НАЧАЛО » анализи

Прогнозите за цените на CO2 са за бичи пазар в следващите години, въглищните ТЕЦ остават гръбнак на енергетиката - какво следва

Въпреки големия ръст на ВЕИ, фосилните горива горива продългават да са доминиращи енергийни източници по отношение на цялата потребявана първична енергия, ядрената енергия има потенциал

fb
3E news
fb
26-10-2018 08:19:00
fb

Автор: Симеон Борисов, енергиен специалист

Общата картина за световното енергийно потребление, през последните години и особено заради 2017 година, не може да се определи като съвсем предвидима, тъй като не може да се каже, че има трайна тенденция за абсолютното намаление на потреблението на въглища; петрол и природен газ. В същото време може да се каже, че в света се настаняват глобални намерения за намаление на „мръсната“ енергия в общия енергиен микс. Това сочи в своя публикация във Фейсбук енергийният специалист Симеон Борисов, енергиен специалист по повод на изследването си на световното енергийно потребление: "Световно енергийно потребление: Най-обща картина за състоянието на енергийното потребление в световен план", което направи публично в мрежата.

"Резултатите през последните десетилетия, за някои кръгове ще са недостатъчни поради факта, че няма изглед скоро светът да „отърве“ от мръсната енергия. Други ще прочетат резултатите като голяма конспирация на големите въглеродни корпорации, за задържане на потреблението на фосилни горива. Трети ще кажат, че тази картина е функция от пазарните механизми за определянето на търсене и предлагане на определен вид енергиен източник. Други ще включат политическите причини, които със сигурност играят важна роля в това, което се случва при потреблението на определени видове енергия.

Интересното е, че всички ще са прави и едни и същи цифри ще могат да подпомогнат всички посочени по-горе тези. Тук, ще представя всички важни цифри за световното енергийно потребление от последните синтезирани данни на Бритиш Петролиум, без да се опитвам да навлизам в подробности като само ще спомена най-важните фундаменти за случващото се", коментира авторът.

Представяме със съкращения части от изследването, които са свръзани най-вече с прогнозата на експерта за бъдещето на различните видове енергии и определящите фактори за нарастването или спада на тяхното потребление.

Въглеродни емисии

През 2017 година въглеродните емисии възлизат на 33444,0 млн. т. като от 2006 г. емисиите са се увеличили с 4426,6 или 15,25% като основното увеличение идва от държавите от развиващия се свят. Причината за това е, че тези страни имат нужда от повече енергия, която да обслужва все по-големите им икономики. За целия този период има 2 години, в които има намаление на въглеродните емисии от използването на фосилни горива и това са 2009 г. – 667,6 млн.т. и 2015 г. – 34,8 млн. т. /За целите на анализа ще използваме само въглеродните емисии, които са емитирани от използването на въглища, нефт и природен газ(данните са от Бритиш петролеум)/.

Забелязва се намаление на темпа на увеличение на въглеродните емисии и това се дължи на факта, че развитите страни намаляват потреблението си на фосилни горива и оптимизират потреблението, чрез енергийно по-ефективни сгради и двигатели с вътрешно горене. През периода 2006-2011 година средното абсолютно годишно увеличние е 590,6 млн. тона, докато в периода 2012-2017 средното годишно увеличние е едва 245,6 млн. тона. Тази сериозна промяна идва и заради факта, че Китай през 2014 г. започва да реализира плана си за намаление на дела на въглищата от енергийния си микс, за сметка на ВЕИ, ВЕЦ и ядрени технологии. И така през 2015 г. и 2016 г. тази държава регистрира намаление на изхвърлянето на въглеродни емисии, които са първите две години с абсолютни намаления от 1981 г. насам, преди отново да увеличи замърсяването през 2017 година.

