Проф. Христо Пимпирев: На Антарктида промените в климата са съвсем очевидни

Българската антарктическа експедиция участва в съвместен проект с Испания и Португалия, уточнява нейният ръководител

Българската антарктическа експедиция участва в международен проект за климатичните промени ("Изледване на замръзналата почва във връзка с установяване на климатичните промени на о-в Ливингстън"). Каква е целта му?
- Този проект е съвместно участие между Испания и Португалия. Одобрен е от португалския и испанския научни фондове и се финансира изцяло от двете страни, залегнал е в стратегия на Седма рамкова програма на Европейския съюз, където полярните изследвания са едни от основните приоритети. Миналата година беше началото на проекта, а тази година започнахме същинската работа. Основната му цел е да се изследва постоянната замръзналост , т.нар. пермафрост. Тя се наблюдава в полярните региони в Арктика и Антарктида. Тя е изключително важна за установяване на въглеродния цикъл в атмосферата. Знаем, че проблемите на глобалното затопляне, които сега вълнуват цялото човечество, се дължат на факта, че количеството въглероден диоксид се е увеличило през последните 100 години с 20% в атмосферата, а на метана със 100%, което води до парников ефект. Нейното изследване е много важно, защото тази постоянна замръзналост е чувствителна на този въглероден цикъл, при който се освобождават въглеродният диоксид и метанът.
В какво се изразява българското участие?
- Българската страна предостави инфраструктура и научен потенциал. Ние предоставяме логистичните възможности на българската полярна база, тъй като португалските изследователи нямат база там. Наши учени от Софийския университет и по-специално Географския факултет, както и институти на БАН взеха участие в проекта. По този начин нашите учени имат шанса наравно с колегите си от Испания и Португалия да се включат в осмислянето на тези данни, които ще бъдат важни за създаването на един модел за климатичните промени в тази част на Антарктическия полуостров. Екипът е от 8 души: 4 испанци, 2 португалци и 2 българи. Не всички са на терен в Антарктида. Много от учените са включени в проекта и работят в лабораториите съответно в Испания, Португалия, България. Те работят по интерпретацията на получените данни.
Каква технология използвахте?
- Постоянната замръзналост се изследва с прецизна апаратура и в дълбочина, за да се проследят температурните изменения в атмосферата и концентрацията на СО2 във времето. За осъществяването на проекта бяха прокарани три сондажа. Единият е 25-метров сондаж в близост до испанската полярна база "Хуан Карлос 1". Другите два са съответно 6- и 9-метрови и са в околностите на българската ваза. Сондажите направихме с доста съвременна апаратура на швейцарска компания, специализирана в производството на такава техника. Миналата година поставихме метерологична станция. Повече от 15 години българската страна не може да намери пари за това. Тя струва около 50-60 хил. евро, което е повече от половината от нашия бюджет.  Португалските учени спонсорираха нейното закупуване. Тя записва данни в дълбочина, тъй като е свързана с 10-метров сондаж. Сондажът е в непосредствена близост до метеорологичната станция, където има поставени много прецизни датчици, измерващи температурата през цялата година. Тя е снабдена със слънчев панел, който я подхранва с енергия, така че да следим температурните изменения, когато нас ни няма.
Какви са заключенията от досегашните проучвания?
- Миналата година направихме сондажа и сложихме метерологичната станция. През този сезон получихме данните и в момента те се обработват. След приключването на проекта другата година, когато отново нашите португалски и испански колеги ще бъдат в нашата база, вече ще бъде изготвен доклад за тенденциите в изменението на климата.
Вие сте на базата в Ливингстън от 1993 г. Как климатичните промени се отразяват на тази част от планетата? Има ли промени, които се забелязват с просто око?
- Да, ние самите виждаме как ледниците се отдръпват. Откриват се нови скали, увеличава се ерозията. Това влияе неминуемо върху организмовия свят и ние го виждаме непрекъснато. През 1993-1994 г. рядко можеше да се види цветно растение. Сега числеността им се е увеличила с 20% в околностите на българската база. Тези наши наблюдения съвпадат с наблюденията на учените от другите бази. Количеството на цветните растения, които се нуждаят от по-топъл климат, се увеличава. Това влияе на животинския свят. Антарктическият пингвин увеличи много числеността си, тъй като техния живот е свързан със свободните от лед води. От друга страна, намалява броят на пингвините адели, които се срещат на паковия лед (неподвижния морски лед в непосредствена близост до брега). Този пингвин намали поне с 50% числеността си. Тези данни са на биолози от целия Антарктически полуостров. Много показателни обаче са сателитните снимки. От тях се вижда, че шелфовият ледник Густав изцяло изчезна през 1995 г., през 2005 пак със сателитни снимки се наблюдава изчезването на един друг шелфов ледник.
Какви са другите ви проекти?
- Освен гореспоменатия проект ние имаме един друг проект, по който работим вече четвърта година. Сегашната година е последната. Той е спонсориран от Агенцията за околната среда и водите и е свързан с изследването на екологията на региона. Нашите учени изследват например перата на пингвините, защото те са отлични биоиндикатори. Те съхраняват тежки метали и токсични вещества. Освен това правим и геоложко картиране, тъй като този регион е доста богат на полезни изкопаеми.
Как влияе човешкото, включително вашето, присъствие върху тази част от планетата?
- Човешкото присъствие неминуемо оказва влияние върху този уникален регион, върху животинския свят и върху цели ландшафти. Всяко едно строителство е намеса и затова има много строги норми, които са наложени от Антарктическия договор. Вече от 10 години съществува Комитет за опазване на околната среда в Антарктида, където пълноправен член е и България. Той следи как самото човешко присъствие влияе на тази уникална среда. За щастие нашето влияние е съвсем минимално, защото сме малък екип и защото спазваме екологичните норми. В нашата база има пречистване на отпадните води. За унищожаване на твърдите отпадъци има инсинератор и пречиствателна инсталация. В големите бази, където през лятото работят стотици хора, се замърсява повече.
Как този и други подобни проекти могат да повлияят на хората, които взимат решения във връзка с климата?
- Този проект е част от хилядите проекти на учени от цял свят, които изследват климатичните промени. Резултатите от подобни проекти се обобщават. Ролята на учените е да алармират, а работа на политиците е да вземат решения.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари