Развитие на газовите хъбове в Европа: желания и реалност

Автор: Светлана Мельникова

Либерализацията на газовия пазар е водеща за Европейския съюз и има за цел той да създаде на своята територия достатъчно ликвидни газови хъбове, на които да бъде организирана търговия с природен газ и неговите производни на пазарни принципи, като цели отказ от постепенно от ценообразуване по договори. Какво представляват газовите хъбове на ЕС описва в корпоративното си издание „Газпром“.

Първият такъв хъб,  британския NBP  е създаден през 1998 г., като по-късно към него се присъединяват континенталните – белгийският Zeebrugge (2000 г.), нидерландският TTF и италианският PSV (2003 г.), френският PEGs (2004 г.), австрийският CEGH (2005 г.), немските Gaspool и NGG (2009 г.). Центровете за търговия са твърде млади (Чехия, Полша, Унгария) не показват никаква активност.

Процесите на създаване и установяване на газовите хъбове неизменно се намира в центъра на вниманието на целия сектор. Днес общият брой на хъбовете в Европа достига 17. Освен това, газа се търгува на 20 борси и в 20 големи брокерски къщи. Много или малко е това ? Ако се предположи създаване на център за търговия с газ във всяка държава-членка на ЕС, то явно е недостатъчно. Ако се следва концепцията на целевия модел на пазара на газ в ЕС, изискващ създаване на газов хъб във всяка пазарна зона (предполага се, че ще бъдат около десет), то част от днешните борси са ненужни. И въпреки, че активните дискусии за развитието на хъбовете в рамките на целевия модел текат над десет години, окончателната конфигурация на пазара засега така и не е определена. Въпреки това, през цялото това време докладите за динамиката за развитие на сектора бяха един от инструментите в преговорите с доставчиците за изменение на системата на ценообразуване в полза на привързването към котировките към борсите.

От 2015 г. отчетността за печалби на новите борси, обхващащи все повече нови страни, ръст на търгуваните количества и на реалните обеми,  все повече участници в сделките и разширяването на диапазона на търгуваните продукти донякъде намаля. През 2017 г. докладът на европейския регулатор ACER за пръв път представи не количествена, а качествена оценка на всички „хъбови стопанства“. И оценката се оказа доста отрезвяваща.

Двойката устойчиви

Само два европейски хъба NBP и TTF, регулаторът ACER нарича зрели и устойчиви, утвърдени. За всички  останали са намерени различни определения, като даващи надежда за успех в бъдеще. Така платформите във Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия и Чехия, според определението на ACER са „напреднали“, но с дефицит в ликвидността. Испания, Полша и Словакия имат „създаващ“ се център за търговия, а Португалия, Балтийските страни и Източна Европа - „зараждащ се“. Последните се характеризират с ликвидност на ниско ниво, предимно ориентиране към спот, доминиране на дългосрочни договори и двустранни сделки, различни групи от потребители,  ранни етапи от създаването на пазар, необходимост от организиране на системата  „вход-изход“. С други думи регулаторът регистрира, че дори 10 – 15 години от момента на създаването, тези платформи още се подготвят, макар и в различна степен.

Традиционно развитието и ликвидността на газовия хъб се характеризира с няколко обективни критерия: обем на договорите с/без физически доставки на газ, брой на участниците в търговията и извършени сделки, разнообразие от предлагани търговски продукти и пр. Съществуват и по-специфични показатели – разлика между цена на търсенето и предложенията (Bid-offer spread), обем на портфейла на поръчките (Order book volume) , ценова чувствителност на портфейла от поръчки (Order book price sensitivity), индексът HHI, но това е тема за отделен разговор.

Резултатите от 2017 г. в разглежданият сектор се оказват едновременно очаквани и неочаквани. Така например, един от ключовите показатели – търгувани обеми без физическа доставка, неизменно растящ през последните години, изведнъж е намалял с 4, 2 %  (графика 1). Обяснението за ниска волативност и слабо търсене на сезонни продукти изясняват малко загадъчното поведение на търговците, които понижиха интереса си към финансовите инструменти на основата на природния газ. Фактът, че британската NBP съществено отстъпва позициите си на континенталната борса TTF е напълно разбираем. Британската борса след обявяването на Brexit става все по-малко удобна за търговците, като увеличава за тях рисковете за правна несигурност и колебанията по отношение на курса лира/евро. Според данните от 2017 г., почти половината от газа „на хартия“ в ЕС се търгува на базата на TTF (48 %), а дела на британския хъб спада до 40 %.

Дори предвид тези вътрешни потоци, общият дял на двете водещи борси остава почти непроменен, като в същото време всички подобни центрове на търговия в разстояние на последните пет  години едва надхвърлят 10 % от общия обем търговия. Това е принципно важно за разбиране на настоящото състояние на европейския газов пазар, където системно доминират двете водещи борси, определяйки цялата ситуация в региона. Такова несъответствие между двата лидера и десетината проекти за хъбове могат да бъдат проследени при различните критерии, характеризиращи дейността на сектора на краткосрочната търговия.

Що се касае до търговията с газ с физическа доставка, то във Великобритания този показател е намалял от 91 млрд. куб м през 2011 г. до 77 млрд. куб м през 2017 г., в Нидерландия тече обратен процес – ръст от 38 млрд. до 55 млрд. куб м. (графика 2). Но общият обем на реални търгове за последните седем години практически не се е изменил и съставлява около 130 млрд. куб м. Няма да бързаме с изводите, дали това е таван за потоците (газови), въпреки че има определени основания за това: в условията на максимално добри обеми, реалните доставки не стигат до повече.

Освен очевидният факт на стагнация на реалните доставки на газ, преминаващ през хъбовете, принципно важно е, че тези 130 млрд. куб м съставляват по-малко от една трета от общото потребление на газ в ЕС, а това е явно недостатъчно, за да може да се посочат цените, генерирани на тези борси, които са и представителни за целия европейски пазар.

Да, хъбовете във Великобритания и Нидерландия са достатъчно зрели и ликвидни, за да генерират адекватна пазарна цена за Северозападна Европа на основата на текущо съотношение на търсенето и предложенията в дадения регион, но съвсем не за цяла Европа. Цените на NBP  или TTF не богат да са бенчмарк за Средиземноморието или за Източна Европа, където пазарната ситуация е друга, но и освен това локалните хъбове съвсем не са така ликвидни, за да генерират цени за своя регион. С други думи, обвързване на доставките на газ, да кажем за Италия към котировките на TTF е неправилно, тъй като те са „чужди“ за Средиземноморието, а италианският хъб PSV вече цели 15 години е в етап на развитие и ценовите ориентири на неговите котировки  могат да се определят като твърде условни.

Производният от обем от търговия е общоприет и много важен критерий, характеризиращ ликвидността на краткосрочния пазар на хъбове и борси, така нареченият churn-rate. В даденият случай ние имаме предвид неговото класическо определение, като съотношение на търгуваните (книжни) и физически доставки, с други думи, колко пъти е била препродадена единица газ на дадена платформа. Ако този показател надхвърля 15, платформата се смята за ликвидна и подпомага формирането на адекватни пазарни цени. Churn-rate за двата европейски лидера – NBP и TTF през 2017 г. съставлява 23 и 39 съответно, което еднозначно определя  тези платформи за достатъчно ликвидни.

Ликвидността не расте

Всички останали европейски центрове за краткосрочна търговия с газ по този показател не надхвърлят 5. На графика 3 е представен показателят churn-rate за „напредналите“, според терминологията на ACER, хъбове с диапазон 2,5 – 5,7, като е важно, че ликвидността на тези центрове практически не расте в разстояние на десет години, което не дава надежди за рязък ръст в близко бъдеще.

Въпреки че най-простият начин за увеличаване на ликвидността е чрез нарастване на търгуемите „хартиени“ обеми, а не с проценти като сега. Да се направи това в рамките на локален пазар е напълно по силите на двадесетината активни търговци и спекуланти, но това не се случва.

Крайно ниското ниво на ликвидността на всички европейски центрове, с изключение на двете ( NBP и TTF) без шансове за бързо нормализиране на ситуацията стана една от причините за това, че от системата за мониторинг на развитие на европейския газов пазар този важен показател все пак да бъде изключен.

В практиката на газовия пазар на ЕС природният газ се търгува както на хъбове, така и на борси. Но широко употребяваният термин „борсова или спотова търговия“ се представя не съвсем коректно, тъй като това е само подвид на общото понятие „краткосрочна търговия“, където основен дял съставляват извънборсовите двустранни нестандартизирани договорености с елементи на пазарно ценообразуване  (over-the-counter, OTC). Такава извънборсова сделка се сключва пряко между две страни с използване на стандартни условия на договор (цена, обеми, срокове на доставки).

Повечето такива сделки се сключват в организирани места за търговия (борси, брокерски къщи ) или пряко между продавачи и купувачи, освен това организаторите на търговията не носят отговорност за спазване от страните на условията по договора. При сключването им също така не се изисква предварително резервиране на парични средства. С други думи – това е някаква преходна форма от преки свободни двустранни договорености до пълноценни борсови операции.

През последните години отчетите на пазарните анализатори регистрират постепенен ръст на основно на борсовите операции в „хартиената“ търговия на природен газ на фона на съкращаване на извънборсовите сделки, които като цяло за ЕС са се понижили от 69 % през 2014 г. до 60 % през 2017 г. Настоящата 2017 г. неочаквано нарушава привидно установената тенденция. Докладите за първите седем месеца показват връщане на извънборсовите сделки до 65 % от общият обем. Още 7,7 % от извънборсовите двустранни сделки преминават през процедурата на клиринг, а борсовите операции съставляват 27,3 % срещу 33 % година по-рано.

Още по-любопитно е да се сравни структурата на търговията във Великобритания, където борсовите операции съставляват около половината, и тези на континента, където силно доминират извънборсовие сделки (графика 4). При намаляване на абсолютните обеми на NBP в полза на TTF британският хъб остава къде-къде по-здрава пазарна формация от водещият континентален такъв, при който ръстът на показателите в голяма степен се дължи не благодарение на органичното развитие, а на изменението на методиката и на доброволно-принудителното прехвърляне на всички операции на националната компания Gas Terra, с привързване на котировките към TTF.

Спокойната ценова конюнктура на природният газ в Европа, наблюдавана от началото на 2014 г. по своята същност се елиминира и от още един неизменен аргумент в привържениците на пазарните преобразувания – сравняване на договорните и краткосрочните цени в полза на последните. Така цялата минала година котировките на европейските търговски платформи практически винаги се оказват над договорните цени на природния газ (например индекса BAFA, даващ средна цена на всички доставки на границата на Германия) (графика 5).

Създаването на достатъчно на брой ликвидни и развити газови хъбове в ЕС е заявено като една от ключовите задачи в процеса на либерализация на газовия пазар в обединена Европа. За постигане на тази цел е създадена обширна правна база, регулаторите са разработили и приели голям брой документи, наложена е система на мониторинг. Привързването към котировките на газовите хъбове стана една от централните теми на трудните преговори с доставчиците на газ в региона, в резултат на което съществено се измени системата на ценообразуване. Въпреки че е очевидно, че краткосрочността с нейната непредсказуемост и волативност за доставчиците е крайно неудобна.

Но общата ситуация в сектора дори и на този благоприятен фон се измени малко. В региона успешно функционират две водещи борси, а всички останали се намират или на етап на развитие, или остават само на книга, независимо, че от създаването им са минала вече 10-15 години. Спокойната ценова конюнктура през последните години и достатъчните предложения на газ в региона най-общо доведоха до регрес на някои ключови показатели. Ръстът на краткосрочната търговия на единния европейски пазар на газ тече много вяло, независимо от възможностите. В тази връзка възниква един дразнещ въпрос – какво ще стане, ако тази прословута победа на спота над договорите не е много удобна не само за доставчиците, но и за потребителите?

Автор: Светлана Мельникова, ИНЭИ РАН, РГУНГ имени И.М. Губкина

От Вести, по корпоративното издание на „Газпром“







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    verita
    Ако на някой не му е ясно,че няма да има никакъв хъб и от 2019г.спира транзита на газ през България вече трябва да му се изясни,че Украйна скъса договора си с Русия и от 2019г. април няма да има руски газ през територията и. Ще купуваме от Ердоган,като той ще определя цената!
    Напиши отговор