Прогноза: 50 % спад на цените на петрола

Финансовият експерт и писател Джеймс Рикардс подлага на анализ настоящият модел между ОПЕК и страните извън картела и предупреждава производителите на шистов петрол за възможностите на пазара

За последните две години петролът измина дълъг път – от 29,42 долара за барел на 15 януари 2016 г. достигна до 57, 36 долара за барел в предишния петък. Това е ръст от 95 % за 23 месеца. (Тази седмица WTI завърши при 58,27 долара за барел, а Brent – 65,04 долара за барел ).

Значителна част от тази печалба отразява решимостта на двата големи експортьора на петрол Саудитска Арабия и Русия да ограничат производството с цел стабилизиране на цените. Съюзът между Саудитска Арабия и Русия се оказа много по-ефективен от опитите на ОПЕК за поддържане на дисциплина вътре в самият картел, необходима за контрола на цените на петрола, пише финансовият експерт и писател Джеймс Рикардс, който миналата година успешно прогнозира политиката на Федералния резерв.

Членове на ОПЕК, такива като Ирак и Иран са известни с това, че не играят честно по отношение на квотите на ОПЕК. Съюзът между Саудитска Арабия и Русия ги дисциплинира.

Подобна манипулация обаче е нож с две остриета: Саудитска Арабия и Русия не са заинтересовани от това цените да растат значително, така както не се заинтересовани и от това да спадат силно.

Сега цените на петрола са в горната граница на диапазона, който се смята за приемлив за този съюз. Цените на петрола ще се понижат само ако Саудитска Арабия и Русия започнат нечестна игра.

 

Независимо от ръста и спада на доставките и търсенето на петрол, а  също и от техническите аспекти на търговията, основната динамика на световните енергийни пазари е достатъчно проста. На всеки пазар има цени на производители и цени на получатели. Единствените, които определят  цените на световните енергийни пазари са Саудитска Арабия и Русия, ако действат заедно.
На Саудитска Арабия и Русия се падат 25 % от световния експорт на петрол. Това е повече от следващите  шест големи експортьора на петрол взети заедно.

Не по-малко важно е, че в Саудитска Арабия себестойността на производството е най-ниска – около 4 долара за барел. Безусловно, Саудитска Арабия се стреми към по-високи цени на петрола, но дори и да спадне  до 10 долара за барел, тя ще печели, докато другите големи експортьори ще губят пари, или ще прекратят производството.

Съюзът се сблъсква с проблем, характерен за всеки бизнес. От една страна на двете страни им харесват високите цени и приходите от тях. От друга, високите цени крият две опасности.

Първо – високите цени насърчават развитието на конкуренцията, която може да получи пазарен дял. Второ – високите цени могат да доведат до спад в развитите страни, което ще намали потреблението на петрол.

 

Очевидно е, че Саудитска Арабия и Русия биха искали да повишат цените, но това ще стимули производството на маргиналните производители, особено на тези, които използват технологията на хидравличен разрив на пластовете в такива места като Пермския басейн в Тексас.
Решение на тази дилема е прилагането на план за оптимизиране с използване на линейно програмиране. Този метод на моделиране се заключава в това да се зададе въпроса: каква е оптималната цена, която ще унищожи конкуренцията и едновременно ще увеличи приходите ? Саудитска Арабия осъществява тази програма от средата на 2014 г. , стигайки до извода, че оптималната цена е 60 долара за барел.
Това, че компютърът посочва цифрата от 60 долара още не означава, че тя може да се използва в реалната ситуация. Съществуват множество фактори, влияещи върху ценообразуването на пазара на петрол, включително геополитиката, инфлацията или дефлацията, а също така техническите модели за търговия.

В частност, при радикалното движение на цените на макро пазара съществува тенденция за неточност, превишаване, което е например характерно за валутните пазари.

