Проф. Христина Вучева: За законите и груповите интереси

Христина Вучева
Източник: БГНЕС, архив

Тази година 4 юли ще се запомни с това, че министър-председателят Бойко Борисов за втори път през последните дни нареди на ГЕРБ да изтеглят внесен от тях законопроект. Въпреки че това е смущаващо, трябва да поздравим премиера, че отново спря едно нарушение от страна на народните представители.

От медиите на 3 и 4 юли разбрахме, че при последния случай депутати от ГЕРБ предлагат увеличаване на данъчна ставка за бездимните цигари. Стана ясно, че когато са приели законите, на чиято основа е изграден Бюджет 2018, те са допуснали грешка. Предвидели са много ниска ставка за акциз на т.н. бездимни цигари и сега искат да се поправят. Ако това беше предвидено да стане от началото на 2019 г., предложението би имало съвсем различен акцент.

Смущаващото в случая е, че без каквито и да са притеснения във внесения проект се заявява, че той ще влезе в сила от 01.10.2018 г. На всички е известно, че в целия демократичен свят се счита за нормално данъчни закони да не се променят след като е приет закона за бюджета за съответната година. Това е предвидено в устройствените закони за бюджетите. В нашия Закон за публични финанси, в чл. 16, ал. 2 и 3 има специална разпоредба за тази цел. Това изискване не е нарушавано досега. Странно, че сега ни се обяснява, че всъщност по-важно било да не губим приходи, а не да спазваме подобни изисквания. Има и още по-нелепо обяснение. Въпросният текст на чл. 16 от ЗПФ не се отнасял за косвени данъци.

Всичко това е много смущаващо, защото непрекъснато са демонстрира пренебрежение към установени управленски правила и към съдържанието на законовите разпоредби. Нека започнем с изтегления преди седмица проект за законово регламентиране на автотранспортната камара. В началото на последната седмица от юни г-н Борисов съобщи пред медиите, че е казал на Светослав /това е народен представител от ГЕРБ/ да изтегли проект на закон за създаване на Българска автомобилна камара. Министър-председателят направи това, за да се спаси от протести, подготвени от автобусни фирми и др. от транспортния сектор, които не харесаха тази идея.

Незнайно как авторите на проекта бяха успели да убедят парламентарната група на ГЕРБ да внесе проект на закон, който осигурява държавни функции на една шепа собственици на товарни камиони. Те поискаха да управляват транспортния сектор без да са част от официалната изпълнителна власт и бяха на крачка от реализиране на тази си идея. Не е странно, че има хора с подобни желания.

Много по-мащабна идея от същия вид имаше през 1994 г. по време на кабинета „Беров”. Тогава кръгът Г-13 чрез едно проектосдружение поиска официално да им се отстъпи управлението на страната. Необяснимо е обаче как така през 2018 г. когато са минали 30 години от скъсването с тоталитаризма, е възможно да се лансира успешно нещо подобно и дори да не се разбира как това застрашава демократичното държавно управление.

Още по-трудно е за разбиране след като се установи, че основните работодателски организации – Стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската търговско-промишлена палата са изпратили до Народното събрание подробно и много добре обосновано отрицателно мнение за въпросния закон. То може да се прочете на страницата на АИКБ. Това становище трябва да се прочете, защото освен всичко друго то показва, че изминалите години, след 1990 г., все пак са позволили, въпреки всичко, да се постигне огромен напредък в познанието за демократичните устои на обществото в сравнение с времената преди 1989 г.

Другата странност на тази история е свързана с организацията и реда, по който се предвижват законопроектите у нас. Случката показва пълно пренебрежение на изискванията за предварително обмисляне и съгласуване на съдържанието на проектите с възможните бележки на експерти, които работят в администрацията на Народното събрание. Не е възможно Консултативният съвет по правни въпроси към председателя на Народното събрание, включващ хабилитирани прависти, да е дал положително становище за въпросния проект, ако е питан.

Най-тягостното е, че нищо от тези съображения не беше казано „на Светослав” от страна на Бойко Борисов при изтегляне на проекта за автомобилната камара. Щеше да бъде обнадеждаващо, ако по този повод на депутатите беше припомнено, че:
– ние сме демократична страна, в която сдружаването е доброволно, когато се касае за защита на професионални интереси;
 – държавните функции по управлението, на която й да е сфера от обществените отношения се изпълняват от министерства, агенции, комисии, но не и от сдружения на предприятия и лица. В споменатото становище на работодателите се посочва, че само в Италия през 30-те и 40-те години, официално е установено подобно мнимо държавно управление, наричано корпоративно;
 – сдруженията на предприятия и на физически лица са съществен елемент на демокрацията, но за това не е необходим отделен закон за всяко сдружаване.
- Правната основа на подобни необходими и много полезни сдружения е Законът за юридически лица с нестопанска цел;
-  Безсмислица, граничеща с глупост, би било да се напише закон, в който необходимия за обществото контрол, било чрез лицензии, или по друг начин спрямо тези, които осъществяват дейността, е предоставен на тях самите.

Това е основното съдържание на оттегления закон по настояване на премиера Борисов – действие, за което въпреки всичко трябва да му благодарим. В противен случаи, т.е. ако се приеме подобно нещо, ще означава млекопроизводителите, производителите на колбаси, производителите на млечни храни и всякакви други да си направят закони, да си намерят по един Светослав и да искат вместо Агенцията по храните те да казват кое сирене е от мляко и кое от палмово масло, кои кренвирши са от рога и копита и кои от месо. При тази перспектива, която, както се видя, е напълно възможна, още веднъж напомням да благодарим на Борисов и да се молим да не го кандърдисат да пусне отново закона за въпросната камара. Както се видя от последните дни, опитите за въздействие в тази насока продължават.

За съжаление, само седмица след случката описана по-горе, на Борисов му се наложи отново да спира напъните за законотворчество на депутати, които този път открито пренебрегват основополагащи законови изисквания. След като се демонстрира такова незачитане на реда и законите и в същото време не се разбира смисъла и съдържанието на управленския процес, как да сме сигурни, че ще настъпят по-добри времена и процесите ще се управляват така както изискват законите.

Както отбеляза премиерът в последното си изказване по повод случката с акцизния закон, само след няколко месеца ще започне обсъждането на Закона за бюджет 2019. Това предполага в близките дни преди лятната ваканция министърът на финансите да представи по подходящ начин виждането на правителството за 2019 г. за данъците – по видове, ставки, необходими изменения. В подобно изложение може да се включи въпросното изравняване на акциза за новия вид цигари. Това би била основа за възможните изменения към данъчните закони, които да се внесат за обсъждане през месец септември, преди да се приеме Законът за бюджет да 2019 г.

Ако се прилага този съответстващ на демокрацията подход няма да има възможност ГЕРБ да се превръща в „тъпан“, както се изрази Бойко Борисов, когато ядосано обясняваше от Солун защо изтегля проекта на своята парламентарна група.
 ------------
*Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.

*Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари