е насочена към по-широка аудитория от тесния кръг на енергийни специалисти; секторната стратегия се нуждае от достатъчно развито обяснително измерение, освен с чисто препоръчителен дискурс. Това е - в стратегически документ не може просто да се изброят целите на енергийната политика и приоритетни действия. За да бъде разбираем и убедителен, такъв специален документ трябва да бъде изведени от достатъчно богат фонд от данни, тенденции, анализ на риска и експертни оценки.

Всъщност, новата енергийна румънска стратегия поставя основните национални стратегически цели в световен, европейски и регионален контекст, който обхваща технологични, геополитически и климатичните тенденции в политиката. В същото време, тя се основава на текущото състояние на румънския енергиен сектор по отношение на първичните ресурси, енергийната инфраструктура и пазари, на производство на електроенергия и топлоенергия, рафинерии и други нефтохимически заводи, както и състоянието на институциите.

Без да се схванат определящите тенденции на съвременните енергийни пазари, оформени най-вече чрез технологични пробиви и предизвикателствата на устойчивото развитие и декарбонизацията, почти не може да има смисъл от прогнози в стратегията съответно за 2030 г. и 2050 г. По същия начин, без правилното осъзнаване на силните и слабите места на енергийния сектор, е трудно да се оцени адекватността на приоритетните действия на основните оперативни цели на стратегията.

От особено значение за съвременните енергийни политики в новата енергийна стратегия на Румъния са директивите на ЕС, подзаконовите и стратегически предложения, на които документът широко се опира. Реално, основните цели на ЕС по отношение на енергетиката и климата до 2030г., по отношение на въглеродните емисии, възобновяемите енергийни източници и енергийна ефективност, са били изследвани в количествените модели на стратегията. Последния пакет от мерки, насочен към чистата енергия за всички европейци, публикуван от Европейската комисия на 30 ноември, трябва да бъде изцяло договорен с държавите-членки през следващите няколко години, и в тази връзка богатият набор от данни, генерирани чрез количествено моделиране от Стратегията, ще се отрази добре за поддържане на позициите на Букурещ по отношение, с кои задължителни цели в полиитката е разумно да се ангажира.

Що се отнася до нивата на анализ и видове политически предложения, логичното оформление на стратегията е, както следва: тя определя пет основни стратегически цели (енергийна сигурност, конкурентни пазари, чиста енергия, подобрено управление на енергията, както и смекчаване на последиците от недостига на енергия), които форматират правителствените политики в рамките на период от време - с 2030 г. като фокусна точка, но с по-дългосрочна перспектива до 2050г. Това са взаимозависими стратегически цели, което предполага и двете, че напредъкът в една посока подкрепя напредъка в другите, и че компромиси трябва да се правят от време на време в разпределението на ресурсите за развитието на една стратегическа цел пред останалите.

На следващо място, петте основни стратегически цели са подкрепени от 25 оперативни цели, т.е. свързване на пожелателното ниво с прагматичното. Накрая, оперативните цели са превърнати в практически стъпки с помощта на 86 приоритетни действия, които са съобразени с визията за стратегическото развитие до 2030 г. и с най-общата представа за днешния румънски енергиен сектор.

Стратегията трябва да има основополагаща функция по отношение на всеки друг секторен план от енергийната обалст. В действителност, в документа се посочва, че тя трябва да бъде следвана и подкрепяна с по-подробни национални планове за действие, които ще определят как националните цели ще бъдат изпълнени и как важните инвестиционни проекти трябва да бъдат постигнати. Стратегията не се занимава с конкретни инвестиционни проекти, а по-скоро с цели енергийни сектори от гледната точка на техните ресурси, инфраструктура, капацитет, технологии, търсенето на енергия, емисии, както и с нуждата от инвестиции.

Изключение правят само проектите в напреднал етап на планиране и договаряне (някои от тях с вече направени инвестиционни решения), като двата нови ядрени блока за Nuclearelectrica в Черна вода; газопровода BRUA, планиран да свърже интерконекторните точки в Гюргево и Арад; газовите находища в Черно море с оператори OMV Petrom и ExxonMobil; 600 MW централа, базирана на лигнити, планирана да се изгради в Rovinari; газовата електроцентрала в Iernut на Ромгаз. Всички тези проекти са били оценени от гледна точка на техните възможности и, съответно, технологии, ниво на емисиите, и изравнените разходи за MWh/обобщена мярка за цялостната конкурентоспособност на различни технологии за генериране/. Освен това, тъй като е въпрос на анализ за възможност /Подробен преглед на перспективите за даден продукт в рамките на потенциален пазар/, капацитетът от 1000 MW на планираното помпено-акумулиращо съоръжение в Tarnița-Lăpuștești също е моделиран по отношение на агрегирано търсене на балансиращи услуги на бъдещия пазар на електроенергия, в различни сценарии (той няма да се появи, какъвто е необходим, до края на 2030 г.).

Стратегията посочва финансови източници и механизми, които могат да бъдат използвани на национално и европейско равнище, за да се покрият поне частично силните инвестиции, необходими за посрещане на стратегическите цели на Румъния и да се тласне енергийният сектор напред през прехода до 2030 г. и, по-дълбоко, до 2050 г. Въпреки това, Стратегията не създава финансови решения, основани на проект, както се изисква от някои; нито пък предвижда секторни мерки, с крайни срокове и количествени цели, както се очаква от другите. Тези аспекти трябва да бъдат описани в следващите документи.

Последното подчертава динамичния характер на Стратегията. В действителност, тя е много повече от един хартиен документ. За да бъде ефективна, Енергийната стратегия на Румъния трябва да се превърне в институция сама по себе си, с отдадени и посветени човешки ресурси и адекватна експертиза. В документа настойчиво се отбелязва, в интерес на истината, че въведените данни и сценариите трябва да бъдат проверени и оценявани най-малко веднъж на пет години.

И накрая, въпрос на процедурно уточнение: според европейското законодателство, документът за стратегия трябва да се подложи на процедура на стратегически анализ (SEA), под ръководството на Министерството на околната среда, процедура, която най-вероятно ще отнеме около шест месеца от неговото започване - включително 45-дневен период на обществен дебат.

Резултатите от SEA след това ще станат неразделна част от националната енергийна стратегия. След това правителството ще бъде в състояние да действа, за да се превърне окончателния вид на Стратегията в закон - или чрез приемане на правителствено решение, или чрез представяне на доклада в Парламента за обсъждане и приемане.

*Radu Dudău е директор на Групата за енергийна политика, в независим, с нестопанска цел мозъчен тръст, специализиран в областта на енергийната политика, базиран в Букурещ. Групата за енергийна политика е национален партньор на Gas Europe Knowledge.

 

 

Преводът на статията е на Центъра за изследване на Балкански и Черноморски регион. Статията е публикувана и в инфолетъра, издаван от Центъра.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари