Учени призоваха за политическо решение по проекта за АЕЦ „Белене“

Време е управляващите в България да вземат политическо решение по проекта за АЕЦ „Белене“. За това призоваха  в рамките на дискусията   „АЕЦ „Белене“ ключ към сигурността и развитието на България“, организирана от партия АБВ учени и експерти в областта на енергетиката.

„Най-лошо е да не се прави нищо“, каза по време на дискусията професорът по ядрена енергетика Янко Янев от МААЕ. Той повтори тезата си, че най-големият риск за проекта остава политическият. Зад становището за вземане на решение застанаха както академик Воденичаров и проф. Атанас Тасев, така и учени в рамките на дискусионния панел.  Народното събрание е не по-малък длъжник, припомни експертът по енергийна политика Славчо Некойв и обърна внимание, че факторът време вече е на изчерпване.

По проекта за АЕЦ „Белене“ трябва да има политическо решение и то трябва да бъде произнесено на висок глас.  Това заяви от своя страна президентът на България в периода 2002-2012 г. Георги Първанов.



Наблюдавам дискусиите за АЕЦ „Белене“ от 1991 . След 2000-та година тя стана странна и опря до това – ще строим ли, или не и колко ще струва. Това отбеляза проф. Янко Янев от МААЕ. Той обърна внимание, че от това дали България ще строи или не

Въпросът дали България ще строи АЕЦ „Белене“ е политически. От отговорът на този въпрос зависи дали страната ни ще остане в Клуба на ядрените държави  или ще излезе и с какво ще заменим предимствата от това участие.  Това заяви проф. Янко Янев от МААЕ в рамките на дискусията.  В контекста на това той обърна внимание и на значението на участието на държавата, което е от стратегическо значение. Професорът наблегна и на значението за българската икономика както по време на строителството, а след това на АЕЦ „Белене“. Янев се спря на изключително високото ниво на българската атомна енергетика и натрупаните активи – разполагаме с реактор от трето поколение, компетентен оператор в лицето на АЕЦ „Козлодуй“ с огромен опит, лицензирана площадка, подготвена инфраструктура, наличие на инвестиционен интерес, направени вложения досега от порядъка на 1,5 млрд. евро (3 млрд. лв.), юридически статут.  „Опит в областта на ядрената енергетика за 40 години опериране на АЕЦ „Козлодуй“ е безценен. Това ще го кажат в цял свят“, посочи проф. Янев. Той разгледа и вариантите за отказ от проекта и продажба на оборудването. По думите му първо тази продажба трябва да е със съгласието на „Росатом“, а ако все пак се стигне до такава, то ще се вземе до 30 % от реалната и платена досега стойност.

Експертът по ядрена енергетика обърна внимание на изключителното значение на една АЕЦ за националната сигурност. АЕЦ дава друг тип сигурност, посочи той и даде за пример  АЕЦ „Бушер“ в Иран, или пък АЕЦ в Йордания, както и в други страни. От гледна точка на енергийната и национална сигурност професорът разгледа възможностите за достъп до алтернативни източници и дали те са достатъчно надеждни, както и на спазването на ангажиментите, свързани с Парижкото споразумение за климата. По думите на проф. Янев крайно необходимо е да се изясни модела на завършване на проекта, тъй като изпълнението е ограничено във времето.

Експертът по ядрена енергетика бе категоричен, че страната ни няма ясна политика по отношение на ядрената си енергетика. „Най-  голям е политическият риск. Всъщност всичко е свързано с това дали искаме да вървим напред, или не“, категоричен бе той, като допълни, че пазарните рискове, тези свързани с довършването на проекта и финансовите са ниско. Колкото до ядреното гориво, има възможност за осъществяване на доставки от поне четири доставчика, посочи още професорът.

Янко Янев обърна внимание, че по времето на влизане в експлоатация на АЕЦ „Белене“ той ще замести други мощности, които вече ще са или излезли, или излизащи от употреба. В коментар на тезата за възможността за още едно, две, или три удължаване на живото на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, проф. Янко Янев припомни, че реакторите там са второ поколение. „Време е за внедряване на една по-модерна технология , на реактори трето поколение“, обясни той.

АЕЦ и ВЕИ трябва заедно да решат проблема със сигурността на енергийните доставки в бъдеще. Отражението на един такъв проект е от огромно значение за икономиката ни, отбеляза още той. „Най-лошото е да не се прави нищо“, посочи още проф. Янко Янев.

Академик Воденичаров направи преглед на техническите аспекти, свързани с енергийната система на България и посочи необходимостта от комплексна програма до 2040 г. Той обърна внимание и на решенията на съседните страни за строителство на ядрени мощности, включително Румъния. В рамките на дискусионния панел академик Воденичаров прочете и становище на учените от БАН в отговор на твърденията на бившия премиер Иван Костов изразени в началото на седмицата на дискусия по ядрения проект, но в Народното събрания. В прочетеното становище учените от академията на науките застават напълно зад изготвеният от тях доклад, като посочват, че цитираните от Костов данни са използвани манипулативно.

В презентацията си „Ядрената енергетика на България – политика или финанси?“, изпълнителният секретар на Булатом, Станислав Георгиев направи преглед на всички нормативни документи досега за АЕЦ „Белене“ от 90-те години досега. „Политиците сбъркаха, че няма да платят сметката“, каза той, припомняйки колко струваше грешката от спирането на проекта и цената на арбитражното дело срещу НЕК. „Решението е политическо и политиците трябва да вземат решение“, каза той. Станислав Георгиев припомни също така, че проектът не трябва да се третира като руски. „35 % от АЕЦ „Белене“, цялата електрическа част е предвидена за изпълнение от „Арева“, припомни той.  

Проф. Атанас Тасев от своя страна посочи, че ситуацията по отношение на проекта за АЕЦ „Белене“ е стигнала до пълен абсурд. „Трябва да се появи един Александър Македонски, който да вземе решение“, посочи той. В презентацията си „Отговорите са повече от въпросите“ проф. Тасев разгледа възможността за изграждането на атомната централа през модела от настоящото към бъдещо електропотребление при електрифициране на транспорта и изчерпващите се възможности за енергиен интензитет. В моделът си проф. Тасев представи и прогнозен бюджет на проекта – от порядъка на 10 млрд.евро, но разбира се финансовите модели са при различни параметри, като при всички се очертава възможност за печеливша нова ядрена мощност. Нещо повече, проф. Тасев прави сравнение с необходимостта от вложения в други мощности – соларни, на природен газ, като цената при тях в никакъв случай не е под необходимата за АЕЦ „Белене“.

Експертът по енергийни политики Славчо Нейков коментира, че в обсъжданията по темата за АЕЦ „Белене“ има нещо тъжно и това е липсата на държавата. Той припомни противоречащото си решение за спиране на проекта за АЕЦ „Белене“ на записаното в иначе все още действащата Енергийна стратегия за строителство на 2000 МВт ядрени мощности. Решението за АЕЦ „Белене“ ще изисква промяна на поне 5 закона. Народното събрание е не по-малък длъжник от правителството, каза той, като обърна внимание на фактора „време“. „Държавните институции подценяват времевия фактор“, заяви той.

 

По проекта за АЕЦ „Белене“ трябва да има политическо решение и то трябва да бъде произнесено на висок глас.  Това заяви президентът на България в периода 2002-2012 г. Георги Първанов. Той обърна внимание, че в последно време има ново качество на дебата предвид докладите на БАН и Виенския център за ядрена компетенция. В същото време Първанов  посочи, че „Разкарването на топката за АЕЦ „Белене“ е най-лошото, защото енергийната ни политика и дипломация губят темпо.

В началото на дискусията председателят на АБВ Константин Проданов обясни, че целта на форума не е проектът да се вкара в руслото „русофили и русофоби“, а в политическото такова и да се даде място на експертите.

Първанов обърна внимание, че проектът не касае само енергийното потребление, а и моделът на българската икономика, но и енергийната и национална сигурност. „Много се надявам да говорим най-сетне за модел на българска икономика, а не на парче. Политиците се занимават с всичко друго, но не и с перспективите за българската икономика“, посочи той. В този мисъл Първанов посочи безсмислието на последните дебати в парламента, включително и  предложенията за такъв по сделката за ЧЕЗ.

„Много моля, дискусии нека да има. В парламента първата, най-важната работа, която трябва да се свърши е да се внесе предложение за отпадането на така наречения мораториум върху проекта „Белене“. Всичко друго е имитация. Залъгване на избирателите, независимо дали става дума от ляво, от дясно, дали управляващи или опозиция“, коментира Първанов. Според него решението може да бъде преодоляно с предложение на Министерски съвет.

„Няма никакъв проблем, напротив, задължително е да има ново решение, с което да се развържат ръцете на изпълнителната власт, с което да се даде зелена улица на този проект. Това би било най-силният знак към потенциалните инвеститори. Сигурно пак ще стане дума, както и досега, затова, че интереси има, но този интерес със сигурност е ограничен. Вероятно все още има инвеститори, които се стъписват от факта, че има решение на Народното събрание в една парламентарна република, което няма как да не носи някакви съмнения. Това е първата работа, която трябва да свършат народните представители“, допълни Първанов.

Базирайки се на собственият си опит той излезе  с предложение президентът Румен Радев да свика КСНС „защото приляга на този орган да се занимае отново с проблема и надявам се да окуражи партиите, управляващите в търсенето на бързо и ефективно решение“. Първанов постави и въпроса за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ , като наблегна на евентуалното забавяне във времето на строителството на нова ядрена мощност. Ако проектът за АЕЦ „Белене“ е руски, преместването му в АЕЦ „Козлодуй“ ще го направи ли по-малко руски, постави въпрос Първанов, като заяви, че проектът е български?

„Смятам, че въпросът за политическата отговорност стои много сериозно“, каза той и допълни, че политиците трябва да си дадат сметка, че вече няма време за отлагане, че „времето изтича“. В рамките на изложението си президентът Георги Първанов припомни, че навремето се е обсъждала възможността за участие и на съседни на България страни в този проект.

"Нали сме лидер за обединението на  Западните Балкани, защо не се води с тях разговор за участието им", посочи Първанов. Той не подмина и писмото на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер до премиера Борисов за АЕЦ „Белене“, в което се казва, че всяка страна взима сама решения по такива въпроси.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
2 коментари
  • 0 2
    2
    Николай
    И какво да е политическото решение, да подпишем договор за изкупуване на енергията от Белене и да си гарантираме високо цени на електроенергията за в бъдеще, а Козлодуй да излезе на борсата, за да гарантираме ниски цени в региона?
    Напиши отговор
  • 2 0
    1
    КУ КУ
    Така нареченият "професор" Атанас Тасев - известен с това, че фалитът на КТБ го завари с 1 млн. лева там, явно крадени, с нищо не е доказал това твърдение! Прошляк, който по цял ден търси трибуна, където да бръщолеви небивалици, а днес у угодник на тъмни интереси се изписва, явно срещу заплащане !?
    Напиши отговор