В момента се намраме близо до световния пик на изхвърлянто на въглеродни емисии в атмосферата, защото все повече навлизат ВЕИ, които в комбинация с поетите ангажименти по Парижкото споразумение за намаление на парниковите газове, би трябвало да намалят дела на фосилните горива в икономиката. Ролята на „балансьор” ще играят държавите от централа, южна Азия и Африка, които имат само пожелателни ангажименти свързани с климата, поради тяхното по-слабо икономическо развитие. В момента има страни с намаляващи въглеродни емисии, страните от Северна Америка, Европа и такива, които ще продължат да използват повече фосилни горива – Индия и южна и централна Азия, Африка и Южна Америка. Заради последната година, Китай по-скоро има статут на колебаеща се държава. Тези, които потребяват все по-малко фосилни горива ще натежат в общата глобална картина и ще започне безвъзвратното намаление на изпуснатите въглеродни емисии в атмосферата. Това би трябвало да се случи в близките 10-15 години, ако приемем, че ограничението на използването на фосилни горива продължи със същите темпове.

Най-големите замърсители в света

Най-големите замърсители по отношение на изхвърлянето на въглеродни емисии в атмосферата през 2017 г. не са изненадващи, тъй като това са и най-големите потребители на фосилни горива. Това са:

1. Китай – 9.233 млн. т. Графика 33. Въглеродни емисии(млн. т.) през 2017 г.
2. САЩ – 5.088 млн. т.
3. Индия – 2.344 млн. т.
4. Русия – 1.525 млн. т.
5. Япония – 1.177 млн. т.
6. Германия – 764 млн. т.
7. Южна Корея – 680 млн. т.
8. Иран – 634 млн. т.
9. Саудитска Арабия – 595
млн. т.
10. Канада – 560 млн. т.

Източник: Бритиш Петролиум

Забелязва се голямата „преднина” на Китай пред САЩ и от своя страна голямата преднина на САЩ пред останалите страни от първата десятка. Източниците на въглеродните замърсявания, които са свързани с дейността на хората в съответните държави е различен. Примерно в Китай най-големия замърсител са въглищата, а в САЩ това е петрола.

Какво показаха реалните данни за потреблението в световната енергетика?

През последните години, в света се потребява все повече енергия от неконвенционални източници, доколкото ВЕИ могат да се нарекат неконвенционални към 2017 година. Както видяхме от всеобщата енергийна картина може да се обобщи, че въпреки големия ръст на ВЕИ, фосилните горива горива остават доминиращите енергийни източници по отношение на цялата потребявана първична енергия. За сравнение, през 2006 г. делът на всички фосилни енергийни източници е възлизал на 88,82%, докато този на ядрената енергия, ВЕИ и хидроенергията е едва 11,18%. Единадесет години и многомилярдни инвестиции в изграждането на ВЕИ инфраструктура показват, че делът на нефосилните енергийни източници се е увеличил с 3,64% т.е. до нива от 14,82%.

Ако приемем, че горните цифри са единствените, които имат значение в тенденцията при развитието на енергетиката в бъдеще(а то не е така) и вземем средните стойности, с които фосилните горива „отстъпват” лидерската позиция на нефосилните, то може да се каже, че ще са необходими около 235 години, за да бъдат тотално елимирани „мръсните” горива от потреблението. Това е една много неточна прогноза, но тя идва да покаже, че ако света разчита на сегашните усилия за премахване на фосилните горива от енергийния микс, функция от което е промяната в относителния дял на енергийните източници, то по-скоро това би дошло поради факта, че те са се изчерпали.

Много трудно е да се каже накъде, в дългосровен план, ще тръгне световната енергетика от гледна точка на 2017 година. Причините за това са изключително различни и обхващат абсолютно всичко около нас:
 
 -  Пазарните принципи при формирането на цената на всеки вид енергия;
 - Развитието на демографските процеси в света;
 - Развитието на технологиите, които са свързани с енергията;
 - Политиките (субсидии и регулации) свързани с енергийните източници;

Това са само най-главните групи причини, които са свързани с бъдещето на енергетиката в света. Сами по себе си, всички тези променливи, взети заедно, са практически невъзможни да се прогнозират с грешка, която да е по-малка от 5% в изключително дългосрочен план(над 50 години). От друга страна, в сектор като енергетиката, е трудно да се каже каква ще бъде корелацията между причините, влияещи върху развитието на енергетиката в целия свят. Също така, тежестта (значимостта) на всяка една от изброените по-горе причини е неясна и подлежи по-скоро на качествен, а не на количествен анализ върху мнения на експерти и специалисти. Аз съм ги изброил според значимостта им, според моята лична преценка като специалист в областта.

