НАЧАЛО » анализи

Учени призоваха за политическо решение по проекта за АЕЦ „Белене“

fb
3E news
fb
25-02-2018 04:31:00
fb

Време е управляващите в България да вземат политическо решение по проекта за АЕЦ „Белене“. За това призоваха  в рамките на дискусията   „АЕЦ „Белене“ ключ към сигурността и развитието на България“, организирана от партия АБВ учени и експерти в областта на енергетиката.

„Най-лошо е да не се прави нищо“, каза по време на дискусията професорът по ядрена енергетика Янко Янев от МААЕ. Той повтори тезата си, че най-големият риск за проекта остава политическият. Зад становището за вземане на решение застанаха както академик Воденичаров и проф. Атанас Тасев, така и учени в рамките на дискусионния панел.  Народното събрание е не по-малък длъжник, припомни експертът по енергийна политика Славчо Некойв и обърна внимание, че факторът време вече е на изчерпване.

По проекта за АЕЦ „Белене“ трябва да има политическо решение и то трябва да бъде произнесено на висок глас.  Това заяви от своя страна президентът на България в периода 2002-2012 г. Георги Първанов.



Наблюдавам дискусиите за АЕЦ „Белене“ от 1991 . След 2000-та година тя стана странна и опря до това – ще строим ли, или не и колко ще струва. Това отбеляза проф. Янко Янев от МААЕ. Той обърна внимание, че от това дали България ще строи или не

Въпросът дали България ще строи АЕЦ „Белене“ е политически. От отговорът на този въпрос зависи дали страната ни ще остане в Клуба на ядрените държави  или ще излезе и с какво ще заменим предимствата от това участие.  Това заяви проф. Янко Янев от МААЕ в рамките на дискусията.  В контекста на това той обърна внимание и на значението на участието на държавата, което е от стратегическо значение. Професорът наблегна и на значението за българската икономика както по време на строителството, а след това на АЕЦ „Белене“. Янев се спря на изключително високото ниво на българската атомна енергетика и натрупаните активи – разполагаме с реактор от трето поколение, компетентен оператор в лицето на АЕЦ „Козлодуй“ с огромен опит, лицензирана площадка, подготвена инфраструктура, наличие на инвестиционен интерес, направени вложения досега от порядъка на 1,5 млрд. евро (3 млрд. лв.), юридически статут.  „Опит в областта на ядрената енергетика за 40 години опериране на АЕЦ „Козлодуй“ е безценен. Това ще го кажат в цял свят“, посочи проф. Янев. Той разгледа и вариантите за отказ от проекта и продажба на оборудването. По думите му първо тази продажба трябва да е със съгласието на „Росатом“, а ако все пак се стигне до такава, то ще се вземе до 30 % от реалната и платена досега стойност.

Експертът по ядрена енергетика обърна внимание на изключителното значение на една АЕЦ за националната сигурност. АЕЦ дава друг тип сигурност, посочи той и даде за пример  АЕЦ „Бушер“ в Иран, или пък АЕЦ в Йордания, както и в други страни. От гледна точка на енергийната и национална сигурност професорът разгледа възможностите за достъп до алтернативни източници и дали те са достатъчно надеждни, както и на спазването на ангажиментите, свързани с Парижкото споразумение за климата. По думите на проф. Янев крайно необходимо е да се изясни модела на завършване на проекта, тъй като изпълнението е ограничено във времето.

Експертът по ядрена енергетика бе категоричен, че страната ни няма ясна политика по отношение на ядрената си енергетика. „Най-  голям е политическият риск. Всъщност всичко е свързано с това дали искаме да вървим напред, или не“, категоричен бе той, като допълни, че пазарните рискове, тези свързани с довършването на проекта и финансовите са ниско. Колкото до ядреното гориво, има възможност за осъществяване на доставки от поне четири доставчика, посочи още професорът.

Янко Янев обърна внимание, че по времето на влизане в експлоатация на АЕЦ „Белене“ той ще замести други мощности, които вече ще са или излезли, или излизащи от употреба. В коментар на тезата за възможността за още едно, две, или три удължаване на живото на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, проф. Янко Янев припомни, че реакторите там са второ поколение. „Време е за внедряване на една по-модерна технология , на реактори трето поколение“, обясни той.

АЕЦ и ВЕИ трябва заедно да решат проблема със сигурността на енергийните доставки в бъдеще. Отражението на един такъв проект е от огромно значение за икономиката ни, отбеляза още той. „Най-лошото е да не се прави нищо“, посочи още проф. Янко Янев.

Академик Воденичаров направи преглед на техническите аспекти, свързани с енергийната система на България и посочи необходимостта от комплексна програма до 2040 г. Той обърна внимание и на решенията на съседните страни за строителство на ядрени мощности, включително Румъния. В рамките на дискусионния панел академик Воденичаров прочете и становище на учените от БАН в отговор на твърденията на бившия премиер Иван Костов изразени в началото на седмицата на дискусия по ядрения проект, но в Народното събрания. В прочетеното становище учените от академията на науките застават напълно зад изготвеният от тях доклад, като посочват, че цитираните от Костов данни са използвани манипулативно.