Въпреки това Саудитска Арабия в средата на 2014 г. започна да намалява цените на петрола, за да унищожи сектора на шистовия нефтодобив, който през 2011 г. стана основна конкурентна заплаха. Независимо, че планът на Саудитска Арабия се оказа ефективен, индустрията на шистовия добив не просто не изчезна. Фактически първоначалната позиция на производителите на шистов петрол се заключаваше в по-големият добив. Допълнителните количества плюс „превишението“ обясняват спада на цените на петрола до нивото от 30 долара за барел в началото на 2016 г.

Причината, поради която производителите на шистов петрол можеха да произвеждат по-големи количества на по-ниски цени е свързана с финансовите ограничения. Те започнаха да отдават под наем оборудването и да използват работната сила по в добрите времена, когато петролът бе 100 долара за барел, още преди 2014 г. , като в този процес се използваше високия ливъридж, който натовари производителите с високите лихви по погасяване на кредитите. Производителите на шистов петрол предприеха това, смятайки, че цените на петрола ще останат над 70 долара за барел. Някои от структурните разходи на шистовиците достигнаха до 130 долара за барел, за да постигнат печалба.

 

Много от тези разходи бяха фиксирани поне в краткосрочен план. По-добре е да се добива петрол макар и на загуба, отколкото да не се добива нищо, тъй като това носи пари за плащане на лихвата, докато настанат по-добри времена за производителите на шистов петрол.
На фона на банкрута и преструктурирането на дълговете в играта влезе нова вълна от производители на шистов петрол. Тази нова вълна придоби активите от претърпелите крах шистови производители и продължи проучването и сондирането при подобряване на структурата на разходите.
Някои от новите шистовици дойдоха от първата вълна от 2011 г. , но те съумяха да се задържат, тъй като или имаха налични пари след първото финансиране, или намалиха достатъчно разходите си, за да останат в играта за определено време.
Саудитска Арабия възприе заплахата от новата вълна о шистови производители и реши да продължи с ликвидирането им. За  тази цел създаде съюз с Русия. Сега е планиран нов рунд от понижение на цените на петрола и още едно „ново кръвопролитие“ в находищата.

Какви са прогнозите по отношение на цените на петрола през 2018 г. ?

Сега всички казват, че цените на енергоносителите ще започнат да спадат.
Неотдавнашното двустранно споразумение между Саудитска Арабия и Русия заедно с многостранното споразумение с ОПЕК е насочено да ограничи производството и да стабилизира цените на нивото от 60 долара за барел. То е продължение на приетото такова споразумение в началото на годината.

Споразуменията обясняват ръста на цените на петрола от средата на 2017 г.
Въпреки това обаче шистовите производители останаха. Някои от тях продължават с отрицателните финансови потоци, като се надяват на по-високи цени.

Съюзът между Саудитска Арабия и Русия може да ги разочарова.

Сега, когато са определени квотите за производство между страните от ОПЕК и извън картела може да се очаква измама.
Многогодишните мошеници, такива като Иран и Ирак ще са първите, които ще започнат свръхпроизводство. Икономиката на Венецуела е в свободно падане и тя безусловно също ще се възползва от възможността за свръхпроизводство. След увеличаване на предложенията съюзът между Саудитска Арабия и ОПЕК, между страните от петролния картел и извън него ще се присъедини към това увеличение, за да не загуби дела си на пазара.

Производителите на шистов петрол разсъждават много красиво за това кога ще достигнат до печалба, но не действат.
На фона на увереността по отношение на това, че цените ще се запазят на нивото от 60 долара за барел, а те са близки до това равнище, на цените не им остава нищо друго, освен да започнат да спадат. Цените, търгувани в горната част на диапазона ще предизвикат допълнително производство.
Но този път производителите на шистов петрол няма да получат  отлагане, тъй като техните банкери, акционери и притежатели на облигации няма да допуснат това.

Загубата на пари не е устойчив бизнес модел.

 

 

 

По чуждия печат

 

 

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари