НАЧАЛО » анализи

Промените в енергийния закон - глътка въздух за НЕК и нищо повече

fb
3E news
fb
19-07-2015 04:15:00
fb

Комисията по енергетика към Народното събрание предстои да обсъди в понеделник окончателните промени в Закона за енергетиката. На 22 юли законопроектът трябва да бъде приет в пленарна зала, а на 24 юли да бъде публикуван в Държавен вестник. Предполага се, че текстовете в Закона за енергетиката ще зададат нови параметри, въз основа на които Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще може промени ценовото си решение, за да не се стигне до повишение на цената на тока, в частност до по-ниска цена на добавката „задължение към обществото“ и то за бизнеса.

Промените в Закона за енергетиката се наложиха, след като в ценовото си решение от юни, КЕВР оповести, че цената на добавката „здължение към обществото“ за бизнеса се увеличава от 18,93 лв. за/Мвтч на 40,21 лвл/Мвтч. Работодателските организации (БСК, АИКБ и КРИБ) се обявиха против увеличението. Недоволството им нарасна след публикуването на Наредбата за облекчаване на тежестта от ВЕИ за индустрията. Работодателите организираха и безпрецедентен по рода си протест.

След неколкократни съвещания между правителство, работодатели и с участието на синдикатите се стигна до идеята за създаване на Фонд „Сигурност на енергийната система“, както и до слагане на ред сред производителите на електроенегия от ВЕИ, така че да се намалят преференциите им, което от своя страна трябва да доведе до по-ниски тарифи на електроенергията и съответно на зелената добавка. В частност, промените в Закона за енергетиката, заедно с ценовото решение на КЕВР трябва да доведат до спиране на тарифния дефицит в НЕК.

Отделно правителство, работодатели и синдикати се договориха за създаване на енергиен съвет (тристраннка в енергетиката). Първата задача на този съвет бе осмисляне на въможността за въвеждане на скала на потреблението в Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ върху индустрията. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил  Велев съобщи, че предложението на бизнеса е да има скала,  която да започва от нула - до десет гигаватчаса годишно  потребление с петдесет процента облекчение, до 20 гигаватчаса - 60 на сто, от 20 до 30 гигаватчаса - 70 на сто, и над 30 гигаватчаса - е 80 на сто.

По думите му, общата сума на облекченията няма да надвиши предварително зададените в модела.

Председателят на КЕВР Иван Иванов от своя страна бе категоричен, че на облекчение според Европейската комисия подлежат не молове и затворени жилищни комплекси, а единствено енергоемки производства от тежката промишленост, чиято себестойностт на електроенергията в крайния продукт е 10%.

Ако съдим по последното становище на БСК от 17 юли, работодателите признават изискванията на ЕК, с което възможностите за въвеждане на скала на потреблението са нищожни.

 

Какво приеха депутатите на първо четене

По време на първо четене на поправките в Закона за енергетиката депутатите одобриха два отделни законопроекта, дело на съответно на ГЕРБ и Реформаторския блок. В новия вариант на законопроекта, качен на страницата на Народното събрание те вече са обединени в един.

Промените в Закона за енергетиката, приети на първо четене предвиждат в механизма за компенсиране на невъзстановяемите разходи и разходите за задължения към обществото да бъдат включени и операторът на електропреносната мрежа (ЕСО) и операторите на електроразпределителните мрежи (ЕРП).

 Поправките в законопроекта, дело на Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков, предвиждат създаването на Фонд "Сигурност на енергийната система".  Целта на Фонда е "финансово стабилизиране на сектора чрез редуциране на текущия дефицит в НЕК", твърдят вносителите. Със създаването на този фонд се цели да се запълни създаваният през годините вакуум, вследствие на натрупани некомпенсирани вземания за задължения към обществото.

 Фондът ще се финансира, като производителите на ток правят вноски в него в размер на 5% от ежемесечните си приходи от продадената енергия без ДДС.

От ГЕРБ предлагат още и изменение в Закона за енергията от възобновяеми източници. За целта понятието "средногодишна продължителност на работата" се заменя с "нетното специфично производство на електрическа енергия". Това според вносителите създава условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само тези количествата ток, за които съответните ВЕИ-та имат договори за преференциални цени. По този начин се очаква редуциране на разходите на обществения доставчик и осигуряване на предпоставки да не се завишава нормата на възвращаемост, в сравнение със заложената в определените преференциални цени. Измененията предвиждат количествата ток, надхвърлящи договорените, да бъдат изкупувани от обществения доставчик по цена за излишък на балансиращия пазар.

Припомняме, че по време на обсъждането на първо четене в комисията по енергетика производителите на електроенергия от ВЕИ поставиха въпроса защо в закона се залага излишъкът, надхвърлящ договорите да се предлага на балансиращия, а не на свободния пазар. Според вносителите, така от 125 лв. на МВтч, по които общественият доставчик ще изкупува зелената енергия ще падне на 4-6 лв. на МВТч.  Производителите на ВЕИ обаче са против и искат да се регламентира възможността им тази енергия да се предлага на свободния пазар.

Тази постановка се очаква да бъде изчистена между първо и второ четене. От своя страна председателят на КЕВР Иван Иванов обясни, че този текст в законопроекта всъщност дава стимул на производителите на електроенергия от ВЕИ да излязат на свободния пазар. Вероятно обаче той ще бъде доуточнен.

С промените, предложени от ГЕРБ се прави опит за регламентиране и на начинът, по който резултатите от проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция да намерят отражение в преференциалните цени. КЕВР получава право въз основа на анализ на докладите на Агенцията за държавна и финансова инспекция (АДФИ) да определи индивидуални цени за съответния производител на ток от ВЕИ.

С друга поправка се прeмахва двойното подпомагане на производителите на ток от ВЕИ, които са изградили централи европейски средства, но не са обявили това и то не е отразено в ценообразуването. Законодателно обаче и този текст предстои да получи точна формулировка, защото противоречи на редица административни постановки.

Законопроектът на Реформаторския блок предвижда правно задължение за производителите на електрическа енергия да обявяват условията на договорите, при които от тях се изкупува електрическа енергия. При административното регулиране, цените се определят от един държавен орган, който досега действаше "на скрито", а това е предпоставка за корупция", твърдят вносителите.

Поправките на РБ налагат и задължение на Министерският съвет в едномесечен срок след окончателното приемане на закона да приеме наредба за регулиране, публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества в енергетиката с 50% и над 50% държавно или общинско участие.

"Този законопроект по всяка вероятност ще бъде приет на първо четене с голяма уговорка за последиците, ако текстовете влязат в сила в този си вид. Със същата надежда за корекции между първо и второ четене сме подкрепяли други законопроекти. В някои случаи са правени корекции, а в повечето - това не е случвало", каза по време на обсъждането Радан Кънев.

Заради това, че законопроектът бе внесен спешно, депутатът го определи "опасен като модел на поведение".

"Няма мнение на финансовия министър, не знаем какви ще бъдат преките последици за фискалния резерв от тези промени. Крайният резултат от подобна авантюра ще бъде тежка счетоводна загуба и неизмерими загуби в инвестиционния климат", коментира още той.

Бившият енергиен министър Делян Добрев обяви обаче, че не вижда нищо, което не може да се коригира между първо и второ четене, като обеща да се съобразят „с някои от аргументите на опозицията, като и на партньорите ни от Реформаторския блок".

Лидерът на БСП Михаил Миков заяви, че с този законопроект на ГЕРБ за пореден път се затъва в технологии в полза на частните зелени централи, а и на ЕРП-та. Депутатът от БСП Таско Ерменков пък заяви, че промените в Закона за енергетиката са в нарушение на Конституцията.