Пазарните принципи на формирането на цените на всичко, свързано с производството на енергия, са в основата на всичко, което следва след това, защото именно пазарът в най-пълна степен отговаря на въпроса – Накъде се е запътила енергетиката в света? Той отговаря за това каква ще е цената на суровините, атрактивността на дадена компания в енергетиката, потреблението, което винаги е свързано с демографията и прогнозите свързани с нея. Също така пазарът определя каква е оценката на дадена технология за производство на енергия, и това е може би най-голямата корелация между причини т.е. „разковничето” за това накъде ще тръгне световната енергетика.

Субсидиите и регулациите, както е известно по целия свят, изкривяват пазара и чрез това изкривяване, те също могат да повлияят върху това накъде може да се запъти световната енергетика. През последните години във всички части на земното кълбо се появиха екорегулации от различен характер, чиято цел е да се ограничи използването на „мръсни” енергийни източници.

От една страна регулациите и субсидиите се опитват да намалят изхвърлянето на вредни вещества в атмосферата и те имат спорен ефект върху цялостната картина на световната енергетика. Самия факт, че запоследните 11 години делът на „невъглеродните” енергийни източници се е увеличил едва с 3,64%, въпреки всички регулации, субсидии и екотакси и държавни инвестиции показва слабата тежест на институционалното регулиране на този жизненоважен сегмент от икономиката. Слабостта на институционалните регулации и такси в енергетиката могат да се опишат с един пример от българската енергетика, който ще се опитам да представя по възможно най-достъпния начин:  

В Европа всеки ТЕЦ на лигнитни въглища трябва да заплаща за това, че изхвърля CO2 в атмосферата на пазарни цени за тон. Така българската ТЕЦ „Марица-Изток” 2 е длъжна да заплаща все по-висока цена за това, че използва въглища. В резултат, от което този ТЕЦ завършва няколко поредни години на сериозна загуба, без никаква надежда нещата да се променят, поради следните причини:

 
 - Не може да се избегнат заплащанията за въглеродните емисии;
 - Прогнозите за цените на CO2 са за бичи пазар в следващите няколко години;
 - Непризнаването на разходите за атмосферно замърсяване от българския регулатор като ценообразуващ фактор на цената на електроенергията на регулиран пазар


Ако тази компания беше частна, вероятно много отдавна щеше или да е фалирала или да намери начин да намали загубите, чрез смяна на горивото примерно. Но в реалността се случва друго, и то се казва субсидиране. То се случва чрез БЕХ (Български енергиен холдинг), който през последните години покрива тези загуби като те от своя страна се покриват от печелившите предприятия, в състава му. Това е един прекрасен пример как една екополитика, която е приета на институционално ниво не върши своята работа. В този случай се случва така, че за въглеродни емисии заплащат предприятия, които не изхвърлят въглеродни емисии и резултата е забавяне на развитието на печелившите предприятия за сметка на регулаторно убито предприятие, което съществува само заради безспорната важност за електроенергийната система км 2017 г. и субсидирането. Този проблем не претендира, че е изчерпателен за всички проблеми в ТЕЦ „Марица-Изток” 2, но със сигурност представлява един от тях.

От друга страна политиката, трябва да е свързана с това да се подпомогне развитието на технологиите, защото именно те са в основата на по-достъпна, по-сигурната и по-евтина енергия в света.

През 2017 г. забелязахме, че след известно намаление на темпа на растеж на производството на енергия от фосилни горива, пак има сериозно увеличение на тези източници. Обяснението е просто – ролята на пазара в условията на икономически и демографски растеж. Тези два съчетани фактора са много по-силни в момента, отколкото ролята на политиките и новите технологии свързани с новите енергийни източници.

Положителното за ВЕИ сектора е, че той тепърва ще изживява своя пик. Трудно е да се каже кога ще дойде той, но със сигурност това зависи от цените на ресурсите, от които зависят първоначалните инвестиции за изграждането им и от световните резерви на природни ресурси за тяхното изграждане(кобалт; литий и др), тъй като и те не са неизчерпаеми. Именно изчерпаемостта на материалите за изграждане на ВЕИ мощности е и един от основните фактори за ограничение на атрактивността на идеята за абсолютнотно чиста енергетика. Друг основен проблем при ВЕИ, както обелязахме в  анализа, е прекъсваемостта на производството и технологичното решение на разумна цена(напр. системите за съхранение на електроенергия).

Вече забелязахме, че света все още може да прави „крачки назад” по отношение на опазване на атмосферното замърсяване, за сметка на по-достъпната и по-сигурна енергия за все по-голямото население в света, но картината не е толкова лоша, колкото изглежда.

Бъдещето на различните енергоизточници

Природен газ

Природния газ е вероятно последния фосилен енергиен източник, който ще има стабилно увеличение на потреблението през следващите десетилетия. Това се обуславя от факта, че това е най-екологичното конвенционално гориво и то може да се използва във всички сфери на енергетиката: генериране на електроенергия; транспорт и генериране но топлоенергия. Освен това природния газ се използва и в индустрията. Най-важните факти, които вече предразполагат към по-високото потребление са: заменянето на ТЕЦ на въглища с такива на природен газ поради екологични съображения; по-високата консумация на природен газ в домакинствата в развиващите се държави. Допълнително стимулиращ факт е това, че в момента има много резерви и залежи от горивото и е достъпно, поради ниската цена. Както става видно от статистическите данни, Китай и Индия ще имат най-сериозно влияние върху потреблението на природния газ в бъдеще, заради сериозното увеличаване на потреблението в тях. Транспорта най-вероятно ще си остане доминиран от петрола и електричеството, но в генерирането на топлинна и електрическа енергия природния газ ще увеличава своя дял, за сметка на въглищата. Това вероятно ще бъде фосилното гориво, което света ще спре да потребява чак до самия край на горивната енергетика, когато и да дойде той.
Ядрената енергетика


Имайки предвид, че ядрената енергия е на практика безвъглеродна и целите, които човечеството си е поставило за намаление на изхвърлянето на парникови газове в атмосферата, може да се каже, че ядрената енергетика има страхотно бъдеще. На пръв поглед бъдещето е осигурено, след като света поетапно започва да обявява война на фосилните енергийни източници и така се освобождава огромен потенциал за заемане на дупката, която би се появила от базови мощности, особено ако си представим, че света един ден няма да използва нито природен газ, нито въглища, нито петрол за генериране на електроенергия. Ако към това добавим и електрификацията на транспорта във всичките му видове, то тогава ядрената енергетика би трябвало още от  сега да започне своя възход. В същото време данните за последните 5 години показват увеличение в производството на енергия посредсвом разделянето на атома, и това е още един обнадеждаващ факт за поддръжниците на по-широкото използване на ядрената енергетика в световната икономика. Още един обнадеждаващ факт е, че има нови държави, които тепърва започват да развиват ядрена енергетика(Турция, Бангладеш, ОАЕ, Иран) и броя на ядрените блокове в строителство наброяват 50 и има други 150-160 планирани за строителство и още толкова потенциални проекти. Всичко това предвещава страхотно бъдеще за ядрената енергия.

Но нещата не са толкова розови, колкото изглеждат. Проблемите през по-широкото използване на ядрена енергетика по света са свързани с:

 - Застаряващите мощности в експлоатация;
 - Съмненията на някои общества за безобасността при експлоатиране на ядрени блокове(Германия, Япония);
 - Несигурност свързана с новите технологии;
 - Несигурност свързана с инвестицията

Както бе споменато по-рано средната възраст на един ядрен реактор, който в момента е в експлоатация е над 37 години, което в общия случай означава, че повечето енергийни блокове са около или доста след проектния си експлоатационен живот. Нещото, което се прави по света е удължаване на проектната експлоатационна мощност на съществуващите ядрени реактори, но това само отлага бъдещото им затваряне, а не решава коренно проблема с това, че една ядрена мощност ще трябва да се приключи експлоатационния си живот в даден момент. Удължаването на живота на един ядрен блок се прави с цел да се подобри рентабилността му, защото не е тайна за никого, че за изграждането на една ядрена централа са нужни изключително сериозни финансови средства за първоначалната инвестиция. Чрез удължаването на живота на една ядрена мощност, може да се спестят доста средства за изграждането на чисто нова такава и това е частично решение на проблема с несигурността при инвестирането на такава мощност. Реално повечето средства, които са нужни за целия жизнен цикъл на един ядрен блок са нужни за преди и след момента на експлоатация, което предизвиква огромни проблеми при финансирането на такива проекти, тъй като сроковете са изключително големи и колкото по-големи са сроковете за възвръщаемост, толкова по-трудно може да се вземе едно решение за инвестиране. Спецификата на ядрената енергетика изиква да се мисли и за извеждане от експлоатация на един ядрен обект, защото един ядрен блок, който не работи, става опасен за населението и природата около него и, грубо казано, трябва да се вземе решение какво ще се прави с „една огромна купчина боклук” след това.

Следователно може да се каже, че един АЕЦ изисква огромни средва, преди да е произведен и продаден и един киловатчас електроенергия, които в общия случай трябва да се привлекат от някъде, което струва допълнителни средства(лихви по кредит, падеж на облигации и др.). След това идва фазата, при която се генерира електроенергията, в чиято цена трябва да са калкулирани, общо взето, и промените на стойността на парите във времето, а иначе казано лихвите, заплатите на персонала и тяхното увеличение, увеличение на издръжката и цената за собственото „погребение” в бъдещ период. И накрая следва фактическото извеждане от експлоатация. Тогава, когато една атомна централа бъде превърната в зелена поляна може да се каже дали реално проекта е бил икономически изгоден.
Много е трудно да се вземе инвестиционно решение за строеж на АЕЦ, поради наличието на изключително много променливи. Най-важния фактор, който играе роля за строеж на ядрена мощност е времето и именно затова такъв строеж се казва, че е стратегически, тъй като става въпрос за ангажименти от над 120-150 години за целия период, в който ще има човешка дейност свързана с наличието на една АЕЦ – от проектопроучвателни дейност, през първа копка и експлоатация, до консервиране или обезопасяване на вече приключилата експлоатация ядрена мощност.

Положителна черта свързана с ядрените централи е това, че те са базови и като такива не се влияят от нормалните природни условия като вяър и слънце и могат да генерират електроенергия и в тъмно и безветрено време като така осигуряват необходимата енергия за нуждите на икономиката и бита. Това е най-големия плюс на ядрената енергия пред ВЕИ, но научнотехническия прогрес стигна до там, че вече има технологии за съхранение на електроергия, било то и в начален стадий. Вероятно в бъдеще тези технологии ще успеят да навлезнат в употреба и да заместят базовите централи, но към момента е много трудно да се каже кога това ще се случи. Важното в случая, е че вече има технологично и екологично решение на проблема с прекъсваемостта при генерирането на електроенергия, без да са нужни конвенционални базови централи. За тази технология сега предстои да се справи с това дали са достатъчно практични в контекста на начина по-който използваме електроенергията и дали могат да бъдат по-изгодни от една конвенционална базова централа.

Ядрената енергетика има своите положителни и отрицателни черти и всяка държава би следвало да вземе решение дали ще развива ядрена енергетика или не, но към момента този тип енергетика не е доказал, че може да се справи с предизвикателството на бъдещето като замести голям дял от потреблението на въглища, природен газ и петрол, а именно да бъде готова за непрекъснато променящия се свят и несигурността във все по-кратки времеви периоди. Бъдеще, за по-широко използване може да имат по-малките ядрени реактори т. нар. модулни реактори18, за които не са нужни толкова големи първоначални инвестиции и биха били по-лесни за управление по отношение на маневреността им, управление на ядрените опадъци и извеждането от експлоатация. Ядрената енергетика има нужда от ренесанс, който да отговаря на съвременните нужди на обществото като изпъкне с положителните си черти, вместо да бъде свързвана с геополитически особености и стратегически национални и регионални цели.

Хидроенергия

Ограничеността на използването на реките е един от основните проблеми за това този енергиен източник да се използва повече от фосилните горива като първичен енергиен източник. Със сигурност ръст ще има и той е осигурен от главно развиващите се държави. В момента единствената държава с голям хидроенергиен проект е Канада със своя язовир, който ще има инстарана мощност от 1 100 МВт, в Британска колумбия. Още една причина за по-силното развитие на хидроенергетиката в развиващите се страни е факта, че главно това са страните с нереализиран потенциал за развитие на хидроенергетиката. Към 2016 г. в първите 20 страни, които са с нереализиран хидроенергиен потенциал присъстват само 3, които са от развития свят и това са САЩ -48% нереализиран потенциал, Канада(68%) и Норвегия(55%). Всички останали страни са част от развиващия се свят – от Боливия и ДР Конго(98% нереализиран потенциал и за двете страни) до движещите сили в отрасъла Бразилия(52%) и Китай(59%). Африка има много сериозен потенциал за развитие на хидроенергията, но там проблемите са по-скоро свързани с риска, било то политически или икономически. Потенциала и нуждата от електричество показват, че най-вероятно това ще е регионът с най-бързо развитие в хидроенергийната индустрия в бъдещето, тъй като едва около 50% от населението в Африка имат достъп до непрекъснато електроподаване. Този континент има едва 9% реализиран хидроенергиен потенциал и бъдещето му разработване би решило част от проблемите с електричеството на континента.


Други ВЕИ

Под други ВЕИ в общата картина на потреблението на енергия ще имаме предвид слънчевата енергия, вятърната енергия, енергията от биомаса и геотермалната енергия.

През 2017 г. използваната енергия от ВЕИ възлиза на 486,8 мтпе и тя се нарежда на последно място като общо генерирана първична енергия от всички изследвани. Но това едва ли ще остане факт за дълъг период от време, тъй като до 3-4 години се очаква тези енергийни източници да изпреварят ядрената енергия. Причината за това е излючително бързото им развитие като средния годишен верижен темп на увеличение на потреблението възлиза на 35,8 мтпе за последните 11 години. Средният верижен относителен темп на нарастване е 16,27% и това показва, че ВЕИ ръстът изпреварва абсолютно всички останали енергийни източници по този показател. От 2006 г. насам, света потребява над 5 пъти повече възобновяема енергия(без ВЕЦ) като и това е лесно обяснимо, предвид факта че това е енергия, която не изхвърля въглеродни емисии и цената за инсталиране на единица мощност става все по-ниска. Също така навсякъде по света има или е имало някакъв вид подпомагане на инвестициите във ВЕИ, било то чрез преференциални цени, субсидии за изграждане на съоръжения и други. Именно поради ангажиментите на света към Парижкото споразумение и факта, че всички видове ВЕИ стават все по-евтини и от там все по-конкурентни на конвенционалната енергия, би следвало развитието на тези енергийни източници да продължи със своя възход.

По-ниската цена за единица инсталирана мощност и по-ниските експлоатационни разходи на тези енергийни източници ще накарат държавите да спрат всички видове субсидии за ВЕИ и така биха се изправили лице в лице с конкуренцията от конвенционалните енергийни източници. Именно пазарът би дал тласък на тези енергийни източници да се развиват все по-бързо, тъй като практически те ще спечелят конкуренцията с конвенционалната енергия и сами по себе си те биха станали конвенционален(традиционен) източник на енергия. Още повече отежняващо обстоятелство за конвенционалните източници, е потенциала на електроенергийната система да успее да се балансира чрез новите технологии за съхранение за електроенергия и така проблема с прекъсваемостта на производството може да бъде решен. През последните 11 години 17,2% от новата енергия идва от ВЕИ като този дял ще се увеличава с всяка изминала година.

Най-големи потребители на ВЕИ през 2017 година


През 2017 г. най-големите производители на ВЕИ са главно развити държави, които имат активни политики за намаление на въглеродните емисии. Седем от първите 10 потребители са страни от развития свят, но за сметка на това най-големия производител на такава енергия отново е Китай, която към 2017 г. е развиваща се икономика. Другите развиващи се икономики, които са част от най-големите производители на ВЕИ са Бразилия и Индия. Германия е водеща страна сред европейските държави по развитие на ВЕИ сектора. От една страна това е така, поради факта, че тази държава има голяма нужда от енергия, за да захранва 82-милионното си население и мощната си икономика, а от друга е отказа на Германия от производство на енергия от АЕЦ до 2022 година и намаление на дела на мощностите на въглища. Подобен е примера с Китай, който се бори с атмосферното замърсяване и се опитва да намали дела на въглищата в своя енергиен микс, за сметка на всички останали енергийни източници. Именно Китай е водеща и по инвестиции и по общ инсталиран капацитет на слънчеви и вятърни мощности през последните години. Това е обусловено от факта, че страната е богата на материалите, от които се изграждат и ветроенергийните и слънчевите системи.


Най-големите 5 потребители на ВЕИ енергия в света


Слънчева енергия


Малко над 70,7% от произведената енергия, чрез слънчеви централи се пада на най-големите 5 производители, които са: Китай(24,5 мтпе); САЩ(17,6 мтпе); Япония(14,1 мтпе); Германия(9,0 мтпе) и Италия(5,7 мтпе). Целият свят потребява 100,2 мтпе, което означава, че всички други държави произвеждат слънчева енергия, възлизаща на 29,3 мтпе.


Това производство, разбира се, е въз основа на общия брой инстралирани мощности и възможността те да могат да работят според съответните метеорологични особености на съответния регион. Разликата може да се види от това колко инсталирани мощности към общото производство. Класацията на страните с най-много инсталирани мощности в слънчева енергия се различават от тези, които са най-големите производители на енергия от този източник.
Източник: Бритиш Петролиум


Класацията за най-много инсталирани мощности през 2017 година, генериращи енергия от слънцето са:


1. Китай – 131,0 ГВт(32,8% световен дял);
2. САЩ 51,00 ГВт(12,8% световен дял);
3. Япония – 49,00 ГВт(12,3% световен дял);
4. Германия – 42,39 ГВт(10,6% световен дял);  
5. Италия – 19,90 ГВт(5,0% световен дял)


Както се вижда от тези цифри САЩ са на второ място по абсолютно количество инсталирани мощности и на второ място по абсолютно количество генерирана енергия(само с 6,9 мтпе изоставане от Китай) от слънчеви централи, което показва разликата в ефективността в различните държави.


Вятърна енергия


Вяърната енергия е най-потребяваната енергия от неконвенционалните енергийни източници. Цялото световно потребление възлиза на 254,0 мтпе като основни играчи отново са САЩ, Китай и Европа. В класацията на петте най-големи потребители/производители на вятърна енергия се нарежда и Индия. Отново може да се забележи разликата в общия брой инсталирани мощности и абсолютното количество генерирана енергия като Китай е отново първенец и в двете категории. Също така може да се види, че САЩ имат най-ефективни вятърни централи, тъй като индекса, който показва производителността за инсталирана мощност, през 2017 година, показва че в САЩ на 1,5 ГВт инсталирани вятърни мощности се падат по 1 мтпе генерирана електроенергия, което е много по-малко отколкото е в Германия(2,3 ГВт/мпте), Индия(2,8 ГВт/мпте), Китай(2,5 ГВт/мпте). Близо до САЩ, със своите 1,8 ГВт/мтпе, е Великобритания. Това разминаване може да се обясни, както с климатичните особености, така и с националните политики за подкрепа(различни видове субсидии) на ВЕИ производството. Примерно Германия и Китай отчаяно се нуждаят от ВЕИ енергия, поради планираните съкращения на потреблението на енергия от въглища и ангажиментите около Парижкото споразумение и качеството на въздуха(Китай).


Геотермалната енергия и енергията от биомаса са втория най-голям енергиен източник(след вятърната енергия) от ВЕИ с годишно производство/потребление от 127,1 мтпе. Най-големите потребители на тези енергийни източници са:


 - САЩ(19,1 мтпе)
 - Китай(17,5 мтпе)
 - Бразилия(12,3 мтпе)
 - Германия(11,7 мтпе)
 - Великобритания(6,0 мтпе)


Данните, които са взети от годишника на Бритиш Петролеум20, показват че отново САЩ и Китай доминират в света и при тези енергийни източници.


Първите 10 страни, които имат най-много инсталирани геотермални мощности са различни от всички останали държави поради природната предразположеност за изграждане на мощности от този тип. Примерно Исландия се намира на 7мо място, а населението на страната може да се сравни с това на гр. Пловдив. Данните са представени в следната таблица:

Инсталирани геотермални мощности към 2017 г.

Държава     МВт
САЩ     3719
Филипини     1928
Индонезия     1860
Турция     1064
Нова Зеландия     978
Мексико     919
Италия     916
Исландия     708
Кения     676
Япония     549

Източник: Бритиш Петролиум


Сравнение на ВЕИ микса в развитите и развиващите се държави


Към 2017 година светът потребява 486,83 мтпе въобновяема енергия като на развитите страни се падат 304,94 мтпе, а на развиващите се – 181,89 мтпе, а разбивката на микса е сравнително подобна. Абсолютната първична стойност на произведената енергия в развитите страни възлиза съответно на:


 - Вятърна енергия –158,1 мтпе

 - Геотермална и биомаса – 82,2 мтпе
 - Слънчева енергия – 64,4 мтпе

В Развиващите се държави, които в началото на анализа отбелязахме, че условно това са страните, които не са част от ОИСР, делът на геотермаланата енегия и биомасата и на вятърната енергия е с 1% по-голям, докато този на слънчевата енергия е с 2% по-малък. Абсолютните стойности, за развиващите се държави са следните:

• Вятърна енергия – 95,9 мтпе
• Геотермална и биомаса – 50,4 мтпе
• Слънчева енергия – 35,6 мтпе


Всички тези числа показват, че за страните от развития свят, ВЕИ и ядрената енергия са единствените енергийни източници, които все още се потребяват повече като абсолютна стойност в сравнение с развиващите се страни. Докато нещата по отношение на ядрената енергия поемат по безвъзвратно изравняване на стойностите, при ВЕИ по-скоро тенденцията на по-високо абсолютно потребление при развитите страни, ще продължи по-дълго време. Това е така, защото този тип енергия тепърва ще започне да разкрива своя потенциал и логично е това да стане в по-богатите страни, защото именно те могат да си позволят да инвестират повече стредства за изграждане и разработване на ВЕИ мощности.

Цялото изследване е достъпно на: https://energydatabg.files.wordpress.com/2018/10/d181d0b2d0b5d182d0bed0b2d0bdd0be-d0b5d0bdd0b5d180d0b3d0b8d0b9d0bdd0be-d0bfd0bed182d180d0b5d0b1d0bbd0b5d0bdd0b8d0b5.pdf?fbclid=IwAR1u8bX_fpAXJmZ6XA8_IPm5d3C6U9iYHTA20fu2E69vFhEqeE5yxTkY_vk

 

енергийни източници
фосилни горива
въглища
петрол
газ
ядрена енергия
ВЕИ
вятърна енергия
Геотермална и биомаса
слънчева енергия
По статията работи:

Галина Александрова