В презентацията си „Ядрената енергетика на България – политика или финанси?“, изпълнителният секретар на Булатом, Станислав Георгиев направи преглед на всички нормативни документи досега за АЕЦ „Белене“ от 90-те години досега. „Политиците сбъркаха, че няма да платят сметката“, каза той, припомняйки колко струваше грешката от спирането на проекта и цената на арбитражното дело срещу НЕК. „Решението е политическо и политиците трябва да вземат решение“, каза той. Станислав Георгиев припомни също така, че проектът не трябва да се третира като руски. „35 % от АЕЦ „Белене“, цялата електрическа част е предвидена за изпълнение от „Арева“, припомни той.  

Проф. Атанас Тасев от своя страна посочи, че ситуацията по отношение на проекта за АЕЦ „Белене“ е стигнала до пълен абсурд. „Трябва да се появи един Александър Македонски, който да вземе решение“, посочи той. В презентацията си „Отговорите са повече от въпросите“ проф. Тасев разгледа възможността за изграждането на атомната централа през модела от настоящото към бъдещо електропотребление при електрифициране на транспорта и изчерпващите се възможности за енергиен интензитет. В моделът си проф. Тасев представи и прогнозен бюджет на проекта – от порядъка на 10 млрд.евро, но разбира се финансовите модели са при различни параметри, като при всички се очертава възможност за печеливша нова ядрена мощност. Нещо повече, проф. Тасев прави сравнение с необходимостта от вложения в други мощности – соларни, на природен газ, като цената при тях в никакъв случай не е под необходимата за АЕЦ „Белене“.

Експертът по енергийни политики Славчо Нейков коментира, че в обсъжданията по темата за АЕЦ „Белене“ има нещо тъжно и това е липсата на държавата. Той припомни противоречащото си решение за спиране на проекта за АЕЦ „Белене“ на записаното в иначе все още действащата Енергийна стратегия за строителство на 2000 МВт ядрени мощности. Решението за АЕЦ „Белене“ ще изисква промяна на поне 5 закона. Народното събрание е не по-малък длъжник от правителството, каза той, като обърна внимание на фактора „време“. „Държавните институции подценяват времевия фактор“, заяви той.

 

По проекта за АЕЦ „Белене“ трябва да има политическо решение и то трябва да бъде произнесено на висок глас.  Това заяви президентът на България в периода 2002-2012 г. Георги Първанов. Той обърна внимание, че в последно време има ново качество на дебата предвид докладите на БАН и Виенския център за ядрена компетенция. В същото време Първанов  посочи, че „Разкарването на топката за АЕЦ „Белене“ е най-лошото, защото енергийната ни политика и дипломация губят темпо.

В началото на дискусията председателят на АБВ Константин Проданов обясни, че целта на форума не е проектът да се вкара в руслото „русофили и русофоби“, а в политическото такова и да се даде място на експертите.

Първанов обърна внимание, че проектът не касае само енергийното потребление, а и моделът на българската икономика, но и енергийната и национална сигурност. „Много се надявам да говорим най-сетне за модел на българска икономика, а не на парче. Политиците се занимават с всичко друго, но не и с перспективите за българската икономика“, посочи той. В този мисъл Първанов посочи безсмислието на последните дебати в парламента, включително и  предложенията за такъв по сделката за ЧЕЗ.

„Много моля, дискусии нека да има. В парламента първата, най-важната работа, която трябва да се свърши е да се внесе предложение за отпадането на така наречения мораториум върху проекта „Белене“. Всичко друго е имитация. Залъгване на избирателите, независимо дали става дума от ляво, от дясно, дали управляващи или опозиция“, коментира Първанов. Според него решението може да бъде преодоляно с предложение на Министерски съвет.

„Няма никакъв проблем, напротив, задължително е да има ново решение, с което да се развържат ръцете на изпълнителната власт, с което да се даде зелена улица на този проект. Това би било най-силният знак към потенциалните инвеститори. Сигурно пак ще стане дума, както и досега, затова, че интереси има, но този интерес със сигурност е ограничен. Вероятно все още има инвеститори, които се стъписват от факта, че има решение на Народното събрание в една парламентарна република, което няма как да не носи някакви съмнения. Това е първата работа, която трябва да свършат народните представители“, допълни Първанов.

Базирайки се на собственият си опит той излезе  с предложение президентът Румен Радев да свика КСНС „защото приляга на този орган да се занимае отново с проблема и надявам се да окуражи партиите, управляващите в търсенето на бързо и ефективно решение“. Първанов постави и въпроса за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ , като наблегна на евентуалното забавяне във времето на строителството на нова ядрена мощност. Ако проектът за АЕЦ „Белене“ е руски, преместването му в АЕЦ „Козлодуй“ ще го направи ли по-малко руски, постави въпрос Първанов, като заяви, че проектът е български?

„Смятам, че въпросът за политическата отговорност стои много сериозно“, каза той и допълни, че политиците трябва да си дадат сметка, че вече няма време за отлагане, че „времето изтича“. В рамките на изложението си президентът Георги Първанов припомни, че навремето се е обсъждала възможността за участие и на съседни на България страни в този проект.

"Нали сме лидер за обединението на  Западните Балкани, защо не се води с тях разговор за участието им", посочи Първанов. Той не подмина и писмото на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер до премиера Борисов за АЕЦ „Белене“, в което се казва, че всяка страна взима сама решения по такива въпроси.

АЕЦ Белене
Георги Първанов
АЕЦ
АЕЦ Колодуй
енергийна сигурност
академик Воденичаров
проф. Атанас Тасев
проф. Янко Янев
Славчо Нейков
енергетика
енергийна интензивност
електропотребление
По статията работи:

Маринела Арабаджиева