Промени в закона за енергетиката се обсъждат за пети път за седем месеца, каза Кирил Цочев от АБВ постави и въпрос дали е направена икономическа оценка на предлаганите промени.

Магдалена Ташева от Атака заяви, че няма нужда от промени в многократно "кърпения" Закон за енергетиката, а е необходим изцяло нов. 

Валери Симеонов от Патриотичния фронт препоръча от облагане с пет процентна вноска да бъдат освободени предприятия, които продават енергия на цена под тази на обществения доставчик. 
Приемайки тези промени даваме възможност на регулатора да приеме нови цени на тока, обясни Рамадан Аталай от ДПС. По думите му промените са необходими, за да бъде стабилизирана енергийната система.

 

Новите идеи

По всичко личи, че освен изчистване на терминологията на второ четене ще бъдат предложине някои текстове, които звучат озадачаващо. Има идеи да се разшири обхватът на вноската от пет процента, с която ще се попълва фонд "Сигурност на енергийната система", и тя да се събира не само от производителите на енергия, но и от системните оператори - ЕСО и "Булгартрансгаз".Това съобщи пред журналисти председателят на комисията по енергетиката в Народното събрание Делян Добрев в четвъртък, 16 юли.

Идеята за включване на „Булгартрансгаз“ се чу и на първото обсъждане, но тя бе направена на границата на шегата и сериозността. Истината ще се чуе на обсъждането на второ четене в енергийната комисия.

Ако бъде включен „Булгартрансгаз“, то неговата вноска от 5% ще е върху приходите от оборота.
Енергийната комисия ще трябва да обсъди внимателно и дали таксата от пет процента за всички енергийни предприятия ще бъде включена в регулаторната рамка - тоест ще бъде призната за разход на дружествата.

Очакваният вариант е по-скоро това да не се случи, тъй като ще влезе в противоречие с твърдението на КЕВР, че дружествата няма да внасят нови ценови предложения.
Очакваният приход от вноската от 5% е 203 млн. лв. От тях обаче ще трябва да се извади вноската от двете американски централи. По силата на техните договори, всеки допълнителен разход е за сметка на НЕК.
За проекти, по които са били изградени ВЕИ централи с европейско финансиране и в същото време инвеститорите са получили високи цени за произвежданата енергия за цялата стойност на инвестицията, Законът за енергетиката ще бъде категоричен, че това не е възможно.

Между първо и второ четене ще се изчистят и текстовете за ретроактивност за ВЕИ-производителите. Предложенията досега предвиждат, ако от проверката на АДФИ има данни, че предприятия са получили по-високи преференциални цени, отколкото са били инвестиционните им разходи, или пък са ползвали европейско финансиране и преференциални цени, то КЕВР да има право да им определи нови индивидуални цени.
По отношение на дублирането на европейско финансиране и преференциални цени за електроенергия от ВЕИ, текстовете в закона ще ка категорични, че не може да се получава двойно заплащане за едно и също нещо.
В рамките на заседанието на енергийната комисия обаче ще се анализира внимателно дали да се връща финансирането по европрограмите, обясни още председателят на енергийната комисия, като допълни, че според българското законодателство такъв текст се третира за ретроактивен.
Промените в Зкона за енергетиката ще бъдат гласувани в пленарна зала и със сигурност ще сложат известен ред в енергийния модел.
Те ще решат временно проблемът с тарифния дефицит, но както отбеляза в интервю за 3eNews проф. Атнас Тасев, те не решават проблема със системния дефицит. Единият от вносителите Валентин Николов, а и председателят на енергийнаат комисия Делян Добрев също смятат, че този закон не решава проблемите в енергетиката.

Всъщност промените дават само глътка въздух за НЕК.

 

Фонд Сигурност на енергийната система
ВЕИ
промени в закона за енергетиката
НЕК
КЕВР
парламентарна комисия по енергетика
По статията работи:

Маринела Арабаджиева